Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
10.12.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.11. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2156 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М., съдебен адрес:*** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди, че на
16.07.2015г. въз основа на подадена от Е.Г.С., ЕГН ********** молба с вх. №
482/12.03.2015г. на „Банка ДСК“ ЕАД и молба с вх. № на „Банка ДСК“ ЕАД
1354/02.07.2015г., между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Е.Г.С., ЕГН **********,
като кредитополучател е сключен договор за заместване в дълг и обединяване
на кредити, съгласно който Е.Г.С., ЕГН ********** замества
кредитополучателя Румяна А. Славова, ЕГН ********** по изцяло усвоените и
неиздължени към датата на сключване на договора остатъци по дълга по 1.)
Договор за кредит за текущо потребление от 13.06.2014г. и 2.) Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 13.06.2014г. и със сключването на договора, цитираните по-горе кредити са
обединени в един кредит с общ размер от 5 580.00 лева, който се отчита по
новооткрита кредитна сметка. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца и се погасява с месечни вноски,
дължими на всяко 25-то число от месеца съгласно подписан от кредитополучателя
погасителен план, като крайният срок за погасяване на всички дължими суми по
кредита е 25.06.2025г. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на Договора е 14,95% и неразделна част от договора са
Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица
(„Общи условия“), които кредитополучателят е получил и приема с подписването на
договора съгласно т. 12 от договора. Кредитополучателят заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните („Тарифата“), които „Банка ДСК“ ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента, с която декларира, че е запознат
съгласно т. 14 от Договора. Твърди, че поради преустановяване на погасяването
на задължението по договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от
16.07.2015г., считано от месечна вноска с падеж 25.01.2016г., кредиторът „Банка
ДСК” ЕАД е приложил санкциите, предвидени в т. 19.2 на Глава VII „Отговорности
и санкции” от Общите условия към договора и чрез Стефан Сотиров - Нотариус с
район на действие - Районен съд Дупница, вписан под № 293 в регистъра на
Нотариалната камара е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
вземането - нотариална покана с изх. Номер на „Банка ДСК“ ЕАД:
04-20-00331/07.04.2016г. до Е.Г.С. и с per. № 1158, том I, акт 41 от
12.04.2016г. по описа Стефан Сотиров — Нотариус с район на действие — Районен
съд Дупница, вписан под № 293 в регистъра на Нотариалната камара, връчена на
21.06.2016г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК след изтичане на
законоустановения срок от залепване на уведомлението по постоянния адрес на
длъжника на 06.06.2016 г. Сочи, че на 21.04.2017г. вследствие неизпълнение на
задълженията от страна на кредитополучателя по договора и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с
цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК’ ЕАД е пристъпил
към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 717 по описа на
Районен съд Дупница за 2017 година, по което съдът се е разпоредил да се издаде
в полза на „Банка ДСК” ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите,
описани по-горе, а на 22.06.2017г. по силата на договор за покупко-продажба на
вземания („Договор за цесия”), „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от
вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и изтекли лихви вкл. вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и Е.Г.С., ЕГН **********, като кредитополучател по договор за
заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., като предвид изрично
пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, изпратил от името на цедента
уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Е.Г.С. –
видно от уведомително писмо с баркод *PSFABG009AQ6C* ведно с известие за
доставяне с идентичен баркод *PSFABG009AQ6C*. Сочи, че на 12.12.2018г. на
основание издадените заповед за изпълнение на парично задължение от
24.04.2017г. и изпълнителен лист от 24.04.2017г., издадени по ч.гр.д. № 717г.
по описа на Районен съд Дупница за 2017 година, по молба на „ОТП Факторинг
България” ЕАД срещу ответника-кредитополучател Е.Г.С. е образувано изпълнително
дело № 997/2018г. по описа на ЧСИ Елица Христова, per. № 743 на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд Кюстендил, препис от издадената заповед за изпълнение е
бил връчен на длъжника Е.Г.С. чрез частен съдебен изпълнител Елица Христова с
поканата за доброволно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление, с което обосновава правния си интерес от
предявяването на настоящите установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК. При изложеното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо
по отношение на ответника Е.Г.С., ЕГН **********,*** съществуването на
вземанията му, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
от 24.04.2017г. и изпълнителен лист от 24.04.2017г., издадени по ч.гр.д. № 717
по описа на Районен съд Дупница за 2017 година, произтичащи от договор за
заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., включващи: 5 387,
78 лева - главница по договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от
16.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2017г. до
изплащане на вземането; 962, 27 лева - договорна лихва за периода от
25.12.2015г. до 19.04.2017г.; 39, 65 лева - санкционна лихва за периода от
02.01.2016г. до 19.04.2017г. и 120, 00 лева - дължими такси и разноски,
евентуално в случай, че съдът прекрати предявените установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, моли
да постанови решение, с което да осъди ответника на основание изложените
обстоятелства за посочените суми, а ако отхвърли и осъдителните искове по пункт
II от исковата молба, като неоснователни, то моли въз основа на изложените от факти и обстоятелства да осъди
ответника да заплати следните суми: 1.
падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба главница по
договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г. в размер
на 1 273, 38 лева, включена в анюитетните вноски с падежи от 25.01.2016г. вкл.
до 25.08.2019г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от
договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г. на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84,
ал.1, изр. 1 от ЗЗД и законната лихва върху претендираната по-горе главница -
от датата на подаването на искова молба до пълното й изплащане; 2. падежиралата и непогасена по давност
към датата на подаване на искова молба възнаградителна лихва по чл. 5 от
договора за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г. в размер
на 2 144, 47 лева, включена в анюитетните вноски с падежи от 25.09.2016г. вкл.
до 25.08.2019г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от
договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г. на
основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1,
изр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.111 от ЗЗД; 3.
предсрочно изискуемата главница по договор за заместване в дълг и обединяване
на кредити от 16.07.2015г. в размер на 4 180, 73 лева (формирана от главници на
вноски с падежи от 25.09.2019 г. вкл. до 25.06.2025 г. вкл.) и законната лихва
върху предсрочно изискуемата главница - от датата на подаването на исковата
молба до пълното й изплащане на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал. 1 от ЗЗД; 4. непогасената
по давност наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към
договора за кредит в размер на 212, 82 лева, върху просрочената главница по
вноски с падежи от 25.01.2016 г. до 25.08.2019 г. за периода от 24.09.2016 г.
до 24.09.2019 г.
В срока за отговор на исковата молба
е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител адв. К. ***,
в който отговор се изразява становище за недопустимост, съответно
неоснователност на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК,
на евентуално предявените искове с пр. осн. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 предл. 1 по подробно изложени съображения
в отговора на исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за нищожност на
клаузите от процесния договор и ОУ,
като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на
добрите
нрави. Прави възражение и за нищожност на договорната лихва, като прекомерна, с
което се нарушават добрите нрави, защото целта, за която е била уговорена,
излиза
извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира следното от фактическа страна:
Съдът с определение, постановено по делото на 08.01.2020г. е прекратил
производството по делото, като е счел, че цесионерът – ищец в случая по
договора за цесия от 22.06.2017г. по силата на който „Банка ДСК” ЕАД, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница е
прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и изтекли лихви вкл. вземането, възникнало от
сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Е.Г.С., ЕГН **********, като
кредитополучател по договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от
16.07.2015г., не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по
реда чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, но с определение, постановено на
11.03.2020г. по в.гр.дело 80/2020г. по описа на КнОС въззивната инстанция е
отменила определението, постановено по делото на 08.01.2020г., с което е било
прекратено производството по установителните искове и върнал делото на първата
инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на
установителните искове.
От приетите по делото писмени доказателства - Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“) от 22.06.2017г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия; Писмено потвърждение от „Банка ДСК” ЕАД за извършената цесия; Пълномощно, предоставено от цедента „Банка ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България” ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за извършената цесия; Уведомително писмо *PSFABG009AQ6C* за прехвърляне на вземането до кредитополучателя, ведно с Известие за доставяне *PSFABG009AQ6C*; Молба с вх. № на „Банка ДСК“ ЕАД 482/12.03.2015г. и Молба с вх. № на „Банка ДСК“ ЕАД 1354/02.07.2015г., Договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., ведно с Договор за залог върху вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, Погасителен план, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Тарифата за лихвите, таксите и комисоните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента; Нотариална покана с изходящ номер на „Банка ДСК“ЕАД: 04-20-00331/07.04.2016г. до Е.Г.С. и с per. Ш 1158, том I, акт 41 от 12.04.2016г. по описа Стефан Сотиров - Нотариус с район на действие - Районен съд Дупница, вписан под № 293 в регистъра на Нотариалната камара, с удостоверяване на връчването, ведно с Уведомление по чл. 47 от ГПК; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 11/22803388 от 20.04.2017г.; Изпълнителен лист от 24.04.2017г., издаден по ч.гр.д. № 717 по описа на Районен съд Дупница за 2017 година; Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.04.2017г., издадена по ч.гр.д. № 717 по описа на Районен съд Дупница за 2017 година се установяват описаните в исковата молба договорни отношения по повод Договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., сключен между ответника в процеса и „Банка ДСК” ЕАД и цесионното правоотношение между ищеца в настоящото производство и „Банка ДСК” ЕАД, настъпило след издаване в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД по ч.гр. дело № 171/2017г. по описа на РС – Дупница заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 24.04.2017г. срещу ответника в производството за сумите – предмет на установителните искове – предявени от ищеца - 5 387, 78 лева - главница по договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2017г. до изплащане на вземането; 962, 27 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 19.04.2017г.; 39, 65 лева - санкционна лихва за периода от 02.01.2016г. до 19.04.2017г. и 120,00 лева - дължими такси и разноски.
Прието е по делото заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш., от което се установява следното: Извършено е плащане по процесния кредит в размер на 635, 00 лв., от която сума са погасени, както следва: 6, 83 лв. - санкционираща лихва; 435, 95лв. - договорна лихва 192, 22 лв. – главница. Плащането на суми за погасяване на кредита е преустановено на 11.01.2016г., когато е направена вноска в размер на 95, 00 лв. от която 24, 01 лв. - главница, 70, 20 лв. - договорена лихва и 79 ст. санкционна лихва, следващата вноска по кредита е направена на 22.04.2016г след тримесечен период на стойност 450, 00 лв., от която 102, 09 лв. - главница, 344, 89 лв. - лихва и 2, 22 лв. - санкционна лихва. Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК е на стойност 6 509, 70 лв., в т.ч.: 5 387, 78 лв. - неиздължена главница по Договора за заместване и дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г.; 962, 27 лв. - договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 19.04.2017г. 39, 65 лв. - санкционна лихва за периода от 02.01.2016г. до 19.04.2017г.; 120, 00 лв. - заемни такси. Размерът на наказателната лихва за забава по чл. 19.2 от ОУ върху просрочената главница по вноски с падежи от 25.01.2016г. до 25.08.2019г. за периода от 24.09.2016г. до 24.09.2019г е на стойност 212, 82 лв. В допълнение към заключението, което допълнение депозирано от вещото лице на 02.11.2020г. са изчислени дължимите суми за главница, възнаградителна лихва по периоди към датата на депозиране на исковата молба в съда от ищеца, към датата на получаване на препис от нея от ответника и към датата на изготвяне на заключението, размерът на наказателната лихва по чл. 19 т. 2 от ОУ за периода 24.09.2016г. до 24.09.2019г. върху предсрочно изискуемата главница в размер 5 387, 78лв е на стойност 1 640, 29 лв., а размерът на наказателната лихва за забава по чл. 19 т. 1 от ОУ за периода от 24.09.2016г. до 24.09.2019г. дължима само върху вноските по главницата, които са падежирали от 21.01.2016г. до 25.08.2019г., представляваща сума в размер на 1 241, 06 лв. е на стойност 373, 84 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр. 1 от ЗЗД.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност с правно основание чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
Съдът в доклада си по делото
е обявил на страните, че съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на
задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите
си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на
чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съдът предвид дадените задължителни указания на Окръжен съд – Кюстендил, дадени с определение, постановено на 11.03.2020г. по в.гр.дело 80/2020г. по описа на КнОС относно допустимостта на предявените установителни искове, съдът следва да се произнесе по основателността им.
Ответникът чрез назначения му особен представител възразява срещу основателността на претенцията, твърдейки, че не му е обявена твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, което възражение настоящият състав на съда намира за неоснователно, доколкото видно от приетата по делото като писмено доказателство нотариална покана (л. 55 от делото) с изх. номер на „Банка ДСК“ ЕАД 04-20-00331/07.04.2016г. до Е.Г.С. и с per. № 1158, том I, акт 41 от 12.04.2016г. по описа Стефан Сотиров — Нотариус с район на действие — Районен съд Дупница, вписан под № 293 в регистъра на Нотариалната камара, връчена на 21.06.2016г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК след изтичане на законоустановения срок от залепване на уведомлението по постоянния адрес на длъжника на 06.06.2016 г., на ответника е съобщено от кредитора обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по сключения между тях договор за заместване в дълг о обединяване на кредити от 16.07.2015г.
Възраженията на ответника за изтекла погасителна давност по отношение претендираните от него вземания, също са неоснователни, предвид обстоятелството, че съдът приема, че на ответника е обявена предсрочната изискуемост на кредита, а съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 795/2010 г., ІV г. о.). Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението на ищеца по процесния договор за кредит от е станало изискуемо, като предсрочно изискуемо, считано от 21.06.2016г. с позоваването от кредитора на предсрочна изискуемост (съгласно определение по чл. 290 ГПК – определение № 555 от 02.10.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 505/2009г., ІІ т.о., ТК), тъй като предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражнено от кредитора право за обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. И в хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давностните срокове по чл. 114, ал. 1 ЗЗД за вземанията към ищеца в случая (5 години за главницата и 3 години за лихвите) са започнали да текат от обявяване на предсрочната изискуемост – 21.06.2016г., при което към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист – 21.04.2017г. не е изтекла давността 9 5 – годишна) нито по отношение претендираната сума за главница, нито по отношение претендираната сума за лихви ( 3 – годишна).
Възражението на ответника за прекомерност на уговорените лихви между страните, съответно искането му за обявяване за нищожни на клаузите от договора, уговарящи същите, съдът намира за неоснователно също. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред (ЗПК) предприема регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни правила на закона. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай уговореното между страните ГПР е в размер на 16, 65% видно от сключения на 16.07.2015г. между ответника и „Банка ДСК” ЕАД договор за заместване в дълг и обединяване на кредити ( л. 33) от образуваното първоначално по правния спор (гр. дело % 2484/2019г. по описа на РС – Благоевград.
Възражението на ответника за неоснователност на претенцията, поради неуведомяване на същия за цедиране на вземането от „Банка ДКС” ЕАД на ищеца в настоящото производство, съдът намира за неоснователно – константната съдебна практика приема, че връчването на копие от исковата молба на ответника се счита за уведомяване на ответника за прехвърляне на претендираното от него вземане.
С оглед изложеното и установеното посредством заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета по делото, неоспорено от страните, установителните искове – предмет на производството се явяват основателни и следва да се уважат.
Доколкото съдът намира за основателни главните установителни искове, не следва да се разглеждат съединените евентуални осъдителни искове.
По разноските:
С оглед основателността на претенцията, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват сторените в производството разноски в общ размер на 1 356, 81 лева, от които 235, 32 лева за държавна такса; 655, 49 лева възнаграждение за особен представител; 366, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „ОТП
Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец
считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева -
Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев – Прокурист на основание чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 5 387, 78 лева - главница по договор за
заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 21.04.2017г. до изплащане на вземането; 962, 27 лева - договорна лихва за
периода от 25.12.2015г. до 19.04.2017г.; 39,
65 лева - санкционна лихва за периода от 02.01.2016г. до 19.04.2017г. и 120,00 лева - дължими такси и разноски,
за които суми в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело №
717/2017г. по описа на РС – Дупница и които вземания са прехвърлени на ищеца в настоящото
производство с договор за цесия от 22.06.2017г., сключен между него и заявителя
по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница „Банка ДСК” ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.Г.С.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК
********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев – Прокурист направените
в настоящото производство разноски в общ размер на 1 356, 81 лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил
в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: