Решение по дело №2293/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….

 

 

гр. Варна, 11.10.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

Административен съд – Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №2293/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „АТ – 87“ ЕООД, ЕИК *********, с управител А.Г.А., чрез адв. В.Д. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320000969-091-001/13.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 219/29.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2017 г. в размер на 1265,62 лева – главница и 292,87 лева – лихви;  за д.п. 2018 г. в размер на 1 082,36 лева – главница и 141,02 лева – лихви, и  задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.03.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г., м.10.2017 г., м.12.2017 г., м.03.2018 г. м.09.2018 г., м.12.2018 г. и м.07.2019 г. в общ размер 11086,81 лева – главница и 1659,93 лева – лихви.  

Излагат се съображения за  незаконосъобразност на оспорения РА поради издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Обстоятелственото, че Веселин Йорданов Костадинов е починал на 03.09.2018 г. не води автоматично до извод за нереалност на сделките. Фактурите с издател „Конкурент 2016“ ЕООД и „Кредит Т“ ЕООД са издадени през 2017 г., дата преди новонастъпилите обстоятелства, което по-скоро води до извод за реалност на сделките. Обстоятелственото, че са назначени ликвидатори и те не са притежавали счетоводна документация, погрешно е прието за липса на такава. Счита, че доставките на посочените две дружества са годна основа за ползване на данъчен кредит. Относно доставките от „Сцент 67“ ЕООД и „Профикс България“ ЕООД сочи, че неустановяване на дружествата и непредставяне на доказателства за сделките не води до извод за липса на доставки. Съдебната практика на СЕС приема, че получателят на доставките не следва да проверява търговската добронамереност на доставчиците си. Посочва практиката на СЕС – Решение С-153/11, С-97/90, С-415/98  в подкрепа на становището си. Липсват обстоятелства свързани с измама, злоупотреба или недобросъвестност, поради което веднъж възникнало правото на приспадане на данъчен кредит остава придобито право. С тези съображения намира, че и изводите за корекция на ЗКПО са незаконосъобразни.

Относно продажби чрез „Еконт експрес“ ООД сочи, че ползваните от органите по приходите представени  на оптичен носител в табличен вид данни представени от „Еконт експрес“ ООД не са електронен документ и не отразяват верността на отразената в тях информация, независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не са представените снимки  на товарителници и други и такова качество не им придава обстоятелственото, че файла на който са съхранени е подписан с електронен подпис. Поради това тези документи се оспорват. Изводите на ответника са направени при непълнота на доказателствата. Липсва изследване на всяка една доставка. В становище по същество на спора жалбата се поддържа изцяло. Отправено е искане за отмяна на РА и присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – юрисконсулт, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съответстващо на материалния интерес по делото.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на ревизията с протокол по чл. 50 от ДОПК № Р03000320000969-ППД- 001/08.05.2020 г. е приобщен протокол от извършена проверка на „АТ - 87“ ЕООД с № П-О3ООО319139101-073001/06.01.2020 г. /стр.24 – 25 от адм. пр./, ведно със събраните при проверката писмени доказателства. Установено е, че „АТ - 87“ ЕООД реализира приходи от дистанционни продажби, чрез куриерски дружества от директни продажби и от вътреобщностни доставки на физически и юридически лица.

1.Констатации по ЗКПО и ЗДДС във връзка с неотчетени приходи от дистанционни продажби. През ревизирания период „АТ - 87“ ЕООД извършва търговия на дребно е разнообразни стоки чрез интернет сайт: http://www.probitsshop.com. Дистанционните продажби са извършвани чрез използване на услугите на „Еконт Експрес“ ООД. Във връзка с извършените продажби на стоки, на „Еконт Експрес“ ООД е връчено ИПДПОТЛ № П-ОЗОООЗ 19139101-041-001/19.08.2019 г. /л.56 – 57 от адм. пр./, с което са изискани доказателства. При извършена предходна проверка на „АТ – 87“ ЕООД приключила с ПИНП № П-03000319139101-073-001/13.01.2020 г. /л. 46 – 54 от адм. пр./ с писмо вх. № 20194/30.08.2019 г. от „Еконт експрес“ ООД са представени файлове на електронен носител относно: изпратени пратки, получени пратки, получени наложени платежи, получени парични преводи, договорености – снимки на документи за изплащане в брой на наложен платеж. В писмени обяснения от „Еконт експрес“ ЕООД е посочена следната информация:

-   не са сключвани договори с „АТ - 87“ ЕООД и не са издавани фактури. За периода 01.01.2017 г. - 31.07.2019 г, намерените резултати са на база наличната информация в системата на „Еконт експрес“ ООД;

-   при колетни пратки сумата от наложения платеж се изплаща с разходен касов ордер, като времето на изплащане се съдържа в колона „време на изплащане на CD’", мястото се съдържа в колона „офис на изплащане на CD“, при посочен офис Управление Русе сумата е изплатена по банков път, а във всички останали случаи е изплатена в брой;

-   при пощенски колет сумата на наложения платеж се изплаща с пощенски паричен превод, видно от таблица „получени парични преводи“, колони „офис на изплащане" и „дата на изплащане", при посочен офис Управление Русе сумата е изплатена по банков път, а във всички останали случаи е изплатена в брой;

-   таблица „получени парични преводи” включват всички пощенски услуги за периода, както и парични преводи по пратки пощенски колет и чисти парични преводи, изпратени преди този период, но изплатени през него;

-   таблици „изпратени пратки" и „получени пратки” включват всички колетни пратки и пратки пощенски колети, изпратени и получени от ревизираното лице за периода.

