Р Е Ш Е Н И
Е
№………./01.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1348 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 44369/19.06.2019г. на Община Варна, с адм. адрес гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета И.П., чрез
процесуалния му представител юриск. Л.Г., срещу решение № 2364 от 30.05.2019г.,
постановено по гр.дело № 17135/2018г. на Варненския районен съд, ХХХV-ти
състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Р.С.Г., ЕГН **********, с
адрес *** сумите от 1628,32 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, от които 1500 лв. – стойност на закупено медицинско изделие „Комплект
канюлиран интрамодуларен хумерален пирон“, 17,40 лв. – такса за престой в
болнично заведение, 110.92 лв. – разходи за медикаменти и 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, всички претърпени, поради травматично
увреждане на главата и счупване на горния край на лява раменна кост, причинено
на 21.10.2018г., в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в
гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ (срещу Спортна зала), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деликта – 21.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е
изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Намира за недоказан фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, включително и
виновно неизпълнение на задължения от страна на ответната страна. Счита
определеното обезщетение /без да уточнява кое от двете присъдени такива/ да не
е съобразено с характера на увреждането и за прекалено завишен. Отправеното
искане е да се отмени обжалванато решение, в евентуалност да се намали размера
на обезщетението.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по искова молба от Р.С.Г.
***, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи
болки и страдания, претърпени от
ищцата в следствие от травматично увреждане на главата и счупване на горния
край на лява раменна кост, причинено на 21.10.2018г. в резултат
на падане от второ
стъпало на пешеходен подлез в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ срещу Спортна
зала, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта –
21.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението и 1630,32 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, от които 1500
лв. за закупено медицинско изделие „Комплект канюлиран интрамодуларен хумерален
пирон“, 17,40 лв. – такса за престой в болнично заведение, 110,92 лв. – разходи
за медикаменти, всички извършени от
ищцата поради травматично увреждане на главата и счупване на горния край на
лява раменна кост, причинено на 21.10.2018г. в резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез
в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“, срещу Спортна зала, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деликта – 21.10.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че на 21.10.2018г., при слизане
по стълбите на подлеза на бул. „Княз Борис І“, срещу Спортна зала, плочата на
второто стъпало се измества и повлича ищцата. Тя губи равновесие, пада на
лявата си страна и губи равновесие, изпитала е и силни болки. На мястото на
инцидента е пристигнала линейка, а на следващия ден ищцата е хоспитализирана. В
резултат от падането, ищцата е получила травма на главата и счупване на горния
край на раменната кост, което е обусловило и извършване на оперативна
интервенция. Назначени са контролни прегледи, физиотерапия и рехабилитация. С
оглед нуждата от лечение, ищцата е извършила разходи за лечение. Твърди се още, че ищцата живее сама,
като поради увреждането е затруднена да се грижи за себе си и за домакинството.
Последното е наложило нейни близки ежедневно да и помагат. Възстановителния
период все още не е приключил. В резултат от инцидента, при ищцата се появяват
притеснение и безсъние, страх да излиза сама и да преминава през подлези.
Твърди се още, че инцидентът е настъпил в резултат от бездействие от страна на
Община Варна да ремонтира и поддържа пешеходния подлез в изправност.
Ответникът е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението за неизправност
на стълбите в конкретния подлез. Възразява, че падането е настъпило в резултат
на проявено невнимание от ищцата. Оспорва и размера на претенцията за
неимуществени вреди, като намира същата за силно завишена и неотговаряща на
претърпените болки и страдания.
С обжалваното решение предявените
искове са уважени за сумите от 1628,32 лв. и 5000 лв., представляващи съответно
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на увреждането – 21.10.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените
амбулаторни листи се установява, че въз основа сигнал от 21.10.2018г., в 17.15
ч., екип на спешна помощ посещава инцидент в гр. Варна, в района на Спортна
зала. По данни от анамнезата, Р.Г. е паднала по стълбите. Установени са травма
на глава и на лява мишница. Около 18.00 часа пациентката е откарана от екипа на
спешна помощ в МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна.
От епикриза се
установява, че на 22.10.2018г. Р.С.Г. е
постъпила за оперативно лечение в отделението по ортопедия в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД - Варна, като и е поставена диагноза S42.20-
счупване на горния край на раменната кост на ляв горен крайник, закрито.
Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на лява раменна става. На
23.10.2018 год. по отношение на ищцата е предприета оперативна интервенция –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Видно от
представените фактура № 13637/25.10.2018г. и касов бон, на 25.10.2018г. Р.Г. е
заплатила на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 1500 лв. – цена за комплект
канюлиран, интрамодуларен хумерален пирон, с възможност за проксимално
заключване в две равнини. Съгласно фактура № 4385/ 25.10.2018 год. ищцата е
заплатила на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД такса за три дни болничен престой в размер
на 17.40 лв. Видно от представените рецепти и касов бон ищцата е заплатила за предписани
на 21.10.2018г. и 25.10.2018г. медикаменти сумата от 110,92 лв.
Съгласно епикриза, в
периода 15.03.2019г. – 22.03.2019г., ищцата е хоспитализирана за провеждане на
рехабилитационни процедури, свързани със счупването на лявата й ръка.
От заключението на
вещото лице Д.Д.по проведената съдебно - медицинска експертиза се установява,
че на 21.10.2018г. ищцата е получила контузия на главата и счупване на лява
раменна кост. Касае се за травматично увреждане, получено в резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет, реализиран в областта на главата и левия горен
крайник, и отговаря да са получени при падане и удар. Увреждането обуславя
затруднение в движенията на левия горен крайник, включително и към настоящия
момент. Травмата на крайника е наложила провеждане на оперативна интервенция –
открита репозиция и фиксация с пирон. Към настоящия момент е налице нарушение в
отвеждането на левия горен крайник, което налага провеждане на
физиотерапевтични процедури. Около година след увреждането ще се наложи
повторна интервенция за отстраняване на остеосиннтезиращия материал.
За изясняване на
спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Р.П.и Е.Г., съответно внучка и дъщеря на ищцата.
Св. П.излага, че през
месец октомври 2018г., на рожденния си ден, баба й е паднала и си е счупила
лявата ръка. За инцидента е узнала от нейната майка, тъй като пострадала е
позвънила на нея. Известно й е, че инцидентът се е осъществил като при слизане
по стълбите на подлеза срещу Спортна зала, от страната на Морската градина,
ищцата стъпва на плочка, която е била отлепена, и пада на лявата страна.
Болничното лечение е продължило около седмица, като интензивните болки в ръката
са продължили около месец. През първите дни ищцата не е била в състояние да си
мърда ръката. След злополуката ищцата има нужда от постоянни грижи, включително
и към настоящия момент не е в състояние да се справя сама. Към настоящия момент
ищцата е в състояние да мърда ръката си, но все още изпитва затруднения и
болки. Свидетелката излага, че непосредствено след изписването й от болницата,
а и към настоящия момент, оказва помощ на баба си – помага й в домакинството,
за пазаруване. Към настоящия момент ищцата изпитва страх, когато трябва да
премине през подлез.
Св. Г. излага, че на
21.10.2018г. при разходка, при слизане по стълбите на подлеза срещу Спортна
зала, ищцата стъпва на плочка, която поднася, и пада със самата плоча. Изпада в
несвяст, присъстващите се обадили на свидетелката, а и на спешна помощ. На
мястото на инцидента пристига линейка, след което пострадалата е откарана в
болница. След изписването й, ищцата е имала нужда от постоянни грижи, не е била
в състояние да се обгрижва сама. Постоянно се е оплаквала от болки, постоянно е
усещала поставения имплант, усещала е дискомфорт. Към настоящия момент ищцата
изпитва страх от стълби.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото
надлежно упражняване. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Непозволеното увреждане съставлява
сложен юридически факт, чиито елементи в съотносимост на кумулативност следва
да бъдат налице, като за отговорността по чл.49 от ЗЗД това са: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена
от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл
или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е
необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа,
или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗДП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. В
конкретния случай е безспорно установено, че ищцата е паднала по стълбите на
пешеходен подлез на територията на гр. Варна, в следствие на недобре поставена
плочка, както и че е получила физически увреждания, изразяващи се в контузия на
главата и счупване на горен ляв крайник, довели до причиняването на имуществени
и неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема, че падането на ищцата
е в пряка причинно - следствена връзка с неподдържането на пътното съоръжение в
изправен вид, което е законово задължение на ответника, доколкото няма данни
неговото поддържане да е било възложено на друго лице.
С оглед изложеното съдебният
състав намира за доказани предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на Община Варна за противоправни действия и бездействия на нейни служители
по поддръжката на подлез, находящ се на територията на гр. Варна.
Получените
увреждания несъмнено са причинили неимуществени вреди на ищцата, под формата на
болка, продължителен дискомфорт от невъзможността от самостоятелно обслужване и
извършване на обичайни човешки дейности в продължение на няколко месеца. Според
заключението на медицинския експерт, ищцата все още е с ограничено движение на
лявата ръка, което обстоятелство несъмнено се отразява на ежедневието й.
Установено е, че в резултат на инцидента, ищцата е развила страх и неспокойство
от преминаването през подлез. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно
обичайната съдебна практика, съдът по справедливост определя размера на
обезщетението за търпените от пострадалата неимуществени вреди в размер на 5000
лева, Основателно се явява и искането за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1628,32 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, поради което следва обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди да се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.10.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
По изложените
съображения, предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД в обжалваната
част се преценят от настоящия съдебен състав като доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителната му част.
Съобразно отправеното искане и на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват 500
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2364 от 30.05.2019г., постановено по гр.дело № 17135/2018г. на Варненския
районен съд, ХХХV-ти състав, с което Община Варна, с адм. адрес гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета И.П., е осъдена да заплати
на Р.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумите от 1628,32 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, от които 1500 лв. – стойност на
закупено медицинско изделие „Комплект канюлиран интрамодуларен хумерален пирон“,
17,40 лв. – такса за престой в болнично заведение, 110.92 лв. – разходи за
медикаменти и 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, всички претърпени, поради травматично увреждане на главата и
счупване на горния край на лява раменна кост, причинено на 21.10.2018г., в
резултат на падане от второ стъпало на пешеходен подлез в гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ (срещу Спортна зала), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деликта – 21.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с адм. адрес гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета И.П., да
заплати на Р.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.