№ 6
гр. Елхово, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20212310200208 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *** от 13.05.2021г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – гр. *** в ЦУ на НАП Д.В., с коeто на „***“ *** с Булстат
***, представлявано от А.Х.А., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на
основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за нарушение на чл. 118, ал.10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал.3, т. 1 от Наредба № Н-
18/2006г. на МФ.
Срещу това НП е подадена жалба от „***“ ***, представлявано от А.Х.А., с която се
желае отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закони. В жалбата се твърди, че описаното в АУАН и НП
нарушение не е извършено, тъй като е безспорно установено, че в проверения търговски
обект се използва ЕСФП от одобрен тип и АНО при преценка допуснато ли е нарушение, за
което да се наложи имуществената санкция, не е взел предвид, че в конкретния случай е
приложимо изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС и по чл. 59а, ал. 3, т.1 от Наредба
Н-18/2006г. Отделно от това в жалбата се излагат доводи за несъответствие между
фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма, тъй като липсват
констатации както в НП, така и в цялата административно-наказателна преписка относно
това дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, поради което не е
възможно да се направи преценка коя от двете хипотези на чл.185 - ал.1 или ал.2 от ЗДДС е
налице в случая и коя е приложимата санкционна норма. Сочи се още, че жалбоподателят е
подавал пълна информация за осъществяваните доставки и продажби в търговския обект,
като по този начин той е бил добросъвестен и не е извършвал действия с цел укриване на
доходи и избягване плащането на данъци, поради което счита, че АНО е следвало да
1
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят е маловажен.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител, но в подадено писмено становище представляващият А.А. сочи, че поддържа
изцяло жалбата и се желае отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, издал обжалваното НП, чрез своя представил
– юрисконсулт Д. И.-К. в съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна и не следва
да бъде уважена. Твърди се, че соченото адм. нарушение е било извършено и констатирано
от надлежен орган, поради което и правилно е наложена санкция по ЗДДС.
ЯРП - ТО ***, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и
не изразяват становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2020г. свидетелите Д. Д. Г. и Д.И.У., двамата на длъжност „инспектор по
приходите“ в ЦУ на НАП, ГДФК Отдел „Оперативни дейности“ – ***, извършили проверка
в търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „***”,
находяща се в гр. ***, стопанисван от „***“ *** с Булстат ***. Установено било, че в обекта
е въведен в експлоатация и се използва ЕСФП „***“ версия 3.5 KL със свидетелство от БИМ
№*** и свързано към нея фискално устройство модел „***“ с индивидуален номер *** и ФП
№ ***, регистрирано в НАП с № ***г.
В хода на проверката била генерирана справка от информационните масиви на НАП
за периода от 29.09. до 09.11.2020г. – програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“, за получени количества горива в търговския обект, въз основа на
която свидетелите Г. и У. установили, че по нивомерната измервателна система /НИС/ на
17.10.2020г. в 13.35 часа, в проверявания обект е било доставено гориво – 5006.85 литра
бензин в резервоар № 2, за което е издаден акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН *** от
16.10.2020г. като данните за документалната доставка са изпратени към НАП на 22.10.2020г.
в 13.09 часа.
Проверката приключила със съставяне на протокол серия ***г, който е приложен
към АНП. В същият е отразено констатираното и посочено по-горе, че в хода на
извършената проверка, е установено нарушение по ЗДДС. Протоколът е подписан от
съставилите го служители на НАП – свидетелите Г. и У. и от присъстващия в обекта по
време на проверката А.А. – представляващ дружеството, стопанисващо бензиностанцията.
Последният или негов упълномощен представител бил поканен да се яви на 23.11.2020г. в
гр.*** за съставяне на АУАН.
На 23.11.2020г. в офис на НАП в гр.*** актосъставителят Д.Г. съставила в
присъствието на колегата си св. Д.У. и на Ж.С.А. в качеството й на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, АУАН № *** за нарушение на чл.118, ал.10 от
ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, установено на
2
20.11.2020г. в 13.35 часа при извършената проверка в обект - бензиностанция „***”,
находяща се в гр. ***, стопанисван от „***” ***, като в акта е посочено, че след генерирана
справка в информационните масиви на НАП за периода от 29.09.2020г. до 09.11.2020г.
/програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ за получени количества
горива в търг. обект/, е било установено, че дружеството в качеството си на данъчно
задължено лице – получател на доставки на течни горива съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС,
след като е получило гориво в обекта по нивомерна измервателна система на 17.10.2020г. в
13.35 часа – 5006.85 литра бензин в резервоар №2, за което е съставен акцизен данъчен
документ /АДД/ с УКН *** от 16.10.2020г за 4967 литра бензин в резервоар №2, не е
изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставено гориво чрез наличната в
обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие - на 17.10.2020г., като данни не са подадени и
чрез електронен документ за получаване в НАП. Посочено е, че данните за документалната
доставка за същото количество течно гориво по цитираният АДД са изпратени към НАП на
22.10.2020г. в 13.09 часа. Този АУАН е бил подписан от актосъставителят Г., свид. У. и
Жанета Атанасова, като последната е вписала, че няма възражения по него.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, законният представител на дружеството – жалбоподател А.А. е депозирал
писмени възражения против съставения АУАН, в които се сочи, че не се оспорва
обстоятелството, че горивото е получено на 08.10.2020г., а данните за доставката са
подадени в НАП на 22.10.2020г., но последното е сторено дълго време преди извършване на
проверката в обекта на 20.11.20г. и е очевидно, че не се касае за опит от страна на
дружеството за ощетяване на фиска, поради което следва да се приеме, че нарушението е
маловажно, че от нарушението не са настъпили, а и не са могли да настъпят вредни
последици, поради което не следва да бъде издавано НП.
На 13.05.2021г. въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното
Наказателно постановление № *** от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.***
в ЦУ на НАП Д.В., с коeто на „***“ *** с Булстат ***, представлявано от А.А., е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с ал.1 от
ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал.10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал.3, т. 1 от Наредба № Н-
18/2006г. на МФ. Описанието на адм. нарушение е идентично с изложеното такова в АУАН.
В НП не са коментирани изложените в писменото възражение от жалбоподателя
съображения относно маловажност на нарушението.
Това НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 25.05.2021г., видно от
отбелязването върху самото НП.
Жалбата против наказателното постановление е подадената в РС – *** на
31.05.2021г. с вх.№1523.
От приложената към административно наказателната преписка Заповед № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, се установява
компетентността на актосъставителя Д.Г. – инспектор по приходите да съставя актове за
нарушения по ЗДДС, както и материалната компетентност на Началника на Отдел
3
„Оперативни дейности“ гр.*** в ЦУ на НАП, да издава НП за нарушения, регламентирани в
чл. 185 от ЗДДС.
Към АНП е приложена справка за регистрираните съобщения за доставка на гориво
за Дружеството-жалбоподател за периода от 29.09.2020 г. до 09.11.2020 година, от която е
видно, че за процесната доставка, за която е издаден АДД с УКН *** от 16.10.2020г за 4967
литра бензин в резервоар №2, данните са постъпили в НАП на 22.10.2020г. в 13.09 часа, но
на 17.10.2020 г. е постъпило съобщение тип „нивомерна система“ доставка на 5019.85 литра
гориво в резервоар 2.
От представеното от страна на жалбоподателя ведно с жалбата писмено
доказателство - копие от служебен бон от ФУ *** от 17.10.2020г., се установява, че
жалбоподателят е отчел доставката по нивомерната измервателна система на 5006.85 литра
бензин /5019.85 количество 15+С/ в резервоар 2 на 17.10.2020г. в 13.36 часа, с отразяване на
данни за отговор НАП като „ОК Успешно подадена доставка към НАП“.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителя Д.Г. и на свидетеля Д.У., които съдът
кредитира, тъй като са обективни, правдиви, между тях не се констатираха съществени
противоречия и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. В
подкрепа на гласните доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно
легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, тъй като НП е връчено на нарушителя на 25.05.2021г., а жалбата е подадена до
ЕРС на 31.05.2021г.
Разгледана по същество жалбата се преценя като изцяло основателна по следните
съображения:
Както АУАН, така и НП съдържат реквизитите, посочени в чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган - Началник на Отдел
„Оперативни дейности“- *** в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на
чл.193 от ЗДДС да издава НП.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи по безспорен и категоричен начин да е извършено соченото адм. нарушение на чл.
118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, за което
търговецът – жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е санкциониран
като му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
Разпоредбата на 118, ал.10 от ЗДДС вменява задължение на всяко данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
4
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Дружеството-жалбоподател като получател на процесната доставка на гориво от
17.10.2020г., безпорно е задължено да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В изпълнение на
предоставеното му от чл.118, ал.4 от ЗДДС правомощие, Министърът на финансите е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.
59а, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицата по чл.118, ал. 9 и ал.10 от ЗДДС подават в НАП данни
чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ
за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се
до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД) /единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно Наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както
и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП,
съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически
референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества
горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател,
регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в
бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ. От цитираните разпоредби е видно, че редът и начините за подаване на
информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен в зависимост от това
дали в търговският обект, където е извършена доставката, респ. получаването се използва
ЕСФП или не.
Относимите разпоредби на чл.118 ЗДДС в случая се тези на аления 6, според която
всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад
по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива, както и на алинея 10, съгласно която данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
5
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна
нормата на чл. 3, ал.3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. определя, че всяко лице по ал. 2 е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива и за тази цел като средство за измерване от одобрен
тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. В същото време нормата на чл.118, ал.11 ЗДДС въвежда
изключения, при които данни по аления 10 не се подават и едно от тях е това по т.5 -
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет.
В случая дружеството-жалбоподател е притежател на такава електронна система за
фискално отчитане и чрез нея то отчита доставените количества горива, който факт е
безспорен и е посочен в Протокола за извършена проверка от 20.11.2020г. По делото не е
спорно, че на 17.10.2020г. дружеството-жалбоподател е получило доставка на гориво –
5006.85 литра бензин по нивомерната измервателна система в резервоар № 2. Съдът намира,
че в случая дружеството е изпълнило задълженията си по чл.3, ал.3 от Наредбата, като е
подало своевременно нужните данни за процесната доставка от 17.10.2020г. по установената
дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна система/, което се установява от
приложеното към жалбата копие от служебен бон от 17.10.2020г., който е със статус на
съобщение „ОК“ за успешно подадена доставка към НАП, т.е. информацията на посочената
дата за процесната доставка на бензин е подадена в НАП. Това е видно и от приложената
към АНП справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво в периода 29.09.-
09.11.2020г. След като дружеството е изпълнило по този начин задължението си по чл. 3, ал.
3 от Наредбата, така подадените данни чрез НИС не лишават, а напротив дават възможност
на контролния орган да съблюдава наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта като при наличието на такава система по всяко време може да се
направи справка за наличните количества течни горива. Освен това в търговския обект
продажбите на течни горива се извършват чрез средства за измерване на разход, а
регистрацията на продажбите се осъществява посредством издаването на касови бонове,
като в случая не е установено жалбоподателят да е нарушил тези изисквания. Отчитането на
приходите е обвързано с продажба, а не с покупка на стока /гориво/, какъвто е случаят, с
оглед на което няма как да се твърди, че дружеството е целяло или на практика е укрило
приходи, ощетило, целяло да ощети или би могло да нанесе щета на фиска с действията си.
Отчетената от дружеството доставка на 5006.85 литра бензин на 17.10.2020г. чрез НИС не се
оспорва от АНО, напротив това обстоятелство е отразено в АУАН и НП, като е посочено, че
на 17.10.2020г. има такова отчитане, т.е. че в резервоар № 2 в обект бензиностанция „***“ в
гр. ***, стопанисван от жалбоподателя е доставено съответното количество гориво /5006.85
литра бензин/. От изложеното следва да се направи извод, че дружеството не е укрило
информация за конкретната доставка от контролните органи, а напротив, то е предоставило
в пълнота чрез НИС на 17.10.2020г. в 13.36 часа данни за процесната доставка на гориво,
6
получена в търговския обект на същата дата.
При тези данни съдът приема, че не се доказа приетото от административно
наказващия орган за безспорно извършено нарушение по чл. 118, ал.10 от ЗДДС във връзка с
чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. След като процесната доставка, извършена в обекта
на 17.10.2020г., е била отчетена от нивомерната система като получена на датата на
данъчното събитие, то неизяснен е въпросът защо, въпреки че данните от нивомерната
доставка за същото количество гориво са били въведени ръчно на същата дата във
фискалната памет на ЕСФП по акцизния данъчен документ с УКН *** от 16.10.2020г.,
същите са успешно получени в сървъра на НАП едва на 22.10.2020г. Последното може да се
дължи на различни причини, вкл. загуба на комуникация поради проблем с мобилния
оператор или възникнал проблем със самия сървър на НАП, за които жалбоподателят не
може да бъде санкциониран.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено.
В случая за пълнота на изложеното за незаконосъобразност на атакуваното НП
следва да се отбележи и, че в случая е налице неправилно прилагане на санкционната
разпоредба. Административно - наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от
ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 3 000 лева до 10 0000 лева за ЕТ или
ЮЛ, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС или
нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната
пък предвижда имуществена санкция за ЕТ или ЮЛ от 500 до 2000 лева за лице, което не
издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него
доставки/продажби. Съгласно приложената в случая разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ
от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1. От анализа на тези санкционни норми се налага извод, че за да се наложи на ЕТ или
ЮЛ имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 изр.2-ро от ЗДДС, следва нарушението
по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи – факт, който е въведен като елемент от
състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от
АНО. В случая обаче изобщо не се сочи нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз
основа на него НП, довело ли е нарушението до неотразяване на приходи или не, а още по-
малко се сочат доказателства за това, поради което и неправилно се явява ангажираната
отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл.185, ал.2 изр.2-ро вр.с ал.1 от
ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на наказателни постановления пред районния съд, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая искане за присъждане на разноски е
направено само от представителя на АНО, но с оглед изхода на делото, такива не следва да
им бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Елховският районен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № ***
от 13.05.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр.*** в ЦУ на НАП
Д.В., с коeто на „***“ *** с Булстат ***, представлявано от А.Х.А., е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. с
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 118,
ал.10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал.3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
НЕ УВАЖАВА искането, направено от проц.представител на Националната
агенция за приходите гр.София, за присъждане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК пред
Административен съд гр.Ямбол чрез РС - *** в 14- дневен срок от съобщението до
страните , че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8