№ 1594
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110216769 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, срещу Наказателно
постановление № КРП-9 от 05.11.2021 г., издадено от Главен директор на
Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, с което за две нарушения на чл.4б, т.1 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), вр. чл.17, ал.2 от Наредба
за съществените изисквания и оценяване на съответствието на играчките
(НСИОСИ), на дружеството-жалбоподател са наложени две административни
наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лева всяко, на основание
чл.52г от ЗТИП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно наказващият
орган е приел наличието на две отделни нарушения. Претендира се и за
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея
основания за отмяна на атакуваното НП. Счита, че се касаело за едно
1
единствено нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-
София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на
всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2021 г. служители на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, сред които и
свидетелят К.П., извършили планова проверка в търговски обект -
Супермаркет „***“, намиращ се на адрес: ********, стопанисван от
дружеството-жалбоподател „***“ ООД. При проверката било установено, че
в супермаркета се предлагала за продажба детска играчка - марка: ***, модел:
37200, артикулен номер (на магазина): 077277, баркод: 6930751302334, която
наподобявала автомобил - 1:43 ***. Била опакована в картонена кутия и се
предлагала за продажба с обявена цена от 09,99 лв., като налични били 5
броя. Също така се предлагала за продажба и детска играчка - марка: ***,
модел: 58100, артикулен номер (на магазина): 077277, баркод: 6930751302334,
която наподобявала автомобил - 1:43 ****. Била опакована в картонена кутия
и се предлагала за продажба с обявена цена от 09,99 лв., като налични били 3
броя. Посочените две играчки попадали в обхвата на НСИОСИ, тъй като били
проектирани и предназначени за използване за игра от деца под 14-годишна
възраст и били играчки по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата. В тази връзка
за тях били приложими изискванията на посочената наредба. При проверката
свидетелят П. установил, че описаните продукти се предлагали без
обозначено наименование и адрес на управление на вносител. Свидетелят П.
проверил и огледал добре опаковките на всички 5 броя играчки от единия вид
и 3 броя от другия вид, но на нито една нямало отбелязано наименование и
адрес на управление на вносител.
Констатациите от проверката били отразени във формуляри Данни за
проверен продукт № 3690 и № 3691, които са неразделна част от Констативен
2
протокол за извършена проверка № 1670 от 31.05.2021 г.
Впоследствие на проверяващите били представени снимки, на които се
виждало, че единият от продуктите вече имал поставен стикер с описание на
вносител, но тези снимки били депозирани на по-късен етап след извършване
на проверката. Свидетелят П. е категоричен, че към момента на самата
проверка не е имало такива стикери на кутиите на нито една от общо осемте
проверени играчки.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № КРП-9 от
23.08.2021 г. за описаните нарушения, които били квалифицирани по чл.4б,
т.1 от ЗТИП, вр. чл.17, ал.2 от НСИОСИ. Актът бил съставен в присъствие на
представляващ дружеството-нарушител, след което бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушенията. Препис
от него бил връчен на представляващия дружеството-нарушител, който го
подписал с отбелязване, че ще депозира писмени възражения в срок.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем Наказателно постановление № КРП-9 от 05.11.2021 г., с което
за две нарушения на чл.4б, т.1 от Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП), вр. чл.17, ал.2 от Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на играчките (НСИОСИ), на дружеството-
жалбоподател са наложени две административни наказания „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева всяко, на основание чл.52г от ЗТИП.
По делото беше разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят
К.П., като казаното от него кореспондира изцяло с констатациите
обективирани в констативния протокол, в съставения АУАН и в
обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът
напълно кредитира показанията му. Свидетелят подробно разказа за
извършената проверка и констатациите от нея, като показанията му са
достатъчно подробни, логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите
събрани по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на казаното от
него, тъй като той депозира показания за факти и обстоятелства, които лично
и непосредствено е възприел. Свидетелят е категоричен, че е огледал добре
опаковките на всички 5 броя играчки от единия вид и 3 броя от другия вид, но
на нито една нямало отбелязано наименование и адрес на управление на
вносител, като впоследствие били представени снимки, на които се виждало,
3
че единият от продуктите вече имал поставен стикер с описание на вносител,
но тези снимки били депозирани на по-късен етап след извършване на
проверката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично
установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля К.П., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушенията са ясно, точно
описани, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването им и
нарушеният законов текст. Актът е подписан от един свидетел при
установяване на нарушенията и е бил връчен на представител на дружеството.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушенията отново са описани подробно по дата, място и
начин на извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и
основанието, на което се налагат санкциите. В този смисъл съдът намира, че
съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от
ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания
на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на
нарушенията и в тримесечен срок от откриването на нарушителя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечен срок от
съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до
извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Дружеството-жалбоподател „***“ ООД е търговец по смисъла на § 1,
ал.1, т.10 от ДР на ЗТИП, поради което е адресат на неговите норми. Според
чл.4б, т.1 от ЗТИП, търговците са длъжни да предлагат само продукти, които
съгласно изискванията на наредбите по чл.7 и/или на мерките по прилагането
по чл. 26а са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по
4
чл.4а, ал.1 (сред които са и вносителите). Съгласно чл.17, ал.2 от НСИОСИ, в
случай на внос върху играчката, а когато това е невъзможно - върху
опаковката или в документ, който придружава играчката, се нанасят и
търговското наименование или търговската марка и адресът на вносителя. По
делото категорично се доказа от обективна страна, че на 31.05.2021 г. при
проверката в търговски обект - Супермаркет „***“, намиращ се на адрес:
********, стопанисван от дружеството-жалбоподател „***“ ООД, са се
предлагали за продажба детска играчка - марка: ***, модел: 37200, артикулен
номер (на магазина): 077277, баркод: 6930751302334, която наподобявала
автомобил - 1:43 ***, била опакована в картонена кутия и се предлагала за
продажба в търговския обект с обявена цена от 09,99 лв., като налични били 5
броя, и продуктът се предлагал без обозначено наименование и адрес на
управление на вносител. Също така се предлагала за продажба и детска
играчка - марка: ***, модел: 58100, артикулен номер (на магазина): 077277,
баркод: 6930751302334, която наподобявала автомобил - 1:43 ****, била
опакована в картонена кутия и се предлагала за продажба в търговския обект
с обявена цена от 09,99 лв., като налични били 3 броя, и отново продуктът се
предлагал без обозначено наименование и адрес на управление на вносител.
Двата продукта са играчки по смисъла на чл.2, ал.1 от НСИОСИ, тъй като са
проектирани и предназначени за използване предимно за игра от деца под 14-
годишна възраст. Предвид на това е налице извършено от обективна страна
нарушение на цитираните разпоредби.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се касаело за едно
единствено нарушение, а не за две отделни такива. Видно е, че макар да става
въпрос за сходни артикули – играчки, които са умалени макети на
действителни автомобили, то двата продукта не са идентични. Едната играчка
наподобява автомобил - 1:43 ***, модел: 37200, а другата наподобява
автомобил - 1:43 ****, модел: 58100, тоест касае се за умалени размери на
различни модели автомобили. Независимо, че цената им, артикулният номер
на магазина и баркодът им са едни и същи, то това не ги прави идентични
артикули. По същия начин може примерно да се продават два вида кисело
мляко от един и същ производител, на една и съща цена, с един и същ
артикулен номер и баркод на магазина, но наименованията на двата продукта
и съставките им да са различни, което ги прави два различни и самостоятелни
продукта. В случая свидетелят ясно обясни, как от едната играчка имало 5
5
бройки, а от другата 3 бройки, тоест не са наложени наказания за всяка една
отделна бройка от продукта, а за двата отделни вида играчки. С оглед на това
правилно е констатирано наличието на две отделни нарушения.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждан субективният елемент и наличието на вина.
Към субективната страна спадат също така причините и мотивите за
извършване на нарушението, които отново не следва да бъдат коментирани.
Трябва да бъде отбелязано единствено, че дружеството-жалбоподател, като
търговец предлагащ такива продукти, е било длъжно чрез своите служители,
преди да пусне играчките за продажба, да провери дали върху опаковката има
обозначено наименование и адрес на управление на вносителя, но не го е
сторило и така се е стигнало до извършване на нарушенията.
Правилно отговорността на дружеството е била ангажирана на
основание чл.52г от ЗТИП, предвиждащ глоба или имуществена санкция от
250 до 1000 лева за търговец, който предлага продукти без обозначение на
наименованието или адреса на управление на лицето, което ги пуска на
пазара и/или ги пуска в действие. На дружеството-жалбоподател са наложени
две имуществени санкции от по 500 лева всяка. Тук следва да бъде отчетена
липсата на вредоносни последици, която обосновава налагане на наказание в
по-малък размер, но не и маловажност на деянието. Вземайки предвид
обществената опасност, тежестта на извършените нарушения и
обстоятелството, че са за първи път, съдът намира наложените две
имуществени санкции от по 500 лева за завишени. Съдът приема, че се касае
за първи по ред административни нарушения от този вид, поради липсата на
твърдения и доказателства за противното. Обществената опасност на
конкретните нарушения не се отличава от обичайната такава за нарушения от
този вид, самото деяние е формално и не се твърди настъпването на
допълнителни неблагоприятни за потребителите последици. Освен това стана
ясно, че след констатиране на нарушението същото е било частично
отстранено, като били представени снимки, на които се виждало, че единият
от продуктите вече имал поставен стикер с описание на вносител. При тези
факти съдът намира, че дружеството-жалбоподател е следвало да бъде
санкционирано с имуществени санкции в минималния установен в закона
размер, а именно по 250 лева за всяко от двете нарушения, който най-пълно
съответства на характера и интензитета на нарушенията, и съдържа потенциал
6
да въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-
нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил
наказания в размер на 500 лева за всяко от двете нарушения, наказващият
орган е допуснал прекомерност и необоснованост на административните
санкции, които следва да бъдат намалени до минималния размер с
аргументите, изложени по-горе.
Жалбоподателят претендира за извършените нарушения да се приложи
чл.28 от ЗАНН. Съдът не приема становището за маловажност на случая, тъй
като търговската дейност на фирмата предполага жалбоподателят да е
запознат с изискванията на закона. Нарушенията са формални, поради което
липсата на вреди не може да доведе до тяхната маловажност, а само да бъде
взета предвид при определяне размера на санкциите. Целта на въведеното
законово изискване е да са защитени напълно правата на клиентите и то на
най-малките от тях - децата. Освен това се касае за две отделни нарушения,
тоест два различни артикула не са отговаряли на посоченото законово
изискване, а самите играчки не са били по една бройка, а 5 бройки от единия
вид и 3 бройки от другия. Сочените в жалбата основания за приложение на
института на чл.28 ЗАНН по отношение на процесните нарушения – първи по
ред, формални и без настъпили вредни последици, по мнението на съда са
годни да обусловят единствено налагане на санкции в минимален размер, в
какъвто смисъл се изменя издаденото НП, но не и да обусловят приложението
на института на чл.28 от ЗАНН. Нарушенията, с оглед характера им,
интересите, които засягат и възможните неблагоприятни последици от тях за
неограничен брой граждани, се явяват такива с немалка степен на обществена
опасност, поради което и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява
неприложима.
Мотивиран от горните съображения настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като
размерът на двете наложени имуществени санкции бъде намален от 500 лева
на 250 лева.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
двете имуществени санкции, то няма как да бъде уважено искането на
юрисконсулта за присъждане на разноски в полза на дружеството-
жалбоподател. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица
7
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, като ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да налага
субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се
дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за
районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то
разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема, че
законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. Само когато НП
се отменя, единствено в този случай разноските са за жалбоподателя, понеже
е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна производството пред
районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК гласи, че
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му
наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е
единствено дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното
деяние. В тази връзка, дори горната инстанция да измени присъдата и да
намали наказанието, то размерът на разноските не се променя, тъй като той не
е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става въпрос за извършени
административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена
опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не
гражданска такава и тези производства се доближават повече до
наказателните производства по реда на НПК, отколкото до гражданските
такива по реда на ГПК. Предвид на това, частичното уважаване на
гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се приравнява
на намаляването на наказанието в административнонаказателните и
8
наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска
претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено
нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда.
Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК,
която да налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че
само при отмяна на обжалвания акт се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП не се отменя. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно Определение №
2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ,
XV касационен състав.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № КРП-9 от 05.11.2021 г.,
издадено от Главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за две
нарушения на чл.4б, т.1 от Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП), вр. чл.17, ал.2 от Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на играчките (НСИОСИ), на „***“ ООД, ЕИК
*** са наложени две административни наказания „имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева всяко, на основание чл.52г от ЗТИП, като
НАМАЛЯВА размера и на двете санкции от 500 /петстотин/ лева на 250
/двеста и петдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател „***“ ООД, ЕИК *** за присъждане на
разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9