След преглед на представените доказателства, органите по приходите са направили следните констатации:

-   файлът „подучени наложени платежи.xls“ съдържа информация за изпратените пратки: номер на товарителниците, съдържанието на пратките; /накрайници, прахоуловители, филтри, поставки и други/, сумите на наложените: платежи, данни за получателите на пратките и др. Файлът съдържа 298 записа, от които 1 запис антетка и 297 записа по товарителници. Първият запис е по товарителница от 13.02.2017 г., а последният по товарителница от 31.07.2019 г. като сумата за изплатените наложени платежи е 125406,99 лв. за 297 пратки;

- файлът „получени парични преводи.xls“ съдържа информация за получените пощенски парични преводи с данни за номерата на товарителниците, лицата, изпратили пощенските преводи и др. В колона „описание“ се съдържа информация дали пощенският превод е по куриерска пратка или е чист пощенски паричен превод. Файлът съдържа 647 записа, от които 1 запис антетка и 646 записа по товарителници. Първият запис е от 11.03.2017 г., а последният от 31.07.2019 г., като сумата на изплатените пощенски парични преводи е 165535,59 лв.

- файловете „получени парични преводи.xls" и „получени наложени платежи.xls" за периода 01.01.2017 г. - 31.07.2019 г. както и снимките на разходните касови ордери и разписките за получени пощенски парични преводи са анализирани заедно във файл „Общо НП + ППП АТ 87.xls”. За извършения анализ са взети предвид само данните, за които има снимки на разходните касови ордери и разписките за получени пощенски парични преводи. За товарителниците, по които са изплатени суми на „АТ - 87“ ЕООД с наложен платеж или пощенски паричен превод, но за които не са представени доказателства, липсват данни или са за период различен от ревизирания, не са взети предвид при извършения анализ.

В хода на ревизията са установени платени суми чрез наложен платеж и парични преводи във връзка с извършени продажби чрез куриерски дружества, както следва:

- през 2017 г. - 45081,67 лв. без ДДС, в т.ч. 44581,67 лв. чрез „Еконт Експрес“ ООД и 500,00 лв. чрез „Спиди“ АД /1 продажба – л.148 от адм. пр.  в РД е отразена, не е предмет на РА/;

- през 2018 г. - 101421,65 лв., без ДДС чрез „Еконт Експрес“ ООД;

- през 2019 г. - 95558,83 лв., без ДДС чрез „Еконт Експрес“ ООД.

Въз основа на получената информация за извършените дистанционни продажби чрез „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ АД, извършените продажби чрез директно предлагане, деклариран ВОД и декларираните общо приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО са установени неотчетени продажби през ревизирания период, както следва:

за 2017 г. неотчетен приход в размер на 6676,29 лв.,

за 2018 г. неотчетен приход в размер на 5823,63 лв.

за периода от м.01 - м.07/2019 г., неотчетен приход в размер на 32590,48 лв.

В РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на „АТ - 87“ ЕООД на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата на неотчетените приходи от продажби за 2017 г. с 6676,29 лв. и за 2018 г. с 5823,63 лв.

Във връзка с установените недекларирани облагаеми доставки по см. на чл.12 от ЗДДС в РА на основание чл. 25, ал. 6, във вр. с ал. 3, т. 4 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е установено допълнително задължение по ЗДДС, както следва:

за д.п.м.12.2017 г. - допълнително установен ДДС в размер на 1335,28 лв. за д.п.м,12.2018 г. - допълнително установен ДДС в размер на 1164,27 лв. за д.п.м.07.2019 г. - допълнително установен ДДС в размер на 6518,09 лв.

При административното обжалване на РА е прието от директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна, че от представените доказателства от „Еконт експрес“ ЕООД е установено, че получател на сумите оп РКО е А.А., като представител на „АТ – 87“ ЕООД. От получените файлове от „Еконт експрес“ ООД се удостоверява изпращане на пратките, чрез посочване на номерата на товарителниците и съответно снимка на РКО и разписка за доставка на пощенски запис, по който получател е А.Г.А..  В обработения от органите по приходите файл „НП – ППП АТ“, лист „ППП разписки“ са прикрепени линкове, съдържащи електронно изявление, в което са описани: 1.предадени пратки с № на товарителница, от място до място, име на получател, обявена стойност и наложен платеж; 2.получените от клиента пратки с № на товарителница, от място до място, име на подателя и наложен платеж; 3. получени парични преводи с № на товарителницата, от място до място, име на подателя и сума на паричния превод. Във лист НП са посочени номерата на товарителниците, подател „АТ - 87“ ЕООД, служител А.А./Татяна Трифонова, посочени са сумите на изплатените наложени платежи на А.Г..

