Решение по дело №2775/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 307
Дата: 26 февруари 2019 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20184110102775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№….

гр.В.Търново, 26.02.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                   Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2775 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр чл.240 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.

         В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.07.2015 г. между „4” ЕООД, с търговска марка „В” и ответника е сключен договор за кредит № ********* по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сочи се, че ответникът заявил желание да му бъде отпусната в заем сумата в размер на 350 лв., както и допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Сочи се, че кредитът е отпуснат на 06.07.2015 г. и е с падежна дата 05.08.2015 г. Излагат се твърдения, че съгласно условията по договора са начислени договорна такса в размер на 11.79 лв. за периода 06.07.2015 г. – 05.08.2015 г. и такса за експресно разглеждане в размер на 54.71 лв. Сочи се, че на 30.07.2015 г. от ответника е заявен допълнителен кредит в размер на 60 лв., както и услуга за експресно разглеждане на заявката. Ищецът твърди, че договорът е изменен на същата дата и са начислени за допълнително отпуснатата сума договорна лихва в размер на 0.40 лв. за периода 30.07.2015 г. - 05.08.2015 г., както и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 6.16 лв. На следващо място се твърди, че на 05.08.2015 г. ответникът отново заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 90 лв. и също услуга експресно разглеждане на кредита. Ищецът твърди, че за допълнителната сума, която е отпусната е уговорена лихва в размер на 3.02 лв. за периода 05.08.2015 г. – 04.09.2015 г. и начислена такса в размер на 14.37 лв. Ищецът твърди, че общата сума, която ответникът е следвало да върне на падежа е в размер на 879.50 лв. Излагат се твърдения, че с настъпването падежа на договора - 04.09.2015 г. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което е започнало начисляване на наказателна лихва по посочен в исковата молба начин. Ищецът твърди, че са изпратени на ответника 3 броя допълнителни писма на адреса посочен в договора, които също се таксуват по 10 лв. всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Заявява, че въпреки отправените покани ответникът не е погасил задълженията си към кредитора. Ищецът твърди, че на 01.02.2018 г. сключил договор за цесия с кредитора „4” ЕООД, по силата на който са му прехвърлени вземанията по договора за кредит сключен с ответника. Излага твърдения, че цедентът упълномощил цесионера и последният изпратил уведомления до длъжника за извършената цесия, върнато като непотърсено. С оглед изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер 1191.94 лв., от които: 500 лв. - главница, 75.24 лв. - такса за експресно разглеждане, 616.70 лв. - наказателна лихва за периода 05.09.2015г. - 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.  В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява и  не се представлява.

С молба-становище от 24.01.2019г.  пълномощникът на ищцовото дружество "К Б"ЕООД гр.С е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д.А.Д., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се  представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване  на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв.-главница по договор за кредит №********** от 06.07.2015г., сумата 75,24лв.-такса за експресно разглеждане, сумата 616,70лв.-наказателна лихва за периода 05.09.2015г.-31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба/07.09.2018г./ до окончателното изплащане.  

Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 150лв. Ищецът е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение  съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба и съответства на фактическата и правна сложност на производството. При това положение общият размер на разноските на ищеца за възлизат на 250 лв., като с оглед уважаване на  исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 250 лв. за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.  

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН **********, с адрес *** ", ДА ЗАПЛАТИ на "К Б” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.**********  сумата 500 лв./петстотин лева/-главница по договор за кредит №******** от 06.07.2015г., сумата 75,24лв./седемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/-такса за експресно разглеждане, сумата 616,70лв./шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет стотинки/-наказателна лихва за периода 05.09.2015г.-31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /07.09.2018г./ до окончателното изплащане, както и сумата 250лв./двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

                      Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: