№ 2754
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110100799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „...... АД, с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление гр. ..., против Д. Б. А. ЕГН: ********** гр. С.......... искове да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница за периода от 29.11.2017 г. до
03.12.2020 г. в размер на 1 097,56 лева, потребени ВиК услуги за имота му на
горепосочения адрес, ведно със законна лихва от 21.05.2021г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 12.12.2020г. до 12.02.2021 г. в размер
на 5,76 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.06.2021 г. по ч.гр.д. №28527/2021 г., по описа СРС, 29-ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както
и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва ищецът да е доставил реално ВиК услуги, чиято стойност да възлиза на
претендираната сума. При условията на евентуалност заявява възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за ВиК услуги в исковия период.
Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в законоустановения срок, след
1
подадено от ответника възражение по реда и в срока по чл.414 ал.1 ГПК, поради което
предявените искови претенции са допустими.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите:
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и възраженията му срещу размера им.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Страните не спорят и от представеното по делото заявление за промяна на
титуляря на партида № ЗП-17535/26.10.2020 г., депозирано от ответника Д. А., се
установява, че същият е декларирал пред ищцовото дружество придобиването на
правото на собственост по отношение на имота, находящ се в гр. С.........., на дата
28.11.2017 г. Същевременно в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, е предвидено, че
качеството потребител на ВиК услуги притежават собствениците и лицата, на които е
учредено ограничено вещно право върху имота. Следователно ответникът се явява
потребител на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни в посочения
имот, което същият не оспорва.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Следва да се установи дали ищецът е изпълнил
задължението си да достави реално на ответника водоснабдителни и канализационни
услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в
сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа
на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и пълно изготвена, като неоспорена от страните. Установява се от
заключението на вещите лица, че за имот, находящ се в гр. ........, на името на Д. Б. А., е
открита партида с кл. №............ и създадена сметка №........... Вещото лице по СТЕ
2
посочва, че при изготвяне на заключението са били взети предвид приложените по
делото писмени доказателства, както и, след проверка при ищеца, справка с отчети и
снетите показания, които се снемат с терминал. Видно от заключението, в процесния
имот за периода 29.11.2017 г. до 03.12.2020 г. доставяните количества вода са
измервани по водомери с фабрични номера 006580 и 17001861. От заключението на
вещото лице по СТЕ става видно, че ищецът е предоставил водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот с адрес гр. С.........., както следва: 414,915
куб.м., като цената на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги,
фактурирани в периода от 29.11.2017г. до 03.12.2020 г. възлиза на 1063,85 лв. Видно
от заключението на вещото лице по ССчЕ, количеството потребена вода е изчислено в
съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период. С оглед изложеното,
съдът счита, че се доказва доставяне на услуги от страна на ищцовото дружество за
процесния период в установения от вещото лице по техническата експертиза
количества, посочени изрично в заключението и като кубични метри употребена вода в
имота. Стойността на доставените услуги в имота на ответника е установена от вещото
лице по ССЕ, поради което и искът се явява изцяло основателен.
За задълженията за ВиК услуги е приложима кратката тригодишна погасителна
давност, тъй като се касае за „периодично плащане“ по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този
смисъл вж. мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
датата, на която вземането е станало изискуемо. В случая съгласно чл. 31, ал. 2 от
Общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Следователно задълженията на ответната страна са възникнали като срочни и погасени
по давност се явяват всички задължения, чиято изискуемост е настъпила повече от 3
години преди датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 25.05.2021 г., т.е. преди 25.05.2018 г. При това положение и на основание чл.162
ГПК съдът приема, че погасената по давност главница за периода 29.11.2017 г. до
24.05.2018 г. възлиза на сумата в размер на 182,46 лв., изчислена от съда върху
осреднена месечна стойност за всеки месец въз основа на представените от ищеца
справки за отчетена консумация и фактура -дубликат №********** и при съобразяване
заключението на вещите лица по комплексната съдебно- техническа и счетоводна
експертиза. Непогасената по давност главница възлиза на 915,10 лв. за периода от
25.05.2018 г. до 03.12.2020 г., за която сума искът е основателен, като за разликата до
предявения размер и период искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите условия.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг,
представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на
водоснабдителни услуги в размер на 915,10 лв. за периода от 25.05.2018 г. до
03.12.2020 г. Вземането на ищеца за получаване на цената за потребената
водоснабдителна услуга е срочно, като дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за периода от 12.12.2020 г. до 12.02.2021 г., възлиза на 16,01 лв., което
е повече от претендираното от ищеца. В този смисъл акцесорната претенция следва да
3
се уважи изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 513,30 лв. разноски съобразно уважената част от исковете, в т.ч. за държавна
такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да
бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – 62,60
лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............. АД, ЕИК ..... с
адрес: гр. ..........., срещу Д. Б. А. ЕГН: ********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, че Д. Б. А. ЕГН: **********
ДЪЛЖИ сумата в размер на 915,10 лева, представляваща главница за потребени ВиК
услуги за имот, находящ се в ........ за периода от 25.05.2018 г. до 03.12.2020 г. ведно със
законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 5,76 лева мораторна лихва за
периода от 12.12.2020 г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. по ч.гр.д. №28527/2021 г., по описа СРС, 29-
ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребени ВиК услуги за разликата
над 915,10 лева до предявения размер от 1097,56 лева и за периода 29.11.2017 г. до
24.05.2018 г.
ОСЪЖДА Д. Б. А. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „.............. АД, ЕИК ..... на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК сумата в размер на 513,30 лева, разноски в
исковото производство и сумата от 62,60 лева разноски в производството по ч.гр.д.
№28527/2021 г., по описа СРС, 29-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4