Предвид извършените от дружеството редовно и по занятие продажби на стоки чрез интернет сайт http://probitsshop.com/ и обстоятелството, че доставките до клиентите са осъществявани от куриерските дружества „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ АД, е намерено за правилно, че органите по приходите приемат, че установената разлика между отчетените от дружеството приходи: от продажби на стоки и получените приходи от продажба на стоки по информация на “Еконт експрес“ ООД са укрити приходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и за които не е начислен ДДС в подадените СД по ЗДДС. Прието е, че е неоснователно  възражението на жалбоподателя срещу доказателствената сила на получената информация на електронен носител от „Еконт експрес“ ООД. Прието е, че събраните данни от технически носител, а именно, предоставения от "Еконт експрес" ООД CD-ROM съставлява веществено доказателствено средство, съдържащо електронни документи /таблици/, подписани с квалифициран електронен подпис, за които е налице фикцията по чл. 3, ал. 2 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ за спазване на писмена форма при съставяне на електронен документ. След като към данните, представляващи електронни изявления е добавен електронен подпис на основание чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г., е прието, че авторството на електронното изявление е установено. Същите са допустими по реда на чл. 71 от ДОПК и чл. 184 от ГПК доказателства. Това са данни, получени на електронен носител по установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл. 54, ал.5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено средство.

  2.  Констатации по ЗКПО и ЗДДС във връзка с липса на доставка по фактури, издадени от „Конкурент 2016“ ЕООД, „Сцент 67“ ЕООД, „Кредит Т“ ЕООД и „Профикс България“ ЕООД. При преглед на подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки са установени включени с право на приспадане на данъчен кредит фактури за покупки, както следва:

д.п.м.03.2017 г. по фактура № 348/02.03.2017 г. издадена от „Профикс България“ ЕООД, с предмет „ел. уреди“ на стойност 2200 лв. и ДДС в размер на 440 лв.;

д. п. м.06.2017 г. по фактура № 367/30.06.2017 г., издадена от „Конкурент 2016“ ЕООД с предмет „рекламно пано, рекламна стена“ на стойност 1920 лв. и ДДС в размер на 384 лв.;

д. п. м. 7.2017 г. по фактура №**********/03.07.2017 г. издадена от „Конкурент 2016“ ЕООД на стойност 26,58 лв. и ДДС в размер на 5,32 лв.;

д. п. м. 10.2017 г. по фактура № 1164/11.10.2017 г. издадена от „Кредит Т“ ЕООД. е предмет „рекламни материали“ на стойност 1833,33 лв. и ДДС в размер на 366,67 лв.;

д. п. м.03.2018 г. по фактура № 326/30.03.2018 г„ издадена от „Сцент 67“ ЕООД с предмет „рекламни материали“ на стойност 2500.00 лв. и ДДС в размер на 500 лв.

д. п. м.09.2018 г. по фактура №735/04.09.2018 г. издадена от „Сцент 67“ ЕООД с предмет „рекламни материали“, на стойност 2500 лв. и ДДС в размер на 500 лв.

За установяване реалността на доставките са взети предвид резултатите от извършените насрещни проверки на доставчиците, както следва:

В Протокол за извършена насрещна проверка от № П-03000320047323-141-001/04.05.2020 г. на „Профикс България“ ЕООД /л.119-120 от адм. пр./ е: констатирано, че изготвеното ИПДПОЗЛ №03000320047323-040-001/17.03.2020 г. /л. 117-118 от адм. пр./ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и до приключване на ревизията не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

В Протокол за извършена насрещна проверка № П-03000320048339-141- 001/08.04.2020 г. /л. 136-137 от адм. пр./ на „Кредит Т“ ЕООД е констатирано, че управителят на дружеството Веселин Йорданов Костадинов с ЕГН ********** е починал на 03.09.2018 г. Няма назначаване на нов управител на дружеството след тази дата. Няма лице, което да е встъпило в правата на ликвидатор.

При извършената насрещна проверка на „Сцент 67 - ЕООД“, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № П-22002320048354141-001/04.05.2020 г. /л. 108-109 от адм. пр./ изготвеното ИПДПОЗЛ № П-22002320048354-040-001/18.03.2020 г. /л.110- 11 от адм. пр./ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В определеният от органите по приходи 14-дневен срок от „Сцент 67“ ЕООД не са представи изисканите документи, справки и писмени обяснения и не е осигурен достъп до оригинални счетоводни документи.

