Решение по дело №2604/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2723
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20192120102604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2723                          25.10.2019 г.                               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На двадесет и седми септември                                              Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

             Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 2604 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД против „КНМ-82” ЕООД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 453,32 лв. с ДДС, представляваща дължима главница (просрочени вноски от 3 до 6 вкл.) по Предварителен договор за покупко-продажба на ППС от 06.11.2017 г., и сумата от 710,52 лв. с ДДС, представляваща дължима главница (просрочени месечни наемни вноски от 4 до 6 вкл.) по Договор за наем на ППС от 06.11.2017 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, които суми са част от предмета на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7255/2018 г. на РС-Пловдив. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца пълния размер на направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 06.11.2017 г. между него и ответника са били сключени горепосочените два договора досежно ППС полуремарке Schmitz S01, с рег. № ****, шаси: WSM00000003026726, съдържащи взаимообвързани парични задължения, които договори не са прекратявани. Твърди се също така, че с предварителния договор ответното дружество, в качеството на купувач, се е задължило да заплати на ищеца продажна цена от 16 560 лв. с ДДС на 17 месечни вноски в размер на 963,16 лв. и последна 18-та вноска в размер на 186,28 лв., като първата вноска е била платима на 06.11.2017 г., а с договора за наем се е задължило да заплаща месечна наемна цена от 236,84 лв. с ДДС за първите 17 месеца и 45,81 лв. с ДДС за последния месец, първата от които е била платима също на 06.11.2017 г, като в договорите е било предвидено и заплащане на неустойки в случай на забава в плащането на погасителните вноски. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно задължението си за предоставяне на ППС, но ответникът не е изпълнявал точно своите задължения, поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за неплатените погасителни вноски и неустойки по двата договора. На следващо място се твърди, че след датата на подаване на заявлението ответникът е извършил 3 плащания, с които е погасил задълженията си за неустойки по двата договора в пълен размер, както и частично е погасил задълженията си по главниците, след което непогасени са останали процесните суми, представляващи част от присъдените в полза на ищеца вземания в заповедното производство. С оглед на това ищецът е предявил установителния си иск само по отношение на тези суми, но претендира присъждане на разноските в пълен размер, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК всички присъдени със заповедта за изпълнение суми са били дължими в пълен размер. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на ищеца, който поддържа предявения иск, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер. Не се оспорва сключването на посочените от ищеца два договора от 06.11.2017 г., но се твърди, че действието им е било прекратено на 13.04.2018 г. с връщане на ППС – полуремарке с рег. № ****. Ответникът също така признава наличието на неплатени задължения към ищеца по двата договора, но твърди, че преди издаването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист е извършил плащания, които не са приспаднати от ищеца при подаване на исковата молба. Същевременно като дати на твърдяните плащания са посочени датите 18.05.2018 г. и 12.02.2019 г., които са след образуването на заповедното производство на 04.05.2018 г. Във връзка с горното си твърдение ответникът е заявил възражение за прихващане, уточнено с допълнителна молба от 17.06.2019 г., като моли да бъде извършено прихващане между претендираните от ищеца суми и платената на 12.02.2019 г. по изп.д. 20188210401511 по описа на ЧСИ П. И. сума от 3 460,27 лв. В отговора е направено и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с нарочна молба е заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.

Ищецът е оспорил направеното от ответника възражение за прихващане, като твърди, че сумата е платена по образуваното след издаване на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително производство и представлява плащане по дълга, а не е насрещно вземане на ответника към ищеца.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7255/2018 г. по описа на РС-Пловдив, с издадената по това дело Заповед № 5994/29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено длъжникът „КНМ-82” ЕООД и длъжникът К. Н. М. да заплатят солидарно на кредитора „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД следните суми: 4 825 лв. – главница, дължима по нотариално заверен предварителен договор за продажба на ППС от 06.11.2017 г., 1 073,68 лв. – неустойка за забава по нотариално заверен предварителен договор за продажба на ППС за периода 07.03.2018 г. – 20.04.2018 г., 1 004,10 лв. – главница, дължима по нотариално заверен договор за наем на ППС от 06.11.2017 г. и 240,86 лв. – неустойка за забава по нотариално заверен договор за наем на ППС за периода 19.03.2018 г. – 20.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 171,50 лв. – държавна такса и 576,03 лв. – адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок длъжникът „КНМ-82” ЕООД е подал възражение, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск за вземането си, като същият е предявил иска си в срок, но само по отношение на част от присъдените със заповедта за изпълнение две главници, като е признал извършени от ответника след издаване на заповедта за изпълнение плащания, с които са погасени двете неустойки, както и част от присъдените главници.

По делото са представени предварителен договор за покупко-продажба на ППС от 06.11.2017 г. и анекс към него от същата дата, сключени между „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД – продавач, „КНМ-82” ЕООД – купувач и К. Н. М. – поръчител, по силата на които продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху ППС с рег. № ****, срещу цена в размер на 13 800 лв. без ДДС, платима на 18 месечни вноски, дължими през периода 06.11.2017 г. – 06.03.2019 г., 17 от които в размер на 963,16 лв. с ДДС и последна вноска в размер на 186,28 лв. с ДДС. Уговорен е срок на предварителния договор 18 месеца, след който страните са се задължили да сключат окончателен договор, при условие, че са изпълнени клаузите на предварителния договор. Предварителният договор и анексът към него са с нотариална заверка на подписите на сключилите ги лица, като страните по делото не спорят относно тяхната валидност. Не се спори също така, че окончателен договор не е бил сключен.

Представен е и договор за наем от 06.11.2017 г., сключен между „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД – наемодател, „КНМ-82” ЕООД – наемател и К. Н. М. – поръчител, съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване горепосоченото ППС за срок от 18 месеца, срещу месечен наем в размер на 197,37 лв. без ДДС – за всеки от първите 17 месеца и 38,17 лв. без ДДС за последния месец. Този договор също е с нотариална заверка на подписите на сключилите го лица, като по делото не е оспорена неговата валидност.

Ответникът твърди, че действието и на двата договора е било прекратено на 13.04.2018 г. с връщане на ищеца на ППС – предмет на договорите, но по делото липсват представени доказателства в подкрепа на това твърдение. Липсват доказателства и за разваляне на договорите преди изтичането на тяхните срокове. Поради това следва да се приеме, че същите са действали за посочените в тях периоди от 18 месеца или до 06.05.2019 г., като видно от приложенията към договорите, последните падежни дати на периодичните парични задължения по тях са на 06.04.2019 г.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изследвало извършените плащания по процесните договори и размера на задълженията на длъжника по тях към 20.04.2018 г., към 04.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и към 26.03.2019 г. (датата на образуване на исковото производство), като е установило, че към последната дата задълженията на ответника са в общ размер от 5 492,35 лв., формирани както следва: 4 521,54 лв. – задължения по предварителния договор, от които 3 453,32 лв. – главница и 1 068,22 лв. – неустойка, и 970,78 лв. – задължения по договора за наем, от които 710,52 лв. – главница и 260,26 лв. – неустойка. Вещото лице е проследило извършените плащания по двата договора и отразяването им в счетоводствата на ищеца и на ответника, като е установило, че при ищеца са отразени плащания в общ размер от 7 743 лв., а при ответника – в общ размер от 8 933,80 лв., като разликата от 1 190,80 лв. се дължи на записано при ответника двойно плащане на една и съща сума с едно и също основание – записано е, че на 16.02.2018 г. и на 12.04.2018 г. са платени сумите от 1 190,80 лв., като и в двете платежни нареждания е вписано едно и също основание - „фактури 10411, 10412/27.10.2017 г.”. Вещото лице е установило, че и двете плащания са били наредени от личната банкова сметка ***, но наредената за плащане на 16.02.2018 г. сума не е постъпила по сметката на ищеца (видно от извлечението от банковата му сметка). Поради това вещото лице е приело, че плащанията по двата договора са в размер на 7 743 лв., както е отразено в счетоводството на ищеца. В експертизата също така е посочено, че счетоводството на ищеца е водено редовно досежно отношенията с ответника, като плащанията от ответника са правилно осчетоводени, съобразно уговорената в анекса поредност на погасяване на задълженията, а именно: начислени неустойки, наемна цена по договора за наем и дължима част от главницата по предварителния договор. Според вещото лице, по образуваното изп.д. № 20188210401511 по описа на ЧСИ П. И. са постъпили две плащания: 1/ 2 987,74 лв., преведени по сметката на ЧСИ от „КНМ-82” ЕООД, с които са погасени такси по изп. дело в размер на 511,82 лв. и неолихвяемо вземане за публични задължения на „КНМ-82” ЕООД в размер на 2 475,89 лв., която сума е била преведена по сметката на НАП – Пловдив, и 2/ 472,53 лв., преведени от К. Н. М., с които са погасени 168,30 лв. такси по тарифа за изпълнение на парично вземание, и 304,23 лв. – разноски по изп. дело – адвокатско възнаграждение на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че е запознато с хронологичните регистри на „КНМ-82” ЕООД за 2018 г. и 2019 г., които са представени по делото от ответника с допълнителна молба, както и че сборът по допълнително представените от ответника кредитни известия е отразен в експертиза въз основа на хронологичната ведомост. Посочило е също така, че допълнително представените от ответника кредитни известия са отразени в счетоводствата на ищеца и на ответника. Вещото лице също така е заявило, че с платените суми по изпълнителното дело са погасени задължения към НАП, както и задължения за адвокатски хонорари и за такси по изпълнението, поради което в експертизата тези суми не са приспаднати от процесните задължения.

При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Установи се по делото, че страните са сключили описаните в исковата молба два договора, по силата на които за ответника са възникнали парични задължения към ищеца.

От ангажираната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към датата на образуване на исковото производство са съществували вземания на ищеца за процесните главници по двата договора, а именно 3 453,32 лв. – неплатена главница по предварителния договор за покупко-продажба на ППС и 710,52 лв. – неплатена главница по договора за наем на ППС.

Не се доказа твърдението на ответника за предсрочно прекратяване действието на двата договора, нито твърдението му, че дължимите от него суми по двата договора са в по-малки размери. В тази връзка ответникът е представил 4 кредитни известия, като счита, че задълженията му към ищеца следва да бъдат намалени със сумите по тях, но с оглед изявлението на вещото лице, че сумите по тези кредитни известия са отразени в хронологичния регистър, в резултат на което са взети предвид при изготвяне на заключението, съдът намира, че тези кредитни известия не доказват, че задълженията на ответника към ищеца са в по-малък размер от установения по делото.

Неоснователно е и направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 3 460,27 лв., тъй като не се твърди и не се доказа наличие на насрещно ликвидно и изискуемо вземане на ответника към ищеца в този или в по-голям размер, съответно не са налице условия за извършване на исканото прихващане. За пълнота следва да се посочи, че самият ответник твърди, че сумата от 3 460,27 лв. е била платена на 12.02.2019 г. от солидарните длъжници „КНМ-82“ ЕООД и К. М. по изп.д. № 20188210401511 по описа на ЧСИ П. И., а от приложените към заповедното производство документи от ЧСИ И. е видно, че това изпълнително дело е било образувано именно за събиране на присъдените с процесната заповед за незабавно изпълнение суми в полза на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД. От изготвената по настоящото дело експертиза се установи, че действително на 12.02.2019 г. по това изп. дело са извършени две плащания в общ размер от 3 460,27 лв., но с тях са били погасени задължения на длъжника за такси по изпълнението, негови публични задължения и част от разноските на взискателя „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД, но не и процесните главници.

Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по делото, че претендираните от ищеца вземания към ответника, произтичащи от сключените между тях на 06.11.2017 г. два договора, действително съществуват, поради което предявеният установителен иск по отношение на главниците е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимите суми, на осн. чл. 86 от ЗЗД той дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимите главници за периода от 04.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното им изплащане. С оглед на това съдът намира, че установителният иск е основателен и по отношение на присъдената със заповедта за изпълнение законна лихва върху главниците, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.

Предвид основателността на предявения иск, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 019,83 лв., представляваща направените от него разноски в исковото производство, както и сумата от 747,53 лв., представляваща направените от ищеца разноски в заповедното производство, или общо сумата от 1 767,36 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като уговорените и заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения (без ДДС) за исковото  и за заповедното производство са в размер на минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., съответно не подлежат на намаляване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД против „КНМ-82” ЕООД иск, че „КНМ-82” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Н., общ. ****, представлявано К* Н. М., дължи на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, партер, представлявано от П.С. С. и С. П. С., сумата от 3 453,32 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и три лв. и тридесет и две ст.), представляваща дължима главница по Предварителен договор за покупко-продажба на ППС от 06.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите, и сумата от 710,52 лв. (седемстотин и десет лв. и петдесет и две ст.), представляваща дължима главница по Договор за наем на ППС от 06.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите, както и законната лихва върху двете главници, считано от 04.05.2018 г. до окончателното им изплащане, които суми са част от предмета на Заповед № 5994/ 29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7255/2018 г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА „КНМ-82” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано К. Н. М., да заплати на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от П. С.С. и С. П. С., сумата от 1 767,36 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и седем лв. и тридесет и шест ст.), представляваща сбор от направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.

Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, „Райфайзенбанк“ ЕАД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА