РЕШЕНИЕ
№ 2231
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Булмар МЛ“ ООД, ЕИК *****
представлявано от Мариела Спасова Гачевска чрез пълномощника –адв. С.Ш.
- САК срещу Електронен фиш, серия Г, № 0027131, издаден от СДВР, с
който на основание чл.638, ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ за нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се отправя молба към съда за отмяна на обжалвания
електронен фиш, поради неговата неправилност и незаконосъобразност. В
тази връзка се излагат аргументи, че собственик на процесното МПС било
дружеството „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, а не посочения в ЕФ –„Булмар
МЛ“ООД.
На следващо място, в жалбата се сочи, че към инкриминираната дата за
описания в ЕФ лек автомобил действал валидно сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
съгласно застрахователна полица BG/11/120001370642/20.05.2020 г.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което отмени обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.
1
В проведеното съдебно заседание по делото, жалбоподателят се
представлява от адв.Ш. – САК, който в дадения ход по същество пледира за
отмяна на атакувания с жалбата ЕФ, по подробно развитите в същата
съображения. Претендира присъждане на сторени по делото разноски на
основание чл.36, ал.3 от ЗА.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В съда са депозирани писмени бележки от
юрк.Христов –пълномощник на директора на СДВР по хода и по същество на
делото. Изразява се становище, че обжалваният ЕФ е правилен и
законосъобразен, поради което следвало жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава законоустановения
минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалвания електронен фиш,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия Г, № 0027131, за това, че на 05.02.2021 г. в 12:14 часа, в гр. София по
бул. "Цариградско шосе", на кръстовището с ул.“Стар Лозенски път“ с посока
от ул.“П.Красов“ към ОП, като законен представител на юридическо лице,
което е собственик на МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от
движение, не е сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", с МПС – лек автомобил "Ауди КУ8", с рег. № СВ 99 22 РМ,
като е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС TFR1-M 619.
За така установеното нарушение на „Булмар МЛ“ ООД, ЕИК *********,
в качеството му на собственик на посоченото МПС, представлявано от
законния представител Мариела Спасова Гачевска на основание чл. 638, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за извършено нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на представител на
дружеството-жалбоподател на 04.04.2022 г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети от съда на основание чл. 283 от НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН писмени доказателства, а именно: свидетелство за регистрация на лек
автомобил, част I, договор за финансов лизинг, застрахователна полица
BG/11/120001370642/20.05.2020 г., клип № 17100, радар 619 от 05.02.2021 г.,
заснет в 12:14: 55 часа, заповед № 8121-з-172/129.02.2016 г. на министър на
вътрешните работи, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на БИМ; протокол № 2-39-20/08.07.2020 г. за последваща проверка
на мобилна система за видеоконтрол; протокол за използване на АТСС на
05.02.2021 г.; разпечатка от "Гаранционен фонд"; ежедневна форма на отчет
на състава на наряда при ОПП-СДВР; справка за собственост на МПС.
Съдът кредитира с доверие доказателствената съвкупност по делото, тъй
като същата е еднопосочна и безпротиворечива.
От приложените към материалите на делото справка от «Гаранционен
фонд» и застрахователна полица BG/11/120001370642/20.05.2020 г.
категорично се установява, че към дата 05.02.2021 г. за МПС с рег. СВ 99 22
РМ има активна застраховка «Гражданска отговорност». Същата е сключена
със ЗАД»Армеец» АД и е с начална дата на покритие 21.05.2020 г., 00:00 часа
и крайна дата на покритие -20.05.2021 г. в 23:59 часа т.е. същата е била
действаща към момента на заснемане на автомобила с АТСС и издаване на
атакувания в настоящото производство ЕФ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал.3 от КЗ, от процесуално
легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
3
санкционираното лице и водят до отмяна на обжалвания електронен фиш
само на това основание.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ въвежда задължение да сключи
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко
лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от
юридическо лице се санкционира от нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ с
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП - "Електронният фиш съдържа... описание на нарушението... ",
към който препраща чл. 647, ал. 3 КЗ.
В ЕФ липсва изложена каквато и да било фактология относно
извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, тоест, налице е единствено правна квалификация на
деянието, но не и неговото фактическо описание. В случая се касае не за
отсъствие на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на
деянието, а за липса на изложени каквито и да е такива. Фактът, че ЕФ е акт,
който се издава при една по-облечена процедура, улеснена откъм формалните
изисквания на ЗАНН, не дерогира задължението за описание на нарушението,
така че нарушителят да е в състояние да разбере фактическите и правни
рамки на същото и адекватно да организира защитата си.
Освен това, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл.
647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с
автоматизираното техническо средство да е заснето и установено
"нарушението". Това означава, че техническото средство следва да установи
автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на
нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана
4
обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на
електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е
възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното
техническо средство не се установят всички елементи от състава на
съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран
характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му
чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1
от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите на чл. 638,
ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията
автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието
на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не
се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН,
а издаването на ЕФ е недопустимо. От данните по делото е видно, че
нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд
относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка "ГО" за
процесния автомобил, т.е. тези обстоятелства не се установяват към момента
на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване
на скорост. В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила
на административнонаказателното преследване и да състави АУАН, въз
основа на който да издаде НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани
снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви
правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на
същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
От друга страна, нарушението не дава възможност на съда да прецени дали
деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството –
жалбоподател е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ.
5
дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в
хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна
на атакуваното НП на формално основание, без да се обсъжда спора по
същество.
На следващо място, в конкретиката на настоящия казус е налице и
нарушение на материалния закон, тъй като от доказателствената съвкупност
по делото безспорно се установява, че към 05.02.2021 г. жалбоподателят е
имал надлежно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, видно от приложените по делото справка от «Гаранционен
фонд» и застрахователна полица BG/11/120001370642/20.05.2020 г.,
коментирани по –горе. Ето защо, АНО е следвало да не издава ЕФ или да
анулира вече издадения, а като не е сторил това е допуснал нарушение на
материалния закон.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата, с която е сезиран за
основателна, а обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
При този изход на правния спор, основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Ето защо и на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за адвокатско
възнаграждание.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
и чл.63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г, № 0027131, издаден от СДВР, с
който на основание чл.638, ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ за нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на „Булмар МЛ“ ООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА
6
ЗАПЛАТИ в полза „Булмар МЛ“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, кв.“Манастирски ливади“, ул.“Пирин“
№ 32 сума в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща
направените в производството пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7