15.07.2022 г., град Русе
Русенски административен
съд, 6 ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
като разгледа докладваното
административно дело № 292 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 56, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл.70 от Закона за защита от дискриминация
/ЗЗДискр. /
Образувано е по жалба на А.К.М.
против решение № 159 от 14.03.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация
на Република България – петчленен разширен заседателен състав, с което е
прекратено производството по преписка № 33 по описа на Комисията за защита от
дискриминация за 2019 г. и е оставена без разглеждане жалба с вх. № 44-00-6/
04.01.2019г и допълнение с вх. № 44-00-272 от 29.01.2029 г. , подадени от А.К.М..
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта
на закона. Посочва се, че с оглед установените, в т. ч. и допълнително
представени доказателства и уточнения по първоначално подадената жалба, се
явява неправилен и необоснован изводът на административния орган за
недопустимост на вече образуваното пред КЗД производство, респективно за
необходимостта от неговото прекратяване. Сочи се, че след изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода е останал без жилище и с влошено здравословно
състояние. Иска се отмяна на решението и решаване на преписката по същество, тъй
като не е било налично процесуално бездействие на жалбоподателя.
Ответникът по делото -
Комисията за защита от дискриминация на Република България /КЗД/, в
приложителното писмо вх.№ 2931/06.07.2022г. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въз основа на представената
по делото преписка по издаване на оспорения акт, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на съдебен контрол е
решение на специализирания държавен орган за защита от дискриминация, с който е
прекратено производството по жалба на А.М. за неравноправно третиране по време
на престоя му в Затвора Белене. С нормата на чл. 68, ал.1 ЗЗДискр. изрично е предвиден съдебен контрол
за тези актове.Оспореното решение е акт по чл. 56, ал. 4 от АПК, издаден по реда на специалния
ЗЗДискр., с който производството в административната му фаза е прекратено. По
арг. от чл. 197, ал. 1 вр. чл. чл. 56, ал. 4 от АПК и чл.70
ЗЗДискр., тази
категория административни актове може да се обжалва пред административния съд
от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата се
разглежда в закрито заседание.
Жалбата, дала ход на
съдебното производство, е подадена в указания преклузивен срок от лице с
надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което се явява допустима . Същата разгледана по
същество е основателна.
Административното
производство, приключило с оспореното Решение № 159 от 14.03.2022г.
,постановено от петчленен разширен заседателен състав на КЗД е започнало във
връзка с жалба, с вх. № 44-00-6/04.01.2019 г. и допълнение към нея с вх.№
44-00-272/29.01.2019 г., подадени от л.св.А.К.М. - 6-та група в Затвор гр.
Белене срещу Началника на Затвора - гр. Белене ст. комисар П. К..
Първоначално производството,
е било образувано по признак „убеждение"
по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., и преписката е била разпределена за разглеждане от
Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на КЗД. В хода на
производството жалбоподателят в открито заседание проведено на 28.10.2019 г. е
навел допълнителни обстоятелства за втори признак „увреждане", с оглед на което с Разпореждане № 549/12.05.2009
г. на Председателя на КЗД, с оглед твърденията за дискриминация и по признак
„увреждане" преписката е преразпределена за разглеждане от Петчленен
разширен заседателен състав за множествена дискриминация.
В депозираното първоначално и допълнително оплакване жалбоподателя Ал. М.
твърди, че е дискриминиран по признак убеждение и увреждане по чл.4,ал.1 от
ЗЗДискр., което се изразявало в умишлен психически тормоз от страна на Началник
К. и зам. Началник С.в затвора Белене. Наведени са множество фактически
твърдения за настаняване в група на неработещи, въпреки изявеното желание да
работи платен труд, както други лишени от свобода, но не можело да работят
защото били болни, а заболяването му се дължи на лоши условия в мястото за
изтърпяване на наказанието.
Изпълнена е процедурата за
определяне председател на състава и докладчик по преписката. В хода на
проучването, на лицата, срещу които е подадена жалбата, са връчени съобщения за
образуваното производство, изпратен препис от заявлението и са им дадени
указания в 7-дневен срок от получаването да изразят становище по наведените
твърдения за осъществена дискриминация по наведените два признака.
В оспореното решение са отразени становищата на адресатите: Началника на
Затвора гр. Белене, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", и Министъра на правосъдието.
Сочи се , че считано от 16.06.2021 г.
жалбоподателя по преписка № 33/2019 г. - А.К.М. ***, поради изтърпяване на
наложеното му наказание.
Изпратени са уведомление за призоваване за
насрочено открито заседание за 10.11.2021г., върнато в цялост като непотърсено
, такова за насрочено заседание за 07.12.2021г.,също върнато като
непотърсено.Представен е доклад от регионалния представител на КЗД за гр.Русе,
за посещение на посочения адрес по повод връчването на призовка за 07.12.2021г.
/ л.217/ съдържащ установявания, че М. не живее на адреса в ж.к.Чародейка
бл.209 А вх.Ж, ап.18.,тъй като роднините му не го допускат там, както и че е напуснал центъра за настаняване
на бездомни лица и няма временен или постоянен адрес. От протокола от
заседанието на КЗД петчленен разширен заседателен състав е видно, че ход не е
даден поради нередовно призоваване на жалбоподателя и делото е отложено за
16.03.2022г.
Поискано е съдействие от МВР за установяване
на адрес на жалбоподателя , като отговора сочи ,че при издаване на л.к. през
2020г. е посочен адрес гр.Бяла черква ,общ.Павликени
Липсват данни за призоваване на този адрес.
За да постанови оспореното решение КЗД в своя
разширен петчленен състав е посочил като основание, че след освобождаването му
от затвора Белене, не е постъпвало писмо подписано от жалбоподателят М.
за адрес на кореспонденция. По преписката е депозирано допълнение под вх. №
44-00- 2354/18.08.2020 г. , в което Ал. К.М. е посочил адрес: ***, жк.
„Тракцията"/ адрес на Център за временно настаняване на бездомни лица
„Добрият самарянин" на Каритас/ и друг адрес на лицето, а именно гр. Русе,
бл.209, вх.Ж, ет.6, ап.18 . Позовал се е на доклад № 12-11-3356/03.12.2021 г. регионалния
представител на КЗД за напускането на Центъра за временно настаняване на
бездомни лица и недопускането до другия адрес.Посочено е, че въпреки
информацията от „Национален
регистър на българските лични документи" и данните предоставени от МВР ,
КЗД не може да установи дали посочения адрес на лицето, с идентични имена като
тези на жалбоподателя в производството е негов
Така за да мотивира отпаднал правен интерес
КЗД са приели ,че самият
жалбоподател не индикирал заинтересованост към образуваното по негова
инициатива производство ,поради непосочване на актуален адрес след
освобождаването му от изтърпяване на наказанието, т.е наличната трудност по
преписката за връчване на призовки за откритото заседание ,насрочено на
16.03.2022г. пред Комисията за защита от дискриминация, което „затруднява
възможността производството да приключи, именно липсата на заинтересованост на
жалбоподателя за развитието на производството индикира, че неговия интерес от
приключване на производството и постановяване на краен акт на комисията не са
налични“.Направен е извод ,че с оглед времевия период, през който
жалбоподателят не предоставя данни, не търси информация за развитието на
производството, дават основание на състава на КЗД да приеме, че същият е дезаинтересован от
развитието на производството, от което следва и извода, че неговия правен
интерес е отпаднал.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Според чл. 197 от АПК изричният отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14 дневен срок от съобщаването. В процесния
случай предмет на оспорване е изричен отказ на КЗД на Република България да
разгледа по същество отправено до него искане - жалба по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр, като в случая конкретното искане е
за издаване на административен акт – решение по чл. 63 във връзка с чл. 65 от ЗЗДискр, чрез което КЗД да упражни
правомощията си по чл. 47 от същия закон.
Общият ред за прекратяване
на административното производството се съдържа в чл. 56 от АПК като с препращащата норма на ал. 4
се указва, че актът за прекратяване се обжалва по реда на глава Десета, раздел ІV от АПК "Обжалване на отказ за
разглеждане на искане за издаване на административен акт". Предмет на
производството по реда на глава Х, раздел ІV /чл. 197- чл. 201 от АПК е защита на правото на
административно производство, което е обусловено от това дали за
административния орган съществува установеното в чл. 9, ал. 1 от АПК задължение да започне и приключи
административното производство. За да е налице такова задължение производството
пред компетентния административен орган трябва да бъде допустимо и редовно
образувано. В този смисъл съдебното оспорване по реда на чл. 197 и следващите от АПК има за цел да установи
законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимостта
и нередовността на искането, с което е сезиран. То няма за предмет да се
произнесе налице ли са основанията за издаване на искания акт, както иска
жалбоподателя.
Оспореното решение е
издадено от компетентен административен орган. Обжалваният акт е постановен в
изискуемата от закона писмена форма и формално съдържа фактически и правни
основания за възприетото от КЗД решение. За да отговаря обаче на въведените от
закона изисквания към съдържанието на актове от вида на процесния, следва да
съдържа конкретни мотиви, обосноваващи по ясен и непротиворечив начин
направения извод за процесуална недопустимост на подадената от А.К.М. жалба,
което изискване обаче в случая не е изпълнено.
Действително преди
разглеждане на спора по същество компетентният административен орган дължи
произнасяне по допустимостта на искането за установяване на дискриминация. В
случая приложение намират специалните разпоредби на глава Четвърта, раздел Първи от
ЗЗДискр. и общите
правила по глава Пета, раздел І на АПК /арг. чл. 70, ал. 1
от ЗЗДискр. /.
Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. производството пред КЗД започва по
жалба на засегнати лица, от което право се е възползвал л.осв.М.. За
образуването на производството е необходимо излагането на исканията на
жалбоподателя в писмена форма съгласно чл. 51 от ЗЗДискр., като бъдат изрично посочени името
и адресът на подателя, изложение на обстоятелствата, на които се основава
жалбата му, изложение на исканията към комисията, както дата и подпис на същия.
Чл. 56, ал. 2 от АПК препраща към чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в съответствие с които норми
недостатъците в искането следва да бъдат отстранени в срок. Неизпълнението
обуславя и прекратяването на производството. В случая е безспорно, че на М. не
са давани указания за отстраняване на констатирани нередовности.
В случая до постановяването
на процесното решение административното производството се е развивало
единствено за изясняване исканията на жалбоподателя по чл. 51, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, които са били конкретизирани
многократно и то с необходимата минимална степен на юридическа обоснованост.
Жалбата изрично е приета за допустима, т.е преценено е наличието на правен
интерес.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК административният орган проверява
предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите
граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния
административен акт. Липсата на която и да е от предпоставките по чл. 27, ал. 2 от АПК обуславя недопустимост на
производството, същото следва да бъде прекратено от административния орган, а
жалбата - оставена без разглеждане. В конкретния случай се сочи отпаднал, а не
липсата на правен интерес, що се отнася до дискриминационно отношение,
обусловена съответно с липсата на пряка връзка с жалбоподателя и КЗД , поради
наличната невъзможност за редовното му призоваване за заседатието на комисията
,насрочено за 16.03.2022г., макар че са налице данни за наличните адреси за
кореспонденция
Изводът за отпаднал правен
интерес е обоснован единствено с невъзможността да бъде призован за откритото
заседание за 16.03.2022г. , без обаче при наличните данни да се изискат
допълнителни справки за идентичността на лицето в ЕСГРАОН и НБД и издадените
документи за самоличност, и при установеното положение на бездомно лице.
При първоначално прието
наличие на правен интерес , обосноваването на отпадането му поради трудност в
призоваването не е равнозначно на липса на правен интерес.
Основанията за прекратяване
на производството пред КЗД са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДискр. - когато са изтекли три години от
извършване на нарушението; когато се установи, че по същия спор има заведено
дело пред съд; когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в
срока, определен от комисията. Нито едно от посочените основания не са налице
при формиране на волята на състава в оспореното решение.
Във всички случаи, когато не
са налице пречките по чл. 52 от ЗЗДискр. за образуване на производство,
комисията следва да се произнесе по същество, защото именно тя е компетентният
орган, който при подадена жалба за дискриминация следва да разгледа случая и да
прецени налице ли е неравно третиране на основание някои от признаците,
изброени в чл. 4 от закона. Дали действително е осъществена дискриминация
спрямо жалбоподателя, дали има неравно третиране, извършва ли се то по посочените
признаци , може ли и засегнат ли е в действителност жалбоподателят, са въпроси,
свързани с основателността на подадената жалба, а не по допустимостта й,
независимо от фактическото изложение в решението, по което по същество липсва
произнасяне
Нито едно от посочените
основания за прекратяване на производството пред КЗД не са налице. При
проявената активност от страна на М. в производството и при наличните данни, че
вече е изтърпял наказанието си , за редовното му призоваване в производството
пред КЗД са приложими нормите на 18 а АПК вкл. и ал.9 и ал.10 , които не само
не са съобразени, но е направен незаконосъобразен извод,че невъзможността за
призоваване на жалбоподателя следва да се отчете в негов ущръб до степен на
липса на правен интерес
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 200, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 159 от
14.03.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България –
петчленен разширен заседателен състав, с което е прекратено производството по
преписка № 33 по описа на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г. и е
оставена без разглеждане жалба с вх. № 44-00-6/ 04.01.2019г и допълнение с вх.
№ 44-00-272 от 29.01.2029 г. , подадени от А.К.М.
ВРЪЩА
делото, като
преписка на Комисията за защита от дискриминация на Република България за
разглеждане по същество на жалба с вх. № 44-00-6/ 04.01.2019г и допълнение с
вх. № 44-00-272 от 29.01.2029 г. , подадени от А.К.М.
Определението може да се
обжалва с частна жалба от страната, участваща в административното производство,
в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Съдия :