№ 6508
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110146464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 178937/29.08.2022 г., предявена „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от . . чрез юрисконсулт ., чрез юрисконсулт
Н., срещу Т. Б. Х. , ЕГН ********** и адрес в обл. София, с. Мирково, ул. „Недельо
Кюафлиев“ № 19, като са предявени установителни искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1, чл. 240 ал. 2, чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата в размер на 500 лева, ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до
изплащане на вземането, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
заем № 365512, сключен на 21.10.2019 г. със „Сити кеш“ ООД, сумата в размер на 35,64
лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2019 г. до 17.02.2020 г., както и
сумата в размер на 217,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 29.10.2019 г. до 29.04.2022 г., които вземания са прехвърлени на ищеца
с Договор за покупко-продажба на вземания и Приложение № 1 към него от 04.03.2021 г., и
за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 29357/2022 г. на СРС,
120 състав.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството на заемател и „Сити кеш“ ЕООД, в
качеството на заемодател, бил сключен на 21.10.2019 г. Договор за паричен заем № 365512,
съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя заемната сума в размер на 500 лева.
Била уговорена договорна лихва в размер на 39,53 лева, като общата стойност на заема била
539,83 лева, която следвало да бъде погасена на 17 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 31,74 лева, като първата била с дата на падеж 28.10.2019 г., а
последната с падеж – 17.02.2020 г. Съгласно общите условия, действащи по време на
сключения договор, при забава плащането на дължимата погасителна вноска, заемателят
дължи на заемодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за всеки ден просрочие, считаното от датата, в което е изпаднал в забава, до
1
окончателно изплащане не вземането. Претендира заплащането на мораторна лихва в
размер на 217,09 лева за периода от 29.10.2019 г. до 29.04.2022 г., като посоча, че за периода
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. На 04.03.2021 г. „Сити кеш“ ООД прехвърлило на
ищцовото дружество вземането си към ответника, като длъжникът бил уведомен аз
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ищецът предприел действия за събиране
на вземането по реда на чл. 410 от ГПК, като му била издадена съответната заповед за
изпълнение на парично задължение, но ответникът възразил, че не дължи, което обуславяло
интереса на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда да уважи исковите претенции
Претендира и направените разноски. С Молба от 13.02.2023 г. ищецът е направил искане за
произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК.
Ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК. Представеното от ответника в заповедното производство възражение по чл. 414 от
ГПК се явява бланкетно.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, както и
Разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК. В срока, предоставен за отговор не е подаден
такъв. Ответникът не е ангажирал становище по исковата молба, не изпраща представител в
първо съдебно заседание, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
възражението, постъпило по реда на чл. 414 от ГПК е бланкетно и не съдържа конкретни
твърдения за причините, поради които ответникът счита, че не дължи процесните вземания,
поради което настоящия състав счита, че са налице основанията на чл. 238 от ГПК.
С оглед на представените по делото доказателства и липсата на насрещни такива,
представени от ответника, настоящият състав приема, че искът е вероятно основателен, като
предвид това, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в първо съдебно заседание, налице са изискванията на чл. 239 ал.1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение по същество на спора, като същото не
следва да се мотивира.
Следва исковата претенция за главница и законна лихва да бъде уважена до
размерите, предявени срещу ответника, като на ищеца да се присъдят разноските,
извършени в исковото и в заповедното производство в тази част, както следва: 75 лв. в
заповедното производство, в това число за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 25.00 лв. за държавна такса в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 50.00 лв.,
(определено, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, предвид липсата на фактическа и правна
сложност и предвид приключването на делото по реда на чл. 238 от ГПК).
С оглед на горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от . . чрез юрисконсулт ., срещу Т. Б. Х. , ЕГН
********** и адрес в обл. София, с. Мирково, ул. „Недельо Кюафлиев“ № 19, на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1, чл. 240 ал. 2, чл. 86 от ЗЗД вр.
2
чл. 99 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 500 (петстотин) лева,
ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, която главница
представлява непогасена главница по Договор за потребителски заем № 365512 от
21.10.2019 г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, сумата в размер на 35,64 лв.
(тридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 28.10.2019 г. до 17.02.2020 г., сумата в размер на 217,09 лв. (двеста и
седемнадесет лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 29.10.2019 г. до 29.04.2022 г., които вземания са прехвърлени
на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания и Приложение № 1 към него от
04.03.2021 г., и за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
29357/2022 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА Т. Б. Х. , ЕГН ********** и адрес в обл. София, с. Мирково, ул. „Недельо
Кюафлиев“ № 19, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано
от . ., сумата от 150.00 лева за разноски в исковото и заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на съобщаване на ответната страна с указване на правата и
по чл. 240, ал.1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3