№ 3940
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110217153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. К. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.Б., против наказателно постановление /НП/ №23-4332-
024410/13.10.2023 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция”
при СДВР, против И. И. К. ЕГН **********, на основание постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. №58992/2023
г., по описа на СРП, за това, че на 01.08.2023 г., около 22.30 часа, той /в
качеството си на собственик и водач на МПС/, в гр.София, по ул.“Акад.
Стефан Младенов“, срещу бл.31, в посока на движение от ул.”8-ми декември”
към бул.”Г. М. Димитров”, управлява лек автомобил “...” с рег. ....А,
регистриран на В.П.А., на който регистрацията е прекратена по служебен път,
тъй като собственикът не е спазил законоустановения срок за пререгистрация,
след неговото придобИ.е /съгласно чл.143,ал.15 от ЗДвП служебно
прекратяване на регистрация настъпва автоматично, по силата на закона, ако
новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила/, с което виновно нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
1
На 01.08.2023 г. на И. И. К. ЕГН ********** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №809546, в който било
вписано горепосоченото нарушение.
С постановление на СРП от 29.09.2023 г. /изведено деловодно с печат на
СРП на 02.10.2023 г./ било отказано образуване на досъдебно производство по
пр.пр. №45895/2023 г., по описа на СРП, относно постъпили от О „ПП“
материали във връзка със съставения АУАН. В постановлението прокурорът
отразил установената фактическа обстановка и преценката си, че не е
осъществен /от обективна и субективна страна/ състав по чл.345,ал.2 от НК,
т.е. че извършеното от И. И. К. не е престъпно, с оглед на което и доколкото
такова деяние се явява административно нарушение, за което на виновното
лице може да бъде наложено административно наказание, е постановил отказ
от образуване на досъдебно наказателно производство на основание
чл.213,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК и изпращане на препис от това постановление,
заедно преписката на О „ПП“-СДВР – за сведение и за преценка за
реализиране на административнонаказателна отговорност на виновното лице.
На 13.10.2023 г. административнонаказващият орган издал обжалваното
НП.
Недоволен от НП и наложените с него административни наказания И. И.
К., чрез упълномощения си адв.Б. го обжалвал чрез
административнонаказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
процесуалните правила, с което са засегнати правата на наказаното лице, в т.ч.
и правото му на защита, при излагане на следните доводи: НП не отговаря на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа част от обективните признаци на
състава на описаното нарушение – не е посочена датата на дерегистрация и на
извършеното служебно вписване на същата в автоматизираната система;
служебната дерегистрация на МПС се извършва с изричен акт на компетентен
орган, който следва да е влязъл в сила, което следва да е станало известно на
собственика на съответното МПС, а наказаното лице е взело този автомобил
на заем от свой приятел, да го управлява, поради което и деянието на И. К. не
е субективно съставомерно; в НП административнонаказващият орган е
2
посочил, че лекият автомобил е регистриран на В.П.А., и едновременно с това
като собственик и посочен И. И. К.. С оглед на изложеното се иска НП да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото са приложени: горепосоченото постановление на СРП;
справка от КАТ /картон на водача/ относно регистрираните извършени от И.
И. К. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; доказателства относно
компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.
В съдебното заседание жалбоподателят И. И. К., редовно призован, не
се явява.
Явява се адв.Донев – преупълномощен от адв. Б. – с пълномощно по
делото, редовно призован.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
По делото са депозирани писмени бележки от пълномощник на
административнонаказващия орган, с изложени съображения по съществото
на делото, претендиране на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В свидетелските си показания актосъставителят И. З. и след
предявяване на АУАН, на основание чл.284 от НПК, казва, че не си спомня
случая и заявява „Това, което сме установили, това е написано в акта“.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя З., единствено във
връзка със съставения от него акт, кредитира и писмените доказателства,
приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и
относими към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав, въз основа на наличните по делото
доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено с необходимата категоричност, че на 01.08.2023 г., около
22.30 часа, И. И. К. управлявал в гр.София, по ул.“Акад. Стефан Младенов“,
3
в посока на движение от ул.”8-ми декември” към бул.”Г. М. Димитров”, и
срещу бл.31, лек автомобил “...” с рег. ....А, когато и където му била извършена
проверка от полицейски служители при 07 РУ-СДВР, при която полицаите
счели, че той е извършил нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП и му съставили
АУАН - за това, че в посоченото време и на посоченото място управлявал в
качеството си на собственик на този лек автомобил същия, регистриран на
В.П.А., на който регистрацията била прекратена по служебен път, тъй като
собственикът не бил спазил законоустановения срок за пререгистрация, след
неговото придобИ.е.
АУАН и материалите по преписката във връзка с него, били изпратени
на СРП за проверка и преценка осъществява ли деянието престъпление по НК.
С постановление на СРП от 29.09.2023 г. /изведено деловодно с печат на
СРП на 02.10.2023 г./ било отказано образуване на досъдебно производство по
пр.пр. №45895/2023 г., по описа на СРП. В постановлението прокурорът
отразил установените от него фактически обстоятелства и изводите си, че не е
осъществен /от обективна и субективна страна/ състав на престъпление по
чл.345,ал.2 от НК, т.е. че извършеното от И. И. К. деяние не е престъпно, нито
осъществява друг състав по НК, с оглед на което и доколкото такова деяние се
явява административно нарушение, за което на виновното лице може да бъде
наложено административно наказание, постановил отказ от образуване на
досъдебно наказателно производство на основание чл.213,вр.чл.24,ал.1,т.1 от
НПК и изпращане на препис от визираното постановление, заедно преписката
на О „ПП“-СДВР – за сведение и за преценка за реализиране на
административнонаказателна отговорност на виновното лице.
Въз основа на получените в О „ПП“-СДВР от СРП горепосочени
материали било издадено на 13.10.2023 г. против И. И. К. обжалваното НП,
екземпляр от което той получил на 20.11.2023 г. и го обжалвал чрез адв.Б., по
електронен път, на 27.11.2023 г.
Съвкупният доказателствен материал по делото, ценен от този съдебен
състав, установява така приета от съда и изложена по-горе фактическа
обстановка.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
4
обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на
формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя като цяло е основателна.
Настоящият съдебен състав приема, че НП е издадено и АУАН е
съставен от компетентен съответно оправомощен за това орган, предвид
приложените по делото доказателства в тази връзка, с които се удостоверява
кои длъжностни лица са оправомощени да издават НП и да съставят АУАН.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Този съдебен състав, въз основа на наличния доказателствен материал
намира, че описаната текстово в НП /и АУАН/ фактическа обстановка не се
извежда ясно, непротиворечиво, недвусмислено, и не може да се приеме, че
същата отразява вярно и точно действителната такава. Известно е, че
доказателствената тежест е на административно наказващия орган, който в
случая не е приложил доказателства за собствеността на лекия автомобил към
датата на описаното нарушение – за това кой е бил собственик на същия към
01.08.2023 г. и от кога - от коя дата, както и не е посочена датата на
дерегистрацията на лекия автомобил, с оглед на твърдяното, че към 01.08.2023
г. той е бил служебно дерегистриран, нито са представени доказателства за
това. Не са налични доказателства и че за посочената дерегистрация на лекия
5
автомобил, до съставянето на АУАН на 01.08.2023 г. собственикът на същия
/И. И. К. или В.П.А./, е бил уведомен за това обстоятелство, поради което и
няма въз основа на какво да се приеме, че той /който и да е от тях двамата/ е
знаел за същото и че на 01.08.2023 г. И. И. К. е имал съзнанието, че управлява
това МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, още повече, че в
горивизираното постановление на СРП е написано, че на следващия ден –
02.08.2023 г. промяната на собствеността на МПС била регистрирана в О
„ПП“-СДВР.
С оглед на горното наличните по делото доказателства, които съдът
цени, не са достатъчни за да може да се приемат за несъмнено установяващи,
че И. И. К. на 01.08.2023 г., около 22.30 часа е управлявал посоченото МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред и така виновно е нарушил
чл.140,ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, с оглед на което НП подлежи на отмяна.
С тълкувателно постановление №3 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС по
тълкувателно дело №2/2022 г. е прието, че не се наказва водач на МПС с
предвиденото в чл.175,ал.3 от ЗДвП наказание, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаите,
въпреки, че се сочи, че регистрацията е била прекратена автоматично
служебно предвид чл.143,ал.15 от ЗДвП, когато няма доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на
моторното превозно средство от отдел „Пътна полиция" или не се докаже по
друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията,
деянието по чл.175,ал.3 от ЗДвП е несъставомерно.
Разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има приложение в рамките на
административното производство, но по смисъла на чл.14,ал.2 от НПК във
връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство констатациите в АУАН
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС.
Имайки предвид изложеното до тук, се стига до извод, че НП не може да
послужи за ангажиране на административно-наказателната отговорност на И.
6
И. К. в случая, с оглед на което то подлежи на отмяна.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в писмените бележки от процесуалния представител на
административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно,
поради което и съдът не го уважава, а искането на адв.Донев за присъждане
на направените по делото разноски, съгласно отразеното в договора за правна
защита и съдействие, в който е вписано, че договорената сума е 600 лева и тя е
платена, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважено, но не
в така претендирания размер, а в размер на 300 лева, който преценява като
справедлив и съответен - с оглед изготвяне на жалбата срещу НП и участие в
проведеното едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел –
актосъставителят, и делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
респективно не налага специални усилия от страна на адвоката за запознаване
с материалите му и участието му по него в съдебното заседание, отчитайки и
направено от пълномощника на административнонаказващия орган в
писмените бележки възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение. При тези аргументи настоящият съдебен състав счита, че
СДВР следва да бъде осъдена да заплати 300 лева в полза на И. И. К. ЕГН
**********, и съответно искането за разликата до претендирания размер
следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради което и
съдът не го уважава за разликата от 300 лева до претендирания размер от 600
лева
Така мотивиран съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-024410/13.10.2023 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против И.
И. К. ЕГН **********, за това, че на 01.08.2023 г., около 22.30 часа, той /в
качеството си на собственик и водач на МПС/, в гр.София, по ул.“Акад.
Стефан Младенов“, срещу бл.31, в посока на движение от ул.”8-ми декември”
към бул.”Г. М. Димитров”, управлява лек автомобил “...” с рег. ....А,
регистриран на В.П.А., на който регистрацията е прекратена по служебен път,
тъй като собственикът не е спазил законоустановения срок за пререгистрация,
след неговото придобИ.е /съгласно чл.143,ал.15 от ЗДвП служебно
прекратяване на регистрация настъпва автоматично, по силата на закона, ако
новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила/, с което виновно нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. И. К. ЕГН ********** направените от
него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8