О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…...01.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №370 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №92, представлявано от Д Д Х и Е П Б, действащи чрез юрисконсулт С.И.Й.,
против Г.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от назначеният
ѝ особен представител адв.М.С.-В.,***, с която e предявен иск с правно
основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати сумата, за която
по ч.гр.д.№1960/2018г. по описа на PC Варна, е отказано издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а
именно сумата от 35900.62 евро, представляваща общо задължение по
Договор за кредит “Жилищен“ №347534 от 18.07.2013г., от която 33677.57 евро-предсрочно
изискуема главница, 1945.54 евро-възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017г.
до 30.01.2018г. и 277.51 евро-обезщетение за забава /наказателна лихва/ за
периода от 20.04.2017г. до 30.01.2018г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се деловодни
разноски.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК особения представител на ответницата е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на
претенцията.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва
да се допусне и исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза с посочената от
него задача.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК *********, против Г.Г.Г., с ЕГН **********,
представлявана от назначеният ѝ особен представител адв.М.С.-В., с която
e предявен иск с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата
да заплати сумата, за която по ч.гр.д.№1960/2018г. по описа на PC Варна, е отказано издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а
именно сумата от 35900.62 евро, представляваща общо задължение по Договор за
кредит “Жилищен“ №347534 от 18.07.2013г., от която 33677.57 евро-предсрочно
изискуема главница, 1945.54 евро-възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017г.
до 30.01.2018г. и 277.51 евро-обезщетение за забава /наказателна лихва/ за
периода от 20.04.2017г. до 30.01.2018г., ведно
със законната лихва върху
главницата,
считано от 30.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
деловодни разноски.
В исковата и уточняващата я, молби се
твърди, че ищеца е поискал от Районен съд Варна издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и кредитополучател Г.Г.Г.
за вземането си по Договор за кредит “Жилищен“ №347534 от 18.07.2013г. с договорен размер от
40000 евро. Твърди се, че за въпросното
вземане, е образувано заповедно
производство-ч.гр.д.№1960/2018г. на РС Варна, като с разпореждане от
13.02.2018г., допълнено с разпореждане от 06.03.2018г., съдът е издал Заповед
за незабавно изпълнение за част от заявеното вземане, респективно е отказал
издаване на такава за сумите: 33677.57 евро-главница, 1945.54 евро-възнаградителна
лихва и 277.51 евро-наказателна лихва, двете за периода от 20.04.2017г. до
30.01.2018г. Ето защо се поддържа, че за ищеца е налице интерес от предявяване
на настоящият иск.
В подкрепа на основателността на
претенциите се сочи, че 18.07.2013г. между ищеца, като кредитор и от
ответницата, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит “Жилищен“
№347534, по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата
от 40000 евро, която последния се е задължил да върне, ведно с лихви в размер
на 22406.96 евро и разходи за застраховка “Живот“ към кредита в размер на
2187.84 евро, платими чрез 180 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
358.86 евро и с падеж 27-мо число на съответния месец. Сочи се, че
кредитополучателят е заплатил изцяло първите 10 вноски по погасителният план,
представляващ Приложение №1 към договора за кредит, с падежи до 27.05.2014г.
Сочи се, че от вноска №11 са погасени само 1.96 евро, с което плащанията по
кредита са преустановени окончателно. Твърди се,
че въпреки
изпратените до ответницата многобройните уведомителни писма, включително и
такива съдържащи уведомление за кредиторовата воля за обявяване на предсрочна
изискуемост на процесния дълг, ответницата не е подновила плащанията. Твърди се, че изпращаните
в тази връзка пощенските пратки, през периода м.юли 2015г.-м.ноември 2016г.,
включително и до друг адрес, на който се предполагало, че лицето пребивава, се
връщали обратно като непотърсени. Твърди
се, че през 2017г., в качеството на ипотекарен кредитор, банката
била уведомена от съдебен изпълнител за насочено изпълнение срещу имота,
обезпечаващ процесния дълг. Сочи се, че на 30.05.2017г., при наличие на
просрочени 36 броя вноски, ответницата се свързала с банката, за да я увери, че
обезпечението по процесния кредит, ще бъде продадено и със средствата от
продажбата, дългът ще бъде доброволно погасен, което така и не се случило. Твърди се, че на
01.03.2017г., т.е. 972 дни след преустановяване на плащанията, чрез ЧСИ с
рег.№895, кредиторът изпратил до ответницата покана, съдържаща информация
относно размера на просрочието, оставащата сума до пълното погасяване кредита и
за последиците от неизпълнението. Твърди
се, че с поканата, е предоставен срок за плащане на падежиралите
и изискуеми задълженията до 20.03.2017г., ведно с предупреждение, че при
неплащане банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем и ще пристъпи
към принудителното му събиране. Сочи се, че поканата, е връчена при условията
на залепване на уведомления по чл.47 от ГПК, като наред с това с настоящата
искова молба се заявява волята на кредитора на основание част II, чл.8, ал.2 от договора
за кредит да отнеме на кредитополучателя преимуществото на разсрочено плащане
на дълга и да търси предсрочно плащане на цялата главница.
По отношение на размера на претенцията
се поддържа, че при отчитане на извършените плащания на първите 10 анюитетни
вноски и сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение, на основание част II, чл.8, ал.2 от
процесния договор, поради просрочие, продължило повече от 90 дни, а именно от
27.06.2014г. до момента, ответницата дължи главница в размер на 38701.16 евро, възнаградителна лихва в размер на 1945.54 евро и наказателна лихва за в
размер на 277.51 евро. Относно възнаградителната лихва се сочи, че по силата на
фикцията на чл.422,
ал.1 от ГПК, най-късната дата, на която са осъществени всички предпоставки на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, е датата, на която кредиторът е сезирал съда, със
заявлението си по чл.417 от ГПК, а именно-07.02.2018г. Поддържа се, че за времето от 20.04.2017г. до 30.01.2018г. е начислена, респективно се
дължи възнаградителна лихва в размер на 1945.54 евро, тъй като през този период от 258 дни паричният
ресурс, е бил на разположение на ответницата, респективно се е олихвявал в
съответствие с част II, чл.4, ал.1 от договора с номинална лихва от 6.35 %.
Поддържа се още, че аналогично ответницата дължи обезщетение за забава за
времето от 20.04.2017г. до 30.01.2018г., тъй като през този период не е
настъпила предсрочната изискуемост на дълга и съгласно част I, т.8 във вр. част
II, т.8, ал.1 от договора, върху неплатените вноски, се е начислявал
наказателен лихвен процент от 6 %.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се сочи, че уговореният краен срок на процесния договор
е до 27.07.2028г., т.е. не е изтекъл. Поддържа се, че в случая липсва връчено
на длъжника писмено предизвестие, ведно с даване на срок за доброволно плащане,
за да се осъществи хипотезата на чл.9 от договора, съответно банката да е
осъществила правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и да
изиска предсрочно погасяване на останалата неизплатена главница, ведно с
изтеклите договорни и наказателни лихви. Поддържа се още, че тъй като
връчването на исковата молба, е по реда на чл.47, ал.6 ГПК, то следва да се
приеме наличие
на уведомяване на длъжника за забавата и предсрочната изискуемост, от датата,
на която съдът констатира със съдебен акт редовност на призоваването на самата
ответница, а не от датата на връчване на ИМ на особения представител. Твърди се, че тъй като при връчване, чрез особен
представител не се гарантира даването на подходящ срок за изпълнение, съдебната
практика указваща, че искова молба, същата има характер на покана и самото
предявяване на иска поставя длъжника в забава, не следва да се прилага по
аналогия. Сочи се, че ответницата не е търсена от съда на всички известни нейни
адреси-постоянен, настоящ и на адреса на закупеното с кредита и ипотекирано
жилище. Твърди се, че ако не са изпълнени изискванията за обявяване
на целия кредит за предсрочно изискуем, то няма основание за уважаване на
исковите претенции. Поддържа се, че кредитът е отпуснат на физическо лице-за
жилище, а не за упражняване на търговска дейност, поради което
кредитополучателя има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и се ползва от закрилата на ЗЗП. Поддържа се още, че разпоредбата на гл.II,
чл.8, ал.2 от договора, посочена като основание за настъпване на предсрочна
изискуемост и дължимост на целия кредит поради забава с повече от 90 дни, без
допълнителни волеизявления на страните, е неравноправна, съответно нищожна по
смисъла на чл.143 от ЗПК. Твърди се,
че наред с това TP №4/2014г. на ВКС, ОСГТК изрично предвижда, че
уговорката за обявяване на предсрочна изискуемост при забава за определено
време, не поражда действие ако длъжникът не бъде уведомен. В условията на
евентуалност, в случай на установена предсрочна изискуемост на кредита, се
оспорва, че кредитът е усвоен от ответницата, тъй като не са представени
доказателства за твърдения от ищеца превод по сметката на кредитополучателя.
Прави се възражение за неравноправност, съответно нищожност на клаузите в
договора, даващи право на банката да променя едностранно договорения лихвен
процент-част II, чл.4 и чл.8 от договора. Твърди
се, че клаузите за определяне на размера на възнаградителната
лихва и наказателната лихва, както и начина на начисляването им, противоречат
на добрите нрави. Поддържа се, че размерът на наказателните и договорни лихви,
е прекомерен и следва да бъде намален. Твърди
се, че поради липса на
уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита, забавата настъпва от
момента на връчване на ИМ, от която дата могат да се претендират лихви върху
неизплатената главница, а не от подаване заявлението по чл.417 от ГПК за
издаване на изпълнителен лист.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.415, ал.3 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават,
нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за кредит,
по който ответницата има качеството на длъжник, както и да ангажира
доказателства за размера на претенциите си. Ответницата следва да установи, че
е налице погасяване задължението по договора за кредит или обстоятелства
изключващи дължимостта на претендираните суми, включително че се ползва от
потребителска закрила.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА
съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на задачите формулирани от ищеца в исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските,
свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се
представят доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Г. Г, което да се призове след представяне на доказателствата за
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№370/2018г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2019г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: