Решение по дело №686/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на И. Н. А. с постоянен адрес в град Чирпан, против Заповед № 317з-1753/13.02.2025г издадена от Директора на ОД МВР Пловдив с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“ за осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.200 ал. 1 т.11 предл първо – неизпълнение на служебни задължения, за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта -14.02.2025г.

Дисциплинарното производство е образувано на 06.12.2024г със Заповед №317з-13435 на Директора на ОД МВР Пловдив, издадена въз основа на доклад за извършена проверка по нареждане на Министъра на вътрешните работи. Нарушението е открито на 28.01.2025г, когато при Директора на ОД МВР Пловдив са постъпили материалите от проведеното дисциплинарно производство – съгласно правилата на чл. 196 ал.2 вр. с чл. 195 ал.1 от ЗМВР. Считано от 28.01.2025г и до датата на налагане на наказанието, което се изпълнява, чрез връчване на заповедта, разрешаваща въпроса за дисциплинарната отговорност, не са изминали повече от два месеца, поради което абсолютните срокове за реализирането й са спазени. Служителят е имал възможността да бъде изслушан на 04.01.2025г в 10.30ч от ДНО, но не се е явил, въпреки своевременното му поканване на 31.01.2025г, поради което и това абсолютно условие за разглеждане на спора по същество е спазено.

Фактическото обвинение, на което се основава правния извод за виновно извършен състав на дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.1 предл първо от ЗМВР е следното/приетото от ДНО за установено/: На 13.10.2024г младши инспектор И. А. е извикан по неотложност и назначен в самостоятелен наряд за времето от 02.00ч до 19.00ч за непосредствено изпълнение на дейности по контрол на пътното движение. Около 06.40ч на 13.10.2024г посетил ПТП в град Първомай, до „Ритейл парк“. На мястото на произшествието установил един участник – служител на МВР – младши инспектор Д. Б.. Установил, че обстановката била променена – автомобилът бил преместен от мястото на удара и липсват регистрационните му табели. Направил снимки с „Работна станция за отдалечен достъп“ и започнал да разглежда обстановката. Извършил оглед и на съседните сгради с цел наличие на камери за видеонаблюдение и свидетели на произшествието. Младши инспектор И. А. не докладвал в дежурната част за резултата от посетеното ПТП. За посетеното ПТП съставил протокол с бланков №1840417 и рег. №325р-9731/13.10.2024г, но не отбелязал свидетели на произшествието, въпреки че такива към този момент е имало и е установен такъв – младши инспектор Д. Б.. С поведението си младши инспектор И. А. не изпълнил служебните си задължения по чл.98 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2, както и по чл.99 т.1 , т.3, т.4 и т.7 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – не изпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл.200 ал.1 т.11 предл първо от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“. Директорът на ОД на МВР Пловдив обсъжда и дадените на 23.01.2025г в хода на дисциплинарното разследване обяснения на служителя, но не ги възприема, защото фактическата обстановка не се отрича, нито се потвърждава. Следователно заявеното от служителя, че не е извършил дисциплинарно нарушение е само защитна версия. ДНО е приел, че нарушението не е тежко, независимо от разследване на данни за тежко дисциплинарно деяние, съгласно встъпителната част на заповедта. Заключил е, че са настъпили последици – увредило е обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, които са с висока степен на обществена опасност и са създадени предпоставки за накърняване на доверието в органите на МВР. Обществената чувствителност по темата за безопасността на движението по пътищата с акцент към отговорно поведение на водачите за безопасно управление на МПС има съществено значение и за случая. Формата на вината е определена като небрежност при изпълнение на служебните задължения. Констатирано е, че служителят не е награждаван и няма наложени дисциплинарни наказания.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 13.10.2024г служителят получил разпореждане от младши експерт Х. Н., заедно с автопатрула да посети ПТП в град Първомай, за което Н. получил сигнал от младши инспектор Белчинов. Около 6.40ч пристигнал на мястото и установил променената обстановка – автомобилът бил преместен от мястото на удара, липсвали регистрационните му табели. Направил снимки с РСОД и извършил оглед на съседните сгради за камери и свидетели на произшествието. По разпореждане на Х. Н. всички се върнали в РУ Първомай, в това число и младши инспектор Д. Б.. За посетеното ПТП А. съставил протокола, описан по-горе, но не отбелязал свидетели на произшествието, въпреки че Белчинов към този момент бил установен като свидетел, с което не е изпълнено задължението по чл. 98 ал.1 т.1 от Инструкцията за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Едновременно с това бездействие А. не изпълнил и задължението си по чл.99 т.4 от същата Инструкция – задължително изпробване на участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества и техни аналози. Безспорно на мястото на ПТП е установен един участник – служител на МВР – младши инспектор Д. Б., като от писмените сведения на младши инспектор А. и събраните материали по производството е доказано, че при посещаването на ПТП младши инспектор Белчинов не е проверен за употреба на алкохол. А. е установил на място липсата на регистрационни табели, наличието на явна и целенасочена промяна на фактическата обстановка от неизвестен извършител – преместен след ПТП автомобил, участник в ПТП – служител на МВР. Младши инспектор И. А. не докладвал в дежурната част за резултата от посетеното ПТП. Не е установил на място дали има данни за извършено престъпление.

Заповедта е връчена на 14.02.2025г с указания за правото да бъде обжалвана пред АС Пловдив в 14-дневен срок от връчването.

Жалбата е подадена на 26.02.2025г в рамките на преклузивния срок за упражняване на публичното потестативно процесуално право да се иска от съда да образува съдебно производство и да разгледа въпроса за законосъобразността на неблагоприятния за неговия адресат административен акт, поради което е допустима. Подаването й до местно некомпетентен АС Пловдив запазва датата на упражняване на правото, но изисква разглеждане на спора от този АС в района на който е постоянния адрес на адресата на акта. По тази причина делото е препратено на АС Стара Загора.

Жалбоподателят твърди, че материалният закон е приложен неправилно, което е резултат от допуснато съществено процесуално нарушение за установяване на обективната истина за фактите, чрез съвместно обсъждане на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства. Липсва съпоставяне на обясненията на наказания служител с тези на дежурния Н. и на Белчинов, както и на техните действия по повод на произшествието, поради което необосновано е прието, че не са изпълнени задълженията по чл.98 и чл.99 от Инструкцията. От съда се иска да бъде отменена Заповед № 317з-1753/13.02.2025г на Директора на ОД МВР Пловдив без претенция за присъждане на разноските по делото.

Ответника Директора на ОД МВР Пловдив в писмено становище иска от съда да бъде отхвърлена жалбата. Поддържа се тезата, че всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства водят до еднозначен извод за не изпълнение на задълженията по чл.98 и чл.99 от Инструкцията, поради което бездействията на полицейския служител осъществяват състава на чл.200 ал.1 т.11 предл първо от ЗМВР, представляващ основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Заявена е претенция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът претендира и присъждане на разноските по делото, без представен списък и доказателства за заплащане на разходи по водене на делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

От повдигнатото със заповедта фактическо обвинение и събраните в хода на дисциплинарното производство сведения и обстоятелствата, при които е възникнало пътно транспортно произшествие се налага извод, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че служителят не е установил Белчинов като участник в пътно транспортното произшествие, настъпило с моторното превозно средство, което е само катастрофирало. Причината за не установяване на този факт не е описаното в заповедта поведение на жалбоподателя А. или поне е налице основателно съмнение, а вината е елемент на дисциплинарните нарушения и не може да почива на предположения – чл.206 ал.2 ЗМВР. Налице е съмнение, защото в обстоятелствената част, както и в частта за повдигане на фактическото обвинение са изложени две противоречиви твърдения, приети от ДНО за безспорно установени и съзнавани от А. факти – Белчинов е свидетел и не е посочен в съставения протокол, но същият е и участник в ПТП, но не е проверен за наличие на алкохол в кръвта, а при съмнение и за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Така отправеното обвинение по своето съдържание е противоречиво, но и непълно като прегражда правото на защита на наказания служител до степен на невъзможност да бъде упражнено, защото което и от двете твърдения да бъде отречено, то няма да е достатъчно за отпадане на основанието за налагане на дисциплинарно наказание – фактическото, не правното, което е негова квалификация, мисловна, идеална дейност по подвеждане на деянието и фактическите обстоятелства под този състав на отговорност, който е виновно осъществен. Тук е мястото да се каже, че за формалните наказуеми правонарушения, без значение вида на отговорността, възможната форма на вина е само пряк умисъл, но не и небрежност. Отправеното правно обвинение е за не изпълнение на служебни задължения, което означава формално правонарушение – без реални вреди / описаните в съответния състав изменения на социалната действителност/, поради което вината е само пряк умисъл, а ако той липсва, тогава отсъства субективния елемент на дисциплинарното нарушение и отпада основанието за налагане на дисциплинарно наказание. Субективния елемент при формалните наказуеми правонарушения се състои в съзнаване на тези факти от действителността, при които се изисква изпълнение на конкретни служебни задължения, а не знанието на самите служебни задължения, включително и поради забравяне, не изключва вината, а е само причина за извършване на нарушението. Всички тези основни правни норми- принципи е необходимо да бъдат припомнени, за да стане ясно от какъв точно порок страда оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и защо обвинението е противоречиво, от което следва извод, че е налице съмнение във вината на наказания служител, както и невъзможност да се провери дали е извършено не изпълнение на служебни задължения – не става ясно кое от посочените в чл.99 т.1, т.3 и т.4, съответно чл.98 ал.1 т.4 от Инструкцията не е изпълнено. Участник в пътно транспортно произшествие е всеки, който е пострадал или с поведението си е допринесъл за неговото настъпване, съгласно определението по §6 т.27 от ДР на ЗДвП. Свидетел е всяко лице, което е възприело факти от обективната действителност, имащи значение за случая, но стоящи вън от неговата личност и деятелност. Никой не е свидетел сам на себе си, поради което обвинението, че Белчинов не е установен едновременно като свидетел и като водач на МПС, а това се налага като извод, поради липсата на посочено в заповедта пострадване на този служител, е противоречиво. То е непълно, защото описаните факти, достигнали до съзнанието на А. сочат на съмнение, което трябва да се провери, че е възможно Белчинов да е бил водач на моторното превозно средство с оглед противоречията в неговите сведения дадени по телефона, когато съобщава за произшествието и тези, изказани на място. Следователно към момента на посещението на произшествието А. не би могъл да определи Белчинов като свидетел, а ако бе го сторил, съгласно противоречивото и непълно обвинение, то тогава би било доказано другото обвинение, че не го е установил като участник в пътно транспортното произшествие. Изложеното до тук за непредпазлива форма на вина от вида небрежност, която е правно възможна само към резултатните правонарушения – тези с реалните съставомерни вреди, а не формалните, както и за противоречивото обвинение, отрекло правото на защита и препятстващо възможността за съдебен контрол по главните въпроси – има ли извършено деяние, представлява ли то виновно неизпълнение на служебни задължения, осъществява ли състава на дисциплинарно нарушение, на основание на който е наложено дисциплинарното наказание, е достатъчно за отмяна на оспорената заповед. Независимо от това съдът е длъжен да провери законосъобразността на акта спрямо всички изисквания. Освен противоречивото и непълно обвинение, заповедта страда и от не обсъждане на всички факти, които касаят случаят и имат значение за отговор както на фактическия въпрос дали са изпълнени задълженията на служителя, така и на правния за неговата вина.

При посещението на мястото на произшествието А. е установил, че моторното превозно средство е преместено, липсват регистрационните му номера, липсва и едно от лицата, които са пътували в него. Следователно наложително е провеждане на последващи действия за установяване на водача, на пътниците, на точното място и механизъм на настъпване на произшествието. Съобщено е от другото лице, което е пътувало в автомобила - Белчинов, че водачът му се е прибрал в дома си, но преди това същият Белчинов по телефона е дал друго сведение, а именно че водачът е на мястото заедно с него, като е посочил и причината за настъпване на произшествието. Обективно е невъзможно на място да се предприемат действия по изясняване на тези противоречи, но и посочените в заповедта като дължими действия по Инструкцията не изискват изпълнението им на мястото на произшествието. В тази връзка ДНО не обсъжда изпълненото нареждане, което дежурният Н. е отправил към изпратените от него на място полицейски служители да се връщат незабавно в сградата на РУ Първомай, което според фактическото обвинение е дадено докато А. е правил снимки и е извършил оглед на съседните сгради за камери за видеонаблюдение и установяване на свидетели. Това му поведение изключва квалифицирането му като не изпълнение на чл.99 от Инструкцията, а е в съответствие с тази разпоредба. В съответствие с посочените като не изпълнени задължения по Инструкцията са и действията на А. по извършване на проверка на посеченото като водач лице, но и на Белчинов, като А. е състави Актове за установяване на административно нарушение срещу Белчинов тоест изпълнил е задължението по чл.99 т.4 от Инструкцията и няма никакво значение, че проверката е направена в сградата на РУ Първомай, а не на мястото на произшествието, където и когато А. е възприел обясненията на Белчинов, изискващи проверка. Деянието не е извършено, а ДНО не е посочил дори, че А. е съставил актове за установяване на административно нарушение – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Фактите, отричащи вината изискват съобразяване, защото ДНО е длъжен да установи обективната истина за тези, които имат правното значение на основание за налагане на дисциплинарно наказание. Отговорността е лична, а не групова, и след като А. е извършил проверка на Белчинов за употреба на алкохол, посетил е мястото на произшествието, където е направил снимки с РСОД и няма нито едно посочено в заповедта обстоятелство, което да е доказателство за това, че не е изпълнил задълженията си, макар да е съзнавал, че служител на РУ Първомай е участник в ПТП, то тогава се налага единствено възможния правен извод за липса на виновно извършено, чрез бездействие не изпълнение на служебните задължения по чл.98 и чл.99 от Инструкцията. Съставените актове против Белчинов всъщност отричат да е вярно обвинението, че А. е бездействал да установи водачът на моторното превозно средство. По време на посещението на произшествието нито е могъл, нито е следвало да посочи подателят на сигнала като свидетел или като участник, след като видими наранявания по него не е имало, но предвид местоположението на автомобила, неговото състояние и дадените противоречиви сведения, както и в изпълнение на нареждането на дежурния е следвало да се върне в сградата на РУ Първомай, където е изпълнил служебните си задължения. Два броя АУАН, съставени от А. на 13.10.2024г срещу Белчинов за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, както и за това, че при същото управление причинява ПТП, чрез неспазване на правилата за избиране на скоростта на движение са приложени на лист 213 и лист 214. Причиняването на ПТП от водач, за който е установена концентрация на алкохол в кръвта не е административно нарушение и за съставомерно деяние, извършено при това квалифициращо обстоятелство се уведомяват компетентната прокуратура – за деяние, имащо признаците на престъпление не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №317з-1753/13.02.2025г издадена от Директора на ОД МВР Пловдив по жалбата на И. Н. А. – младши автоконтрольор І степен, в група „Охранителна полиция“ при РУ Първомай.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и на Директора на ОД МВР Пловдив за сведение.