№ 12042
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 2025****0****514 по описа за 2025 година
Производството е по чл. ****, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. В. Н., чрез адв. Т., срещу „Ч Е Б“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 525,25 лв.,
представляваща стойност на електрическа енергия за периода м.01.2022 г. – м.03.2022 г. за
имот, находящ се в гр. Б, кв. „С“, ул. П № ****
Видно от изложеното в исковата молба, искът е предявен от лице, което се явява
потребител по смисъла на чл. **** ГПК. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Подсъдността по чл. **** ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са
Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение
№1019/09.****2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.). Също така, съгласно
константната практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
не губи качеството си потребител, дори когато търси защита на правата си на
извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по съответния
специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. №
****1/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Съгласно чл. **** ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл. ****, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
В случая от посоченото от ищеца, чрез процесуалния му представител, както и от
представените доказателства и изисканата справка за адресна регистрация се установява, че
и настоящият, и постоянният адрес на Т. В. Н. са в гр. Б.
Ето защо производството пред СРС следва да бъде прекратено, а делото да бъде
изпратено на Районен съд – Б.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12514/2025 г. по описа на СРС и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Б.
1
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Б.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2