С Протокол за извършена насрещна проверка № П-ОЗОООЗ20048396-141- 001/08.04.2020 г., /л. 128-129 от адм. пр./ на „Конкурент 2016“ ЕООД е констатирано, че управителят на дружеството Веселин Йорданов Костадинов с ЕГН ********** е починал на 03.09.2018 г. Изготвеното ИПДПОЗЛ № П-03000320048396-040-001/18.03.2020 г. /л. 126-127 от адм. пр./ е връчено на служебен ликвидатор Милена Валентинови Петрова. С декларация вх.№ ВхК-13612/19.03.2020 г. ликвидаторът е уведомил органите по приходите, че не разполага с никаква документация за дружеството за периода от преди назначението.

От ревизираното лице са представени единствено копия на издадените фактури, с получател „АТ - 87“ ЕООД, с изключение на фактура № **********/03.07.2017 г. издадена от „Конкурент 2016“ ЕООД. Поради обстоятелството, че от доставчиците и от ревизираното лице не са представени приемо - предавателни протоколи за предаване на стоките, липсата на доказателства относно техническа, технологична и кадрова обезпеченост за извършване на доставките - налични активи, складови бази - собствени или наети, назначени лица по трудов или граждански договор е направен извод, че не са налице доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

На основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат е извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат през 2017 г. със сумата 5979,91 лв. и през 2018 г. със сумата 5000 лв., представляващи разходи отчетени по фактури, издадени от „Конкурент 2016“ ЕООД, „Сцент 67“ ЕООД, „Кредит Т“ ЕООД и „Профикс България“ ЕООД, които не са документално обосновани.

На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка е чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „АТ 87 - ЕООД“ е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Конкурент 2016“ ЕООД. „Сцент 67“ ЕООД, „Кредит Т“ ЕООД и „Профикс България“ ЕООД, както следва:

- д.п.м.03.2017 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 440,00 лв.;

- д.п.м.06.2017 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 384,00 лв.;

- д.п.м.07.2017 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 5.32 лв.;

- д.п.м. 10.2017 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 366,67 лв.;

- д.п.м.03.2018 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 500,00 лв.;

- д.п.м.09.2018 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 500,00 лв.

В хода на административното обжалване е прието, че през периодите на издаване на фактурите, доставчиците нямат назначени лица по трудови правоотношения, дружествата са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, поради неизпълнение на задълженията по ЗДДС. В хода на ревизионното производство е установено, че фактури № 348/02.03.2017г. с данъчна основа 2200,00 лв. и ДДС в размер на 440,00 лв. издадена от „Профикс България" ЕООД, № 367/30.06.2017 г. с данъчна основа 1920,00 лв. и ДДС в  размер на  384 лв., издадена от „Конкурент 2016" ЕООД, №1164/06.10.2017 г. с данъчна основа 1833,33 лв. и ДДС в размер на 366,67 лв., издадена от ,,Кредит Т" ЕО0Д и № **********/03.07.2017 г. с данъчна основа 26,58 лв. и ДДС в размер на 5,32 лв. издадена от „Конкурент 2016" ЕООД не са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците. В хода на ревизионното производство и при административното обжалване, жалбоподателят не е представил доказателства за предмета на доставките - не са представени доказателства за вида на ел. уреди /спецификации/, не е установен вида на рекламните материали, не е установено какво е съдържанието на рекламните пана и къде са поставени. Прието е, че представените фактури са документи с невярно съдържание, а използването на такива документи, с цел получаване на данъчно предимство, с оглед съдебната практика, се приема за данъчна измама. В този смисъл е решение на СЕС от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т.49. Аналогично е и решение на СЕС по дело С-454/98 /т .62/.

От приложеното към административната преписка копие на инвентарна книга /стр.23/ е прието, че не е установено да са заведени активи по процесиите фактури, поради което правилно органът по приходите е приел, че дружеството е отчело разход по фактури, издадени от „Конкурент 2016"' ЕООД, „Сцент 67“ ЕООД, „Кредит Т“ ЕООД и „Профикс България“ ЕООД.

В съдебното производство са направени следните установявания:

От ответника са представени два броя компакт диска, единият представен от „Еконт експрес“ ООД с описани по-горе документи,  а другият със същото съдържание подписан с електронен подпис от ответника. Същите са връчени на „Еконт експрес“ ООД и по реда на чл. 192 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК са изискани описаните доказателства в компакт дисковете. С молба с.д. № 431/12.01.2021 г. са представени оригинали на разносни листи за предаване на РКО и пощенски  парични превод с описани номера – /л. 59-92 от делото/.

С молба с.д. 2132/09.02.2021 г. от „Еконт – експрес“ ООД са представени снимки във формат оптичен носител CD – ROM за периода 01.01.2017 г. до 31.07.20219 г. на товарителници на „АТ – 87“ ЕООД подписани с електронен подпис – /л.263- 264 от делото/.

От ответника  с молба с.д. 1667/01.02.2021 г. е уточнено, че фактура № **********/03.06.17 г., не е налична в счетоводството на дружеството. Представена е фактура № 348/02.03.2017 г. с доставчик „Профикс България“ ЕООД /л. 102- 104 от делото/.

С молба с.д. 2527/16.02.2021 г. от ответника са представени РКО и разписки за доставка на пощенска пратка /пощенски запис/, които са част от представените от „Еконт експрес“ ООД на ел. носител подписани с КЕП доказателства, представени са и фактури № 1164/06.10.2017 г. издадена от „Кредит – Т“ ЕООД, № 367/30.06.2017 г. и № 348/02.03.2017 г. с издател „Профикс България“ ЕООД № 326/30.03.2018 г. и № 735/04.09.2018 г. с издател „Сцент 67“ ООД /л.105 – 262 от делото/. Тези доказателства са приети към доказателствения материал по делото. Жалбоподателят е оспорил всички представени от „Еконт експрес“ ООД документи на компакт диск, които от ответника са визуализирани във вид на снимки и снимките са заверени зя вярност от ответника. Относно предоставена възможност от съда да уточни автентичност, съдържание или и двете оспорва, жалбоподателят в молба с.д. № 5308/08.04.2021 г. /л.295 от делото/ е уточнил, че не оспорва само представените от „Еконт експрес“ ООД оригинални документи за получени от „АТ  - 87“ ЕООД стоки. Относно РКО  от 01.03.2018 г. с получател А.Г.А. –л. 71 от делото е посочил, че не оспорва вярността му, но оспорва, че е приход получен от дружеството.

С определение № 798/01.04.2021 г. съдът е указал на ответника, в 7-дневен срок от съобщението да представи в оригинал документите представени във вид на снимки с молба № 2527/16.02.2021 г., като е указано, че при непредставянето им в оригинал, снимките на документите на основание чл. 183 ал.1 от ГПК вр. пар.2 от ДР на ДОПК ще бъдат изключени от доказателствата по делото. Съобщението с указанието на съда е връчено на ответника на 08.04.2021 г., като до съдебно заседание на 18.05.2021 г. посочените документи не са постъпили в оригинал в деловодството на Административен съд – Варна. В молба с.д. № 7266/17.05.2021 г. ответникът е посочил, че няма да представя нови доказателства, поради което представените снимки заверени за вярност са изключени от доказателствения материал по делото, представляващи писмени документи представени с молба с.д. № 2527/16.02.2021 г. налични на лист 108-262 от делото, описани в посочената молба.

По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, чиито установявания съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, с изключение на изчислените лихви за задълженията за корпоративен данък.  Установяванията направени със ССЕ, съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 05.10.2020 г. /л. 10 от делото/, жалбата до съда срещу потвърдения с него РА е подадена на 14.10.2020 г., т.е. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

II. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г., издадена от директор на ТД на НАП Варна /л. 44-45 от делото/ са определени органите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, сред които е Й.Р.А– началник сектор „Ревизии“ при ДТ на НАП - Варна. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320000969-020-001/20.02.2020 г. /л. 1 от адм. пр./, с която е определено ревизията да обхване задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и за ДДС за периода от м.03.2017 г., м.03.2018 г., м.06.2017 г., м.07.2019 г., м.09.2018 г., м.10.2017 г. м. 12.2017 г. и м.12.2018 г.

Процесната ревизия е възложена от Й.Р.А– началник сектор „Ревизии“ орган, имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определен О.Й.Г.– главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определен Ц.И.Д.– главен инспектор по приходите. 

Срокът за извършване на ревизията, определен със ЗВР е бил до три месеца, считано от 27.02.2020 г. /дата на връчване на ЗВР/, т.е. до 27.05.2020 г., поради което на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, 14-дневния срок за изготвяне на ревизионен доклад /РД/ е бил до 10.06.2020 година. Процесният РД № Р-03000320000969-092-001 /л. 146-169 от адм. пр./ е издаден на 10.06.2020 г.  в  предвидения 14-дневен срок. Връчен е на жалбоподателя по електронен път 11.06.2020 година /л. 161 от адм. пр./. Подадено е възражение от ревизираното лице срещу РД на 24.06.2020 г. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК 14 – дневния срок за издаване на РА е бил до 08.07.2020 г. Ревизионният акт е издаден на 13.07.2021 г. след изтичане на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Този срок е инструктивен, поради което неспазването му не се отразява на законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Обжалваният РА № Р-03000320000969-091-001/13.07.2020 г. е издадено от Й.Р.Аначалник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и О.Й.Г.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е връчен на жалбоподателя по електронен път на 13.07.2020 година /л. 177 от адм. пр./.

Подадена е жалба срещу РА на 23.07.2020 г., видно от поставения върху нея печат /л. 178 от адм. пр./, която е постъпила при решаващия орган на 27.07.2020 г. В резултат на административното обжалване на РА по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, се е произнесъл с Решение №219/29.09.2020 г., с което е потвърдил РА изцяло.

Чрез представения от ответника електронен носител /1 брой компактдиск/, възпроизведен в съдебно заседание, проведено на 01.12.2021 г., и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис съобразно чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Атакуваният по съдебен ред ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В контекста на изложеното съдът приема РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

Всички, развити от жалбоподателя, доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:

1.Относно установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО във връзка с липса на доставка по фактури, издадени от „Конкурент 2016“ ЕООД, „Сцент 67“ ЕООД, „Кредит Т“ ЕООД и „Профикс България“ ЕООД.

При преглед на подадените СД по ЗДДС и дневници са покупки са установени включени с право на приспадане на данъчен кредит фактури за покупки, както следва:

-          д. п. м.03.2017 г.. по фактура № 348/02.03.2017 г. издадена от „Профикс България“ ЕООД, с предмет „ел. уреди“ на стойност 2200 лв. и ДДС в размер на 440 лв. – л. 16 от адм. пр. и л.103 от делото;

-          д. п. м.06.2017 г. по фактура № 367/30.06.2017 г., издадена от „Конкурент 2016“ ЕООД с предмет „рекламно пано, рекламна стена“ на стойност 1920 лв. и ДДС в размер на 384 лв. – л.16 от адм. пр., л.110 от делото;

-          д. п. м.07.2017 г. по фактура №**********/03.07.2017 г. издадена от „Конкурент 2016“ ЕООД на стойност 26.58 лв. и ДДС в размер на 5.32 лв., уточнено е от жалбоподателя, че тази фактура не е налична в счетоводството на „АТ-87“ ЕООД – л. 102;

-          д. п. м. 10.2017 г. по фактура № 1164/11.10.2017 г. издадена от „Кредит Т“ ЕООД е предмет „рекламни материали“ на стойност 1833.33 лв. и ДДС в размер на 366.67 лв. – л.109 от делото.

-          д. п. м.03.2018 г. по фактура № 326/30.03.2018 г. издадена от „Сцент 67“ ЕООД с предмет „рекламни материали“ на стойност 2500.00 лв. и ДДС в размер на 500 лв. – л.17 от адм. пр.

-   д. п. м.09.2018 г. по фактура №735/04.09.2018 г. издадена от „Сцент 67“ ЕООД с предмет „рекламни материали“, на стойност 2500.00 лв. и ДДС в размер на 500 лв. – л.18 от адм. пр.

Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта от собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки, и константната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /аргумент от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело С- 285/11/.

За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки един от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази насока факти и обстоятелства, определящ за преценката дали са изпълнени законовите изисквания за упражняването на това право, е съвкупният анализ на всички, събрани по делото, доказателства.

Установено е, че през периодите на издаване на фактурите, доставчиците нямат назначени лица по трудови правоотношения, т.е. липсва кадрова обезпеченост - /л.63, 42, 43, 45 от адм. пр./.  „Конкурент 2016" ЕООД, „Сцент 67" ЕООД, „Кредит Т" ЕООД и „Профикс България" ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, поради неизпълнение на задълженията по ЗДДС, като дерегистрацията по ЗДДС е за всяко от дружествата е след процесните сделки. В хода на ревизионното производство е установено, че фактури: № 348/02.03.2017 г. издадена от „Профикс България" ЕООД, № 367/30.06.2017 г. издадена от „Конкурент 2016" ЕООД, №1164/06.10.2017г; издадена от ,,Кредит Т" ЕО0Д и № 20001244.11/03.07.2017г.  издадена от „Конкурент 2016" ЕООД не са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците. Предмет на доставките са родово определени вещи - ел. уреди, рекламни материали, рекламни пана, поради което е приложим чл. 24, ал. 2 от ЗЗД - При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Жалбоподателят не е представил доказателства за предмета на доставките - не са представени доказателства за вида на ел. уреди /спецификации/, не е установен вида на рекламните материали, не е установено какво е съдържанието на рекламните пана и къде са поставени. От органите по приходите е установено, че на 03.09.2018 г. е починал  Веселин Йорданов Костадинов, който е управител на „Кредит Т“ ЕООД и „Конкурент 16“ ЕООД, но не това е причината за приемане от органите по приходите, че доставките от дружествата не са реални. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателя, че поради смъртта на управителя на посочените дружества е прието, че не са налице реални доставки. 

 На жалбоподателя с определение № 2296/27.10.2020 г. са дадени конкретни указания за установяване реалността на доставките. Доказателства в тази насока не са представени.

С оглед установеното съдът приема, че не са налице предвидените предпоставки по чл. 68, ал.1 от ЗДДС за приспадане правото на данъчен кредит, по горепосочените фактури.

