Р Е Ш Е Н И Е № 42
гр.Оряхово, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 12.04.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№747/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ А1 България „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309, район „ Илинден „, ул.“
Кукуш „ №1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски –
македонски гражданин, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. от САК против А.Н.Д.,
ЕГН:********** *** е предявен иск с правно основание чл.415, вр.чл.422 от ГПК,
за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сума в размер на 424.27 лева /
четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки /, от която –
393.19 лева / триста деветдесет и три лева и деветнадесет стотинки / -
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги №М4298919/19.11.2014г., съгласно фактура
№*********, с падеж на плащане 03.01.2015г. за отчетен период от 19.11.2014г.
до 15.12.2014г.; фактура №*********, с падеж на плащане 03.02.2015г., за
отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г.; фактура №*********, с падеж на
плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., общо в
размер на 119.97 лева / сто и деветнадесет лева и деветдесет и седем стотинки /
и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по дължима по договор за далекосъобщителни услуги №М4298919/19.11.2014г.,
съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 26.05.2015г. за отчетен период
от 16.04.2015г. до 15.05.2015г. в размер на 273.22 лева / двеста седемдесет и
три лева и двадесет и две стотинки /, мораторна лихва в размер на 31.08 лева / тридесет и един лева и
осем стотинки / за периода от 07.03.2015г. до 25.09.2017г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №487/09.10.2017г. по ЧГД №664/2017г. по
описа на РС – Оряхово.
Претендират се и
направените разноски в заповедното и исковото производство.
Представени са писмени
доказателства: копия от договор за мобилни услуги; ОУ на „ Мобилтел „; фактури
за предоставени услуги; документ за платена държавна такса.
В исковата молба се сочи, че между
ищцовото дружество и ответника е сключен договор №М4298919/19.11.2014г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги.Отразено е, че в срока на действието
на договора, на ответника били издадени следните фактури:
- №*********/19.12.2014г., с падеж на
плащане 03.01.2015г. за отчетен период от 19.11.2014г. до 15.12.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 25.55 лева / двадесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки /;
- №*********/19.01.2015г., с падеж на
плащане 03.02.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 91.01 лева / деветдесет и
един лева и една стотинки /;
- №*********/19.02.2015г., с падеж на
плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., за
ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 03.41 лева / три лева и
четиридесет и една стотинки /;
- №*********/26.05.2015г., с падеж на
плащане 26.05.2015г. за отчетен период от 16.04.2015г. до 15.05.2015г., в която
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 273.22 лева / двеста седемдесет и три лева
и двадесет и две стотинки /;
Сочи се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими
към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с ответника договор за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване
на договора.Отразено е, че вземането по договора не е погасено към настоящия
момент.
Уточнено е, че претендираната сума в
размер на 393.19 лева, посочена като главница, е формирана като сбор от
предоставените на ответника далекосъобщителни услуги.
Отразено е, че ищцовото дружество има
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и, че има право да получава в срок всички суми по
т.34.а-34.в от ОУ / общите условия /.Сочи се, че незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставени на абоната, е отразена в представените
фактури.Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и ОУ на оператора, които са неразделна
част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако
не е уговорено друго, каквато уговорка в случая не била налице.
Посочено е, че основанието за
прекратяването на договора следвало и от 27.2 и чл.54 от ОУ на мобилния
оператор, в които е казано, че последният има правото да ограничи достъпа до
част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
незаплатени дължими вземания.Сочи се, че за самото прекратяване на договора,
законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги.
В случая, неизпълнението от страна на
абоната – ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури, е довело до прекратяването на индивидуалния договор на ответника и до
начисляването на договорна неустойка.
Отразено е още, че видно от
представения договор, ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.Неизпълнението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение – неустойка, което е начислено съгласно изрично договореното, като
неустойката има обезщетителен, а не санкционен характер.
Твърди се, че съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
ОУ на доставчика на мобилни услуги.Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните ОУ и те са неразделна част към него, като по силата
на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор, са в сила ОУ на
договора.
