№ 48732
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110116896 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Ф.И.“ ООД срещу
„С.П.“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Ф.И.“ ООД срещу „С.П.“ ЕООД
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
от 5259,28 лв., представляваща главница за неплатени наем и месечни разходи
за вода и ток, дължими съгласно договор за наем от 01.11.2019 г. и анекс №
2/01.03.2018 г. за период от 01.07.2021 г. до 30.11.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 68670/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че страните били в договорни отношения като ищецът
бил наемодател на ответника по отношение на имот, намиращ се в *****, за
ползването на който длъжника „С.П.“ ООД се задължил съгласно Договор за
наем от 01.11.2009г. да заплаща месечен наем в размер на 192,00 лева. С
Анекс №2/01.03.2018г. страните се съгласили, че размерът на наема се изменя
до 142,00 лева на месец. Месечно наемодателят начислявал и разходите за ток
и вода към наема, като до 2020г. наемателят заплащал всички суми редовно.
Сочи, че след като ответникът станал нередовен платец, с известие изх. №
780/05.10.2022г. ищецът подал предизвестие до ответника за прекратяване на
наемното правоотношение поради просрочени наемни вноски. След
получаването на писмото била проведена среща между двете страни и
длъжникът поел ангажимент поетапно да погасява натрупаното задължение,
поради което страните се съгласили да не прекратяват договора. На
1
30.03.2023г. ищецът изпратил покана до наемателите да освободят наетото
помещение, тъй като плащанията били през месец, а не всеки месец и отново
се натрупали задължения. Въпреки това и към датата на подаване на
заявлението - 08.12.2023г., помещението все още се ползвало от наемателите
поради което се дължал и месечния наем в размер на 142,00 лева, както и
месечни разходи за вода и ток. Посочва, че за всяко просрочено задължение
имало издадена фактура от страна на ищеца. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
Доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. първо от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличие на наемно
правоотношение между страните и изпълнение на задълженията си по него, т.
е. че е изправна страна, размера на наемната цена, както и настъпване
изискуемостта на вземанията.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. второ от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличие на наемно
правоотношение между страните, че задължението за заплащане на разходите
за консумативни разходи за В и К услуги, ел. енергия и топлоенергия е на
наемателя, както и че тези разходи са платени от наемодателя в претендирания
размер.
В тежест на ответника да установи положителния факт на плащането на
дълга, за което не сочи доказателства.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Следва да се приложи към делото ЧГД № 68670/2023 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира каква част от
вземането представлява наемна цена и каква част от вземането представлява
разходи за ток, вода и други разходи свързани с ползването на имота. ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде
върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.03.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ЧГД № 68670/2023 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3