Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № от 02.07.2013 година по НЧХД № /2012 година по описа на Районен съд - град Велико Търново подсъдимият П. С. Д. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 27.06.2012 година, около 18.00 часа, в землището на село П. К., община Полски Т., действайки като извършител и в съучастие със С. Д. А. (като подбудител) да е причинил на Д. Й. Д., живущ в село П. К., община Полски Т. лека телесна повреда: охлузване в областта на дясното коляно с размери 2/1 см., охлузване на дясна подбедрица с дължина 3см., контузия /натъртване/ на меките тъкани на главата, кръвонасядане с диаметър 1см. зад лявата ушна мида, контузия /натъртване/ на меките тъкани на палеца на десният крак с оток и синкаво оцветяване, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. П. С. Д. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 27.06.2012 година, около 18.00 часа, в присъствието на Д. Й. Д., живущ в село П. К., община Полски Т. публично да е казал обидни думи, които да са унизителни за честта и достойнството на Д. Й. Д., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.146, ал. 1 НК. Със същата присъда С. Д. А. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 27.06.2012 година, около 18.00 часа, в землището на село П. К., община Полски Т. да е подбудил П. С. Д. да причини на Д. Й. Д., живущ в село П. К., община Полски Т. лека телесна повреда: охлузване в областта на дясното коляно с размери 2/1 см., охлузване на дясна подбедрица с дължина 3см.,контузия /натъртване/ на меките тъкани на главата, кръвонасядане с диаметър 1см. зад лявата ушна мида, контузия /натъртване/ на меките тъкани на палеца на десният крак с оток и синкаво оцветяване, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК. С. Д. А. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 27.06.2012 година, около 18.00 часа, в присъствието на Д. Й. Д., живущ в село П. К., община Полски Т. публично да е казал обидни думи, които да са унизителни за честта и достойнството на Д. Й. Д., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен гражданският иск, предявен от Д. Й. Д. против П. С. Д. за сумата от 4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2012 година до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и гражданският иск, предявен от Д. Й. Д. против П. С. Д. за сумата от 3000.00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на извършено от него престъпление по 146, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2012 година до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същия съдебен акт е отхвърлен гражданският иск, предявен от Д. Й. Д. против С. Д. А. за сумата от 3000.00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на извършено от него престъпление по 146, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2012 година до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Д. Й. Д. е осъден да заплати, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, на П. С. Д. направените от него разноски по делото в размер на 560.00 лева /петстотин и шестдесет лева/. Д. Й. Д. е осъден да заплати, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, на С. Д. А., направените от него разноски по делото в размер на 500.00 лева /петстотин лева/. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от Д. Й. Д., чрез повереника му адв. Кирил С.. В жалбата си адв. С. развива съображения, че присъдата на Районен съд – град Велико Търново е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че безспорно по делото е доказано противоправното поведение на двамата подсъдими и обстоятелствата, при които са извършени деянията им. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която П. С. Д. и С. Д. А. да бъдат признати за виновни по всички обвинения, повдигнати с тъжбата, както и да бъдат уважени приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа подадената по делото жалба и доразвива съображенията, изложени в нея. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно приема за доказана защитната теза на подсъдимите. Двамата не отричат, че са били на мястото и във времето, в които е станал инцидентът. Твърди, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е доказано, че Д. Д. е нападнат от П. Д., при което е получил описаните в тъжбата и доказани със съдебно-медицинска експертиза леки телесни повреди. Посочва, че същият при нападението е изживял обида и оскърбление на личността си не само с думите, които са изречени. Налице са болки и страдания, които следва да бъдат овъзмездени. Моли присъдата на Районен съд – град Велико Търново да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения, а предявените граждански искове да бъдат уважени в справедлив размер. Защитникът на подсъдимите заема становище, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, законосъобразни и напълно обосновани. Моли присъдата на Районен съд – град Велико Търново да бъде потвърдена. Претендира да бъдат присъдени направените от подсъдимите разноски в производството пред въззивната инстанция. ПодсъдимÞят П. С. Д. в хода на съдебните прения заявява, че не се признава за виновен. В предоставената му последна дума подсъдимият П. С. Д. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираните въззивни жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият П. С. Д. ероден на 12.05.1977 година в град Велико Търново, с постоянен и настоящ адрес в село П. К., община Полски Т., ул. „Шеста” № 12, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН *. Подсъдимият С. Д. А. ероден на 29.11.1945 година в село П. К., община Полски Т., с постоянен и настоящ адрес в село П. К., община Полски Т., ул. „Шеста” № 12, българин, български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН *. На 27.06.2013 година, в село П. К., община Полски Т., в края на работния ден, около 17.00 часа, Д. Й. Д. се прибирал с велосипеда си и решил да отиде да поплува в река Янтра, която минавала покрай селото, между село Куцина и село П. К.. По пътя срещнал свидетеля Венелин Р. Р., който също бил с велосипед и му споделил намерението си. Двамата продължили и отишли до реката, където се къпали и плували около 20-30 минути. След това двамата били седнали в тревата, покрай пътя. По това време, движейки се по пътя, се приближил джип марка „Джеп”, модел „Чероки”, в който пътували С. Д. А. и П. С. Д., като първият е баща на втория. Двамата били тръгнали към реката за риба. Когато се приближили за миг забелязали Д. и Р.. Когато джипът минал покрай тях Р. и Д. помислили, че не са ги забелязали и че джипът ще ги блъсне, при което Д. Д. го ударил с ръка. Тогава подсъдимият С. А. спрял, слязъл от колата, попитал го защо е ударил джипа и последвала словесна разправия между двамата. Тогава Д. тръгнал към А. и го блъснал с ръце, като последният ударил гърба си. В този момент Д. забелязал, че в колата има и друг човек и тръгнал назад. П. Д. също слязъл от джипа и попитал тъжителя „Ти защо удари баща ми?”, а последният тръгнал към подсъдимия и се опитал да го удари. Двамата се сборичкали и паднали на земята. След това се изправили и всички си тръгнали. След като пострадалият Д. Д. се прибрал подал сигнал на телефон 112. Същият бил посетен от служители на Районно управление „Полиция” – град Полски Т. – свидетелите Димитър Димов и Димитър Д.. От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 124/2013 година е видно, че при инцидента на 27.06.2012г. Д. Д. е получил следните увреждания: охлузване в областта на дясното коляно с размери 2/1 см., охлузване на дясна подбедрица с дължина 3см., контузия /натъртване/ на меките тъкани на главата, кръвонасядане с диаметър 1см. зад лявата ушна мида, контузия /натъртване/ на меките тъкани на палеца на десният крак с оток и синкаво оцветяване. Пълни анамнестични данни за ясен спомен за случилото се с Д. по време на инцидента. Установените наранявания по тялото на Д. отговарят да бъдат получени от и при действието със или върху твърди тъпи предмети със заоблени ръбове и определена форма, от и при придаден инерционен момент на тялото, с последващо падане върху терена от собствен ръст, което е довело до видими морфологични прояви върху тялото му, детайлно описани по време на прегледа от д-р Йордан Р. на 28.06.2012 година. Всичките повърхностни охлузвания и кръвонасядане са разположени върху дясното коляно, дясната подбедрица и десният палец на крака му, което дава основание на вещото лице да приеме тяхното едномоментно получаване при т.нар. „латерализация” на разположението и върху тялото му на причиняване на уврежданията, като акт на едновременно прити±кане на дясното коляно, дясната подбедрица и палеца на десния крак върху терена с последващата морфологична проява на констатираните увреждания на притискане /триене на десният долен крайник върху терена от придаденият инерционен момент. Описаните увреждания по меките тъкани на главата като контузия /натъртване/ нямат видима морфологична проява, като има само едно констатирано кръвонасядане с диаметър от 1см. зад лявата ушна мида, което не може с такъв характер да бъде получено от и при удар с юмрук, пръст или комбинация от пръсти, лакет, коляно или ритане крак в областта на главата, тъй като ще има по - големи размери и друга форма на проявление. То също може да бъде съпоставимо и отнесено към падането на тялото върху терена по време на борба при инцидента между двамата, от и при притискане /натиск/ върху твърд тъп предмет със заоблени ръбове и ограничена форма, като елемент от терена край реката. /СМЕ – л. 75-77 от първоинстанционното дело/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимите П. С. Д. и С. Д. А., депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетелите Венелин Р. Р. /частично/, Йордан С. Р., Тодор Иванов Тодоров, Димитър Кирилов Димов и Димитър Христов Д.; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в първоинстанционното производство – медицинско удостоверение, амб. № 330 от 28.06.2013 година /л. 7 от първоинстанционното дело/, писмо на Районно управление „Полиция” – град Полски Т., изх. № 1956 от 21.02.2013 година на РУП – Полски Т., с приложена към него преписка, рег. № 7697 от 28.06.2012 година /л. 26 – 41 от първоинстанционното дело/, справки за съдимост, издадени от Районен съд - град Велико Търново /л. 71 и 72 от първоинстанционното дело/; изслушаното в първоинстанционното производство заключение на съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 124/2013 година /л. 75-77 от първоинстанционното дело/. По делото липсват каквито и да е противоречия относно обстоятелствата, свързани с времето, мястото на събитието, както и относно получените от Д. Й. Д. наранявания. Тъй като по отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства са безпротиворечеви и последователни, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани в тези им части. Противоречия съществуват в показанията на свидетеля Венелин Р. Р., както и в обясненията на П. С. Д. и С. Д. А. относно авторството и механизма на изпълнителните деяния. От една страна, в подкрепа на защитната теза са обясненията на подсъдимите. От друга страна показанията на свидетеля Венелин Р. свидетелстват за фактическа обстановка, която коренно се различава от тази описана от подсъдимите. Обясненията на подсъдимите имат характер на гласно доказателствено средство, но същевременно те представляват и средство на защита, поради което оценката на тяхната достоверност следва да бъде изключително внимателна както от гледна точка на тяхната логическа убедителност и последователност на тяхното вътрешно съдържание, така и от гледна точка на отношението им към останалия доказателствен материал по делото. Подсъдимите излагат тезата, че Д. е ударил с ръка задната част на моторното превозно средство, в резултат на което е възникнал словесен конфликт между тъжителя и подсъдимия С. А., след което Д. и подсъдимия П. Д. се сборичкали, тъй като тъжителят блъснал баща му. Друга фактическа обстановка описва в показанията си свидетеля Венелин Р.. В показанията си той заявява, че подсъдимите са били изключително яростни и агресивни, че отправили обидни думи към него и тъжителя, че П. Д. нанасял удари на Д. Д., а С. А. ги заплашил с пушка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че между двете групи гласни доказателствени средства има съществените различия и същите са противоположни в тези им части. На първо място следва да се има предвид, че обвинението срещу двамата подсъдими е очертано от изложеното в тъжбата, в която следва да са описани обстоятелствата на престъпленията. В случая събраните по делото доказателства не само, че не подкрепят изложените в тъжбата обстоятелства, но и опровергават същите. Единствено свидетелят Венелин Р. описва фактическа обстановка, която донякъде се доближава до заявеното от тъжителя, но и неговите показания противоречат на изложеното в тъжбата. Д. Д. твърди в тъжбата си, че след като двамата се изкъпали в реката и докато вървели към велосипедите си се появил джип. От друга страната Р. заявява, че когато се появил джипа, те били седнали в тревата, станали и се разбягали. На следващо място в тъжбата е описано, че след като спрял джипът излязъл мъж на около 60 години, който псувал Д. и казал „Дай да взема пушката”. В момента, в който подсъдимият искал да отвори вратата, тъжителят застанал между него и колата и тогава забелязал, че вътре има още някой. Съвсем различно, в показанията си Р. твърди, че от колата излезли двама – баща и син, като първият крещял „Дай да ги нагърмим”, а синът скочил на Добри. В тъжбата пострадалият заявява, че отстъпил и тръгнал към велосипеда си, когато получил силни удари от по-младия мъж. После той го блъснал, политнал по брега, мъжът скочил отгоре му и започнал да го души. Тук отново има противоречия с показанията на свидетеля очевидец, който твърди, че П. го ударил няколко пъти и двамата паднали на брега. Тогава бащата като видял това тръгнал към джипа да вади пушка. Р. заявява „С. от джипа от един калъф извади пушка. Пушката беше сгъната, разглобена. Той извади пушката както е в калъфа и после пак я върна в джипа, отказа се да вади пушка … Когато излязохме накрая на брега видяхме, че двамата се катерят нагоре” /л. 44 от първоинстанционното дело/. В тъжбата обаче е описано, че по неизвестни причини мъжът преустановил нападението над тъжителя и когато той се изправил видял Венелин да разговаря с по-възрастния мъж, който държал в ръцете си пушка. Предвид описаните по-горе съществени противоречия между фактическата обстановка, описана в тъжбата и тази, изложена от Венелин Р., настоящият съдебен състав не приема за достоверни показанията на свидетеля Р.. Същите са хаотични, непоследователни и противоречиви. Не следващо място следва да се имат предвид и обясненията на подсъдимите. Същите заявяват, че Д. е ударил с ръка задната част на моторното превозно средство, в резултат на което е възникнал словесен конфликт между тъжителя и подсъдимия С. А., след което Д. и подсъдимия П. Д. се сборичкали, тъй като тъжителят блъснал баща му. Обясненията им се подкрепят и от показанията на двамата полицейски служители, посетили тъжителя, след подадения от него сигнал на телефон 112. И двамата са категорични, че Д. Д. нямал никакви наранявания, никакви видими следи. Ето защо настоящият съдебен състав намира за достоверни именно обясненията на подсъдимите. Не на последно място следва да се има предвид и изготвената по делото съдебно-медицински експертиза по писмени данни и заявеното от вещото лице в съдебно заседание. Същият посочва, че уврежданията, които е получил Д. са с такъв характер, че не може да бъдат получени от и при удар с юмрук, лакът, коляно или ритане, включително и нараняването, получено в областта на главата. Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото доказателства опровергават обстоятелствата, описани в тъжбата, подадена от Д. Й. Д., респективно – подкрепят обясненията на двамата подсъдими, поради което съдът намира същите за достоверни. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: От събраните по делото доказателства и след съвкупния им анализ не се установява подсъдимият П. С. Д. да е осъществил престъпленията, за които с тъжбата му е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 146, ал. 1 НК, а подсъдимият С. Д. А. да е осъществил престъпленията, за които с тъжбата му е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК и по чл. 146, ал. 1 НК. Доколкото присъдата не може да почива на предположения, а подсъдимите следва да бъдат признати за виновни единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите П. С. Д. и С. Д. А. не са осъществили състава на престъпленията по чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 146, ал. 1 НК. Липсват доказателства, че подсъдимият П. С. Д. е нанесъл на Д. Й. Д. каквито и да било удари, в резултат на които последният е получил описаните увреждания, респективно – че С. Д. А. е подбудил другия подсъдим да нанеси удари на тъжителя. Лисват и каквито и да е доказателства за използвани от подсъдимите и описани в тъжбата обидни думи и изрази, които са унизителни за честта и достойнството на Д.. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че по делото не е установено по несъмнен начин осъществяване на описаните в тъжбата деяния от подсъдимите, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Предвид признаването на подсъдимите за невинни по повдигнатите обвинения, то правилно съдът е приел и предявените по делото граждански искове за неоснователни. По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав приема, че подадената по делото жалба е неоснователена. Атакуваната присъда на Районен съд – град Велико Търново е правилна и законосъобразна, поради което и като такава същата следва да бъде потвърдена. При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК Д. Й. Д. следва да бъде осъден да заплати на П. С. Д. направените от него разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева и на С. Д. А. направените от него разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № от 02.07.2013 година на Районен съд - град Велико Търново по НЧХД № /2012 година. ОСЪЖДА Д. Й. Д. от село П. К., община Полски Т., с ЕГН * да заплати на П. С. Д. от село П. К., община Полски Т., ул. „Шеста” № 12, с ЕГН * сумата в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените от него разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Д. Й. Д. от село П. К., община Полски Т., с ЕГН * да заплати на С. Д. А. от село П. К., община Полски Т., ул. „Шеста” № 12, с ЕГН * сумата в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените от него разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |