Решение по дело №511/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             19.11.20 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На дванадесети октомври

Година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 511 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0284-000791 от 23.03.2020 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят М.И.В., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършените нарушения.

В с.з. редовно уведомена от предишно с.з. не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се оспорва основателността на жалбата и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 19.02.2020 г. около 12.35 часа в гр. М. на бул. "Ц. С. В." до №**4 жалбоподателят като водач на МПС-во с рег. № СТ 3801 РВ го е управлявал без включени задължителни къси или дневни светлини. Жалбоподателят не е носил КТ, а МПС-во не е било оборудвано с аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, с което виновно е нарушил чл. 70, ал. 3; чл. 100, ал. 1, т. 1; чл. 139, ал. 2, т. 2-4 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от АУАН № 630890 от 19.02.20 г., справка за водач/нарушител и показанията на свидетелите Д.И. и Х.Х..

С жалбата се оспорва основно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, а останалите нарушения не се оспорват, но се иска съда да ги приеме като маловажен случай.

Съдът отбелязва, че от справката за нарушител е видно, че КТ е бил иззет с акт, затова съдът не приема, че нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е било извършено от жалбоподателя виновно. В тази следва да се отмени като необосновано.

От показанията на св. Ибришим се установява, че той не е свидетел на нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП - когато е отишъл автомобилът е бил спрян със загасени светлини.

От обясненията на жалбоподателя в с.з. се установява, че обжалва заради истината и, че има вражда със св. Х., който не отрича, че жалбоподателят е подавал жалби срещу него. Св. Х. установява, че когато е възприел нарушението за светлините е бил сам.

Съпоставяйки гласните доказателства, съдът счита, че не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. От една страна той излага мотив св. Х. да го обвини в нарушение, което не е извършил, от др. страна подаването на жалба срещу някой не е задължително това да го направи тенденциозен. В случая същественото е, че в хода на съдебното производство не се събраха доказателства, даващи възможност на съда да бъде категоричен в достоверността на цитираните доказателства, а съгл. чл. 303, ал. 2 от НПК обвинението трябва да е доказано по безспорен начин.

По тези съображения в обсъжданата част НП следва да се отмени като необосновано.

По отношение на др. оспорени като наказуемост нарушения, съдът счита, че те не представляват маловажен случай. Наличието на аптечка, светлоотразителна жилетка и пожарогасител са от жизненоважно значение при инцидент на пътя, а неизпълнени задължения, касаещи здравето и живота на водача и пътниците, не могат да бъдат считани за маловажни.

Следователно съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл. 139, ал. 2, т. т. 2-4 вкл. от ЗДвП.

Поради липса на специална норма, АНО правилно е приложил общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, която предвижда глоба 20 лв. за всяко едно от нарушенията.

В тази част НП следва да се потвърди.

Потвърждаването на НП в някое от неговите части прави основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски съгласно правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.

В случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно препращащата норма на чл. 37, ал. 1 от Закона  за правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0284-000791 от 23.03.20 г. на РУМВР Казанлък в частта му, с която на жалбоподателя М.И.В. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБИ от по 20 и 10 лв. по точки 1 и 2 от НП, а в останалата му част по точки 3-5 от НП, с която са наложени административни наказания три ГЛОБИ  по 20 лв., го ПОТВЪРЖДАВА.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,