№ 317
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20211110217976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “Първа инвестиционна банка” АД против Наказателно
постановление № К-040559/26.10.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
области София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което, на основание чл. 50, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), на дружеството
била наложена имуществена санкция, в размер на 6 000 лева, за нарушение на чл. 32, ал. 2 ЗПК.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като излага съображения за обективна несъставомерност, за
маловажност на случая и за прекомерност на санкцията. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.04.2021 г. потребител посетил клон на „Първа инвестиционна банка" АД, находящ
се в гр. София, МОЛ „София“ на бул. „Александър Стамболийски" № 101, с цел - да прекрати два
договора за кредитни карти и да извърши пълно предсрочно погасяване на потребителски кредит.
Потребителят внесъл сумите за прекратяване на кредитните карти и получил документи за
това.
1
За предсрочното погасяване служителите му съобщили, че нямало как след 16:00 ч. на
посочената дата да извърши предсрочно погасяване, а следва да ги посети отново на 05.05.2021 г.
Потребителят възразил срещу връщането си за 05.05.2021 г., тъй като това щяло да доведе
до начисляване на допълнителни лихви. Във връзка с това, той написал жалба (озаглавена
„обратна връзка“) до банката, като най-отдолу била посочена дата г., 19:13 часа.
Потребителят сезирал КЗП с жалба, вх. № С-03-3346 от 23.06.2021 г. срещу „Първа
инвестиционна банка" АД, относно отказ на банката да извърши предсрочно погасяване на
потребителски кредит, при заявено желание от него. Към жалбата приложил 2 броя преводни
нареждания за погасяване на кредитните карти. Първото преводно нареждане - за сумата 6 104,46
лв. от 29.04.2021 г. в 18:59:35 ч. Второто преводно нареждане - за сумата 6 005,54 лв. от дата
29.04.2021 г. в 19:07:34 ч. Оплакването на потребителя било, че по никакъв начин не е бил
уведомен, че ако иска да прекрати предсрочно договора за потребителски кредит, трябва да го
стори до 16:00 часа.
С Констативен протокол № К-2721516/15.07.2021 г. била извършена проверка на сайт:
https: wvvw.fibank.bg във връзка с обявеното работно време на банката на сайта. На сайта била
записана следната информация: „Уважаеми клиенти, считано от 28.11.2020 г. (събота) офисите на
Fibank в търговските центрове ще работят със следното работно време: за Ваше удобство в гр.
София с удължено работно време ще работи офис „МОЛ София", както следва: МОЛ София, бул.
„Александър Стамболийски" № 101 понеделник - неделя: 10:00 - 21:00 ч. Подробна информация за
офисите и клоновете на банката може да намерите на www.fibank.bg.“.
С Констативен протокол № К-2721514/30.07.2021 г. била извършена проверка на офис
„МОЛ София“ на бул. „Александър Стамболийски“ № 101 в гр. София. При проверката се
установило, че офисът на банката не работи и е затворен, на вратата била поставена табелка „Не
работи“. На табелка на вратата била записана следната информация: „Уважаеми клиенти, бихме
искали да Ви уведомим, че работното време на клона е както следва: понеделник - неделя 10:00 -
21:00. За Ваше удобство запазваме дежурни клонове с удължено работно време. За справки:
www.fibank.bg.“. На друга табелка било записано: „Считано от 11.06.2021 г. (петък) офисите на
Fibank в търговските центрове ще работят със следното работно време: The MALL-София-бул.
„Цариградско шосе“ 1153 понеделник - неделя 10:00 - 22:00 ч. МОЛ София, бул. „Александър
Стамболийски“ 101 понеделник - неделя 10:00 — 21:00 ч. Подробна информация за офисите и
клоновете на банката може да намерите на wvvw.fibank.bg.“. На отделна табелка била записана
следната информация: „Уважаеми клиенти, уведомяваме Ви, че поради авария клон „МОЛ София“
е временно затворен. За Ваше удобство клон - бул. „Александър Стамболийски“ 125 ще работи с
удължено работно време, както следва: понеделник - петък: 09:00 - 21:00 събота - неделя: 10:00-
21:00. Подробна информация за офисите и клоновете на банката може да намерите на
www.fibank.bg.“
На дата 29.04.2021г. размерът на пълно предсрочно погасяване на потребителския кредит
на потребителя бил 20 388,17 лв., включващи редовна главница в размер на 20 325,89 лв. и
непадежирана лихва, в размер на 62,28 лева. На дата 04.05.2021 г. (последната лихвоносна дата,
преди датата на предсрочно погасяване - 07.05.2021 г.) размерът на пълно предсрочно погасяване
на потребителския кредит на потребителя бил 20 403,71 лева, включващи редовна главница, в
размер на 20 325,89 лева и непадежирана лихва в размер на 77,82 лева.
На 07.05.2021 г. разплащателната сметка на потребителя била задължена допълнително с
лихва по кредита, в размер на 5,12 лева. Суми за обезщетение за предсрочно погасяване и други
разходи не били събирани.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
2
свидетеля Е.Ц.; АУАН; НП; възражение; сигнал от потребител; констативни протоколи;
кореспонденция; заповеди за компетентност; известие за доставяне; справка за задължения;
кредитно досие и анекс; извлечение от SMS система; нареждане – предизвестие; общи условия;
методика за определяне на лихви.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който спори по
приложението на материалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчване на НП, но и това обстоятелство принципно
има отношение към началото на срока за обжалване.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 29.04.2021 г. в обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, на потребител на кредитна услуга е било отказано предсрочно
изпълнение по договор за кредит.
Нарушението по чл. 32, ал. 2 ЗПК е формално и е довършено с факта на непредприети
надлежни действия, след заявено желание и намерение от длъжник за предсрочно изпълнение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна,
поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
3
Възражението за обективна несъставомерност е неоснователно. Цитираните от
повереника обстоятелства имат вътрешноорганизационен характер и са непротивопоставими на
горецитираното законово задължение, с оглед основополагащия принцип nemo auditur propriam
turpitudinem allegans (никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, в
случая – липса както на надлежна организация на работния процес, така и изобщо на надлежно
уведомяване на потребителите за цитираните в жалбата и в пледоарията ограничения на работното
време, касателно определена категория банкови операции).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател касае порочна търговска практика и е застрашило
обществените отношения, свързани със законните интереси на потенциално неограничен брой
потребители, поради което и с оглед реално настъпилия негатовен икономически ефект за
потребителя, следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1 ЗПК, за нарушение на чл. 32, ал. 2, 3 и 4 на виновните
лица се налага глоба от 2 000 до 5 000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция, в размер
от 5 000 до 10 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица. Размерът на санкцията е
съобразен с обстоятелството, че масивността на кредитора е имала не просто неблагоприятни
последици, от категорията на застрашаващите определен кръг обществени отношения, но и реален
негативен ефект върху имуществото на потребителя, поради което и законосъобразно е бил
4
отмерен под средния, но и над минималния.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, жалбоподателят
следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-040559/26.10.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за области София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което, на основание чл. 50, ал. 1 ЗПК, на
“Първа инвестиционна банка” АД била наложена имуществена санкция, в размер на 6 000 лева, за
нарушение на чл. 32, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА “******** да заплати на Главна инспекция по труда сумата от 100 лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5