В съответствие с чл. 26, т.2 от ЗКПО не са признати за данъчните цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО – документа трябва да съдържа необходимите реквизити по ЗСч и да отразява вярно стопанската операция. От приложената инвентарна книга – л. 23 не се установява да са заведени активи по процесните фактури, поради което законосъобразно е прието, че не са налице доказателства за признаване на разход.

Чрез ССЕ е установено /т.3.1, таблици 3 и 4/: чл.26, ал.2 от ЗКПО – данъчна основа по фактури на „Конкурент 2016" ЕООД, „Кредит Т" ЕООД и „Профикс България" ЕООД  в размер на 5979,91 лева, съответно корпоративен данък за довнасяне по тези сделки 597,99 лева; чл. 26, ал.2 от ЗКПО данъчна основа по фактури от „Сцент 67“ ЕООД 5000 лева, корпоративен данък за довнасяне 500 лева.

Изложеното обосновава извод за законосъобразност на РА в частта относно определения корпоративен данък по горепосочените сделки за 2017 г. в размер на 597,99 лева и лихва 138,38 лева и за 2018 г. в размер на 500 лева – главница и 65,14 лева.

Относно лихвата за 2017 г.: Съгласно чл. 93 (Обн. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., действала до 01.01.2021 г. - Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31  март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Срокът за внасяне на корпоративния данък за 2017 г. е бил до 02.04.2018 г. , на основание чл. 60, ал.6 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, тъй като 31.03.2018 г. е събота – почивен ден. Лихвата върху главница 597,99 лева е дължима от 03.04.2018 г. и за периода 03.04.2018 г. -13.07.2020 г. е в размер  на  138, 38 лева. Вещото лице по ССЕ е изчислило лихвата за периода 01.04.2018 г. – 13.07.2020 г. в размер на 138,71 лева, поради което съдът не възприема експертизата в тази част.   

     Относно лихвата за 2017 г.: Срокът за внасяне на корпоративния данък за 2018 г. е бил до 01.04.2018 г. , на основание чл. 60, ал.6 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, тъй като 31.03.2019 г. е неделя – почивен ден. Лихвата върху главница 500 лева е дължима от 02.04.2018 г. и за периода 02.04.2019 г. - 13.07.2020 г. е в размер  на  65,14 лева. Вещото лице по ССЕ е изчислило лихвата за периода 01.04.2019 г. – 13.07.2020 г. в размер на 65,28 лева, поради което съдът не възприема експертизата в тази част.

Относно ЗДДС по горепосочените фактури законосъобразно са установени С РА задълженията за м.03.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г., м.10.2017 г., м.03.2018 г.  и м.09.2018 г. 

2.Относно установените задължения от дистанционни продажби на стоки, чрез използване услугите на „Еконт експрес“ ООД.

В ревизионното производство е установено, че жалбоподателя извършва доставки, чрез „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ООД, но в настоящото производство задълженията са определи само след анализ на доставки от „Еконт експрес“ ООД – уточнение от ответника /л. 106 от делото/.

Документите представени от „Еконт експрес“ ООД от ответника на СД, са представени в съдебното производство като фотоснимки /описани л. 105 - 106 от делото, приложени на л.114 - 262 от делото/ не са приобщени към доказателствения материал по делото поради следните съображения:

Представените документи не са електронни документи, а са писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете документи за плащане не представляват електронни документи, тъй като в дисковете се съдържат снимки на посочените документи, които не следва да се ценят като годно доказателство. Същите не съдържат електронен подпис на лицето, което ги е съставило. Действително при представяне на електронния носител е положен електронен подпис от лицето което представя документите, представител на „Еконт експрес“ ООД, но това не е лицето, което е съставило сниманите документи, ето защо не може да се приеме, че документите са подписани с електронен подпис. В този смисъл е формирана и съдебна практика на ВАС – решения по адм. дела № 5499/2020 г., № 2823/2020 г., № 13306/2019 г. и 6794/2020 г.

За да определи задълженията на жалбоподателя по ЗКПО и ЗДДС съдът е използвал само представените оригинални документи от „Еконт експрес“ ООД.

 Чрез ССЕ е установен следния размер на изплатените суми по представените оригинални документи от „Еконт експрес“ ООД:

 

 

На базата на представените оригинални документи за получени наложени платежи и пощенски записи от „Еконт експрес“ ООД е установено, че не са налице задължения за корпоративен данък.

Определени са следните задължения по ЗДДС:

 

На основание изчисленията на експертизата по т.1 за получените суми по представените  оригинални документи от „Еконт Експрес“ ООД, допълнителни задължения по ЗДДС  за данъчни периоди 12.2017 г.  12.2018 г.  и 07.2019 г.  не  се  формират,  тъй като не е налице  превишение на  приходите  над  декларираните  такива както  в  подадените ГДД за 2017 г.  и  2018 г.  така и в подадените  СД  по ЗДДС  за  съответните  данъчни  периоди.

В съдебно заседание на 21.09.2021 г. вещото лице е разяснило, че РКО № *********/01.03.2018 г. не е  включен, съответно изключен при отговора на въпроси № 2, тъй като данъчното задължение и по ЗКПО и по ДДС се формира като разлика между декларираните приходи, съответно за ДДС данъчни основи и тези формирани на база на изчислените приходи от „Еконт експрес“ ООД. Превишението между двете суми представлява базата, върху която се доначислява корпоративен данък и ДДС. Съгласно таблица на стр.5 за обобщения размер на приходите получени по ордерите, налични по делото се установява, че декларираните приходи за целите на ЗКПО и данъчните основи за целите на ДДС са повече от тези изчислени от експертизата, поради това, ако се включи и ако не се включи този ордер, сумите получени от „Еконт експрес“ ООД винаги ще бъдат по-малко от декларираните от лицето, поради което дали ще се включи или няма да се включи сумата от този РКО, която е на стойност 550 лв. няма да окаже влияние върху изчислените от счетоводството задължения по ЗКПО и ЗДДС. Становището на вещото лице се споделя от съда, поради което не следва да се излагат мотиви относно този РКО, който е подписан от физическото лице А.А., а не в качеството на управител на „АТ – 87“ ЕООД.    

Установеното налага извод, че за данъчни периоди 12.2017 г.,  12.2018 г.  и 07.2019 г. няма недекларирани облагаеми доставки, което да налага установяване на допълнително данъчно задължение по ЗДДС, поради което в тази част РА е незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед направените изводи задълженията са в следния размер:

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е:

- законосъобразен в размер на 3243,92 лв. – главница и 751,61 лв. – лихва, общо 3995,53 лева

- незаконосъобразен е в размер на 10190,87 – главница и 1342,21 лева – лихва, общо 11533,08 лева.  

Относно разноските:

        Материалния интерес по спора е в размер на 15528,61 лева. Юрисконсултско възнаграждение спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 995,86 лева, съобразночл.161, ал.1 от ДОПК. С оглед отхвърлената част на жалбата в размер на 3995,53 лева, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 256,24 лева.

Жалбоподателят е заплатил разноски в размер на 50 лева /държавна такса/ 468 лева /депозит за експертиза/, такса  са пощенски разходи – 10,99 лева – л. 100, 266, 269, 275, възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева, общ размер на разноските – 1728,99 лева. От ответника е заявено, че не прави възражение за прекомерност относно заплатеното възнаграждение за адвокат. С оглед уважената част от жалбата в размер на 11533,08 лева, съобразно чл. 161, ал.1 от ДОПК размера на дължимите разноски и възнаграждение за адвокат за жалбоподателя са в размер на 1284,12 лева. След прихващане на юрисконсултското възнаграждение /256,24 лева/, дължимата сума за жалбоподателя е в размер на 1027,88 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ по жалба от „АТ- 87“ ЕООД, ЕИК *********, Ревизионен акт № Р-03000320000969-091-001/13.07.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 219/29.09.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, в частта както следва:

 - за корпоративен данък за 2017 г. по ЗКПО за размера над 597,99 лева  – главница  и за размера над 138,84 лева – лихва.

- за корпоративен данък за 2018 г. по ЗКПО за размера над 500 лева  – главница  и за размера над 65,14 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.12.2017 г., в размер на 1335,26 лева – главница и в  размер на 337,56 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.12.2018 г., в размер на 1164,73 лева – главница и в размер на 176,66 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.07.2019 г., в размер на 6440,89 лева – главница и в размер на 597,62 лева – лихва.

Общ размер на главницата в отменената част на РА с настоящото решение е 10190,87 лева, общ размер на лихвата в отменената част на РА с настоящото решение е 1342,21 лева, общо отменена част от РА 11533, 08 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „АТ- 87“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000320000969-091-001/13.07.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 219/29.09.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, в частта както следва:

- за корпоративен данък за 2017 г. по ЗКПО за размера до 597, 99 лева – главница  и за размера до 138,38 лева – лихва.

- за корпоративен данък за 2018 г. по ЗКПО за размера до 500 лева – главница  и за размера до 65,14 – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.03.2017 г. в размер на 389,94 лева – главница и в размер на 128,47 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.06.2017 г. в размер на 384 лева – главница и в размер на 116,80 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.07.2017 г. в размер на 5,32 лева – главница и в размер на 1,57 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.10.2017 г. в размер на 366,67 лева – главница и в размер на 99,01 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.03.2018 г. в размер на 500 лева – главница и в размер на 113,76 лева – лихва.

- за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.09.2018 г. в размер на 500 лева – главница и в размер на 88,48 лева – лихва.

Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 3243,92 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 751,61 лева, общо отхвърлена част на жалбата 3995,53 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „АТ - 87“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 1027,88 лева /хиляда двадесет и седем лв. и 88 ст./, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

СЪДИЯ: