Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 92 27.03.2018 г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд
граждански състав
На седми
март
две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
Секретар: Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Добрев
гражданско дело номер 1216 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Г.Я.И., ЕГН **********, представляван от адв. Таня Илиева- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Иван Богоров“ №1, ет.1, против С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,,П.Н.М“ №*, ет.*, с искане да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 89 018.05лв., представляваща законна лихва върху увеличената стойност на имота в размер на 138 104.81 лева, присъдена с решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС за периода от 18.10.2010г. до окончателното й плащане.
Твърди се в исковата молба, че с решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС, влязло в законна сила на 07.04.2016г., Бургаският окръжен съд е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 138 104.81лв., представляващи увеличената стойност на имота, равна на пазарната оценка на построената в УПИ ХХV-524 в кв.27, а по кадастралната карта- имот с идентификатор 67800.505.81, двуетажна жилищна сграда с партерен етаж.
Посочва се, че в цитираното решение, съдът се произнесъл по отношение на съделителя С.К. само досежно претенцията за увеличената стойност на имота, като липсвало произнасяне за претендираната законна лихва върху главницата от 18.10.2010г.- датата на предявяване претенцията по сметки до окончателното заплащане на същата.
Излага се, че с нарочна молба, вх.№10008/23.06.2016г., ищецът поискал от съда поправка на явна фактическа грешка на цитирания по- горе съдебен акт. С решение на БОС №V-852/24.08.2016г., молбата по чл.247 ГПК била оставена без уважение. ВКС не допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение (Определение №362/20.06.2017г., постановено по гр.д.№3/2017г. І .о. ).
Навеждат се доводи, че тъй като с влезлия в сила съдебен акт, съдът се произнесъл относно главницата, но липсвало произнасяне във връзка с претенцията за лихви, не съществувала процесуална пречка за предявяване на настоящия иск.
По- нататък се твърди, че на 12.01.2017г., ищецът, чрез процесуалния си представител получил изявление за прихващане от ответницата, с което на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД, последната прихващала своето вземане в размер на 98740лв., представляващо дължимата сума по гр.д. №1154/20006г. по описа на БРС от сумата в размер на 138104.81лв., дължима от ответницата по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС. В резултат на прихващането, ответницата дължала разликата след погасяване на насрещните, изискуеми задължения- 39364.81лв. За събирането и било образувано изпълнително дело №2/2017г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.№708, район на действие- БОС, по което остатъкът от главницата в размер на 39364.81лева, бил платен от ответницата на девет вноски в периода от 02.02.2017г. до 02.06.2017г. (удостоверение, изх.№ 1840/25.07.2017г.).
Предвид горното, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция за осъждане на ответницата да заплати сумата от 89018.05лв., съставляваща дължимата лихва, както следва:
-88098.17лв.- дължима лихва върху сумата от 138104.81лв. за периода 18.10.2010г.-12.01.2017г.;
-230.09лв., дължима лихва върху сумата от 39364.81лв. за периода 13.01.2017г.-02.02.2017г;
-207.07лв., дължима лихва върху сумата от 27554.81лв. за периода 03.02.2017г.-01.03.2017г.;
-200.17лв. дължима лихва върху сумата от 24798.81лв. за периода 02.03.2017г.-30.03.2017г.;
-40.81лв., дължима лихва върху сумата от 24434.25лв. за периода 31.03.2017г.-05.04.2017г.;
-45.58лв., дължима лихва върху сумата от 21794.24лв. за периода 06.04.2017г.-13.04.2017г.;
-67.27лв., дължима лихва върху сумата от 16259.32лв. за периода 28.04.2017г.-03.05.2017г.;
-27.15лв.,дължима лихва върху сумата от 16259.32лв. за периода 28.04.2017г.-03.05.2017г.;
-77.20лв., дължима лихва върху сумата от 12059.32лв. за периода 04.05.2017г.-26.05.2017г.;
-21.54 лв., дължима върху сумата от 11055.19лв. за периода 27.05.2017г.-02.06.2017г.
Ответницата, представлявана от адв. Цановска, е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище във връзка с изложените от ищеца доводи. Счита иска за недопустим и неоснователен. Оспорва твърдението, че ищецът е претендирал вземане за лихви върху претенциите по сметки в молбата от 18.10.2010г. по гр.д.№1154/2006г. на РС- Бургас, както и с последващите уточняваща молба от 25.10.2010г. и молба за изменение на размера на иска от 10.12.2012г. Навежда доводи, че тъй като в делбеното производство, съделителите били обикновени другари, осъдителното решение за законна лихва върху претенциите по сметки спрямо съделителя Х И., не се разпростирало върху останалите съделители. Посочва, че макар и акцесорно, вземането за лихви имало самостоятелен характер и доколкото не било въведено в делбеното производство, то в настоящия случай тази претенция следвало да се разглежда като самостоятелна, като не се зачита силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д.№780/2014г. по описа на БОС. Счита така предявеният иск за лихви за погасен по давност с изтичането на 3-годишния давностен срок, тъй като вземането за подобрения възникнало и станало изискуемо от датата на извършване на подобрението, а именно- завършване на построената в УПИ ХХV-524 в кв.27 по плана на гр.Созопол, двуетажна жилищна сграда със смесено предназначение през м.май 2001 г. Оспорва предявената искова претенция и по размер, излагайки аргументи.
В срока по чл.131 от ГПК, на основание чл.211 от ГПК е предявен и насрещен иск от ответницата по първоначалния иск С.К., против ищеца Г.И., за сумата от 29 049.22лева за периода от 21.02.2014г. до 12.01.2017г., представляваща законната лихва върху дължимата сума от уравнението на дяла в делбеното производство, а именно главницата в размер на 98 740лв, постановена с Решение №5/ 21.02.2014г. на РС Бургас по гр.д.№1154/2006г. Заявява, че в делбеното производство по гр.д.№1154/2006г. пред БРС, не било направено изрично искане от нея до съда за присъждане законната лихва върху дължимата от Г.И. сума за уравнение на дяловете, но по закон такава лихва се дължала и се присъждала от съда служебно без да е отправено искане за това от страните. Горното произтичало от характера на задължението и представлявало отклонение от общото правило, според което лихви се присъждали само, ако са изрично претендирани. Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В предвидения законов срок е депозиран отговор от Г.И., с който се оспорва предявеният насрещен иск на С.К.. Твърди се, че Г.И. не дължал претендираната сума от 29 049.22лева, представляваща дължима, но неприсъдена лихва върху сумата от 98 740лв. за уравняване дела на С.К. в делбеното производство за периода от 21.02.2014г. до 12.01.2017г. Направено е възражение за погасяване на лихвите по давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата
страна адв. Илиева поддържа исковата молба, оспорва отговора на насрещната
страна и моли съда да уважи исковата претенция на доверителя й Г.И., да
отхвърли претенцията на ответницата С.К., предявена като насрешен иск, както и
да присъди направените по делото разноски.
Пълномощникът на ответницата адв. Цановска моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковата претенция по първоначалния иск, предявен от Г.И. против доверителката
й С.К., да уважи насрещната претенция и да присъди направените по делото
разноски.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа страна следното:
С решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС, влязло в законна сила на 07.04.2016г., Бургаският окръжен съд е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 138 104,81лв., представляващи увеличената стойност на имота, равна на пазарната оценка на построената в УПИ ХХV-524 в кв.27, а по кадастралната карта- имот с идентификатор 67800.505.81, двуетажна жилищна сграда с партерен етаж. До постановяване на цитираното решение се стигнало след като първоинстанционния съд отказал да уважи част от исканията на И. в делбеното производство, а последният обжалвал решението на районния съд не само по отношение претенциите му по сметки, а и по отношение на извършеното разпределение на имотите и отказът да се постави в негов дял и имот с идентификатор 67800.505.81.3.1. Въззивната инстанция счела, че разпределението на дяловете е извършено правилно от районния съд, при съобразяване обстоятелството, че част от съделителите ползват имоти в сградата, поради което и потвърдила обжалвания акт в тази му част.
Окръжен съд Бургас намерил за основателни претенциите по сметки на ищеца, свързани с извършените от него подобрения в имота, свеждащи се до реализиране на строителство на процесната сграда, като приел за доказано, че последният е владял имота за себе си. В тази връзка се е позовал на даденото разрешение в ППВС №6/27.12.1974г., съгласно което вземането на владелеца за подобренията става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече, не от момента на тяхното извършване, а от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението е смутено от собственика по исков ред, с предявяване най-често на ревандикационен иск. Възприето е, че горното се отнася както за добросъвестния, така и за недобросъвестния владелец, извършил подобрения в чужд имот. По тези съображения счел, че претенциите по сметки на И. не са погасени по давност, тъй като същият е конституиран в процеса пред първоинстанционния съд на 13.09.2006г. и на практика с предявяването на този иск владението му е смутено.
Това решение по въззивно гражданско дело № 780/14г. било постановено на 19.12.2014г., като е обжалвано само в отменителната му част. В тази му част съдебният акт влязъл в сила на 07.04.2016г. В частта, в която бил потвърден първоинстанционния съдебен акт, включително извършването на делбата чрез разпределение на делбените имоти и уравняване дяловете на съделителите решението не било обжалвано и влязло в сила след изтичане месечния срок от съобщаването му.
По делото не се твърди, а и не е установено ищецът да е претендирал лихви върху претенциите по сметки към С.К., като такова конкретно формулирано искане не е направено на 18.10.2010г. по делбеното дело, нито по-късно на 10.12.2012г., когато е депозирана молба за намаляване на същите претенции от ищеца.
Независимо от горното с нарочна молба, вх.№10008/23.06.2016г., ищецът поискал от съда поправка на явна фактическа грешка на цитирания по- горе съдебен акт, тъй като считал, че следва да се присъди и лихвата върху сумата, формирана като увеличената стойност на имота, в резултат на направените подобрения и, че такава воля поначало е изразена от въззивния състав. С решение на БОС № V-852 /24.08.2016г., същата е оставена без уважение. ВКС не допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение с Определение №362/ 20.06.2017г., постановено по гр.д.№3/ 2017г. І .о.
На 12.01.2017г. ответницата К. направила извънсъдебно изявление за прихващане на дължимите от нея суми на ищеца с вземането и от 98 740 лева. В резултат на прихващането, ответницата следвало да заплати на И.- 39364.81лв. За събирането и било образувано изпълнително дело №2/2017г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.№708, район на действие – БОС, а горната сума платена от К. на девет вноски в периода от 02.02.2017г. до 02.06.2017г., видно от удостоверение, изх.№ 1840/25.07.2017г.
Съдът е допуснал и приел заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, което е изчислило размера на законната лихва върху сумата присъдена на ищеца, като увеличената стойност на имота, както и тази върху сумата от 98 740 лева за уравнение дяла на ответницата за времето от 19.01.2015г. до 12.01.2017г.
Така изложената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Настоящата претенция има за предмет дължимата лихва за периода от предявяване на иска за главницата за присъждане на ищеца увеличената стойност на имота- 18.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението.
Погасителен
ефект по отношение на правото на иск, досежно спорното право в процеса по чл.86 ал.1 ЗЗД би имала
само силата на присъдено нещо, възникнала от влязло в сила съдебно решение, с
което спорът, досежно съществуването на това право
е разрешен. Такова разрешаване в случая не е налице и липсва процесуална пречка
за съществуването на правото на иск. При наличието на присъдена главница и
отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху
същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно
производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер.
Поначало не съществува служебно
задължение на съда, без да е сезиран да се произнася и по претенцията за лихви
върху главницата, като такова изключение е въведено по повод на сумите
присъдени за уравнение на дяловете на съделителите, но не и за тези претенции
по сметки, свързани с направените подобрения в имота, каквато е настоящата.
Следователно трябва да се
приеме, че доколкото такова изрично искане за присъждане на лихви не е
формулирано от ищеца в делбеното производство, същото е заявено за първи път на
10.08.2017г., с настоящата искова молба.
При това положение основателно се явява направеното възражение от ответницата К., че исковата претенция, предмет на настоящото производство е погасена по давност. Съдът, придържайки се към цитираната по- горе тълкувателна практика на ВКС счита, че в конкретния случай давността за вземането на съделителя за извършени подобрения в съсобствения имот, който подобрителят владее започва да тече от момента, в който И. е конституиран като ответник в процеса за подялбата на същия- 13.09.2006г. и това е именно момента, в който владението на същия е смутено, чрез подаване на исковата молба за делба.
Доколкото правото на законна лихва върху претендираната сума за увеличената стойност на имота възниква от момента на възникване на посоченото по-горе главно вземане- 13.09. 2006г. тригодишния срок на погасителната давност на вземането за лихви отдавна е изтекъл. Правото на иск за законна лихва в настоящия казус е погасено по давност, поради което и претенцията за присъждане на стойността и за времето от 18.10.2010г. до окончателното и заплащане следва да се отхвърли.
По отношение на насрещния иск:
С решение
№ 5 от 21.02.2014г. по гр.д. № 1154/2006г.
на РС Бургас по втората фаза на делбата, е осъден Г.Я.И. да заплати на С.К.
сумата 98 740лв. за уравнение на дяловете им в делбеното производство на
построената в УПИ ХХV- 524
в кв.27 по плана на гр.С двуетажна жилищна сграда със смесено предназначение.
Това решение е обжалвано изцяло от Г.Я.И. ***, като с решение № V-121/ 19.12.2014г. по
гр.д.№780/ 2014г. по описа на БОС е оставено в сила решение №5/ 21.02.2014г. на
РС Бургас по гр.д.№1154/2006г. в частта му, с която е постановено извършване на
делбата чрез разпределение на делбените имоти и уравнение на дяловете на
съделителите, а е отменено в частта му за отхвърляне на претенцията за сметки
от Г.И. към останалите съделители, които съответно са осъдени да му заплатят
увеличената стойност на имота относно направените от него подобрения.
Ищцата
по насрещния иск С.К. иска от съда да й присъди законната лихва в размер на
29 049.22 лева върху горната сума за периода от 21.02.2014г. до
12.01.2017г. Счита че първоинстанционният съд по делбеното производство е
следвало да я присъди служебно, без да е изрично поискано от него.
Вземането за уравнение на дяла
на съделител в производството по извършване на делбата е последица от способа на поставяне в дял на единия съсобственик
на неподеляем имот, поради което възниква от момента на влизане в сила на
решението за извършване на делбата. От този момент вземането за уравнение е
определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл. 84 ЗЗД от
него възниква и задължението за лихви за забава. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.349 ал.5 ГПК, която повелява, че паричното уравнение заедно
със законната лихва трябва да се изплати в шестмесечен срок от влизане в сила
на решението за възлагане. Не е необходимо изрично искане на съделителя, който следва да
получи уравнението, защото в случая не става въпрос за предявен от него иск, а
за законово изискване. Сочената разпоредба е императивна и указва
как следва да процедира съда в случай, че имотът е бил възложен в дял на
съделител- сумата за уравнението, ведно със законната лихва върху нея, следва
да се изплати на другия съделител в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението. В този смисъл е и съдебната практика, и по-конкретно в Тълкувателно решение N: 34 от 18.V.1971 г., ОСГК на ВС и
Постановление N: 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС, с които се казва, че
законната лихва се дължи като последица от присъждането на суми за уравнение на
дяловете при делба и се присъжда служебно от съда и без да е направено искане
за това.
В
конкретния случай, действително липсва произнасяне на съда в диспозитива на
съдебния акт досежно законната лихва върху присъдените парични суми за
уравнение на дяловете, дължима от влизане в сила на решението за поставяне в
дял на имотите. Пропускът му да направи това обаче не се отразява на
допустимостта на претенцията, която няма пречка да бъде разгледана в настоящия
процес, доколкото по нея не е формирана воля на съда, респ. не е налице спор,
разрешен с влязло в сила решение.
Направеното възражение за изтекла давност на
претенция за лихви по насрещния иск е неоснователно. Погасителната давност на
правото на законната лихва върху присъдените парични
суми за уравнение на дяловете, започва да тече от влизане в сила на решението
за поставяне в дял на имотите. Решение №5 от 21.02.2014г. по гр.д.№1154/2006г. по
описа на РС-Бургас е обжалвано и отменено в частта му за предявените от Г.И.
сметки с решение V-121 от 19.12.2014г. по гр.д. №780/2014г.
по описа на ОС-Бургас. Въззивното решение в частта му, в която е потвърдено постановено
извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти и уравнение на
дяловете на съделителите, не е обжалвано пред ВКС и е влязло в законна сила на
26.02.2015г. /препис от въззивното решение е връчен на ответницата на
26.01.2015г./
Правото на
законна лихва се погасява с кратката 3-годишна погасителна давност.
Следователно давността за правото на законната лихва върху присъдените парични
суми за уравнение на дяловете започва да тече от влизането в сила на решението
в тази му част, а именно 26.02.2015г. и изтича на 26.02.2018г, т.е не е
погасено правото на законна лихва.
С.К. е
направила искане за присъждане на законна лихва в размер на 29 049,22лв. върху присъдената парична сума за уравнение
на дяловете- 98 740лв, за периода от 21.02.2014г. до 12.01.2017г., т.е от
датата на постановяване на първоинстанционното решение за уравнение на дяловете
до датата на направеното прихващане на дължимите суми между страните. Искането
за заплащане на законна лихва следва да се уважи за периода 26.02.2015г. до 12.01.2017г.,
като законова лихва върху главницата от 98 740лв. възлиза на 19 261.71 лева, до
който размер претенцията е основателна и доказана. За разликата до
претендирания размер от 29 049.22 лева искането следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на предявения срещу ответницата С.В.К. иск, ищецът Г.Я.И. следва да понесе направените от първата разноски в размер на 3210 лева, от които 3200 лева- адвокатско възнаграждение и 10 лева- такси за съдебни удостоверения.
Предвид частичното уважаване на насрещния иск ответникът по него Г.Я.И. трябва да бъде осъден да заплати на С.В.К. сумата от 824.86 лева, за направени разноски /държавна такса, депозит за експертиза и такса за съдебно удостоверение/, съразмерно на уважената част от иска. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, от К., по насрещния иск в посочения в списъка размер по делото не са ангажирани.
С.В.К. следва да бъде осъдена да заплати на Г.Я.И. на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 505.39лева, за направени разноски /за адвокатско възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Я.И., ЕГН **********, представляван от адв. Т.И.- БАК, със съдебен адрессъс съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Иван Богоров“ №1, ет.1, против С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,,П.Н.М“ №*, ет.* за осъждане на ответницата да заплати сумата от 89 018.05 /осемдесет и девет хиляди и осемнадесет/ лева, представляваща законна лихва върху увеличената стойност на имота в размер на 138 104.81/сто тридесет и осем хиляди сто и четири/ лева, присъдена с решение №V-121/19.12.2014г., постановено по гр.д. №780/2014г. по описа на БОС за периода от 18.10.2010г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Г.Я.И., ЕГН **********, представляван от адв. Таня Илиева- БАК, със съдебен адрес: със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Иван Богоров“ №1, ет.1, да заплати на С.В.К., ЕГН **********, представлявана от адв. Цановска с адрес: ***,,П. Н.М“ №*, ет.*, ет.* сумата от 19 261.71 /деветнадесет хиляди двеста шестдесет и един/ лева- законна лихва върху сумата от 98 740 /деветдесет и осем хиляди седемстотин и четиридесет/ лева, присъдена за уравнение на дяловете в делбеното производство, дължима за периода от 26.02.2015г. до 12.01.2017г., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 29 049.22/двадесет и девет хиляди и четиридесет и девет/ лева и за периода от 21.02.2014г. до 25.02.2015г.
ОСЪЖДА Г.Я.И., ЕГН ********** да заплати на С.В.К., ЕГН ********** сумата от 3210 / три хиляди и двеста и десет/ лева, направени разноски по първоначалния иск.
ОСЪЖДА Г.Я.И., ЕГН ********** да заплати на С.В.К., ЕГН ********** сумата от 824.86 /осемстотин двадесет и четири/ лева, направени разноски по насрещния иск, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН ********** да заплати на Г.Я.И., ЕГН ********** сумата от 505.39/ петстотин и пет/лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски по насрещния иск, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския
апелативен съд.
Съдия: