Решение по дело №1218/2020 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Добрич, 13.11.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година  в публично  съдебно заседание, в следния  състав :                                                                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

                                                           секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 1218/2020г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :

          

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба с вх. № 9581/15.06.2020г., подадена от К.С.К., ЕГН **********,***, поправена с молба вх.№ 10708/26.06.2020г., с която срещу ***, е предявен осъдителен иск за сумата от 19600лева, представляваща обезщетение за прослужено време и стаж на осн. чл.234 от ЗМВР, в размер на 20 брутни месечни възнаграждения.

          ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

Със Заповед № 886/31.10.1995г. ищецът е назначен на *** ***на специален автомобил в служба ПО при РДВР -Добрич, считано от 01.11.1995г.

Видно от кадровото му досие /кадрова справка/, от 06.04.2016г. К.К. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           На 01.11.2019г. получил 3AIЮВЕД № 1983к-1559/31.10.2019г. на Директора на ***, с която трудовото правоотношение на ищеца било прекратено.

          В законоустановения срок К. подал искане пред Директора на на Главна дирекция „***, за изплащане на обезщетение за прослужено време от 01.11.1995г. до 01.11.2019г.

Ищецът счита, че на основание чл.234 от ЗМВР му се дължи обезщетение за прослужено време и стаж .   

 В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответната дирекция депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че с издадена е Заповед № 1983к-1559/31.10.2019 г. на директора на ГДПБЗН-МВР, служебното правоотношение на г-н К.К. е прекратено на основание чл 226, ап.1, т. 8 от ЗМВР- при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. В ал. 7 на чл. 234 от ЗМВР императивно е указано, че разпоредбите на алинея 1 на същия член не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 226, ал.1 , т. 8 от ЗМВР, на каквото правно основание е прекратено служебното правоотношение на г-н К.К..

Липсват доказателства в кадровото досие на ищеца, че е пенсионер от 06.04.2016г. Не е издавана заповед за пенсиониране на служителя. Служебното му правоотношение не е прекратено поради пенсиониране.

След промените в Кодекса за социално осигуряване през 2015 г. служителите на МВРимат право да се пенсионират без прекратяване на служебното правоотношение по тяхно заявление и при необходимите предпоставки затова. От 01.09.2015 г. ищецът е преназначен без прекратяване на служебното правоотношение.

          Ответникът счита за неприложимо Решение № 8 от 27 юли 2017 г. по конст. Дело № 1 от 2017 г. на Конституционния съд, на което се позовава ищецът.

В открито съдебно заседание страните поддържат съответно претенциите си и възраженията си.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че между тях е съществувало служебно правоотношение. Съгласно неоспорена кадрова справка, г-н К. е назначен на служба в МВР   със заповед per. № 886/31.10.1995г. на *** ***на специален автомобил в служба ПО при РДВР - Добрич, считано от 01.11.1995 г.

          Последователно е заемал следните ***и:

          - от 01.03.2001 г. - до 07.02-2005 г. - ***на специален автомобил-II степен (той и ***) в група „Пожарогасене“ на РЗС11АБ при РДВР - Добрич;

          - от 07.02.2005 г. - до 01.09.2006 г. - ***на специален автомобил II степен в група „***“ на РЗС ПАБ при РДВР - Добрич;

          -от 01.09.2006 г. - до. 02.10.2007 г. - ***на специален автомобил П степен в ПАСД и ЗН в Първа РСПБЗН-Добрич при ОДПБЗН - Добрич;

           -от 12.10.2007 г. - до 01.05.2010 г. — ***на специален автомобил II степен в група ПАСД в ЗН в Първа РСПБЗН-Добрич при ОДПБЗН - Добрич;

            -от 01.05.2010 г. - до 01.03.2011 г. - ***на специален автомобил, той и *** в група „Пожарогасене и АСД” на Първо РУ ПБС-Добрич при ОДМВР - Добрич;

            -от 01.03.2011 г. - до 01.08.2012 г. - ***на специален автомобил.I степен, той п ** в група ПСД на Първа ПЬЗН към ОУ11БЗН - Добрич при ГДПБЗН-МВР;

           - от 01.08.2012 г. - до 31.10.2014 г. -к***на специален автомобил 1 степен, той и ** в гpyпa ПСД към ОУ ПБЗН-Добрич при ГДПБЗН-МВР;        

           -от 31.10.2014 г. - до 01.09.2015 г. - ***на специален автомобил I степен в група в група ПСД на РСПБЗН-Добрич към РД ПБЗН-Добрич при ГДПБЗН-МВР

Със заповед № 1983к-1001/17.08.2015 г. е преназначен на младши изпълнителска *** ***на специален автомобил I степен, той и ***в гpyna „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и зищнта на населението”-Добрич към Региопална дирекция ,Пожарна безопасност и защита на населението”- Добрич при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, считано от 01.09.2015 г.

          Съгласно заповед № 1983к-1559/31.10.2019г. служителят е дисциплинарно уволнен, считано от 01.11.2019 г.                                         

          С решение по адм.д№ 761/2019г. на АС Добрич е отхвърлена жалбата на К. К.срещу уволнителната заповед.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

     В чл. 226  ал. 1 т.1 и т.2 на ЗМВР е посочено следното :  Служебното правоотношение на ***в МВР се прекратява :

-      1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР-60години;

-       2. след придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако ***не е упражнил правото си на пенсия, по искане на служителя;

Пар. 49/в сила от 15.08.2015г./ от ПЗР към ЗИДКСО предвижда, лицата по чл.69 КСО, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съотвено уволнение или прекратяване на правоотношението.

В чл.69 от КСО са предвидени условията, при които държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия.

Съгласно чл.94, ал.1 от КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

           При прилагането на чл.94, ал.1 от КСО следва да се прави разлика между възможността за пенсиониране по реда на § 49 и възможността за пенсиониране по реда на § 50. Докато за пенсионирането по реда на § 49 е достатъчно ***от процесната категория само да заяви желанието си за това, без да е необходимо прекратяване на служебното му правоотношение, то пенсионирането по реда на § 50 предполага и прекратяване на служебното правоотношение.

 В чл. 234 ал.1 на ЗМВР е посочено следното : При прекратяване на служебното правоотношение  държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения ,колкото прослужени години имат, но не повече от 20.  

Възникването на спорното материално право, така както е заявено от ищеца чрез изложените в исковата молба фактически твърдения, предполага установяване, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществувало поне двадесет години служебно правоотношение между ищеца и ответника; 2/ прекратяване на това правоотношение на някое от основанията, регламентирани в чл. 226, ал. 1 ЗМВР, с изключение на тези по чл. 226, ал. 1, т. 7, букви "а", "д", "з" и "к", т. 8 и 14- арг. чл. 234, ал. 7 ЗМВР.

Анализът на относимата разпоредба на чл.234 ал.1 от ЗМВР сочи, че обезщетението се дължи от момента на прекратяване на служебния договор, а не при възникване на правото за пенсиониране. 
Тази възможност е предвиден и в Кодекса на труда и в Закона за ***. И в двата закона е посочено, че правото на това обезщетение  възниква, ако са налице условията за пенсиониране –  осигурителен стаж и възраст. Категорично  е  посочено обаче, че то се изплаща при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, независимо от основанието за това.

          За ***на МВР е налице субективното право за пенсиониране . Като субективно право правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е изрично предвидена в КСО възможност за определено поведение, което се осъществява по волята на осигуреното лице и затова то е лично право. То възниква с настъпването на осигурителния случай и не зависи от други фактори, защото се упражнява въз основа на волеизявлението на осигуреното лице, обективирано в молба за отпускане на пенсия. Преценката дали да бъде упражнено това право в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР принадлежи единствено на носителя му, но не и на административния орган. Cлeд прoмeнитe в Кoдeкca ca coциaлнo ocигурявaнe прeз 2015 г. e oтпaднaлo изиcквaнeтo зa прeкрaтявaнe нa ocигурявaнeтo при oтпуcкaнe нa пeнcиитe зa ocигуритeлeн cтaж и възрacт, кaтo ce cъздaдe възмoжнocт зa хoрaтa, кoитo ca придoбили прaвo нa пeнcия, дa ce пeнcиoнирaт, бeз дa ce изиcквa прeкрaтявaнe нa cлужeбнoтo или трудoвoтo им прaвooтнoшeниe.

Ищецът счита, че правоотношението му е прекратено на основание чл. 226, ал.1, т.13 ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. В неоспорената кадрова справка липсват данни дали ищецът се е възползвал от правото си да се пенсионира. Във всички случаи, обаче липсват отбелязвания към твърдяната в исковата молба дата 06.04.2016г. да е издавана заповед за прекратяване на правоотношението между страните.  При горните доводи, искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Посоченото решение № 8 от 27 юли 2017 г. по конст. Дело № 1 от 2017 г. на Конституционния съд третира въпроса за преобразуването на служебни правоотношения на служители по ЗМВР в служебни правоотношения по Закона за ***и на такива по Кодекса на труда. В случая няма спор между страните, че ищецът е бил държавен служител по ЗМВР, но е налице императивна пречка за изплащане на претендираното обезщетение, а именно дисциплинарното уволнение на ищеца.

ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.23 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 150лева.

Мотивиран от изложеното, районния съд

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********,***, срещу *** осъдителен иск за сумата от 19600лева, представляваща обезщетение за прослужено време и стаж на осн. чл.234 от ЗМВР, в размер на 20 брутни месечни възнаграждения.

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева.

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................