РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Първомай, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Хеброс Бус“ АД против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че правилата, касаещи
издаването на електронен фиш, не се прилагали при нарушения по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, за които следвало да се състави акт за установяване на административно
нарушение и издаде наказателно постановление. Също така съгласно разпоредбата на
чл. 10б, ал. 7 ЗП следвало да му бъде предоставена възможност в 14-дневен срок да
заплати таксата за преминаване през съответния пътен участък, като в този случай не
се образувало административнонаказателно производство. Посочено е още, че
издаденият електронен фиш не съдържал задължителните реквизити, закрепени в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП. Отделно от това се твърди, че
административното нарушение е недоказано. Също така счита, че не били спазени
предвидените в закона давностни срокове за издаване на електронния фиш. Посочено
е, че бил нарушен и принципът на пропорционалност, като наложената имуществена
санкция била несъразмерно висока. Непропорционален бил самият начин на
определяне на наказанията, доколкото не отчитал характера и тежестта на
извършеното нарушение. По тези съображения моли електронният фиш да бъде
отменен.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде
потвърден.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № *** с технически допустима
максимална маса 5000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, бил собственост
на дружеството-жалбоподател „Хеброс Бус“ АД.
На 14.01.2022 г. между дружеството-жалбоподател и „Интелигенти трафик
системи“ АД (ИТС) бил сключен договор, по силата на който ИТС се задължили да
предоставят на жалбоподателя срещу заплащане услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние, като сред пътните превозни средства,
включени в договора, бил и автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***. Поради това
процесното ППС било оборудвано с бордово устройство.
На 05.04.2022 г., в 09:16 ч. в община Първомай, по път I-8, в района на км
264+758, с посока на движение нарастващ километър, в пътен участък, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, с устройство, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на
автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса
5000 кг, брой оси 2, без ремарке, за който нямало данни за валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Дължимата сума за сегмент №
********** на рамката, от която е отчетено нарушението, е в размер на 0,01 лв.
За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, бил
съставен Електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя в качеството на
собственик на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. В него е
посочено, че независимо от налагането на това административно наказание
жалбоподателят дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер
на 31 лв. Жалбоподателят могъл да се освободи от административнонаказателна
отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 53 лв., след което електронният
фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 ЗП ще се счита за изпълнено.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по
делото и непротиворечиви писмени доказателства – електронен фиш, доклад по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във
вид на снимков материал, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС,
Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“,
Национално тол управление, ведно с таблица с данните за движение на ППС, справки
от информационната система на „Интелигентни трафик системи“ АД, Разрешение за
строеж № РС-29/15.04.2019 г. ведно с Приложение № 1 към него, Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова
контролна стационарна точка от 15.08.2019 г., Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. за
2
утвърждаване на образец на електронен фиш, Договор от 14.01.2022 г., сключен с
„Интелигентни трафик системи“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания
електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на
пътното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП контролът по
заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 ЗП се осъществява от Агенция „Пътна
инфраструктура“ чрез електронна система за събиране на пътни такси.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да
заплатят дължимите пътни такси се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира
доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал.
Докладът и снимките представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството-
жалбоподател е вписан в свидетелството за регистрация като собственик на ППС, за
чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) е била
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Жалбоподателят е избрал да заплаща пътни
такси, като декларира данни за движението на пътното превозно средство чрез
бордово устройство, поради което е сключил и договор за електронно събиране на
пътни такси с „Интелигентни трафик системи“ АД. При този вид таксуване бордовото
устройство изпраща данни на база GPS-координати от движението на товарния
автомобил. Независимо от това от приобщения като писмено доказателство доклад по
чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол-сегмента от път I-8, км
264+758, през който на 05.04.2022 г., в 09:16 часа е преминало процесното ППС, не е
била заплатена. Установено е, че за преминаването през този участък от пътната мрежа
не е изпратена валидна тол декларация, а така също и не е закупена предварително
маршрутна карта. Предвид изложеното съдът намира, че е доказано извършването на
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че е налице съществено процесуално нарушение
при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за
отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на нарушението, съответно
установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е
било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП,
на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
3
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва
да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в приложимата
редакция към датата на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г.), сочи, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл.
179, ал. 3 ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се издаде
електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, която разпоредба е
съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, поради което и в
случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а
впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод,
различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата
на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП,
тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне
на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до
нормата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността
да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а се урежда
изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават
и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал.
3-3б ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен
подпис. Такава възможност (за издаване на електронен фиш за процесното нарушение)
не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно която вписаният
собственик се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2
във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако в срок от 7 дни
от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на
електронен фиш за нарушение именно по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, но тя разглежда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за
нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са
съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от
нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима,
4
както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
каквото е било предвидено в съответната редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, така и при
съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С оглед на посоченото към
датата на извършване на нарушението не е била налице изрична законова разпоредба,
която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и
чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, или
сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до
нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след
изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.,
законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за
налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната
система нарушение и по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. До изменението на закона обаче липсва
такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на
електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната
редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3б ЗДвП
има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното
приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2022
година, е недопустимо. В тази насока е налице незаконосъобразно развило се
административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не
е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без
обсъждане на въпросите по същество.
Отделно от гореизложеното, в случая не се установява надлежното
приложение на изискването на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Съгласно тази разпоредба, минималното съдържание
на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, доставчиците на европейската
услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) следва да информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и да предложат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство. Чрез новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила
от 01.01.2024 г., изм. с ДВ. бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., националното
законодателство е хармонизирано в съответствие с тези изисквания на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., като е предвидено
уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, който има действащ договор с
доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или непълно
деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя да се предоставя
възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при
заплащане на таксата в този срок да не се образува административнонаказателно
производство. Съобразно чл. 189е, ал. 6а ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от
10.02.2023 г.) не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява при извършена корекция, съгласно чл. 10, ал. 3б ЗП, както
и в случаите по чл. 10б, ал. 7 и 9 ЗП. Макар към датата на нарушението по обжалвания
електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП да не са били част от действащата
национална правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие (съгласно чл.
5
288 от ДФЕС), то и обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя с реда, предвиден в Регламента за изпълнение. Това е
така, защото от приетите писмени доказателства се установява, че дружеството-
жалбоподател е имало сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД за
предоставяне услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние, поради което доставчикът на електронната услуга е следвало да уведоми
жалбоподателя като собственик на ППС за доброволно заплащане на дължимата тол
такса за процесния сегмент, за каквото липсват данни да е било сторено. Едва след
установяване на такова уведомяване и последвало бездействие на жалбоподателя да
заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи и към ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че при
издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Според трайната практика
на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на
такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се
постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка
степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. В тази връзка
с Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 е прието, че чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане
на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване
на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. В съобразителната част на решението е изяснено, че посоченият
принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на
нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или
имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В случая
чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП предвиждал в случай на нарушение на различни материални
разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв. Освен това, ЗДвП не давал право на
сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно
да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство
система от наказания не позволявала да се вземе предвид степента на умисъл или
непредпазливост на извършеното нарушение, и както следвало от чл. 189з ЗДвП,
изключвала по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по
принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази
система адаптиране на размера глобите се отнасяло до категорията, към която спада
съответното превозно средство, която се определяла въз основа на броя на осите му.
Това адаптиране обаче, което било лишено от каквато и да било връзка с поведението
на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчитало характера и тежестта
на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието
сезираният съд не можело да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното
6
средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на
глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е
фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение
километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на
тол таксата за даден маршрут. При тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в
закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда
разглежданата в главното производство система от наказания, изглеждало
непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.
Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална
правна уредба предвиждала възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не
можело да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с
правото на Съюза. В случая не могат да се вземат предвид конкретните обстоятелства
за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от
собствениците на превозни средства такси. Поради това съдът приема, че
предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция е абсолютно определена, фиксирана и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението,
т. е. противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62. Така наложеното административно
наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за
движението по пътищата в смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз.
Следователно в случай на несъвместимост между национална правна норма и
основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат. При това положение съдът
не би могъл да измени наложеното наказание, като го намали, предвид фиксирания
размер, така, както е поискал процесуалният представител на въззиваемата страна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е изтекла и давността за
административнонаказателно преследване. Принципно при електронните фишове
следва да се има предвид, че законът приравнява влезлия в сила електронен фиш към
влязло в сила НП, т. е. единствено по отношение на неговото правно действие.
Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно изтичането на предвидените там давностни срокове по чл. 34
ЗАНН. Поради липсата на разпоредба, уреждаща преследвателната давност в ЗАНН и
наличието на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, уредбата относно погасяването на
наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. В общия
случай при наложено наказание глоба/ респ. имуществена санкция на основание чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната
преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал. 3 НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК).
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на
нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва
да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 НК. Абсолютната давност изключва
наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 НК. В конкретния случай
административнонаказателно производство, в хода на което е издаден спорният ЕФ, е
образувано на датата, на която нарушението е извършено, а именно на 05.04.2022 г.,
като електронният фиш е издаден на 16.04.2025 г. и връчен на 19.05.2025 г., когато
очевидно е била изтекла тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11
7
ЗАНН.
Неоснователно според настоящия съд обаче е възражението на жалбоподателя
за съдържанието на електронния фиш, тъй като са налице всички изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП реквизити.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че въпреки
установеността на деянието, издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие. Уговореното възнаграждение в
размер на 550 лв. не се явява прекомерно, доколкото същото не надвишава
предвидения съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение
на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Хеброс Бус“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 550 лв., представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
8