Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 02,06,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 193 по описа за 2016год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.С.В. срещу „Д.З.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 45 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 22.12.2012 год., на пътя гр. Варна – гр. Добрич, на около 100 м. преди разклона за с. Зорница, обл. Варна, както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането до окончателното изплащане.
Поддържа се, че вина за настъпилото ПТП има делинквента С.В.С., управлявал л.а. „ВАЗ 2102“ с д.к. № *******, който губи управление над автомобила и навлиза в насрещната лента за движение като челно се удря в лек автомобил, с „Мазда 323”, с д.к.№*******управляван от Р.М.М., до когото се е намирал пострадалият. По случая е образувано н.а.х.д. №5762/14 г. на 22 състав на РС Варна, приключило с решение №334/24.02.2015 г., с което водачът С.С.е признат за виновен. Поддържа се, че делинквента е застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди описани в ИМ и подлежащи на обезщетяване от ответното дружество.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.
Ответникът- „Д.З.“ АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва фактическите обстоятелства
относно настъпване на ПТП и вина на делинквента, както и наличието на валидно
сключено застрахователно правоотношение по договор застраховка Гражданска
отговорност. Оспорва сочените от ищеца увреждания да са в причинна връзка с произшествието. Релевира
доводи за съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на обезопасителен
предпазен колан. При условията на евентуалност поддържа размерът на
претендираното обезщетение да е завишен.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от Констативен
протокол № 3870/22,12,2012год. на ОД МВР – Варна/ настъпването на процесното
ПТП на 22.12.2012год.
около 13.50часа, при което водачът на
МПС л.а. Ваз 2102 с рег.№*****–С.В.С. нарушил правилата за движение по пътищата
и причинил ПТП с насрещно движещия се л.а.Мазда 323, с рег.№*****, управляван
от Р.М.М., в който е пътувал И. С. В..
С решение №32/24,02,2015год.,
постановено по НАХД №5762 по описа на за 2014год. на Районен съд Варна, С.В.С.
е признат за виновен в това, че на
22,12,2012год. на пътя гр.Варна
–гр.Добрич, на около 100метра преди разклона за с.Зорница, обл.Варна, при
управление на МПС Ваз 2102, с рег.№*****нарушил правилата за движение чл.20,
ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно
лице, престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1
от НК. Налице е отбелязване за влизането му в сила на 12,03,2015год.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 02.06.2016год. /.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
Мозъчно
сътресение причинило на пострадалия временно разстройство на съзнанието; контузия на
гръдния кош, лява поясна половина и контузия на лявото коляно, които травми са
довели до временно разстройство на здравето без опасност за живота. Като
усложнение от травмата на главата е констатирано
посттравматично, хронично главоболие,
което е удължило възстановителния период-около 1-1,5месеца. Оздравителния
период е приключил към момента на изготвяне на заключението. Обичайния период
за пълно възстановяване, с оглед усложнението посттравматично хронично
главоболие е 2-3месеца след травмата. Съгласно СМЕ няма данни за коланна травма като с оглед механизма на ПТП
контузията на главата и лицето би се
ограничила при ползване на предпазен колан.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-
автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, че процесното ПТП е настъпило на главен път гр.Варна-гр.Добрич на около
100м. след разклона за с.Зорница-област Варна. Процесният лек автомобил Мазда
се е движил по пътя, с посока от гр.Добрич към
гр.Варна в дясната пътна лента със скорост от 40 км.ч. Приближавайки към
мястото на ПТП, в пътната лента за
насрещно движение и в обратна посока се е движил процесния лек автомобил „Ваз“ със скорост от
40км.ч. Преди разминаването на двата автомобила, задната част на МПС Ваз е поднесла наляво. Водачът е реагирал със завъртане на волана наляво и е успял да
изправи автомобила, но е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е
движил МПС Мазда и е реализиран челен удар. Вследствие на удара двата
автомобила са получил съществени деформации. Причина за ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил Ваз
с органите за управление на автомобила, който е допуснал поднасяне и
навлязъл в лентата за насрещно движение. Изложено е становище, че МПС, в което
е пътувал ищеца е оборудвано с предпазни колани на всички места за пътниците.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.Даниела Танчева, чиито показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се
установява, че свидетелката и пострадалия са пътували заедно в МПС Мазда.
Показанията на св. ищеца да е бил с поставен предпазен колан, съдът намира за
опровергани от заключението на СМЕ. Сочи претърпените неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. От приложеното по делото Решение от 24.02.2015год. по н.а.х.д. № 5762 по описа на Районен съд- град Варна за 2014год., влязло в сила на 12,03,2015год., настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице / т.15 от Т.р. № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде
съобразено ППВС №4/1968год., т.11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 7000лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- сътресение
на мозъка; контузия на гръдния кош, лява поясна
половина и контузия на лявото коляно, които травми са довели до временно
разстройство на здравето без опасност за живота. Съдът съобрази
усложнението от травмата, а именно посттравматично главоболие, което е удължило
възстановителния период до 2-3месеца, обстоятелството, че престоят на ищеца в болнично заведение е бил само 3 дни,
а след изписването му не е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си, макар и
с препоръки да спазва ХДР и покой. Можел е да се движи, не е ограничил
социалните си контакти. Съобрази се
възрастта на пострадалия /21 години способстваща по –бързо и пълно
възстановяване, но и фактът, че същата е активна, работоспособна възраст/,
обстоятелството, че към момента няма оплаквания освен дискомфорт от силна
слънчева светлина. От значение е и психичното
отражение от реализирания деликт върху увредения-/при
всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно- психо-емоционално
отражение върху пострадалия/.
Същевременно
съдът съобрази обстоятелството, че не е налице обездвижване, фрактура
или по-тежко увреждане на пострадалия. Не се установи и изложеното в ИМ
състояние на тревожност, нарушение на съня, други психични нарушения.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Свидетелските
показания, които съдът съобрази съгласно чл.172 от ГПК относно ползването на
обезопасителен колан, според настоящия състав са опровергани, тъй като СМЕ сочи
на липса на такъв, с оглед получените увреди, което заключение съдът кредитира
преимуществено, тъй като свидетелските показания са в период отдалечен от
датата на ПТП, и които са опровергани и в частта относно престоя на пострадалия
в болница/сочи се 1 седмица, а съгласно медицинските документи престоят е в
рамките на 3 дни/. На следващо място вещото лице сочи, че ползването на
предпазен колан би ограничило травмата на главата, която е и водеща при ищеца.
Ето защо при така установеното съпричиняване, което съдът определя на 10% дължимото обезщетение е в размер на 6300,00лв.
В посочения размер исковата претенция е основателна, а за разликата следва да
бъде отхвърлена.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -22.12.2012год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 280,00лв., от
които 252,00лв., представляващи държавна такса и 28,00лв. от общо 200,00лв.-в.л.
На основание
чл.38 от ЗАдв. и с оглед изхода от спора
на адв. Й.Й. се присъжда адв.хонорар, определен по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ в размер на 263,20лв. от общо 1880,00лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 430,00лв. от общо 500,00лв., от които 400,00лв.-в.л. и
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК *****, с адрес *** да заплати на И.С. В., с ЕГН: **********, с адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 6300,00лв.
(шест хиляди и триста лева), представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 22.12.2012г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 22.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6300,00лв. до пълния
предявен размер от 45000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК *****, с адрес *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 280,00лв./двеста
и осемдесет лева/ – държавна такса.
ОСЪЖДА И.С. В., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Д.з.“АД, с ЕИК *****, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 430,00лв./четиристотин и тридесет
лева /-разноски.
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, с ЕИК *****, с адрес *** да заплати на
адв. Й.Й. на осн.чл.38 от ЗАдв. сума
в размер на 263,20лв./двеста
шестдесет и три лева и 0,20ст./-адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: