Р
Е Ш Е
Н И Е №191
гр.Габрово, 06.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ
: П.Пенкова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.гр.д. №204 по описа за 2020г. ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “И.-05-И.
и сие „СД ,
подадена чрез пълномощника адв.Б.
срещу постановеното решение на Габровски районен съд по гр.д.№1908/2019г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение. Твърди се, че фактурата, която
е предмет на иска, не е подписана от жалбоподателя ,поради което не е поел
задължения да заплаща както главницата ,така и лихвите върху процесната сума. Механизмът на работа
между двете фирми подробно е описан в
отговора на исковата молба. Не е оспорено от ищеца, че е правил
доставките три пъти в седмицата –
понеделник, сряда и петък ,като предаваната на жалбоподателя стока е била придружавана
със стокова разписка. Разписките са представени по делото. Заплащането на
сумите по тези стокови разписки е ставало на следващия понеделник, като едва
тогава е издавана фактура на ответника. За седмицата, предхождаща плащанията
,видно от стоковите разписки, доставената
на жалбоподателя стока е била около
сумата 1500лв. В конкретния случай задължението на жалбоподателя за
месец септември 2014г. е било в размер
на 1528,54лв. В мотивите на съда е посочено ,че от приложение №1 на заключението се установява ,че жалбоподателят е извършил плащания в размер
на 2676,11лв.,но се правят необосновани изводи за задължения,
които не се следват. Неправилно съдът не е приел отразеното от вещото лице в отговора му на въпрос №2 - таблица №2 на л.3 от заключението. Там категорично е
посочено,че при ищеца се води
задължение в размер на 9921,53лв. по
процесната фактура, но в счетоводството
на ответника за тази фактура има
приложени платежни нареждания и от тях
се установява, че е изцяло покрита с плащания в брой ,като по този начин
жалбоподателят няма задължения към
ищеца. И до настоящия момент ищецът доставя на ответника по същия начин своя стока, която се заплаща по посочения
вече механизъм на работа. Ако съществува претендираното от ищеца задължение, то същият не би продължил да работи с ответника, а освен това
продължаването на плащанията по стокови разписки и последващото издаване на фактури, не може
да обуслови извода за задължение на
жалбоподателя. Извлечението от счетоводните книги на жалбоподателя установява по безспорен начин ,че към 31.10.2014г. , от
началото на същата година ,той е
изплатил и последните си задължения от
2269,01лв. за тази година.
Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение в
осъдителната му част, като се отхвърли изцяло предявения иск за главница и
лихва върху нея , ведно със законните последици.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В
с.з. пълномощникът на ищеца оспорва жалбата като неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
предявените искове, като е осъдил
ответника „И.-05 – И. И СИЕ" СД да заплати на ищеца „П. КОМЕРС" ЕООД, на основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ, сумата 7245,42 лева, представляваща непогасена част от цената на
доставени стоки, за която е издадена фактура№ ********** от 30.09.2014г., ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба –
20.08.2019 г. до окончателното ѝ погасяване, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
3943,15 лева - обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва за периода от 15.10.2014 г. до 19.08.2019 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 1156,08 лева – разноски за производството, като е
отхвърлил главния иск за разликата над 7245,42 лева до предявения размер от
9921.53 лева и акцесорния иск за разликата над 3943,15 лева до предявения
размер от 4922.19 лева.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваната осъдителна част.
С предявения по делото иск ищецът е претендирал заплащане от ответното
дружество на сумата от 9921,53лв. като дължима цена на доставени стоки по
фактура № **********/30.09.2014г. ,която не е
била заплатена от длъжника въпреки извънсъдебно отправените покани за това. Претендирано
е заплащане и на сумата 4922.19 лева - обезщетение за забава върху главницата
за периода от 01.10.2014 г. до предявяване на исковата молба.
По делото е представена фактура №**********/30.09.2014г. за сумата от
9921,53лв. с ДДС- стойността на „стоки”, издадена от ищеца „П. КОМЕРС"
ЕООД, с посочен получател ответникът „И.-05
– И. И СИЕ" СД. Фактурата е подписана от издателя и не е подписана от
получателя.
Ответникът не оспорва, че през 2014г. е бил в търговски отношения с
ищеца и е получавал от него стока. Оспорва, че дължи сума по процесната
фактура.
Възражението на ответника, че не
е поел задължение да заплаща сумата по процесната фактура, тъй като не е
подписана от него, е неоснователно.
От приетата по делото ССчЕ се установява
че процесната фактура е осчетоводена, както в счетоводството на ищеца, така и в
счетоводните книги на ответника. Фактурата е вписана в дневника за продажби при
ищеца и съответно в дневника за покупки при ответника. Сумата е включена в
Справка-декларация по ЗДДС при ищеца и при ответника.
При установеното от ССчЕ и
съгласно непротиворечивата съдебна практика , на която се е позовал и
първоинстанционният съд, в случая
вписването на процесната фактура в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС, представляват признание за възникването на продажбеното
правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена и съществуващото
по него задължение за ответника за заплащане на сумата по фактурата от
9921,53лв. с ДДС. С оглед на това е неоснователно възражението на жалбоподателя
,че за м.септември 2014г. дължимата от него сума е била в размер на 1528,54лв.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин задължението по процесната фактура да е погасено изцяло чрез извършено от
ответника плащане.
Самият управител на ответното дружество
в първоинстанционното производство, в с.з. на 07.11.2019г. е заявил, че
е платил 3800лв.
По делото от ответника са
представени платежни документи ,които установяват плащания в размер на
4644,81лв. през периода 14.08.2014г.-28.05.2016г.,отразени в табличен вид на
стр.5 от заключението на ССчЕ / таблица №4/ и в Приложение 1 към него.
Съгласно заключението на ССчЕ при ищеца няма отразени плащания по
процесната фактура. При ответника се води платена.
Направените констатации от ССчЕ
не дават основание да се приеме, че вземането по процесната фактура е
погасено изцяло чрез плащане от ответника. Самото счетоводно отразяване при
ответника като платена процесната фактура ,не доказва реално извършено плащане. От приета експертиза, както и от останалите доказателства по делото, не се
установява наличието на платежни документи , които да потвърждават извършено от
ответника плащане изцяло на исковата сума . Представените по делото от
ответника платежни документи са взети
предвид от първоинстанционния съд и от вещото лице при изготвяне на ССчЕ ,в
която извършените плащания по тези документи са отразени в таблица №4 и
приложение 1 ,с дати на извършените плащания
и размера на сумите по тях. Първоинстан ционният съд е приел за извършени по
процесната фактура тези, които са направени след датата на издаването й – за сумата общо от 2626,11лв. Не са представени от ответника
документи за извършени плащания ,с които да е покрито изцяло задължението по
процесната фактура. Такива констатации няма направени и в заключението на ССчЕ.
Даденият в заключението отговор на въпрос 2 и отразеното в таблица №2,л.3 от него, не съдържат
твърдения на вещото лице,че в счетоводството на ответника за процесната фактура
има приложени платежни нареждания и от
тях се установява, че тази фактура е изцяло покрита с плащания в брой, както
се твърди във въззивната жалба. Таблица
№2 на л.3 от заключението на ССчЕ
отразява данните от справката при
ищеца ,в която таблица като остатък за плащане е посочена сумата по
процесната фактура от 9921,53лв.Това,което е отразено в ССчЕ като отговор на
въпрос 2 ,б”Б”,л.4 – при ответника СД”И. 05-И. и сие”, е че относно
задължение му в размер на 9921,53лв. по
процесната фактура , по делото има приложени оригинали на платежни документи, подробно описани в
Приложение 1 към експертизата.” В
счетоводството на ответника процесната
фактура е изцяло покрита с плащания в
брой и по нея няма задължения за плащане
към ищеца „. Няма отразено в заключението от вещото лице като отговор на въпрос
2, че в счетоводството на ответника за процесната фактура има приложени платежни нареждания и от тях се установява,че
е изцяло покрита с плащания. В Приложение 1 към заключението сумата ,посочена като платена по
представените платежни документи по
делото от ответника, е значително по-ниска от стойността на процесната фактура
. Извън документите в Приложение 1 към
заключението ,вещото лице не сочи установени платежни нареждания при ответника
за извършени плащания по процесната фактура.С оглед на това счетоводното отразяване при ответника, че
процесната фактура е изцяло платена, не се потвърждава от представените от него
платежни документи по делото и от
останалите данни по делото, както и от
изявлението ,направено от управителя на дружеството в първоинстанционното
производство за сумата ,която сочи като платена.
Няма констатации в заключението на ССчЕ ,че извлечението от
счетоводните книги на жалбоподателя
установява ,че към 31.10.2014г. , от
началото на същата година , че той е
изплатил и последните си задължения от
2269,01лв. за тази година.
От представените по делото
доказателства не е доказано от ответника да е платена исковата сума , за която предявеният иск е уважен като
дължима по процесната фактура – 7245,42лв. Уважаването на главния иск по
чл.327,ал.1 ТЗ обуславя и уважаването на акцесорния за мораторната лихва в
размера,който е присъден от първоинстанционния съд за
периода от 15.10.2014 г. до 19.08.2019г - сумата 3943,15 лева. съобразно
уважената част за дължимата главница .
На основание изложеното въззивният съд прие ,че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част,
като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК , на ищеца следва да
се присъдят направените за въззивното производство разноски в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 900лв. Неоснователно е възраженето за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от ищеца за
въззивното производство. С оглед размера на обжалваемия интерес и предвиденото
в чл.7,ал.2,т.4 Наредба№1/2004г.,то е в минимален размер.
По изложените съображения, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №553 от 15.01.2020г. по гр.д.№1908/2019г. на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА „И.-05 – И. И СИЕ"
СД, ЕИК107012547, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Христо
Ботев” № 29, да заплати на „П. КОМЕРС" ЕООД, ЕИК200940520, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. "Здравец” № 1, сумата от
900лв. – разноски по делото за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :