РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Смолян, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
в присъствието на прокурора Д. Стр.
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225400600019 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от адв.Г. М. като
защитник на подсъдимия М. К. срещу присъда по нохд 51/2021г по
описа на РС-Зл..
Във въззивната жалба е посочено, че присъдата е незаконосъобразна и
необоснована, противоречаща на материалния закон, като същата е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила
.Поискано е присъдата да се отмени изцяло и да бъде оправдан
подсъдимия , като алтернативно е поискано делото да се върне за
разглеждане от нов състав или да се приложи разпоредбата на чл. 55
от НК при определяне на наказанието.
В съдебно заседание представителят на ОП-Смолян оспорва жалбата и
пледира потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява като вместо него се явява
защитникът адв.Ф.Т.. Защитникът взема становище , че изготвеният
обвинителен акт не отговаря на изискванията за съдържание , налице е
1
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинениет
о.Твърди се ,че неизпълненото предписание на РЗИ е нищожно, като е
поискано алтернативно прилагане на чл. 55 от НК при определяне на
наказанието.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата
на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
М.К. е роден на 29.08.2000г в гр.Смолян , като същият е несемеен ,
неосъждан, живее и работи в гр.София.
С обжалваната присъда по нохд 51 /2021г по описа на РС-Зл.
подсъдимият К. е признат за виновен в това , че :
На 09.04.2021 г., около 17,40 ч., на Р. п. ***-***, в землището на община
Зл. и около 20,10 ч. на същата дата в гр. Зл., ул. „Б.“ № *, в условията на
продължавано престъпление, по време на обявената извънредна епидемична
обстановка, е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората - COVID-19 (КОВИД-19), въведени със Заповед № РД- 01-
196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
свързани с поставянето му под карантина с Предписание № 210408/175252
от 08.04.2021 г. на Директора на РЗИ-Софийска област, като не е изпълнил
задължението да не напуска дома си в гр. София и пребивавал на обществено
място , както следва:
-На 09.04.2021 г., около 17,40 ч. се придвижвал по Р. п. ***-***, при
км.27+100 метра, местност „П.“,
-На 09.04.2021 г., около 20,10 ч. се придвижвал в гр.Зл., по ул.„Б.“ № *,
Дадена е правна квалификация на деянието като престъпление по чл.355,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр, с чл.26, ал.1 НК.
На подсъдимия е наложено наказание на основание чл. 355, ал.2 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК във връзка с чл. 54 от НК а именно -
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с прилагането на чл. 66
ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 10
000 лева, като е приспаднато времето за задържане по реда на ЗМВР и
са присъдени съответните разноски.
В мотивите към присъдата е прието за установено от фактическа страна
,че в периода на месец април 2021г в Република България е имало
обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното
2
разпространение на „Ковид-19“ и съществуващата непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите, като са въведени противоепидемични
мерки със Заповед № РД-01-196 от 31.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването .
На 08.04.2021 г. подсъдимият преминал държавната граница през ГКПП
Калотина , като спрямо него е издадено Предписание за поставяне под
карантина № 210408/175252 от 08.04.2021 г. на РЗИ - Софийска област. С
предписанието е определен срок на карантина от десет дни, считано от
08.04.2021 г., .Карантината се изразявала в забрана подсъдимият да
напуска адреса си в гр.С. , ул. „Проф. Ал. Ф.“*, вх.*, като предписанието
било съобщено лично на подсъдимия на 08.04.2021 г. и същото подлежало
на предварително изпълнение. Въпреки издаденото предписание К.
напуснал адреса си в гр.София като на 09.04.2021 г. около 17,40 ч.
управлявал лек автомобил „П. К.“ на републикански път ***-*** и
същият бил спрян за проверка . Подсъдимият заявил, че не е под
карантина, тъй като има направен тест, който е отрицателен, но не
представил решение за отмяна на карантината.
Няколко часа след извършената проверка подсъдимият е установен в гр.
Златоград да не спазва карантината като на 09.04.2021 г., в 20,10 ч. същият
бил установен да управлява автомобил на ул. „Б.“ в гр.Зл.. К. заявил, че не
се намира под карантина, тъй като след влизането си в страната и след
поставянето му под карантина си направил PCR-тест в лаборатория „Рамус“,
който тест бил отрицателен и е уведомена РЗИ .След това К. бил задържан
за срок от 24 часа. На 12.04.2021 г. К. се снабдил с отрицателен PCR-тест от
лаборатория Ремус , като карантината била отменена от РЗИ-СО на
12.04.2021 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка първоинстанционният
съд направил извод за извършено от обективна и субективна страна
продължавано престъпление по чл. 355 ал.2 във връзка с ал.1 от НК във
връзка с чл. 26 ал.1 от НК, като е наложено посоченото наказание ЛОС
за срок от шест месеца с приложението на чл. 66 ал.1 от НК и глоба в
размер на 10000 лева.
В мотивите е отразено , че като смекчаващи обстоятелства следва да се
отчетат младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало
.Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчете упоритостта при
3
извършване на двете деяния, недобрите характеристични данни на
подсъдимия и завишения брой подобни престъпления в страната.
Въззивният съд ,намира, че първоинстанционният съд правилно е изяснил
фактите по делото, базирайки се на анализ на доказателства и
доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите.
По делото не е спорно, че на 08.04.2021г К. е преминал държавната
граница, пристигайки от Р. Г., като с Предписание № 210408/175252 е
поставен под карантина за срок от десет дни, която следвало да се
изпълни на адрес в гр.София .
От приложеното писмо от 13.05.2021г на РЗИ се установява, че при
пристигането му в страната контролните органи на РЗИ са уведомили
подсъдимия за поставянето му под карантина , като К. е положил
подпис на таблет , генериращ бланката на предписанието. В случая
предписанието за поставяне под карантина е изготвено в електронна
форма , като подсъдимият е запознат с неговото съдържание и е бил
наясно , че не трябва да напуска адреса си в гр.С. .
По делото са събрани непротиворечиви доказателства , че на 09.04.2021г
подсъдимият е напуснал адреса си в гр. С., като е установен да шофира
автомобил на територията на община Зл. на две различни места.
До 12.04.2021г предписанието за поставяне под карантина спрямо
подсъдимия не е било отменено, като едва след изготвяне на PSR- тест в
медицинската лаборатория карантината била отменена по надлежния
административен ред.
При това положение може да се направи извод, че на 09.04.2021г
подсъдимият не е изпълнил задължения, произтичащи от издадения
спрямо него индивидуален административен акт -Предписание за
поставянето под карантина.К. е нарушил въведените противоепидемични
мерки против разпространението на заразна болест по хората/КОВИД 19/
, като са извършени две последователни деяния в рамките на един ден ,
като е извършено едно продължавано престъпление по време на
обявена извънредна епидемична обстановка / удължена с Решение №
4
72/26.01.2021г на МС/, свързана със смъртни случаи.
По делото е спорно дали подсъдимият е запознат със съдържанието на
издаденото предписание , като от защитата се твърди , че предписанието
е нищожен административен акт. Издаденото предписание не е оспорено
от подсъдимия по предвидения административен ред ,като е издадено в
ел.форма и подсъдимият се подписал в бланката на документа .От това
може да се направи извод, че предписанието е валиден
административен акт, като подсъдимият е следвало да се съобрази с
вменените му задължения.
К. е бил наясно със съдържанието на предписанието .От показанията
на св. Ч. , Б. и Тр. се установява , че К. е знаел ,че е поставен под
карантина като заявил на контролните органи, че има направен
отрицателен тест и карантината е отменена, което твърдение не отговаря
на обективната истина.
С оглед на изложената фактическа обстановка е законосъобразен
изводът на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление по смисъла на
чл. 355 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК .В хода
на образуваното досъдебно производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.В диспозитива на обвинителния акт
действително не е посочено, че престъплението е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, като този пропуск
не е съществен .В обстоятелствената част на ОА е посочена причината за
обявената извънредната епидемична обстановка в страната, като
подсъдимият е могъл да разбере, че деянието по чл. 355 ал.1 от НК е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи.
Съдът намира ,чевъззивната жалба е частично основателна , като са
налице основания за изменение на присъдата в наказателно-
осъдителната част , касаеща вида на наложеното наказание .
Неправилно първоинстанционният съд е определил наказанието при
условията на чл. 54 от НК , като са налице предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК –налице са многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се
5
явява несъразмерно тежко за извършеното деяние .Съдът отчете , че в
конкретния случай като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат
чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст /21 години/,
трудовата му ангажираност , липсата на установено заболяване/Ковид -19/
към момента на извършеното деяние и добрите му характеристични
данни -подсъдимият не е криминално проявен и няма данни да е
нарушавал обществения ред, независимо , че има наложено
административно наказание за неносене на предпазна марка през 2020г.
При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1
т. 2 буква "б" от НК и да се замени предвиденото наказание ЛОС за
срок до пет години с наказанието пробация.
При определяне на вида на прилаганите пробационни мерки и тяхната
продължителност съдът намира , че спрямо подсъдимия следва да се
приложат двете задължителни пробационни мерки за минимално
предвидения шестмесечен срок, при определена минимална периодичност
на явяване и подписване на осъденото лице от два пъти седмично за
първата задължителна пробационна мярка.
На основание чл. 55 ал.3 от НК не следва да се налага кумулативно
предвиденото наказание глоба, като и без това наказание могат да се
изпълнят целите на налаганото наказание .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 6/02.12.2021г по нохд 51/2021г описа на РС-Зл., В
ЧАСТТА, касаеща наложеното на М. В. К. наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, отложено за изпитателен срок от ТРИ
години и глоба в размер на 10 000 лева , като ВМЕСТО това НАЛАГА на
М. В. К. на основание чл. 355 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с
чл. 26 ал.1 от НК във връзка с чл. 55 ал.1 т. 2 буква "б" от НК
наказание ПРОБАЦИЯ, включващо двете задължителни пробационни
мерки, а именно:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца
при определена от съда периодичност на явяване и подписване на
6
осъденото лице пред пробационния служител или определено
длъжностно лице от ДВА пъти седмично
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ месеца
На основание чл. 55 ал.3 от НК НЕ НАЛАГА на М. В. К. кумулативно
предвиденото наказание глоба за извършеното престъпление по чл. 355
ал.2 във връзка с ал.1 от НК .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните , че е изготвено решение по делото .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7