Р Е Ш Е Н И Е
№ 262567
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13445 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от З.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, за признаване за установено между страните, че клаузите за заплащане на възнаградителна лихва и на възнаграждение за допълнителна услуга в договор за заем от *** г. са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на *** между страните бил сключен договор за заем, по силата на който на ищцата били предоставени заемни средства в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 41.03 %, ГПР – 49.71 %. Общата сума за плащане с включена допълнителна услуга била 1728 лв. От договора не ставало ясно какъв е размерът на възнаградителната лихва в лева, нито размерът и за какви услуги била начислена допълнителната услуга. Общата сума следвало да се погаси на 8 месечни вноски, всяка в размер от 216 лв., за периода от 23.03.2019г. до 23.10.2019г. Договорът бил потребителски, недействителен на основанията по чл.22 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Надхвърляла повече от три пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. Била нарушена и т.10 по алл.1 на чл.11 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същият. Според ищцата ГПР надвишавал 50 %, поради което клаузата за ГПР била нищожна, на основание чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК. Поради изложеното и предвид нищожността на процесния договор за кредит, е направено искане да бъде прогласена за нищожна клаузата за възнаградителна лихва в договора, както и клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за недопустимост на предявените искове. Клауза за заплащане на такса за допълнителна услуга не съществувала в съдържанието на сключения договор за заем. В случай, че се приеме, че исковете са допустими, те били неоснователни. Нямало промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисквало предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неплатени суми. Законът не вменявал задължение за посочване размера на възнаградителната лихва. Договорът съдържал достатъчно информация в тази насока, като общата сума на плащанията бил 1159.62 лв., вкл. главница и лихва. Неоснователно било и твърдението за нищожност по т.10 на ал.1 на чл.11 ЗПК, тъй като не се претендирали други разходи по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва. В погасителния план към договора били посочени падежите на всяка една от вноските и размерът на остатъчната главница за всеки следващ период, които данни били достатъчни за определяне на месечния размер на главницата, възнаградителната лихва и по договора за имуществено проучване. Договорът за заем бил валиден. Не били претендирани по него неустойки, лихви за забава, обезщетения, такси и др., които да се разглеждат като неравноправни клаузи. Остатъчната сума по договора била 1296 лв., от които 774.61 лв. остатък от реално получената сума по договора, 95.33 лв. възнаградителна лихва и 426.06 лв. остатък от задължението на ищцата по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Договорената възнаградителна лихва не можела да се счете за прекомерна, водеща до прекомерно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. Заемодателят не бил банка, за задълженията на заемополучателя не били дадени обезпечения, а повишеният риск оскъпявал финансовия ресурс. Освен това ищцата нямала качеството на потребител по договора за имуществено проучване, чието съдържание се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
С уточняваща молба от дата *** г., ищцата сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не е отграничена с конкретна номерация, а се намира в раздел „Удостоверяване за получаване на одобрения заем“ с посочване на лихвения процент от 41,03 %. Касателно вземането за допълнителни услуги, се твърди, че същото е уговорено в чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, който представлява заедно с договора за кредит едно общо съглашение. В този смисъл, клаузата за заплащане на допълнителни услуги, всъщност била клаузата за заплащане на възнаграждението по договора за имуществено проучване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за заем № *** от дата *** г., сключен между „Айзаем.БГ” ООД, като кредитодател и ищцата З.М.Р., като кредитополучател, със следните параметри: главница 1000 лв., уговорен ГЛП 41,03 %, при ГПР 49,71 %, с обща сума за плащане 1728,00 лв., която е следвало да бъде върната на 8 месечни погасителни вноски в размер на 216 лв. Представени са още и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, общите условия на кредитора, както и погасителния план по процесния договор за кредит.
Представен е и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен на дата *** г. между ищцата, като възложител, и „Айзаем.БГ” ООД, като изпълнител, с предмет на договора изготвяне от изпълнителя, срещу възнаграждение от 568 лв., на кредитен рейтинг и оценка на имущественото състояние и възможността за поемане на задължения от страна на възложителя. Видно от съдържанието на този договор, възнаграждението на изпълнителя „Айзаем.БГ” ООД е било платимо на осем вноски с падеж 23-то число. Съгласно представен погасителен план към договора за кредит, това вземане се добавя към анюитетните вноски на ищцата и е отразено като допълнителна услуга. Същото е включено и в размера на общата дължима сума по кредита и е записано като „допълнителна услуга“.
Налице са данни за извършените плащания от ищцата към кредитора „Айзаем.БГ” ООД за погасяване на вземането по процесния заем. Съгласно молба от ответника, твърденията в която са ценени от съда съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК, ищцата била заплатила сумата в общ размер на 432 лв., с който била погасила единствено част от задълженията си за главница.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим противно на възраженията на ответника, тъй като ищцата твърди ответното дружество да претендира от нея заплащане на суми по недействителен договор за кредит, респ. нищожни клаузи за възнаградителна лихва и за заплащане на допълнителни услуги.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че страните са сключили Договор за заем № *** от дата *** г., с посоченото в исковата молба съдържание. Ищцата има качеството на кредитополучател, а ответника на кредитодател.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В т.н. е и практиката на ВКС (вж. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК), съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител. Следователно компетентния съд не е ограничен само от посоченото в исковата молба, когато е сезиран със спор относно потребителски договор, както е в случая.
В тази насока, настоящият състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който гласи, че договора за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин. Изложените от ищцата съображения в същия смисъл се споделят. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,65%, посочената годишна фиксирана лихва от 40,50 % е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Неправилно, според съда не е включено в процента на оскъпяване на кредита и вземането в размер на 568 лв. по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен на дата *** г. между ищцата и „Айзаем.БГ” ООД. При приложението на чл. 20 ЗЗД, и като взе предвид предмета на договора, страните по него, съвпадащите дати на сключването му и тази на превеждане на паричната сума по договора за кредит – *** г., обстоятелството, че вземането в размер на 568 лв. е включено в общата дължима сума по кредита, и погасяването му се извършва едновременно с месечните вноски по заемното правоотношение, съдът намира, че двата договора са взаимно свързани и реално представляват част от едно общо съглашение. В тази насока възнаграждението на изпълнителя по договора за проучване е следвало да се отчете при изчисляването на ГПР на кредита, тъй като възнаграждението от 568 лв. представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Това обаче не е сторено. За последната констатация дори не са необходими специални познания, тъй като посоченият в договора за паричен заем ГПР е в размер на 49,71 %, а възнаграждението от 568 лв. по договора за предоставяне на поръчителство е равно на повече от половината от главницата по кредита – 1 000 лв. Следователно, като се вземе предвид периода на договора – осем месеца, и размера на възнаградителна лихва – 41,03 %, то неминуемо ГПР по кредита ще надхвърли законоустановеният максимум от 50 %, поради което и посочения в договора размер на ГПР от 49,71 % се явява некоректен. Предвид неотчитането и невключването на сумата от 568 лв. при изчисляването на ГПР по договора за кредит, потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, доколкото договора противоречи с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то същият по силата на чл. 22 ЗПК е недействителен. За отбелязване е, че всяка от страните – ответникът в отговора на исковата молба, а ищцата – още с исковата молба, са развили съображения относно съответствието на процесния договор за кредит с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съдът споделя изложеното от ищцата и намира за неоснователни съображенията на ответника в тази насока.
Доколкото съдът намира целия договор за кредит за недействителен, то и клаузата за възнаградителна лихва също се явява недействителна, в частност – нищожна.
Следва да се посочи, че възнаграждението по Договора за имуществено проучване е отразено от кредитора в договора за кредит като допълнителна услуга, доколкото при посочване на общата сума за плащане е посочено именно, че към нея се включа и въпросната услуга. В тази насока съдът споделя изложеното от ищцата, че въз основа на едно общо съглашение между страните е уговорено възнаграждение за допълнителна услуга, което е обективирано в чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване, последния представляващ част от процесния договор за кредит. Предвид горното обаче, и тази клауза се явява нищожна, поради недействителността на договора за кредит.
По изложените съображения исковата претенция, като основателна, ще се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на АД „Г.“ следва да се присъди сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, и „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 41,03 %, уговорена в сключения между страните Договор за заем № *** от дата *** г., И клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга по Договора за заем от *** г., уговорена в чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от дата *** г., част от Договор за заем № *** от дата *** г., сключен между страните, са НИЩОЖНИ.
ОСЪЖДА „Айзаем.БГ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, да заплати на З.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100 лв. разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Айзаем.БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на АД „Г.“, БУЛСТАТ *********, със служебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 360 лв. с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.