РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Казанлък, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510103278 по описа за 2024 година
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че на
*** г., около *** ч. на път ***, на км. 2.300 с посока на движение с. С.,
претърпяла ПТП, като пътник на задна дясна седалка в управляваното от А. К.
П., с ЕГН ********** МПС марка: „С.“, модел: „***“, с peг. № ***.
Сочи, че причината за настъпилото ПТП безспорно била виновното
поведение от страна на водача А. К. П., с ЕГН **********, който при
управление с несъобразена скорост спрямо пътните условия и релефа на
местността на завой М6 по път ***, с посока на движение с. С. до моста на км
2.300, изгубил контрол над управляваното от него МПС марка: „С.“, модел:
„***“, с peг. № *** и паднали от моста, вдясно от пътното платно.
Незабавно след инцидента сигнализирали органите на МВР, които
своевременно посетили ПТП-то и се обадили на екип за спешна медицинска
помощ, който да положи необходимите грижи за ищцата. След това съставили
протокол за ПТП с пострадали лица с № ***/*** г. където бил описан
механизма на процесното ПТП, вината за неговото настъпване, както и част от
травматичните увреждания, които е получила. Сочи, че същият доказва по
категоричен и несъмнен начин фактите и обстоятелствата, които излага в
настоящата искова молба и се явява официален писмен документ, съгласно
нормата на чл. 179, ал. 1 от ТПК. Спрямо виновния водач било взето
административно отношение чрез образуването на ЗМ *** от *** г. по описа
на РУ - С..
Твърди, че след настъпването на въпросното ПТП била объркана и
неориентирана, получила травматични увреждания в областта на ***. Била й
1
оказана Първа помощ от екип на ЦСМП и била откарана от екип на спешна
помощ в МБАЛ „***“ АД гр. Г., където била приета по спешност в отделение
по хирургия, където била оставена за лечение и наблюдение от *** г. до *** г.,
включително.
Твърди, че от издадената й Епикриза към ИЗ № *** г. е видно, че е
получила следните травматични увреждания: 1. Contusio capitis
/контузия на главата/; 2. Commotio cerebri /сътресение на мозъка/; и
окончателна диагноза: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма;
След като й били направени необходимите параклинични изследвания и
минала необходимите консултативни прегледи, била подложена на
медикаментозно лечение. Изпитвала силни болки в главата (по-силно
изразени в дясната лицева половина, където имала и *** около дясна орбита)
и цялото тяло, особено силни в областта на гърба, като имала постоянен
световъртеж. По време на престоя й в болничното заведение многократно
била преглеждана от специалист – нервни болести, тъй като залитала, имала
замаяност и световъртеж за продължителен период от време. Наред с това
лекуващият екип от лекари начело с Д-р В. Х., изрично й заявил, че за тях е
най-важно да я лекуват от травматичните увреждания в областта на главата,
тъй като те биха могли да доведат да изключително тежки последици за
здравето й. По отношение на травмите и болките, които имала по цялото тяло
и преди всичко в областта на носа й, лекуващият лекар изрично й заявил да им
обърне внимание след изписването й от болницата в Г., тъй като липсва
подходяща апаратура и необходимите специалисти.
При изписването й за домашно лечение на *** г. от Отделение по
хирургия при МБАЛ „***“ АД гр. Г. й били предписани така необходимите й
медикаменти и й били дадени указания от лекуващия лекар за дома.
Твърди, че след прибирането й в гр. К., стриктно спазвала дадените й
указания, за да възстанови здравословното си състояние. Въздържала се от
всякаква физическа активност, но здравословното й състояние не се
подобрявало – изпитвала силно главоболие, замаяност, гадене, световъртеж и
силни болки в дясната лицева половина, което наложило отново да бъде
настанена за болнично лечение. В тази връзка на *** г. била приета в Клиника
по неврохирургия към УМБАЛ „***“ АД – С., където била оставена за
лечение и наблюдение за периода от *** г. до *** г.
Видно от така издадената й Епикриза към ИЗ № ***г., след извършените
параклинични изследвания и образни такива, и необходимите консултации с
неврохирург й била поставена окончателна диагноза: Contusio capitis
/контузия на главата/, Commotio cerebri /сътресение на мозъка/, Fractura sinus
maxillaris dextri /Фрактура на десния максиларен ***/. Било й обяснено, че са
установили съпътстваща фрактура на максиларен ***, която е вероятната
причина за влошаване на здравословното й състояние. Била подложена на
медикаментозно лечение и непрекъснато наблюдение от невролог.
При изписването й за домашно лечение на *** г. от Клиника по гръдна
хирургия към УМБАЛ „***“ АД - гр. С. й били предписани медикаменти и
дадени указания от лекуващия лекар за дома, като наред с това й дали
препоръки към ОПЛ за проследяване на състоянието, тъй като имали
2
съмнение за фрактура на предна стена на максиларен *** вдясно.
Сочи, че вследствие на претърпените от нея телесни увреждания,
изживяла изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените й болки и страдания, като получените негативни последици от
травмите търпи и сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще. Същите
променили в негативен аспект за продължителен период живота й. През
въпросния период й се налагало да пие непрестанно обезболяващи
медикаменти, тъй като усещала постоянна физическа болка от травматичните
увреждания, които получила вследствие на ПТП-то от *** г. В периода на
нейното възстановяване, за нея било фактически невъзможно да извършва
обикновените си санитарно-битови дейности и непрекъснато трябвало да се
грижи член на семейството й, което й създавало изключително големи
смущения и неудобства. Чувствала се безпомощна и депресирана, защото не
само била лишена от възможността да се грижи за близките си, както го е
правила до този момент, но сега се налагало те да се грижат за нея.
С оглед на горното счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да е
в размер на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Освен получените силни физически болки, претърпяла и тежки
психически травми, които водели до месеци наред нежелание за контакти с
хора, като постоянно се завръщала към ужаса от инцидента. Това състояние на
психическо разстройство, й довело проблеми със съня, каквито преди това
нямала. Вследствие процесното ПТП от *** г. често изпадала в стрес и
получавала пристъпи на паника, които особено много се засилвали при
необходимост да пътува в лек автомобил. Особена тревожност у нея
предизвиквала и срещата й с коли от същия цвят, като веднага спомените за
инцидента изплували. Загубила възможността си да помага за домакинството
в къщата, в която живее. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото
се, трудно заспиване и говоренето й по време на сън зачестили, като
говоренето включвало елементи от въпросната катастрофа. Кошмарите били
придружени с внезапно събуждане от сън и изпадането й в състояние на
паника и емоционални елементи: като плачене и нервно изражение. Живеe с
постоянен страх, че може пак да се повтори въпросното ПТП и изпитва
психологически дискомфорт от пътуване. Тези екстремни състояния,
попречили на нормалния й начин на живот и заради тях отказвала да излиза
на публични места, където имало много хора. У нея се появила една
незаинтересованост от участието й в обществени събития, което преди
липсвало. Също така, станала и хипер раздразнителна, емоционално
нестабилна, засилили се изблиците на злоба и внезапен плач, трудно
задържане на внимание и трудно концентриране, хипер чувствителност, все
състояния нехарактерни за нея отпреди ПТП-то. Тези състояния я принудили
да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си.
Сочи, че тъй като автомобилът управляван от виновния водач, причинил
процесиите неимуществени вреди - А. К. П., с ЕГН: ********** е притежавал
валидно сключена застраховка с полица № ***, валидна до *** г. към
Застрахователна компания „Д.“ АД, с ЕИК ***, на *** г. подала молба
/претенция/ за изплащане на дължимото й обезщетение за претърпените от нея
3
неимуществени вреди, като им представила и абсолютно всички документи, с
които разполага и от които става видна вината на виновното лице, както и
всички настъпили неимуществени вреди вследствие на инцидента и
механизма на тяхното причиняване. Вместо това на *** г. получила писмо от
страна на ответника с изх. № *** г., в което била уведомена, че щетата й е
заведена под № ***. и е необходимо да предостави още документация, тъй
като документите са недостатъчни, за да се произнесат по така предявената от
нея застрахователна претенция.
Във връзка с горното написала подробно писмено обяснение за
поредността на извършените прегледи, наред с това посетила УМБАЛ „***“
АД – С., с молба да й издадат документ, който да предоставя на
застрахователя, с който да докаже нейните травматични увреждания и
необходимостта от лечение.
С оглед на горното й било издадено становище от д-р Р. Ю., от което
става видно, че при такъв вид травматични увреждания, каквито има тя в
следващите една до три седмици могат да се появят неспецифични
оплаквания като главоболие, замаяност, световъртеж, гадене, които са
основателна причина за търсене на специализирана медицинска помощ от
специалист неврохирург. За облекчаване на симптомите е необходимо
системно инфузионно лечение, за което е необходимо пациента да се
хоспитализира, както е и в нейния случай.
След сдобиването й с всички необходими документи ги предоставила на
застрахователя, но вместо да получи дължимото й обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП-то, получила
ново писмо - отказ, с изх. № *** г., с което й съобщили, че не са предоставени
достатъчно доказателства и с оглед на това отказват да изплатят обезщетение.
Счита, че така постановения й отказ с изх. № *** г., издаден от
ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на
закона и в частност на чл. 405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка счита, че
помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Нещо повече,
полученият от нея отказ не е основание да не й бъде заплатено справедливо
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. (чл. 408 от КЗ)
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от
ЗЗД Застрахователна компания „Д.“ АД, с ЕИК ***, гр. С. ***, представлявано
от Ю.К.К., Р.Ц.Д., Н.И.С. и М.В.К., да заплати в полза на ищцата сумата в
размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща сумата на
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди -
*** ***/ следствие на настъпилото на *** г. застрахователно събитие и
законна (мораторна) лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано
от датата на завеждането на настоящия иск 13.12.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира присъждането на разноски по настоящото дело, както и
адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно чл. 38. ал. 1, т. 3 от Закона за
4
адвокатурата в полза на адв. М. Т..
Моли на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите съдът
да осъди ответника да изплати в полза на ищцата и законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на
настоящия иск 13.12.2024г.
Моли, обезщетението за настъпилите неимуществени вреди,
представляващи претърпените от ищцата болки и страдания, както и
направените от нея съдебно-деловодни разноски, в това число и заплатения
адвокатски хонорар, да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в „О.“
АД, собственост на адв. М. Т.. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от пълномощника на ищцата адвокат М. Т., който моли съда да
уважи предявеният иск като основателен и доказан. Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от юриск Г. Р., в
качеството му на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че
счита предявените исковете за процесуално допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.
Излага следните аргументи:
Не оспорват качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на водача на л.а. "С. ***” с ДК № *** А. К.
П. към деня на твърдяното в исковата молба събитие - *** г.
Не оспорват и обстоятелството, че на *** г. на път ***, км. 2.300, в
посока за с. С., е реализирано ПТП /самокатастрофа/ с участието на посочения
по-горе л.а. ’’С. ***” с ДК № ***, управляван от А. К. П..
Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поради което правят възражение в тази насока. Считат, че
предвид характера на твърдените от ищцата телесни травми, липсата на данни
за лентовидни охлузвания и кръвонасядания в областта на шията и врата на
последната, които обичайно биват причинявани при използването на
обезопасителен колан, както и с оглед естеството на удара - падане на МПС от
мост, пострадалата също е нарушила правилата за движение по пътищата,
като е пътувала в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан, с
който процесното МПС е фабрично оборудвано. С оглед твърдения механизъм
на ПТП намират, че с това си поведение ищцата е допринесла съществено за
негативните последици от ПТП. В тази връзка посочва, че при описания в
исковата молба механизъм на ПТП ищцата не би могла да се удари с такава
сила и интензитет вътре в купето на автомобила, която да й причини
описаните в исковата молба увреди /контузия на главата; мозъчно сътресение
или твърдяната в исковата молба фрактура на предна стена на максиларен ***
вдясно/, ако е била с правилно поставен обезопасителен колан (т.е. при добро
регулиране на дължината му).
На следващо място, оспорват твърдението на ищцата, че всички,
описани в исковата молба, травми и оплаквания са причинени в резултат на
процесното ПТП. Посочват, че ищцата не е ангажирала достатъчно
доказателства за установяване на твърдените от нея в исковата молба
оплаквания.
Оспорват твърдението на ищцата, че в резултат на ПТП е получила
5
фрактура на предна стена на максиларен *** вдясно, тъй като тази диагноза на
ищцата е поставена едва в Епикриза И.З. № *** от УМБАЛ „***“ АД от *** г.
/т.е. 9 дни след процесния инцидент/. Посочено е „суспекция за фрактура с
давност на максила и етмоидална кост вдясно“. В посочената находка от
проведеното КТ изследване става дума само за „суспекция“ /съмнение/ за
фрактура. Същата констатация е направена и в резултат на проведения
консултативен преглед от лицево-челюстен хирург - „съмнение за фрактура“.
Намират за несериозно обосноваването на подобна диагноза само на база на
вероятности и хипотези. В цитираната Епикриза е посочено, че фрактурата е с
давност /т.е. стара фрактура, получена преди изследването/. Тази констатация
е допълнена от описания при ищцата „хроничен десностранен максиларен и
етмоидален синуит“ - хронично заболяване с продължителност от няколко
месеца.
Считат, че гореизложеното (констатираното у ищцата хронично
заболяване), ведно с факта, че цитираната фрактура на максиларен ***, не е
била установена непосредствено след ПТП и при първоначалното настаняване
на ищцата в болнично заведение, а едва 9 дни след инцидента, което налага
извода, че тази травма не би могла да бъде свързана с процесното ПТП,
поради което оспорват както наличието на същата, така и връзката им с
твърдяното събитие.
Намират претенцията за неимуществени вреди /15 000 лв./ за силно
завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените от пострадалата
и доказани в хода на процеса душевни болки и страдания.
Уточняват, че съгласно константната практика на ВКС критерият
"справедливост", визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен и при
определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените болки и страдания, а да
преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и пр.
Сочат, че по делото липсват данни за причинени на ищцата сериозни
увреждания, както и за настъпили усложнения в процеса на възстановяване.
Напротив, видно от представените от ищцата медицински документи
лечението й в болнични условия от претърпените от ПТП травми е протекло
нормално и без усложнения. Ищцата е изписана от болничното заведение в гр.
Г. на третия ден след настаняването й (колкото е минималният задължителен
срок на хоспитализация по клинична пътека). Нещо повече, при извършения
преглед от специалист е констатиран негативен неврологичен статус („без
неврологичен дефицит“; „съзнание - ясно“; „липсва отпадна огнищна
неврологична симптоматика и синдром на МРД“; 15 т. ГКС).
Считат, че горното навежда на извода за претърпяно мозъчно
сътресение от най-лека степен, който извод се подкрепя и от данните за
проведеното спрямо ищцата консервативно, само медикаментозно лечение
(без инвазивни намеси).
Относно твърдения в исковата молба посттравматичен стрес, заявяват,
че оспорват настъпването на същия, както и причинно-следствената връзка
6
между тези оплаквания на ищцата и процесното събитие. Несериозни и
несъстоятелни предвид механизма на ПТП /самокатастрофа, настъпила докато
ищцата е спяла и не е възприела случилото се/ са твърденията й за повишена
тревожност при вида на коли от същия цвят.
Отделно от това, по делото липсват доказателства ищцата да е
потърсила консултация с психолог или да е провела някаква медикаментозна
терапия за преодоляване на твърдените психологически последици и душевни
страдания след процесното ПТП.
Твърдят, че ищцовата претенция не е съобразена по размер със
социално-икономическата обстановка в страната, както и с обичайната
съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди, съгласно
която присъжданите обезщетения са в пъти по-ниски от претендираното.
Считат, че съгласно константната съдебна практика и правна доктрина в
областта на обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на
справедливия размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следва да бъдат ценени, както икономическата обстановка в страната към
процесния период, така и стандарта на живот в страната по начин, че
обезщетението да не води до завишаване на същия. Целта на закона е
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да повишава
стандарта на живот на увредените лица, а да бъде балансиран, обективен и
адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания. В този
смисъл считат, че претендираният размер на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от най-лека степен /лекостепенно мозъчно
сътресение/ няма своята социална и икономическа обосновка. Считат, че
присъждането на подобни суми е в разрез с целта на закона за баланс между
неимуществените вреди и тяхното парично измерение.
Считат, че неоснователността на предявения главен иск води до
неоснователност и на акцесорния такъв за законна лихва.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените от К. А. А. искове.
Претендират присъждането на разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. От същия се установява, че ПТП е настъпило на ***г. около *** на път
*** в посока на движение на село С. с лек автомобил марка „С.“, модел „***“,
рег. № ***, управлявано от А. К. П.. ПТП е настъпило на хоризонтален, равен
участък от пътя, след ляв завой по хода му на движение, преди мост над река
Р., при движение с технически несъобразена скорост, губи управление над
своя автомобил, излиза западно от пътя и лекия автомобил изпада в коритото
на реката. В резултат на настъпилото ПТП са пострадали пътниците в лекия
автомобил, включително и К. А..
По делото е представена епикриза към И.З. №*** на Отделение по
неврохирургия при МБАЛ „***“ АД – Г.. От същата се установява, че К. А. А.
е постъпила на лечение на ***г. и е изписана на ***г. с окончателна диагноза :
***/лист 7 от делото/.
7
Представена е и епикриза към И. З. №*** издадена от Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „***“ – С.. От същата се установява, че К. А. А. е
постъпила на лечение на ***г. и е изписана на ***г. Посочена е окончателна
диагноза : *** /максиларния *** в дясно/. От анамнезата се установява, че А. е
претърпяла ПТП. С оплаквания от силно главоболие и световъртеж и
болезненост в областта на травмираните зони. В хода на заболяването е
посочено, че пациентката е разгледана на клиничен съвет и на базата на
клиничните и образните данни е приета гореописаната диагноза. На КТ на
глава се установява, фрактура на предна и външна стена на десен максиларен
***. След проведената медикаментозна терапия състоянието се е подобрило и
оплакванията са намалели. Изписана е с подобрение от страна на соматичния
и неврологичен статус. /лист 8 от делото/.
По делото не е спорно, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на, лек автомобил
марка „С.“, модел „***“, рег. № *** съгласно застрахователна полица
„Гражданска отговорност" №BG/08/***, валидна до ***г. в ответното
дружество.
На ***г. адвокат М Т. в качеството си на пълномощник на ищцата е
подал молба /претенция/ за изплащане на дължимото й обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди. На *** ищцата получила отговор
от застрахователя, с който е уведомена, че щетата и е заведена под №***г.
ката е посочено, че следва да представи още документи, тъй като
представените от нея документи са недостатъчно, за да се произнесе по така
предявената от нея застрахователна претенция. След представяне от страна на
ищцата на допълнителни документи същата получила отказ, с изх. № ***г., с
което и е съобщена че не са предоставени достатъчно доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
А. К. П. и А. А. А..
Свидетелят П. заявява, че той е управлявал лек автомобил марка „С.“,
модел „***“. ПТП се случило на пътя за село С.. Съответния завой му се падал
от лява страна. Нямало знаци да намали скоростта. Имало черен път с
баластра и при натискане на спирачките „на този опасен ляв завой
автомобилът се подхлъзна“ и автомобила паднал в реката. Твърди, че в колата
пътували той, А. и К. А. и М.И.. ПТП настъпило сутринта . К. пътувала отзад
на дясна страна без обезопасителен колан и спяла „през цялото време“. След
като нестъпило ПТП той останал в автомобила, защото се притеснявал за
безопасността й. Твърди, че К. била много уплашена и на зададените въпроси
отговаряла само с кимане, „Имаше ударено в лицевата част, но като цяло това
си спомням“ имало кръв на носа й устата. Заявява, че К. „я закарали“ в
болницата в С. и след това я преместили в болницата Г.. „От С. я преместиха в
Г. и там ни казаха, че няма здравни осигуровки за тези 13 месеца. Платих й
здравното осигуряване за 13 месеца“. След ПТП не бил излизал от автомобила
изчакал екипа на пожарната, за да го извадят.
Свидетелката А. А. /*** на ищцата/ заявява, че ПТП станало през ***г.
„К. се возеше зад мен отдясно“. Тя пътувала отпред на пасажерската седалка.
Твърди, че шофьорът бил нервен. „Казах му, че има мост и че няма да може да
го вземе“. Според нея шофьорът карал бързо повече от 60 км./ч. Продължил
8
да кара със същата скорост „ударихме се в моста, желязната ограда падна и
ние през моста паднахме в реката“. След удара видяла, че прозорецът й е
счупен и излязла през него. А. П. не се опитал да намали скоростта. „Освен, че
си удари главата К. имаше и счупване на костта под окото“. Закарали ги в
спешното, а след това в град Г.. В Г. заедно със *** си останали една седмица.
След това се почувствали по – зле и за втори път ги приели в болницата в С..
„Те откриха, че има *** за *** ми“. В болницата лежали една седмица. *** й
имала затруднено дишане „имаше натрупана съсирена кръв“ и не можела да
спи нормално. След като ги изписали се лекували вкъщи. „Не е излизала от
вкъщи, тя не беше в състояние“. След ППТП *** й не искала да излиза от
болки, лицето й било подуто „и се затвори в себе си.“ Помагала й с лекарства
и да стане от леглото.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвеното. От
заключението на експертизата се установява, че ищцата е получила следните
травматични увреждания : контузия на главата изразяваща се в *** /***/ на
***, счупване на предната и външната стена на *** в дясно; сътресение на
мозъка; болезненост на дясна ***. Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в
купето на лек автомобил при описаното в материалите по делото ПТП.
Посочено е, че гореописаните травматични увреждания, както поотделно, така
и в съвкупност, включително и претърпяното мозъчно сътресение, което в
конкретният случай е било съпроводено с липса на спомен, но не и е пълна
загуба на съзнание, са причинявали на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Към настоящия момент ищцата би следвало да
е напълно възстановена от получените травматични увреждания при ПТП на
*** г. Липсват медицински документи за настъпили усложнения от страна на
получените травми. Усложнения не се очакват и за в бъдеще. Срокът за
възстановяване от получените травматични увреждания е бил в рамките на
около 20 - 25 дни. Установено е, че в конкретният случай е налице причинно -
следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от ищцата
травматични увреждания във физически аспект. Получените травматични
увреждания при пострадалата са разположени по дясно-страничната
повърхност; на лицето и гръдния кош - *** на дясна очница, счупване на
предната и външната стена на *** в дясно и болезненост на дясна ***. От
заключението на експертизата се установява още, че при положение, че
пострадалата е стояла на задна седалка в ляво, така както е описано в исковата
молба, и с оглед механизма на пътното произшествие, бихме могли да
направим извод, че получените травма по вид и локализация, не биха се
получили ако пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен колан.
Посочено е, че в медицинските документи не са установени и описани следи
от травматични увреждания по предната повърхност на гръдния кош на
пострадалата и такива съответстващи по механизъм на получаване от
правилно поставен обезопасителен колан /повърхностни охлузвания и
кръвонасядания - лентовидни по вид с посока от рамото към хълбока/.
Относно механизма на настъпване на ПТП експертизата е установила, че
+30
същото е настъпило на *** г. около *** ч. на път *** ***, на км. 2° в посока
9
на движение за село С. е настъпило ПТП с лек автомобил "С." ***, с per. №
***, управлявано от А. К. П.. ПТП е настъпило в *** част на денонощието, в
условията на нормална видимост. ПТП е настъпило на хоризонтален, равен
участък от пътя, след ляв завой по хода му на движение, преди мост над река
Р.. Лек автомобил "С." ***, с per. № *** управлявано от А. П., на участък от
пътя при ляв завой по хода му на движение, преди мост над река Р., при
движение с технически несъобразена скорост, губи управлението над своя
автомобил, излиза западно от пътя и лекия автомобил изпада в коритото на
реката. На задна лява седалка в лек автомобил "С." *** е пътувала К. А. А.. В
резултат на настъпилото ПТП са пострадали пътниците в л.а., включително и
К. А. А., като пътник на задна лява седалка. Посочено е още, лек автомобил
"С." ***, с per. № *** фабрично е оборудван с предпазни колани на предни и
задни седалки. Триточкови обезопасителни колани има на двете предни
седалки - на водача на лекия автомобил и на пътника в дясно и три колана на
задните седалки - на пътника в ляво, по средата и на пътника в дясно. От
отговорите на вещото лице Х. Г. дадени в съдебно заседание се установява, че
пострадалата е пътувала на задна дясна седалка Заявява, че от техническа
гледна точка водача на МПС би следвало имал е възможността до
предотврати ПТП. Вещото лице Т. С. заявява, че дори и при поставен
обезопасителен колан биха настъпили установените увреждания, тъй като
същите са разположени в дясната предно странична част на лицето –
кръвонасядания на дясна очница, счупване на горната ***. Сочи, че при
правилно поставен обезопасителен колан главата е област от тялото, която не е
защитена от колона. При престоя на пострадалата в болница „***“ – Г. е
отбелязано единствено рентгеново изследване на гръден кош. Няма описани
нито скенер, нито рентген на черепни кости и поради тази причина не е
установено счупването. Счупването на горночелюстната *** вдясно е
установена при повторното приемане в С.. Заявява, че ако пострадвалата не е
била с колан при това претъркаляне на лекия автомобил травмите със
сигурност щели да бъдат по – тежки.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – *** г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
10
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция застрахователят е
отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди. Поради това съдът
намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП:
ПТП е настъпило по пътя за село С. с лек автомобил "С." ***, с per. № ***,
управлявано от А. К. П.. ПТП е настъпило в *** част на денонощието, в
условията на нормална видимост. ПТП е настъпило на хоризонтален, равен
участък от пътя, след ляв завой по хода му на движение, преди мост над река
Р.. Лек автомобил "С." ***, с per. № *** управлявано от А. П., на участък от
пътя при ляв завой по хода му на движение, преди мост над река Р., при
движение с технически несъобразена скорост, губи управлението над своя
автомобил, излиза западно от пътя и лекия автомобил изпада в коритото на
реката.
Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е,
несъобразената скорост, с която А. П. е управлявал лек автомобил "С." ***, с
peг. № ***. Установено е, че водача на лекия автомобил е имал техническата
възможност да предотврати ПТП.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата
вреди, тъй като видно от заключението на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, травмите : контузия на главата изразяваща се в
*** /***/ на ***, счупване на предната и външната стена на *** в дясно,
сътресение на мозъка; болезненост на дясна *** получени от нея са в резултат
на претърпяното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Всъщност по делото не са спорни причинените неимуществени вреди на
ищцата, вследствие ПТП – то, установими от медицинските документи, от
11
свидетелските показания на А. А. А. и от заключението на комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От изслушаната и неоспорена по делото комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза се установява, че ищцата е получила следните
телесни увреждания: контузия на главата изразяваща се в *** /***/ на ***,
счупване на предната и външната стена на *** в дясно, сътресение на мозъка,
болезненост на дясна ***
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката А. след
преценка на същите с оглед разпоредбата нна чл.172 от ГПК, тъй като същите
не противоречат на изводите на съдебно – медицинската експертиза, същите
са логични и непосредствени.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД – неимуществените вреди се определят по справедливост.
Неимуществените вреди обхващат нарушаването на блага, които са предмет
на субективно право – право на свобода, право на личен живот, на чест,
достойнство, добро име, телесна цялост, здраве, живот, но може и да са
последица от нарушени блага, които не са предмет на права, но сами по себе
си са ценност в едно общество и засягането им води до неблагоприятни
последици за личността. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
"справедливост" не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за справедливост на съответния етап на развитие на обществото и
държавата, така щото пострадалия да получи справедливо овъзмездяване. / В
този смисъл Решение № 316 от 14.10.2013 по гр. д. № 121/2013 ВКС, IV г. о.,
Решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011г., ВКС, I I т. о. /
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в
пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е
действителна и сериозна.
В настоящия случай ищцата е получила следните телесни увреждания в
резултат на ПТП: контузия на главата изразяваща се в *** /***/ на ***,
счупване на предната и външната стена на *** в дясно, сътресение на мозъка,
болезненост на дясна ***.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете, че
гореописаните травматични увреждания, както поотделно, така и в
съвкупност, включително и претърпяното мозъчно сътресение, което в
конкретният случай е било съпроводено с липса на спомен, но не и с пълна
загуба на съзнание, са причинили на пострадалата временно разстройство на
12
здравето, неопасно за живота. Съдът взе предвид и срока за възстановяване от
получените травматични увреждания в рамките на около 20-25 дни.
Установено е, че се е наложило ищцата да постъпи в две болнични заведения,
като болничният престой е продължил 8 дни общо в двете лечебни заведения.
От заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа се
установява, че непосредствено след получаване на травмите при ПТП в
близките 2-3 дни пострадалата е търпяла умерени по интензитет болки и
страдания, които към края на оздравителния период би следвало да се напълно
отшумели. В този смисъл са й показанията на свидетелката А. А., която
заявява, че *** й дишала трудно и лицето й било подуто Установи, се че
оздравителния процес е протекъл гладко, без усложнения. Липсват
медицински документи за настъпили усложнения от страна на получените
травми. Усложнения не се очакват и за в бъдеще. От експертизата се
установява, че към настоящият момент ищцата би следвало да е напълно
възстановена от получените травматични увреждания при ПТП на ***г.
Налице е и негативната промяна в начина на живот на ищцата за около един
месец, причиненият й от инцидента стрес и уплах, установени от показанията
на свидетелката А..
Всички анализирани дотук обстоятелства и конкретното им проявление
по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на ищеца
обезщетение.
От друга страна обстоятелствата, които обосновават по-висок размер на
обезщетението са, че ищецът поради настъпилите увреждания настъпили в
резултат на ПТП е изисквало болнично лечение. Съдът взе предвид е
периодът, нужен за окончателното физическо възстановяване на
пострадалата, както и на преживяното от нея ПТП, който се е вместил в
рамките на един месец.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това, съобразявайки възрастта на
пострадалата, продължителността и степента на претърпените болки и
страдания около месец и половина, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм, продължилия страх и
при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, както и посочените по-горе
обстоятелства обуславящи по-нисък размер на обезщетението - липса на
необходимост от прием на медикаменти извън болкоуспокояващите, по-
краткия период на физическо и психическо възстановяване на ищеца /един
месец/, съдът приема, справедливият размер на заместващото обезщетение на
ищцата при подобни травматични увреждания на пострадал, но при
възстановяване на получената травма за причинените му от противоправното
поведение на делинквента А. П. неимуществени вреди е 10 000 лева.
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
13
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания.
Съдът не възприема за основателно възражението на ответника, че
претендирания размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживените от ищцата болки и страдания, същата е
била хоспитализиран в болница два пъти за по 4 дни, видно от представената
по делото експертиза. Не може да бъде игнориран и фактът на преживения
стрес от ищцата вследствие ПТП - то, макар и за кратък период от време,
установим от показанията на свидетелката А., от които се установява, че след
инцидента ищцата била уплашена, не искала да излиза от болки, затворила се
в себе си.
При тези правни изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно
релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Граматическото и логическото
тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на
съдилищата, според която не всяко поведение на пострадалия (действие или
бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно поведение се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е
налице противоправно деяние на увредения към момента на увреждането му,
което в пряка причинна връзка е допринесло за настъпването на вредите.
Всяко вредоносно поведение следва да бъде доказано. В случаите, когато се
касае за евентуално съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно
поведение на единия участник насрещното такова да се презумира. Сам по
себе си факта, че увреденият е пътувал в пътно превозно средство участвало в
ПТП не обоснова извод за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат. /в т.с.решение № 206/12.03.2010 г. по търг. дело № 35/2009 г., ІІ-ро
Т.О. на ВКС; решение № 45/15.04.2009 г. по търг. дело № 525/2008 г., ІІ-ро Т.О.
на ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК/.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че от
заключенията на представените по делото експертизи се установява, че към
момента на настъпване на местопроизшествието, пострадалият е бил пътник в
увредения автомобил. От отговорите на вещите лица дадени в съдебно
заседание се установява, че ако пострадалата не е била с поставен правилно
обезопасителен колан травматичните увреждания биха били значително по –
тежки от установените. Нещо повече вещите лица заявяват , че при правилно
поставен колан главата е област от тялото, която не е защитена от колана. По
изложените съображения съдът намира възражението на пълномощника на
14
ответника, че пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан за
неоснователно.
По иска за законна лихва.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане се дължи законна лихва от датата на увреждането.
Разпоредбата визира присъждане на обезщетение срещу делинквента, но не и
срещу застрахователя на същия. Когато се присъжда застрахователно
обезщетение за вреди от деликт, то основанието за същото е в КЗ, който
определя друг момент, от който застрахователят изпада в забава, т. е.
застрахователят не може да се счита за отговорен за лихва за забава от датата
на увреждането. Такава лихва се дължи само от делинквента. Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В петитума на исковата
молба ищецът е поискал присъждане на законна лихва считано датата на
предявяване на иска. Тъй като съдът е обвързан от искането следва да бъде
присъдена лихва, смитано от 13.12.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кога възлага разноските.
С оглед изхода на делото, съответно на уважените претенции, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени
направените по делото разноски в размер на общо 1 340.57 лева, съразмерно
уважената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от
последния по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 360.28 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждения за вещи лица, съразмерно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 400 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството, от заплащането
на която е бил освободен ищецът на основание чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., район ***, представлявано от Ю.К. К., Р.Ц.Д.,
Н.И.С. и М.В.К. да заплати на К. А. А., ЕГН **********, с адрес град К., ***,
сумата от 10 000 лева обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ за причинените й ,
15
вследствие ПТП, настъпило на *** г., на път *** в посока на движение за село
С., причинено от А. К. П., при управление на лек автомобил марка „С.“, модел
„***“, рег. № *** по отношение на който автомобил е била сключена и е
действала към датата на произшествието валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите със Застрахователна компания „Д.“ АД,
неимуществени вреди: контузия на главата изразяваща се в *** /***/ на ***,
счупване на предната и външната стена на *** в дясно, сътресение на мозъка,
болезненост на дясна ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.12.2024г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск в останалата част – над присъдените 10 000 лева до
претендираните 15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град С., район ***, представлявано от Ю.К. К., Р.Ц.Д.,
Н.И.С. и М.В.К. да заплати на К. А. А., ЕГН **********, с адрес град К., ***,
сумата от 1 340.57 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати на
Застрахователна компания „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., район *** представлявано от Ю.К. К., Р.Ц.Д., Н.И.С. и
М.В.К., сумата от 360.28 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., район ***, представлявано от Ю.К. К., Р.Ц.Д.,
Н.И.С. и М.В.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – К., сумата в размер на 400 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника Застрахователна компания „Д.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С., район *** представлявано от
Ю.К. К., Р.Ц.Д., Н.И.С. и М.В.К. по посочената от ищеца банкова сметка *** в
„О.“ АД, с титуляр М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
16