РЕШЕНИЕ
№
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия Е. СТАНОЕВ
при участието на секретаря Славка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Станоев в.гр.д. № 3184 по описа за 2018 г. на СГС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
С Решение № 297407/15.12.2017 г., постановено по гр.д. № 61588/2014 г. по описа на СРС, 62 състав, са уважени частично субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „М.2.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на всеки от ищците Н.И.Д., ЕГН **********, и Р.Г.Д., ЕГН **********, по 14 191,83 лв., представляващи паричната равностойност на полагащия се дружествен дял на наследодателя на ищците – И.Н.Д., ЕГН **********, в ответното дружество към 31.03.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 37 лв. за периода от 17.07.2014 г. до 25.07.2014 г. С решението са отхвърлени всеки от исковете за горницата над 14 191,83 лв. до първоначално предявените по 25 000 лв., както и мораторна лихва за 62,69 лв.
С решението е разпределена отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 1425,13 лв. – деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – Н.Д. и Р.Д..
Въззивниците поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. С жалбата са направени доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, допускане на повторна съдебносчетоводна експертиза и задължаване на насрещната страна да представи документи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Оспорени са доказателствените искания на въззивниците.
Производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с протоколно определение от 13.12.2018 г., отменено с Определение № 1364/18.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1280/2019 г. по описа на САС, 14-ти гр. състав.
С протоколно определение от 24.06.2020 г. е допусната повторна тройна съдебносчетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите дали е редовно водено счетоводството на ответното дружество и какъв е размерът на дела на съдружника И.Д. към месец април 2014 г., като вещото лице е следвало да изготви експертизата в два варианта – за 84 и за 100 дружествени дяла.
В заседание, проведено на 14.06.2023 г., процесуалният представител на ищците въззивници е направил искане за увеличаване на размера на исковете за главница от 50 000 лв. на 100 000 лв. Същото е повторено с молба от 21.06.2023 г., в която е посочено, че се прави искане всеки от главните искове в размер на по 25 000 лв. да се счита за предявен в размер на по 50 000 лв.
Така направеното искане е оставено без уважение с Определение № 266391/16.11.2023 г., отменено с Определение № 935/11.04.2024 г. по ч.гр.д. № 180/2024 г. на САС, 7 състав. С определението си апелативните съдии са дали указания на въззивния съд да даде възможност на ищците въззивници да увеличат размера на предявените искове в срок до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Такава възможност е дадена на ищците въззивници с Определение № 262885/27.06.2024 г. В съдебно заседание, проведено на 13.02.2025 г., същите са представили доказателства за внесена държавна такса в размер на по 1000 лв. – за всеки от въззивниците. Искането за допускане на изменение на размера на исковете е поддържано.
В съдебно заседание, проведено на
05.06.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК изменение на
размерите на главните искове с правно основание чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 25 000
лв. всеки на 50 000 лв. всеки.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК възражение
за родова неподсъдност на делото
може да се прави до приключване на
производството във втората инстанция и
може да се повдига и служебно от съда.
Чл. 104, т. 4 ГПК гласи, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Т. 6 от разпоредбата предвижда, че исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, също се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция.
Считано от момента на допускане на увеличението на размера на главните искове с правно основание чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 25 000 лв. всеки на 50 000 лв. всеки – 05.06.2025 г., родово (и местно) компетентен да разгледа исковете като първа инстанция на основание чл. 104, т. 4 и 6 ГПК става Софийски градски съд. От този момент насетне, в съответствие за правилата за функционална подсъдност – чл. 258, ал. 1 ГПК, компетентната въззивна инстанция става апелативният съд. Следователно Софийски градски съд няма как да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция. Делото следва да бъде изпратено по компетентност на Софийски градски съд като първа инстанция.
Доколкото по делото има постановено решение на първоинстанционен районен съд, който не е родово компетентен след направеното увеличение на размера на исковете, същото подлежи на обезсилване.
След промяната на родовата компетентност всички действия по събиране на доказателства от настоящия съдебен състав на Софийски градски съд биха били извършени от некомпетентен съд, поради което в съдебното заседание, проведено на 05.06.2025 г., съдът остави доказателствените искания, по които все още не се бе произнесъл, без уважение и заличи допуснатата тройна съдебносчетоводна експертиза. По тези доказателствени искания следва да се произнесе родово компетентният първоинстанционен съд – Софийски градски съд, след изпращането на делото по компетентност.
По гореизложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено
като недопустимо поради нарушение на родовата подсъдност, а делото следва да
бъде докладвано на заместник-председателя на Софийски градски съд за
разпределянето му на първоинстанционен съдия.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 297407/15.12.2017 г., постановено по
гр.д. № 61588/2014 г. по описа на СРС, 62 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийски градски съд за произнасяне като първа инстанция по предявените искове с правно основание чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението делото да се докладва на
заместник-председателя на Софийски
градски съд, ръководител на търговско отделение, за образуване на ново дело по
описа на СГС /като първа инстанция/ и определяне на съдия докладчик.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението служебно да се изготви заверен препис от същото, който да бъде изпратен на СРС, 62 състав, за удостоверяване в деловодните книги на съдебния състав за движението на делото.
Председател:
_________________
Членове: 1. _________________
2.
_________________