Сочи се, че потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни / извънредни / разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
В заключение е
посочено, че в конкретния случай ответникът е подписал договор за мобилни
услуги, ползвал е предоставените му мобилни услуги, не е изпълнил задължението
си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава.Издадени му били фактури, които не са заплатени в срок.Бил
изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за
което ответникът следвало да понесе отговорността си.Представените фактури сами
по себе си не били основание за плащане, но длъжникът – ответник, е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил,
респективно, същият е в неизпълнение на договора си.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът не се явява и
в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
С Определение от дата
14.02.2019г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.Със същото Определение е прието и приложено по делото ЧГД №664/2017г.
по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
не се явява представител на ищцовото дружество, като от последния по делото е
постъпила молба – становище, като се моли да бъде уважен предявения иск
съобразно представените писмени доказателства и на основание чл.238 от ГПК и
чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, с което да се признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение, както и да се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180.00
лева и държавна такса в размер на 75.00 лева.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2014г. между „ Мобилтел „
ЕАД, гр.София в качеството му на доставчик на електронни съобщителни услуги и ответника
А.Н.Д., в качеството му на абонат на тези услуги, бил сключен договор №М4298919,
с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги.
В срока на действието на договора, на
ответника били издадени следните фактури:
- №*********/19.12.2014г., с падеж на
плащане 03.01.2015г. за отчетен период от 19.11.2014г. до 15.12.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 25.55 лева / двадесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки /;
- №*********/19.01.2015г., с падеж на
плащане 03.02.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г. за
ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 91.01 лева / деветдесет и
един лева и една стотинки /;
- №*********/19.02.2015г., с падеж на
плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., за
ползване на далекосъобщителни услуги, за сумата от 03.41 лева / три лева и
четиридесет и една стотинки /;
-
№*********/26.05.2015г., с падеж на плащане 26.05.2015г. за отчетен период от
16.04.2015г. до 15.05.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 273.22 лева /
двеста седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки /;
Тъй като длъжникът не
изпълнил задълженията си по процесния договор, като не заплатил в срок всички
дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, мобилният оператор
упражнил правото си да прекрати едностранно сключения с ответника договор за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване
на договора.
На 05.10.2017г. ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответника А.Д., по което било образувано ЧГД №664/2017г. по описа
на РС - Оряхово.
На 09.10.2017г., по образуваното ЧГД
№664/2017г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №487 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сума
в размер на 424.27 лева /
четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки /, от която –
393.19 лева / триста деветдесет и три лева и деветнадесет стотинки / -
главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги №М4298919/19.11.2014г., съгласно фактура
№*********, с падеж на плащане 03.01.2015г. за отчетен период от 19.11.2014г.
до 15.12.2014г.; фактура №*********, с падеж на плащане 03.02.2015г., за
отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г.; фактура №*********, с падеж на
плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., общо в
размер на 119.97 лева / сто и деветнадесет лева и деветдесет и седем стотинки /
и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по дължима по договор за далекосъобщителни услуги №М4298919/19.11.2014г.,
съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 26.05.2015г. за отчетен период
от 16.04.2015г. до 15.05.2015г. в размер на 273.22 лева / двеста седемдесет и
три лева и двадесет и две стотинки /, мораторна лихва в размер на 31.08 лева / тридесет и един лева и
осем стотинки / за периода от 07.03.2015г. до 25.09.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.10.2017г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и сумата от 25.00
лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и сумата от 180.00 лева / сто и осемдесет лева и
нула стотинки / адвокатско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с Разпореждане от дата 27.09.2018г., съдът е указал на заявителя, че може да
предяви установителен иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предявени са по реда на чл.422, ал.1
от ГПК обективно съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, признати в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.Предявеният
иск е процесуално допустим, като същият е предявен в преклузивния едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.По предмет и обем исковата претенция напълно
съвпада с предмета и обема по заявеното в заповедното производство.
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.
415, ал.1 вр. чл. 422
от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно договорно отношение с ответницата / че между нея и ищцовото
дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието на
възникнало за последната задължение по този договор / дължимостта на
претендираните суми - реалното ползване на услугата на претендираната стойност,
редовността при издаването на приложените към исковата молба фактури, размера
на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на дължимост и
съответствието на задължението с реално използваните от ответницата услуги /.Да
докаже предсрочното прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, от
кого са прекратени предсрочно същите и основанието за прекратяването им.В
тежест на ответника е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени
своевременно.
Събраните в хода на производството доказателства
са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по
силата на валидно сключени договори за предоставени мобилни услуги.Претенцията на
ищцовото дружество се основава на издадени фактури, които са с настъпил
падеж.Не налице плащане от страна на длъжника, поради което и предявеният иск
за признаване за установена дължимостта на сумата, е основателен.
При изпълнение на
процедурата по чл.131 от ГПК, от съдържанието на приложената по делото разписка
към съобщението за връчване се установява, че ответникът е отказал да получи
документите с мотив, че е безработен и няма средства да плаща, поради което
съдът намира, че препис от исковата молба е връчен редовно на ответника.В
съобщението по чл.131 от ГПК изрично са посочени разпоредбите на чл.40 и чл.41
от ГПК.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В изпратеното
му съобщение се съдържа изрично предупреждение за последиците на чл.238 от ГПК
при неподаване на отговор.
С оглед на редовното
връчване на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, макар и да не е бил
намерен на известния по делото адрес за първото насрочено по делото съдебно
заседание, съдът намери, че съобщението е връчено, респ.ответникът е редовно
призован.
В откритото
съдебно заседание, както за ищеца, така и за ответника, редовно призовани, не
се явява представител.Ответникът не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице.Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован е с оглед разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК,
както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.От приложените към исковата молба писмени доказателства, може
да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции, поради
което следва да се постанови Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което
предявения иск да се уважи изцяло.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата в общ размер от 205.00 лева / двеста и пет лева /, от които 25.00 лева –
държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение – представляващи
направени разноски в съдебното производство.
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №664/2017г. по описа на РС –
Оряхово, в размер на 25.00 лева / двадесет и пет лева / - държавна такса и 180.00
лева / сто и осемдесет лева / - адвокатско възнаграждение, или общо 205.00 лева
/ двеста и пет лева /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Н.Д.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ А1 България „ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309, район „ Илинден „, ул.“
Кукуш „ №1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски –
македонски гражданин, сума в размер на 424.27
лева / четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки /,
от която – 393.19 лева / триста деветдесет и три лева и деветнадесет стотинки /
- главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги №М4298919/19.11.2014г., съгласно фактура
№*********, с падеж на плащане 03.01.2015г. за отчетен период от 19.11.2014г.
до 15.12.2014г.; фактура №*********, с падеж на плащане 03.02.2015г., за
отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г.; фактура №*********, с падеж на
плащане 06.03.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., общо в
размер на 119.97 лева / сто и деветнадесет лева и деветдесет и седем стотинки /
и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по дължима по договор за далекосъобщителни услуги
№М4298919/19.11.2014г., съгласно фактура №*********, с падеж на плащане
26.05.2015г. за отчетен период от 16.04.2015г. до 15.05.2015г. в размер на
273.22 лева / двеста седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки /,
мораторна лихва в размер на 31.08 лева /
тридесет и един лева и осем стотинки / за периода от 07.03.2015г. до
25.09.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№487/09.10.2017г. по ЧГД №664/2017г. по описа на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Н.Д., ЕГН:********** *** да заплати на „ А1 България „
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1309,
район „ Илинден „, ул.“ Кукуш „ №1, представлявано от Александър Василев
Димитров и Младен Марковски – македонски гражданин, направените деловодни
разноски по заповедното и съдебното производство, в общ размер на 410.00 лева / четиристотин и десет лева
/.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответника може да търси защита по реда на чл.240
от ГПК пред ОС – Враца в едномесечен срок от връчването му.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: