№ 463
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора К. Ив. Н.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20241100603147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по постъпила частна въззивна жалба от защитника на
осъдения Н. В. Р. адв. Е. Б. срещу Определение от 26.03.2024г. по ЧНД №
15694/2023г. по опис на СРС, 107 състав, Н.О., с което е оставено без
уважение предложението на СРП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за
определяне на общо наказание на осъдения Р. измежду наказанията, наложени
по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС и по НОХ дело №12243/2023г. по
опис на СРС.
В частната въззивна жалба се излагат доводи за наличие предпоставките
по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание.
Твърди се, че обжалваното съдебно определение е незаконосъобразно и
необосновано. Иска се да се отмени обжалвания съдебен акт на
първоинстанционния съд и да се издаде нов съдебен акт, с който да се
определи общо наказание измежду наказанията по посочените дела.
Осъденият Р. е поддържал изложеното от защитника си.
Представителят на СГП моли да се остави без уважение частната жалба
и да се потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Отбелязва, че деяние по второто осъждане е извършено след
влизане в сила на първия съдебен акт, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че не са налице предпоставките за
1
определяне на общо наказание.
В последната си дума осъденият иска освен да се уважи изложеното от
защитника му и да му бъде признато задържането и изтърпяното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Н. В. Р. е осъждан, включително с последни два влезли в сила съдебни
акта по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС със съдебен акт влязъл в
законна сила на 17.02.2023г. за извършено престъпление на 14.02.2023г. и по
НОХ дело №12243/2023г. по опис на СРС със съдебен акт влязъл в законна
сила на 24.11.2023г. за извършени престъпления в периода от 01.02.2023г. до
03.04.2023г. Последните две осъждания касаят деяния, извършени след
влизане в сила на съдебните актове по предходните осъждания на Р..
Съдебният акт по НОХ дело №12243/2023г. по опис на Софийски
районен съд касае осъждане за три отделни престъпления: за извършено в
периода от 01.02.2023г. до 03.04.2023г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а,
във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за извършено на за периода
от 01.02.2023г. до 03.04.2023г. престъпление по чл. 143, ал. 3, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за извършено на 02.02.2023г. престъпление по
чл. 143, ал. 1 от НК.
Видно от съпоставката на датата на влизане в сила на съдебния акт по
НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС на 17.02.2023г. и на извършените
престъпления по осъждането по НОХ дело №12243/2023г. по опис на СРС,
деянията от 04.03.2023г. са извършени след влизане в сила на предходното
осъждане, а именно намират се в отношение на обикновен рецидив спрямо
същото. Продължаваните престъпления по НОХ дело №12243/2023г. по опис
на Софийски районен съд са довършени към датата на извършване на
последното престъпно деяние в състава им, а именно на 04.03.2023г., което
времево следва влизане в сила на предходното осъждане по НОХ дело
№2326/2023г. по опис на СРС на 17.02.2023г.
С оглед на изложеното, при взаимната им съпоставка престъпленията по
двете осъждания - по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС и по НОХ дело
№12243/2023г. по опис на Софийски районен съд, не са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, до който извод за
неприложимост на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
правилно е достигнал и първостепенния съд.
Предвид изложеното въззивният съд намери, че не е налице основание
за ревизия на оспорения съдебен акт, който е правилен и законосъборазен,
поради което оспореното с въззивната жалба съдебното определение следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338, във вр.
с чл. 306, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.03.2024г. по ЧНД № 15694/2023г.
по опис на СРС, 107 състав, Н.О.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3