Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1569
07.08.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 3434 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод жалбата на А.Д.А. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
бизнес център „Орион“, ***, против Ревизионен акт № Р-02000217001616-091-001/08.09.2017
г., издаден от началник на сектор в ТД на НАП- Бургас, възложил ревизията, и главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с
Решение № 273/23.11.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания
ревизионен акт, поради нарушение на материалноправни разпоредби. По същество се
иска отмяна на ревизионния акт.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт № Р-02000217001616-091-001/08.09.2017
г. са установени задължения на жалбоподателя А.Д.А. по чл. 19 от ДОПК. Ревизионният акт е отменен
частично с Решение № 273/23.11.2017 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е РА в частта,
потвърдена с решението на горестоящия орган, с която са установени задължения
на А., както следва: корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014
г. в размер на 55 540.51 лева, ведно с лихва от 9 337.49 лева; данък върху добавената стойност за
периода 01.01.2014 г. - 31.05.2015 г. в размер на 73 814.42 лева, ведно с
лихва от 42 242.21 лева; данък върху доходите от трудови правоотношения за
периода 01.06.2013 г. - 31.05.2015г. в размер на 21 469.22 лева, ведно с
лихва от 8831.57 лева; данък върху дивидентите за периода 01.06.2015 г. -
31.12.2015 г. в размер на 28 000.00 лева, ведно с лихва от 4 707.37 лева;
осигурителни вноски във фонд „ДОО“ за периода 01.06.2013 г. - 31.05.2015 г. в
размер на 47 008.33 лева, ведно с лихва от 23 535.38 лева; осигурителни
вноски за ДЗПО в УнПФ за периода 01.06.2013 г. - 31.05.2015 г. в размер на 12 539.92
лева, ведно с лихва от 6 525.16 лева и здравно-осигурителни вноски в НЗОК
за периода 01.06.2013 г. - 31.05.2015 г. в размер на 21 100.60 лева, ведно
с лихва от 10 781.88 лева.
В хода на ревизията е установено, че ревизираното
лице А.Д.А. е управител и собственик на капитала на „Кларо 1“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър на 26.02.2009 г. На основание чл.92 от ЗКПО дружеството е подало годишна данъчна декларация с вх. № 024351500418692 от
31.03.2015 г. и годишен счетоводен отчет. Декларираният финансов резултат като
разлика между приходите и разходите по ОПР е счетоводна печалба в размер на 641
000 лева, а формираният данъчен финансов резултат е данъчна печалба в размер на
555405.14 лева. Дължимият корпоративен данък в размер на 55540.51 лева, който
не е внесен.
На търговското дружество е извършена
ревизия, приключила с издаване на РА № Р-02000215006005- 091-001 от 11.01.2016 г.,
влязъл в сила. С него са установени задължения в размер на 55 540.51лева за
корпоративен данък за 2014 г. по подадена декларация по чл.92 от ЗКПО, ведно с
лихви за просрочие в размер на 7 435.95 лева, задължения за данък върху
доходите по трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ за периода 01.10.2013 г. -до
31.01.2015 г. по декларации обр.1 в общ размер на 26 743.08 лева, ведно с лихви
за просрочие в размер на 3 776.47 лева; задължения за задължителни
осигурителни вноски по декларации обр.1 и обр.6 за периода 01.10.2013 г. -
31.01.2015 г. за здравно осигуряване в размер на 19 794.30 лева и лихви за
просрочие в размер на 3 551.24 лева за ДОО в размер на 43 526.98 лева,
ведно с лихви за просрочие в размер на 7 892.60 лева и за ДЗПО в УнПФ в
размер на 1 184.33 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 2 088.20
лева; задължения за данък върху добавената стойност по СД по ЗДДС за периода
01.05.2014 г. - 30.06.2015 г. в общ размер 108 946.47 лева, ведно с лихви
за просрочие в общ размер на 14 588.34 лева. Ревизията е установила също, че
за данъчните периоди от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. дружеството неправомерно
е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от „Валери-83“ ЕООД, поради
което на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 364.28
лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 6 743.83 лева. При провеждане на
ревизията е установено също, че с протокол от 25.06.2015 г. едноличният
собственик на капитала е взел решение за разпределяне на дивидент в размер на
560000.00 лева, като за разпределения дивидент търговското дружество не е
начислило и удържало данък по чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ. Установено е също така, че
дружеството има задължения за данъци и осигурителни вноски по подадени
декларации обр.6 за периода от 01.02.2015 г. до 31.05.2015 г., както следва: за
данък върху трудовите правоотношения в общ размер на 6 035.98 лева, ведно
с лихви за просрочие в размер на 1 423.55 лева; за ДОО фонд „Пенсии“- 12 355.56
лева, ведно с лихви в размер на 2 914.87 лева; за ЗО- 5 507.13 лева,
ведно с лихви от 1 298.97 лева; за ДЗПО в УнПФ в размер на 3 736.30 лева,
ведно с лихви за просрочие в размер
на 748.62 лева.
Поради неизпълнение на задълженията за
данъци и осигурителни вноски е образувано изпълнително дело № **********/2014
г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
2107/2014/000043/04.05.2015 г. е наложен запор върху движими вещи на „Кларо 1“
ЕООД с обща стойност на активите в размер на 208 216.15 лева, но публичният
изпълнител е установил, че в ЦРОЗ е вписан особен залог на вещи на дружеството
в полза на „Сибанк“ АД. С писмо вх.№ 0160002-000-0375096/19.10.2015 г. е
потвърдено от посочената банка, че има изискуемо вземане в общ размер на 525 856.77
евро, което е обезпечено с активи на търговското дружество. Поради това е
прието, че тези активи не могат да обезпечат вземанията на НАП. След проучване
на имущественото състояние на дружеството е установено, че не са налице движими
и/или недвижими вещи, акции и/или дялове на дружеството, а след наложения запор
на банкови сметки до всички банки на територията на страната за обезпечаване на
задължението по ИД, няма постъпили суми за погасяване на задълженията на
дружеството и вземанията на фиска не са удовлетворени. При тези данни публичният
изпълнител е счел, че задължението е несъбираемо, поради което е предложил на
дирекция „Контрол“ да бъде реализирана отговорност по чл. 19 от ДОПК.
Предвид горните констатации, приходните
органи са формирали извод, че са налице предпоставките и на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като е налице поведение на А., изразено в укриване на факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат
обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; налице е причинно-следствена
връзка между това поведение и невъзможността за събиране на задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски, както и невъзможност за събиране на
публичните вземания- данъци и задължителни осигурителни вноски. Наред с това са
счели, че е изпълнена и хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като за
декларираните, но невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски,
управителят на „Кларо 1“ ЕООД А.Д.А., въпреки че е бил наясно за задълженията
на представляваното от него дружество към бюджета до 31.05.2015 г., вместо да
ги заплати от наличните пари в дружеството, той си е разпределил дивидент в
размер на 560 000 лева.
При тези фактически данни съдът намира
от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е издаден от
компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 от ДОПК.
Издаден е в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217001616-020-001 от 21.03.2017 г.
(на л. 185), изменена със Заповед № Р-02000217001616-020-002 от 05.06.2017 г.
(л. 181), издадени от началника на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП- Бургас.
Последният от своя страна е оправомощен със Заповед № РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на
НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира съществени процесуални нарушения в ревизионното производство.
Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена
възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за
обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.
Нормата на чл.19, ал. 1 от ДОПК изисква
кумулативна наличност на следните материалноправни предпоставки: 1) лицето да
притежава качеството орган на управление или управител на задълженото лице по
чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК в периода, за който се отнасят публичните задължения;
2) действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които
по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния
изпълнител; 3) причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността
за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4)
невъзможност за събиране на публичните вземания- данъци и задължителни
осигурителни вноски.
По делото не е спорно, че през процесния
период жалбоподателят А. е изпълнявал функциите на управител на „Кларо 1“ ЕООД.
Не се спори също така, а и се установява от приложените в преписката писмени
доказателства, че установените с ревизионен акт задължения на търговското
дружество не са погасени. За събирането им е образувано изпълнително
производство, в хода на което е установено от публичния изпълнител, че
дружеството понастоящем не притежава активи, върху които да се насочи
изпълнението.
За да се ангажира отговорността на
управителя по чл.19, ал.1 от ДОПК е необходимо да се установи, че същият е
укрил факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред орган по
приходите. Според настоящия съдебен състав тази предпоставка в случая е налице.
От данните по делото е видно, че данък върху разпределения дивидент в размер на
560 000 лева не е удържан и не е деклариран от „Кларо 1“ ЕООД, а неподаването
на декларация по чл.55 от ЗДДФЛ по същество представлява укриване на посоченото
обстоятелство. Несъмнено обстоятелствата, подлежащи на деклариране от
дружеството, са известни на жалбоподателя, като негов управител. Неговото бездействие
обективно препятства своевременното установяване и събиране на дължимия данък.
Следователно, налице е и изискуемата от закона причинна връзка между
поведението на последния и невъзможността за събиране на установените публични
задължения. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото
в размер на 6184.34 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, бизнес център „Орион“, ***, против Ревизионен акт №
Р-02000217001616-091-001/08.09.2017 г., издаден от началник на сектор в ТД на
НАП- Бургас, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 273/23.11.2017 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА А.Д.А. с
ЕГН ********** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 6184.34 лева, представляваща разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: