Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 098
гр.Пловдив, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…десети март…през…две хиляди
и двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Цветелина
Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №771 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260044/03.09.2020г.,
постановено по търг. д. №197/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ЗД
„Б. И.”АД с ЕИК ... е осъдено да
заплати на И.Т.Н., ЕГН ********** сумата от 50
000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н.
неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на ....2018г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 1 861,26лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 50 000лв. за периода от 11.02.2019г. -
датата на уведомяване на застрахователя, до 24.06.2019г. - датата на пощенското
клеймо на писмото, с което ищецът е подал исковата молба, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 50 000лв. до претендирания размер от
80 000лв. и предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата над
сумата от 1 861,26лв. до претендирания размер от 2 977,78лв. като
неоснователни. ЗД
„Б. И.”АД е осъдено да заплати на И.Т.Н.
сумата от 1028, 12лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от И.Т.Н. имуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на ....2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 38, 27лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1 028,12лв. за периода от 11.02.2019 г. - датата на
уведомяване на застрахователя от ищеца до 24.06.2019г. - датата на пощенското
клеймо на писмото, с което ищецът е подал исковата молба. ЗД
„Б. И.”АД е осъдено да заплати на И.Т.Н.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 889,27лв. съразмерно с уважената част от
исковете. И.Т.Н. е осъден да заплати на ЗД
„Б. И.”АД направените
по делото разноски в размер на 1 518лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете. ЗД
„Б. И.”АД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2 117,10лв.
за държавна такса съразмерно с уважения размер на исковете. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач Б.М.Т.,***”АД.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство – И.Т.Н., в частта, с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 50 000лв. до пълния претендиран размер – 80 000лв.,
както и в частта, с която акцесорният иск е отхвърлен за разликата над1 861,26лв.
до претендирания размер от 2 977,78лв.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Доводите в
тази насока се свеждат до неправилна преценка на данните по делото,
несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд не е
съобразил характера на претърпените увреждания, както и степента и интензитета
на претърпените болки и страдания. Неправилно не е отчел, че увреждането –
изкълчване на акромиоклавикуларната става, е последица от претърпяното ПТП,
като не са преценени и настъпилите негативни последици за ищеца в психологичен
аспект, както и конкретните икономически условия и нормативно определените
лимити на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с
което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди и акцесорният иск
за обезщетение за забава да бъдат уважени в пълен размер. С въззивната жалба не
се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответник – жалбата ЗД „Б. И.”АД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата. Претендира сторените разноски.
Третото лице – помагач Б.М.Т. не е подал отговор по въззивната жалба. Редовно призован,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание и взема становище по
същата.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустими, като депозирана
в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – И.Т.Н., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно:
На ....2018г.,
в гр. С. З., на кръстовището на бул. „П. Е.“ и ул. „И.“, при управление на МПС
- лек автомобил марка „Б...”, модел „...” с ДК № ..., Б.М.Т. нарушил правилата
за движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие, при което по
непредпазливост причинил телесни увреждания на возещия се на задната седалка в
лекия автомобил ищец. И.Т.Н.. За събитието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, рег.№ 3425/19.02.2018г. по описа на Сектор „П. п.“ при
ОД-МВР - гр. С. З., образувано е досъдебно производство №.../...г. по описа на
ОД-МВР - гр. С. З., което е приключило с влязло в сила Споразумение от
23.01.2019г. по НОХД №165/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. По
силата на постигнатото в наказателното производство споразумение водачът Б.М.Т.
е признат за виновен в това, че на горепосочената дата и обстановка, е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, а именно - чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на И.Т.Н. средна телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата - контузия на мозъка, представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б“ във
връзка с чл.342, ал.1 от НК. Описаните нарушения на правилата за движение се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар на лекия
автомобил в крайпътния метален стълб и с причиненото, вследствие на удара,
телесно увреждане на возещия се на задната седалка зад водача в същия автомобил
пътник - И.Т.Н.. Вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил наранявания,
изразяващи се в: контузии на главата - контузия на мозъка, охлузване и
разкъсноконтузна рана на кожата в областта на долната челюст в дясно; контузия
на тялото - изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става с ограничение на
движенията до 15-20 гр. във фазата на отвеждане /става в областта на раменния
пояс/. Вследствие понесената травма - контузия на мозъка, е хоспитализиран за
период от месец и половина и е бил поставен под постоянно лекарско наблюдение.
Проведено е медикаментозно лечение. Разкъсноконтузната рана на кожата в
областта на долната челюст е причинила разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК и възстановителният период за това нараняване е около
14-20 дни. Контузията на дясната акромиоклавикуларна става /раменна става/ е
довела до ограничаване движенията в дясната ръка на пострадалия за период
повече от 5 месеца. Ищецът е бил в кома непосредствено след ПТП, след което е
хоспитализиран в НХК, като е получил и декубитални рани по пети и подбедрици.
Вследствие на получените травми от ПТП с Експертно решение №.../... г. на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П.. д-р С. К.” АД – С. З., Н. е инвалидизиран от
03.04.2018г. до 01.09.2019г. с 30% трайно намалена работоспособност, с водещата
диагноза „Дифузна травма на главния мозък”. С Експертно решение №.../...г. на
Специализиран състав по нерви и очни болести на НЕЛК е изменено горното
експертно решение на ТЕЛК и на пострадалия Н. е определена 50% трайно намалена
трудоспособност от 03.04.2018г. до 01.09.2019г. На 06.03.2019г. Н. е
консултиран с психолог, който дава мнение, че лицето преживява посттравматичен
стресов синдром със силно изразена психоматика - нервност, притеснителност,
чувство за вина, остра стресова реакция; изпитва неконтролирани епизоди на тревога
и депресивност, получава силна тревожност при опит за качване в автомобил или
за шофиране, виене на свят, силно притеснение и към настоящия момент не може да
преодолее травматичните епизоди от случилото се ПТП. Вследствие получените
увреждания Н. е изпитвал болки и страдания както от физически, така и от
психологически характер: Претърпял лечение в болница за срок от месец и
половина. Прекарал е голяма част от времето на легло, първо поради състоянието
му на кома и после поради силното главоболие и замайване вследствие на травмата
на мозъка. От залежаването е получил рани, подробно описани в епикризата,
издадена му при изписване. Болките в главата на ударените места и силното
вътрешно главоболие довели до неудобство при сън, което се изразявало в трудно
позициониране на главата, така че да не бъде притискана при сън и в съчетание с
общото главоболие, обусловило силно влошаване на качеството на съня на
пострадалия, бодърстване, което пък довело до невъзможност да отпочине, което е
естествената функция на съня, и формирало у него усещане за отпадналост, умора,
стрес и раздразнителност. Тези негативни вътрешни усещания влошили отношенията
му с близките му. Ограничени били значително социалните му контакти. При ищеца
се формирало усещаното за непълноценност, тъга, самота. Вследствие на
луксацията на дясната раменна става пострадалият имал затруднение в ежедневните
си обслужвания, затруднявал се е с храненето, пазаруването, не можел да
спортува, предписана му е физиотерапия. Разкъсно-контузната рана на кожата в
областта на долната челюст в дясно е на видно място на лицето. Тази рана е
загрозила лицето на пострадалия и той се е чувства непривлекателен. Като
пострадал от автомобилна катастрофа, ищецът изпитвал безпокойство и страх на
общо основание и още повече при нужда от превозване с моторно превозно
средство. Трайно намалената трудоспособност - 50%, пряко се отразява на възможността му да
започне нова работа предвид ограниченията, които трябва да спазва при избора на
работни условия.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна
полица №... със
срок на действие на застрахователния договор от 27.01.2018г. до 26.01.2019г.
Ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника с молба от
11.02.2019г., но получил отказ за обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80 000лв. - застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП
на ....2018г., както и сумата от 2 977.78лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 80 000лв. за периода от 11.02.2019г. - датата на
уведомяване на застрахователя от ищеца, до 24.06.2019г. - датата на пощенското
клеймо на писмото, с което ищецът е подал исковата молба, както и законна лихва
за забава след тази дата до окончателното изплащане на сумата. Претендирано е и
обезщетение за имуществени вреди – 1 028,12лв. и обезщетение за забава за
горепосочения период – 38.27лв., по която претенция постановеното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът ЗД „Б. И.”АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди.
Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска се
свеждат до размера на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпели неимуществени вреди, изразяващи се физически и психически
болки и страдания от настъпило на ...г. ПТП. Вредите са причинени виновно, в
резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил марка „Б...”, модел „...”
с ДК № ... - Б.М.Т., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и допуснал пътнотранспортно произшествие. Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд
ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед одобреното по реда на чл.382 ал.7 от НПК в рамките на образувано наказателно производство споразумение от 23.01.2019г. по НОХД
№165/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Или установено е по
безспорен начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за
настъпването на гражданските последици от деянието. Такива граждански последици
са претърпените от пострадалия неимуществени вреди, за които в наказателното
производство не е предявен граждански иск. Установен
е и специфичният елемент на визираната в чл. в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от
наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №... със срок на действие на
застрахователния договор от 27.01.2018г. до 26.01.2019г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба,
пренесен пред въззивната инстанция спорен въпрос е относно справедливото
обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата
на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни и
писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,
съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото
заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно изготвена
и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.
От показанията на
свидетелката Д. – майка на ищеца, притежаваща непосредствени впечатления от
понесените от пострадалия негативни изживявания, се установява, че след
инцидента ищецът е била със силно влошено физическо и психично състояние за
продължителен период от време, изключително тежък през периода на болничния
престой. След инцидента синът й бил в кома – 19 дни, вследствие получената черепно - мозъчна травма на главния мозък. Първоначално бил настанен в
ОАРИЛ а състоянието му било с опасност за живота му – при посещенията й в
болницата, лекарите й обяснявали, че не се знае състоянието на сина й и да се
„чака най-лошото“. Това продължило до двадесет и девети март. Ищецът прекарал
повече от 40 дни в интензивното, а след това го преместили в неврохирургията,
където бил обездвижен и изцяло на грижите на свидетелката. Изключително тежкото
състояние продължило от месец февруари до ноември, декември, през който период
ищецът бил почти неадекватен. След изписването имал рани по краката от
залежаването. Не си спомнял нищо, говорел несвързано. Бил „лежащо болен“, не
бил в състояние да се обслужва, ползвал подлога и памперси. Правили
раздвижване, но не могъл да се възстанови. Главоболията му продължавали и
понастоящем, получавал световъртежи. Ръката му била с извадена ключица, но
докато бил в болницата лекарите не обърнали внимание на тази травма.
Впоследствие ищецът ходил на лекар, който му казал, че трябва да се оперира.
Ключицата му била извадена и стърчала. Ръката си я вдигал настрани, донякъде и
не можел повече. Свидетелката сочи, че ищецът имал белези по краката си от
декубиталните рани. След първоначалния престои в болницата ищецът още три,
четири пъти постъпвал в неврохирургия. Определили му пенсия от ТЕЛК, не можел
да работи, бил трудоустроен.
Свидетелката Д. е от кръга
на лицата по чл.172 от ГПК, но показанията й се кредитират, като
непосредствени, убедителни, почиващи на лични възприятия и преди всичко – с
оглед на всички други данни по делото, като подкрепящи се и допълващи се от
писмените доказателства – медицинска документация и от заключението от
съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението на
вещото лице – специалист – олтопед – травматолог, ищецът е претърпял следните
увреждания: Контузия на главата-нарушаване целостта на окципиталната
кост и мастоидния израстък/при направен КАТ/, контузия на мозъка, охлузване и
разкъсно контузна рана на кожата в областта на долната челюст в дясно.
Контузията на главата с нарушаване целостта на черепните кости се явява средна
телесна повреда, която е причинила разстройство на здравето възстановяващо се
за 2-3 месеца.
Контузията на мозъка е причинила разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което е средна телесна повреда. За това страдание ищецът е
хоспитализиран в ОАИЛ и НХК на УМБАЛ - С.З, поради временно изпадане в коматозно
състояние изискващо поставяне на изкуствена белодробна вентилация, мониториране
и следене на основните жизнени показатели и функции.Разкъсно контузната рана на
кожата , в областта на долната челюст, в дясно е причинила разстройство на
здравето, представлява лека телесна увреда, изискваща 3 седмици възстановителен
период.
Активното лечение на мозъчната контузия и на травмите по главата е
осъществено в НХК и ОАИЛ на УМБАЛ, което е адекватно проведено спрямо
поставената диагноза. Стационарното лечение е продължило 43 дни.
По време на лечението в НХК и ОАИЛ предвид залежаването при условия на
изкуствена белодробна вентилация и мониториране на жизнените показатели ищецът И.Н.
е бил в лежащо положение без активни и пасивни движения, поради което са се
появили декубитални рани по петите и подбедриците. Взети са и секрети, които са
показали временно наличие на бактериална флора. При тази ситуация е реагирано с
използване на адекватна антибиотична терапия. Вещото лице определя декубиталните
рани като изключително неприятно усложнение при оперирани, дълго лежащи и
изтощени болни. Те се явяват предимно на ония места по тялото, където поради
липса на мускулатура и подкожна мазна тъкан костите са покрити само с кожа.
Кожата се притиска между костта и леглото и се получава разраняване - пролежка.
Към декубитус са предразположени болни, които лежат неподвижно и в едно и също
положение /намиращите се в безсъзнание, оперираните, които не задържат урина
или изпражнения, и пр./. Декубитусът се дължи на смущение на кръвообращението
на дадено място, където има притискане на кожата. По-късно, вследствие
инфекция, се явява възпалителен процес и даже умъртвяване на тъканта.
Декубитусът обикновено започва с появата на червено болезнено петно, което
впоследствие се превръща в повърхностна или дълбока язва. Често тя заздравява с
образуване на белег. Понякога обаче се развива по- значителна некроза или
гангрена.
Като увреждане вещото лице е описало и контузията на дясната
акромиоклавикуларна става, която е предизвикала трайно затруднение на
движенията на дясната ръка и се явява средна телесна увреда, която се
възстановява за 2-3 месеца при правилно лечение. Това увреждане е
диагностицирано в амболаторен лист №864 от 11.07.2018г. от преглед на ищеца при
ортопед – травматолог. Именно, поради диагностицирането на това увреждане 5
месеца след инцидента, първоинстанционният съд не е зачел наличието на причинна
връзка межда ПТП-то и посоченото увреждане. Този извод обаче се опровергава от
останалите констатации от съдебномедицинската експертиза. Съгласно същото,
предвид водещата диагноза – контузия на мозъка, придружена с коматозно
състояние, което състояние е временно опасно за живота, при хоспитализацията,
са положени преимуществени грижи за диагностично уточняване и терапевтични
мерки, свързани с него. Нормално е в този остър период да не е обърнато
внимание на травмата на дясното рамо, тъй като ищецът е бил в лежащо положение,
трудно се е влизало в контакт с него, а и вероятно не е изразил болкова
симптоматика от тази област, като се има предвид, че е бил и в кома. В
конкретния случай, в острия период са предприети и осъществени лечебни мерки от
най-висока степен, целящи запазване живота на ищеца. Същият е бил в неадекватно
състояние, лежащ, неконтактен, с намалена болкова сетивност и по тази причина
не е оценена травмата в раменната област. Освен това, съгласно заключението на
вещото лице, при описаното ПТП може да възникне такъв тип травма на
акромиоклавикуларна става, като за периода между ....2018г. до 11.07.2018г.
няма данни за друга причина за увреждания на ищеца. Ето защо, фактът на
по-късното диагностициране не води до извод, че увреждането - контузията на
дясната акромиоклавикуларна става, не е последица от процесното ПТП. Според вещото лице, описаните травматични
увреждания, включително и контузията на дясната акромиоклавикуларна става, са
причинени от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по
време и начин описани в ДП. Характерът на уврежданията, включително и
контузията на дясната акромиоклавикуларна става, отговарят те да са получени
при процесното ПТП. Описанието на характера на този вид травма и начините за
възстановяване от същата, посочени от вещото лице, са следните: Срокът на
възстановяване при този тип травми се определя от продължителността на болковия
синдром и от срока на възвръщане на нормалната амплитуда на движение в
раменната става. Акромиоклавикуларната става е микроподвижна поначало /3-5
градуса/. Начинът на лечение се определя от преглеждащия /диагностициращ/лекар.
Лечението може да е консервативно или оперативно. Консервативният начин включва
репозиция на външния край на ключицата чрез притискане на долу, като клавиш и
поставянето на стегната превръзка рамо-лакет, така, че разкъсаните околоставни
връзки да са в контакт за 4-5 седмици. Този срок е разтеглив и зависи от
възрастта, конструкцията и мускулатурата на пациента. Предполага се, че след
този срок лигаментните влакна ще са прирастнали и външния край на ключицата ще
остане в леглото си срещу акромиалния израстък на лопатката. Тогава се започва
с бавна, внимателна рехабилитация на движенията в раменната става.Това
продължава поне още 1 месец. При този начин на лечение общият период на
възстановяване е 60-75дни. Не рядко при такова лечение, след една нова подобна
травма влакната на околоставните връзки/лигаменти отново се разкъсват,
ключицата излиза нагоре /каквито данни се съдържат в показанията на
свидетелката Д./, теглена от трапецовидния мускул и деформацията пак се
получава, но вече безболезнена или слабо болезнена. Ако лекуващият
ортопед-травматолог или пациента настоява /не желае да има остатъчна козметична
деформация/се извършва оперативно лечение. Под обща анестезия се достига по
открит способ до ставата, извършва се мануална репозициа и краищата на
ключицата и акромиона се фиксират адаптирани един срещу друг с шевен материал.
При този случай обездвижването след операцията е по-кратко, само докато трае
следоперативния отток и се започва с рехабилитационните мероприятия. При
оперативно лечения възстановителния период е по-кратък: 45-60 дни. В конкретния
случай, поради общото физическо състояние на ищеца, не е предприето оперативно
лечение. При това положение описаното увреждане следва да се съобрази при
определяне на общия размер на обезщетението, като вреда, подлежаща на
репариране.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес, а именно: контузията на главата – за
2-3 месеца; по отношение на контузията на мозъка и към момента на изготвяне на
заключението /на прегледа не е настъпил пълен възстановителен процес; за
разкъсно контузната рана – 2-3 седмици; контузия на
дясната акромиоклавикуларна става – 2-3 месеца при правилно лечение, но при
ищеца, поради общото му състояние и водеща диагноза – контузия на главата и
мозъка, своевременно такова лечение не е предприето; факта, че като последица
от залежаването са получени усложнения – декубитални рани; факта, че към момента на ПТП-то пострадалият е в млада
и изключително трудоспособна възраст -
на 33 годишна, следва да се приеме, че справедлив паричен еквивалент на
понесените от И.Н. страдания е сумата от 80 000лв. Преценката за това кои
фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с оглед установените
факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена съвкупно, като
принципно тежките увреждания на здравето, респективно - трайните последици от
тях, какъвто е настоящият случай, имат относително по-голяма тежест за
определяне размера на обезщетението, докато други – например ежедневните
неудобства по време на възстановителния период, имат относително по-малка
тежест. От обективна страна се преценява преди всичко фактът, че се касае за
три средни телесни повреди и естеството на тези телесни повреди, както и една
лека телесна повреда. Съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза, преживените болки и страдания, свързани с
последиците от претърпяното ПТП са: нарушен неврологичен статус изразяващ се в
енцефалопатия - лека степен, десностранна латентна хемипареза, нарушена
концентрация и паметови разстройства, перманентно, упорито главоболие,
периодично двойно виждане, друга неврологична симптоматика – изтръпване на
десен крак и ръка, световъртеж. От значение е и обстоятелството, че в
трудоспособна възраст, видно от приложите към исковата молба Експертно
решение №.../...г., ищецът е инвалидизиран от 03.04.2018г. до 01.09.2019г. с
30% трайно намалена работоспособност, с водещата диагноза „Дифузна травма на
главния мозък”, а с Експертно решение №.../...г. на Н. е определена 50% трайно
намалена трудоспособност от 03.04.2018г. до 01.09.2019г.
За определянето на горепосочения паричен еквивалент
относим е и субективният аспект, доколкото неимуществените вреди по своя
характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен
факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида. Релевантно в
тази насока е приложеното психологично становище от 06.03.2019г. /една година
след ПТП-то/, изготвено от доктор по психология, с мнение,
че
лицето преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена психоматика
- нервност, притеснителност, чувство за вина, остра стресова реакция; изпитва
неконтролирани епизоди на тревога и депресивност, получава силна тревожност при
опит за качване в автомобил или за шофиране, виене на свят, силно притеснение и
към настоящия момент не може да преодолее травматичните епизоди от случилото се
ПТП.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по
чл.52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени
вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Предвидената в чл.492, т.1
от КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв.
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а към релевантния период
– м.02.2018г., преди изм. ДВ бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г. - 10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
Ето защо и тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, то оплакването, наведено във
въззивната жалба, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение е занижен, тъй като не отговаря на претърпените травми, както и на
икономическата конюнктура в страната – е основателно. По изложените съображения
въззивната инстанция приема, че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
окръжният съд не е отчел в достатъчна степен вида, характера и интензитета на
претърпените от ищеца болки и страдания, поради което е изградил необоснован
правен извод, че с определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
50 000лв. ще бъдат репарирани последиците от тези увреждания, съобразно
въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в
хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
Казаното рефлектира и върху размера на обезщетението
за забава. Такова се дължи, считано от 11.02.2019г. - датата на
уведомяване на застрахователя, до 24.06.2019г. - датата на пощенското клеймо на
писмото с което ищецът е подал
исковата молба /до която дата е поискано от ищеца/. Размерът на обезщетението
за забава върху сумата от 80 000лв. за посочения период е 2 977,78лв.
С оглед основателността на въззивната жалба,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част – с
която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
50 000лв. до 80 000лв., както и за обезщетение за забава за периода 11.02.2019г.
- 24.06.2019г. за разликата над 1 861,26лв. до 2 977,78лв.
и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени в пълен размер,
като се присъдят допълнително 30 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и допълнително 1 116,52лв. – обезщетение за забава върху
горепосочената сума.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция, следва да бъде отменено
първоинстанционното решение и в частта, с която И.Н. е осъден да заплати на ЗД „Б. И.”АД направените
по делото разноски в размер на 1 518лв. съразмерно с отхвърлената част от
иска.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
ищеца се дължат сторените в първоинстанционното производство разноски в пълен
размер. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, същите са в
размер на 3 000лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой – съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие. Или освен присъдените с
първоинстанционното решение разноски – 1 889,27лв., на ищеца следва да се
присъдят допълнително разноски в размер на 1 110,73лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ЗД „Б. И.”АД следва да бъде осъдено да заплати допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 1 200лв.
На
основание чл.78 ал.1, във вр. с чл.273 от ГПК, въззиваемата страна следва да
заплати на жалбоподателя сторените за въззивното производство разноски в пълен
размер. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, същите са в размер на 3 000лв. –
адвокатско възнаграждение, платено в брой – съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното
производство в размер на 600лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260044/03.09.2020г., постановено по търг. д. №197/2019г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от И.Т.Н., ЕГН ********** ***”АД
с ЕИК ... иск за сумата над 50 000лв. до 80 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяното ПТП на ....2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за сумата над 1 861,26лв.
до 2 977,78лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 30 000лв. за периода от 11.02.2019г. -
датата на уведомяване на застрахователя, до 24.06.2019г. - датата на пощенското
клеймо на писмото, с което ищецът е подал исковата молба; както и в частта, с
която И.Т.Н. е осъден да заплати на ЗД
„Б. И.”АД направените
по делото разноски в размер на 1 518лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с
ЕИК ... да заплати на И.Т.Н., ЕГН ********** сумата от 30 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от И.Т.Н. неимуществени вреди, в
резултат на претърпяното ПТП на ....2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 25.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 1 116,52лв. – обезщетение за забава върху главницата от 30
000лв. за периода от 11.02.2019г. - датата на уведомяване на застрахователя, до
24.06.2019г. - датата на пощенското клеймо на писмото, с което ищецът е подал
исковата молба.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с
ЕИК ... да заплати на И.Т.Н., ЕГН ********** допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1 110,73лв.,
както и разноски за въззивното производство в размер на 3 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с ЕИК
... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за първоинстанционното производство в размер на 1 200лв. и за въззивното производство в размер на 600лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач Б.М.Т. с ЕГН **********,***”АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: