Присъда по дело №1746/2015 на Специализиран наказателен съд

  П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 25.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 8 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИРЖИНИЯ ПETРОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. О.Ч.

2.Р. Ф.-Х.

 

при участието на секретаря Б.Малинов и в присъствието на прокурор Г.Мойсев като разгледа докладваното от СЪДИЯТА н.о.х.д. № 1746 по описа за 2015 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Р.М., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, живущ ***, за ВИНОВЕН, в това, че в периода от 19.05.2015г. до 14.07.2015г., в гр.П., с цел да набави за себе си и за И.Е.Д. и Н.В.А., имотна облага - паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева, заедно с И.Е.Д. и Н.В.А., принудил Н.З.Н., чрез сила -на 19.05.2015г., около 22.30 часа в гр. П., ул. Т., го съборил на земята до ел.таблото на партера на блок 16, в който живее св. Н.,   и го удрял многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване -Д. му казал , че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42000лв. , „за него ще стане страшно", да извърши нещо противно на волята му - да заплати на Д. , М. и А. паричната сума в размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди /лева - и с това му причинил на 14.07.2015г., имотна вреда в размер на 200 лв. като деянието е извършено от повече от две лица - от И.Е.Д., К.Р.М. и Н.В.А. и е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.6,пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - М. е „Старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към 06 Районно управление при СДВР"- престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр.с ал.1, вр. чл.213а ,ал.2, т.4 и т.5 от НК, поради което и на основание чл. 214, ал.2, т.1 вр.с ал.1, вр. чл.213а ,ал.2, т.4 и т.5 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и глоба в размер на 4 000 лв.

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Р.М. роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, живущ ***, за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2015г. в гр.П., с цел да принуди А.Й.Т., да се разпореди с паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева я заплашил с насилие - ударил я с ръка по лицето и и казал, че ако не им плати тази сума за нея и семейството и нещата ще станат много лоши и ще пострадат децата и внуците ѝ, като деянието е извършено от две лица - от И.Е.Д. и К.Р.М. и е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.6,пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - М. е „Старши полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна полиция" към 06 Районно управление при СДВР"- престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал.1 от НК определя наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и глоба от 3 000 лв.

На осн.чл.23, ал.1 от НК определя едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и глоба в размер на 4 000 лв.

На осн.чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от 4 години.

На осн.чл.23, ал.3 от НК присъединява към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години и определеното най-тежко наказание „Глоба“ в размер на 4 000 лв.

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Е.Д., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.05.2015г. до 14.07.2015г., в гр.П., с цел да набави за себе си и за К.Р.М. и Н.В.А., имотна облага - паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева, заедно с К.Р.М. и Н.В.А., принудил Н.З.Н., чрез сила -на 19.05.2015г., около 22.30 часа в гр. П., ул. Т. , съборил на земята до ел.таблото на партера на блок 16 , в който живее св. Н. и го удрял многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване -казал му , че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42000лв. , „за него ще стане страшно", да извърши нещо противно на волята му - да заплати на Д. , М. и А. паричната сума в размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди /лева - и с това му причинил на 14.07.2015г., имотна вреда в размер на 200 лв. като деянието е извършено от повече от две лица - от И.Е.Д., К.Р.М. и Н.В.А. и е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.6,пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - Д. е „Младши инспектор - полицай в 02 взвод,02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към отдел „Специализирани полицейски сили" при СДВР" - престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК, поради което и на основание чл. 214, ал.2, т.1 вр.с ал.1, вр. чл.213а ,ал.2, т.4 и т.5 от НК вр.чл.54, ал.1от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и глоба в размер на 4 000 лв.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Е.Д., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2015г. в гр.П, с цел да принуди А.Й.Т. , да се разпореди с паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева я заплашил с насилие - ударил я с ръка по лицето и и казал , че ако не им плати тази сума за нея и семейството и нещата ще станат много лоши и ще пострадат децата и внуците и, като деянието е извършено от две лица - от И.Е.Д. и К.Р.М. и е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.6,пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - Д. е „Младши инспектор - полицай в 02 взвод,02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към отдел „Специализирани полицейски сили" при СДВР" -престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал.1 от НК определя наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и глоба от 3 000 лв.

 

На осн.чл.23, ал.1 от НК определя едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

На осн.чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание за срок от 4 години.

На осн.чл.23, ал.3 от НК присъединява към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години изпълнението, на което е отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години и определеното най-тежко наказание „Глоба“ в размер на 4 000 лв.

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.В.А., роден на *** ***,  ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, работи, живущ ***, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.05.2015г. до 14.07.2015г., в гр.П., с цел да набави за себе си и за К.Р.М. и И.Е.Д., имотна облага - паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева, заедно с К.Р.М. и И.Е.Д., принудил Н.З.Н., чрез сила -на 19.05.2015г., около 22.30 часа в гр. П., ул. Т. , съборил на земята до ел.таблото на партера на блок 16 , в който живее св. Н. и го удрял многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване - Д. му казал , че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42000лв. , „за него ще стане страшно", да извърши нещо противно на волята му - да заплати на Д. , М. и А. паричната сума в размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди /лева - и с това му причинил на 14.07.2015г., имотна вреда в размер на 200 лв. като деянието е извършено от повече от две лица - от И.Е.Д., К.Р.М. и Н.В.А. и е извършено от лице по чл.142,ал.2,т.6,пр.2 от НК - служител в организация която извършва охранителна дейност - А. е „сътрудник охрана" в Охранителна фирма „… "ООД - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК   поради което и на основание чл. 214, ал.2, т.1 вр.с ал.1, вр. чл.213а ,ал.2, т.4 и т.5 от НК вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и глоба в размер на 4 000 лв.

На осн.чл.66 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“  за срок от 3 години.

 

На основание чл. 53, ал. 2, буква „а“ от НК отнема в полза на държавата иззетите като веществени доказателства вещи както следва:

-1 брой пистолет, марка „ЗОРАКИ“, модел 914, кал.9 мм., РАК-турско производство, фабричен №10130535

-1 брой пистолет, марка „ЗОРАКИ“, модел 914, кал.9 мм., РАК-турско производство, с фабричен №105565

-6 броя патрони кал.9 мм., със сребриста метална гилза-газови

-22 броя патрони кал.9 мм. със сребриста метална самоделна гилза самоделно снарядени с оловна сачма

-29 броя патрони, кал.9 мм. със сребриста метална гилза-газови

-1 брой метална кутия със сачми с приблизителен диаметър 4,5 мм.

-2 броя пълнители без номера към пистолетите

-1 брой патрон кал.22 мм. с бронзова гилза

 

На осн.чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. да заплатят в полза на държавата по 41.33лв. за пътни разходи на свидетели.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в 15- дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

 

мотиви към присъда по н.о.х.д. № 1746 / 2015 г. по описа на СпНС, НО, 8 състав

 

 

Специализирана прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.Р.М. за това, че:

- в периода от 19.05.2015 г. до 14.07.2015 г., в гр.П., с цел да набави за себе си и за И.Е.Д. и Н.В.А., имотна облага - паричната сума от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, заедно с И.Е.Д. и Н.В.А., принудил Н.З.Н., чрез сила - на 19.05.2015 г., около 22.30 часа в гр. П., ул. „Т.“, съборил на земята до ел. таблото на партера на блок №*, в който живее св. Н. и го удрял многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване - Д. му казал, че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42 000лв., „за него ще стане страшно“, да извърши нещо противно на волята му - да заплати на Д., М. и А. паричната сума в размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева - и с това му причинил на 14.07.2015 г., имотна вреда в размер на 200 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от И.Е.Д., К.Р.М. и Н.В.А. и е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - М. е „Старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 Районно управление при СДВР“- престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК

и за това, че:

- на 20.05.2015 г. в гр.П., с цел да принуди А.Й.Т. да се разпореди с паричната сума от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, я заплашил с насилие - ударил я с ръка по лицето и й казал, че ако не им плати тази сума за нея и семейството й нещата ще станат много лоши и ще пострадат децата и внуците й, като деянието е извършено от две лица - от И.Е.Д. и К.Р.М. и е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - М. е „Старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 Районно управление при СДВР“ - престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК.

Със същият обвинителен акт, Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение и срещу И.Е.Д. за това, че :

- в периода от 19.05.2015 г. до 14.07.2015 г., в гр. П., с цел да набави за себе си и за К.Р.М. и Н.В.А. имотна облага - паричната сума от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, заедно с К.Р.М. и Н.В.А., принудил Н.З.Н., чрез сила - на 19.05.2015 г., около 22.30 часа в гр. П., ул. „Т.“, съборил на земята до ел. таблото на партера на блок №16, в който живее св. Н. и го удрял многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване - казал му, че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42 000лв., „за него ще стане страшно“, да извърши нещо противно на волята му - да заплати на Д., М. и А. паричната сума в размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева - и с това му причинил на 14.07.2015 г., имотна вреда в размер на 200 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от И.Е.Д., К.Р.М. и Н.В.А. и е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - Д. е „Младши инспектор - полицай в 02 взвод, 02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР“ - престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК

и за това, че :

- на 20.05.2015 г. в гр. П., с цел да принуди А.Й.Т. да се разпореди с паричната сума от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева я заплашил с насилие - ударил я с ръка по лицето и й казал, че ако не им плати тази сума за нея и семейството й, нещата ще станат много лоши и ще пострадат децата и внуците й, като деянието е извършено от две лица - от И.Е.Д. и К.Р.М. и е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, пр.4 от НК - лице от състава на Министерство на вътрешните работи - Д. е „Младши инспектор - полицай в 02 взвод, 02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР“ - престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК.

Със същият обвинителен акт, Специализирана прокуратура е  повдигнала обвинение и срещу Н.В.А. за това, че :

- в периода от 19.05.2015 г. до 14.07.2015 г., в гр. П., с цел да набави за себе си и за К.Р.М. и И.Е.Д., имотна облага - паричната сума от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, заедно с К.Р.М. и И.Е.Д., принудил Н.З.Н., чрез сила - на 19.05.2015 г., около 22.30 часа в гр. П., ул. „Т.“, съборил на земята до ел. таблото на партера на блок №16, в който живее св. Н. и го удрял многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване - Д. му казал, че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42 000лв., „за него ще стане страшно“, да извърши нещо противно на волята му - да заплати на Д., М. и А. паричната сума в размер на 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева - и с това му причинил на 14.07.2015 г., имотна вреда в размер на 200 лв., като деянието е извършено от повече от две лица - от И.Е.Д., К.Р.М. и Н.В.А. и е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, пр.2 от НК - служител в организация която извършва охранителна дейност - А. е „сътрудник охрана“ в Охранителна фирма „***“ ООД - престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК.

При съдебните прения прокурорът изцяло поддържа обвинението относно извършените от подсъдимите деяния. Счита, че в хода на съдебното следствие е било установено по безспорен и категоричен начин авторството на инкриминираните деяния, както и съпричастността на подсъдимите към същите. Представителят на държавното обвинение намира, че подс. М., Д. и А. следва да бъдат признати за виновни по така повдигнатите им обвинения, като предлага наказанията им да бъдат определени при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че на подсъдимите следва да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода“, които да бъдат изтърпяни ефективно,  както и „Глоба“ към минималния предвиден в закона размер.

Частните обвинители Н.З.Н. и А.Й.Т. поддържат обвинението и се присъединяват към изложеното от представителят на държавното обвинение. Молят за постановяване на присъда, с която подс. М., Д. и А. да бъдат признати за виновни по така повдигнатите им обвинения.

Защитата на подс. К.М. – адв. К. Д. счита, че в хода на делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да доказват съпричастността на подс. М. към осъществяване на деянието от 19.05.2015 г. По отношение на възведеното обвинение за осъществено деяние на 14.07.2015 г. намира, че събраните доказателства са противоречиви и в тази връзка – значително разколебани. Адв. К. Д. изразява съмнение относно доказателствения способ разпознаване на лице по снимки, тъй като счита, че същото е било извършено при нарушение на императивните изисквания, предвидени в НПК. Моли съда да признае подс. К.М. за невиновен и да го оправдае по така повдигнатите му обвинения.  

Подсъдимият К.Р.М. дава подробни обяснения, като не се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения. Моли съда за постановяване на оправдателна присъда.

Защитата на подс. И.Е.Д. – адв. Г. счита, че в хода на делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да доказват съпричастността на подс. Д. към осъществяване на инкриминираните деяния. Намира, че събраните, в хода на цялото проведеното наказателно производство, доказателства са противоречиви и взаимно изключващи се. Според защитата на подс. Д., по делото не е била доказана субективната страна на така възведените обвинения. Моли съда да признае подс. И.Е.Д. за невиновен и да го оправдае по така повдигнатите му обвинения. 

Подсъдимият И.Е.Д. дава подробни обяснения, в които не се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения. Заявява, че се счита за невиновен, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда.

Защитата на подс. Н.В.А. – адв. В. Д. прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че същите не могат по безспорен и категоричен начин да обосноват съпричастност на подс. А. към осъществяване на инкриминираните деяния. Намира, че събраните доказателства са противоречиви, като същите не могат да послужат за обосноваване на обвинителната теза. Моли съда да признае подс. Н.В.А. за невиновен и да го оправдае по така повдигнатите му обвинения. 

Защитата на подс. Н.В.А. – адв. Л. Т. счита, че по делото не е налице нито едно пряко или косвено доказателство, което да обоснова съпричастността на подс. А. към осъществяване на инкриминираните деяния. Според адв. Т. показанията на свид. Н. са силно разколебани, неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал, поради което предлага на съда да не ги кредитира. Защитника на подс. А. намира, че събраните доказателства са противоречиви, като същите не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда да признае подс. Н.В.А. за невиновен и да го оправдае по така повдигнатите му обвинения. 

Подсъдимият Н.В.А. дава подробни обяснения, в които не се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения. В последната си дума моли да бъде оправдан по така повдигнатите му обвинения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият К.Р.М., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, безработен, с постоянен адрес:***.

Подсъдимият И.Е.Д., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно специално образование, безработен, с постоянен адрес:***.

Подсъдимият Н.В.А., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно специално образование, работи, с постоянен адрес:***.

Свидетелите Н.Н. и Р.С. се познавали помежду си и били в много добри приятелски отношения, които датирали от най – рaнна ученическа възраст.

През 2008 г. свид. Н.Н. развивал собствен бизнес, свързан с добива на инертни материали на територията на гр. П.. Във връзка с осъществяване на тази дейност обаче, свидетелят изпитвал остра нужда от парични средства, с които не разполагал.

Използвайки близките им приятелски отношения, през 2008 г. свид. Н.Н. осъществил среща със свид. Р.С., на която поискал пари назаем. Свид. Р.С. се съгласил, като предоставил на свид. Н.Н. паричната сума в размер на 42 000,00 лева. Поради близките отношения между двете лица, свид. Р.С. предоставил поисканата сума без да бъдат уговорени срокове, лихва или други условия за нейното връщане. В тази връзка, двамата свидетели единствено се разбрали, че свид. Н.Н. ще върне парите на свид. Р.С. доброволно и когато има възможност, като за предадените пари дори не бил съставен писмен или друг документ.

Към посочения период свид. Н.Н. бил в близки отношения и със свид. А.Т.. Последната развивала свой бизнес, различен от дейността на свид. Н.. За осъществяване на своята дейност свидетелката също започнала да изпитва нужда от финансови средства, за което се обърнала за съдействие към свид. Н.. Това станало повод през 2009 г. свид. Н.Н. отново да се срещне със свид. Р.С.. Използвайки все още добрите им взаимоотношения, свид. Н.Н. поискал от свид. Р.С. да предостави заем и на свид. А.Т. за сумата от 22 000,00 лева. Пред него свид. Н. обяснил, че А.Т. е негова близка приятелка, която нямало да има проблем да върне заема, тъй като имала надежден бизнес и финансовата възможност за това. Също така, при разговорът свид. Н. поел ангажимент, че лично ще гарантира за заетата от А.Т. парична сума. Двамата свидетели постигнали съгласие, че за така предоставените парични средства свид. А.Т. следвало да плаща лихва върху главницата от 22 000,00 лева в размер на 10% месечно.

Свид. Р.С. отново се доверил, като предоставил лично на свид. Н.Н. поисканата парична сума от 22 000,00 лева, която следвало да бъде предадена на свидетелката. За предадените парични средства отново не бил съставен съответен документ, като уговорката била, че свид. А.Т. ще я върне доброволно на свид. Р.С., когато има възможност. Свид. Н.Н. предал получената сума на свид. Т., като същата била уведомена и за постигната между лицата договорка относно лихвата и връщането на паричните средства.

Известно време след предоставянето на парични средства в заем на свид. А.Т., последната преустановила изплащането на уговорената лихва по главницата. Свид. Р.С. се притеснил, че същата не погасява дългът си към него, поради което на 15.09.2009 г. се срещнал със свид. А.Т. и я помолил да подпише Запис на заповед в негова полза за обезпечаване вземането на съществуващия дълг. Свид. А.Т. се съгласила и подписала Запис на заповед от 15.09.2009 г., издадена от нея в полза на свид. Р.С. за сумата от 42 000 лева. Съгласно уговореното между двамата, така формираната парична сума по издадения запис на заповед включвала размерът по главницата и неизплатената част от дължимите лихви за просрочения период.

През 2010 г. свид. Р.С. започнал да изпитва притеснение, че свид. Н.Н. също не погасявал паричното си задължение към него. Поради тази причина той се срещнал със свид. Н., като и на него му предложил да подпише Запис на заповед в негова полза за обезпечаване на съществуващото вземане. Свид. Н.Н. се съгласил, като първоначално постигната между лицата уговорка била Записа на заповед да бъде подписана за сумата от 31 000 лева. С оглед на това, свид. Н.Н. подписал Запис на заповед от 16.08.2010 г., издадена от него в полза на свид. С. за сумата от 31 000 лева.

Тъй като свид. Н.Н. продължавал да не погасява паричното си задължение към свид. Р.С., през месец септември 2010 г. двамата се срещнали отново. На проведената среща, свид. Н.Н. подписал втори Запис на заповед от 16.09.2010 г., издадена от него в полза на свид. Р.С. за сумата от 12 000 лева.

Независимо от така постигнатите уговорки между лицата и издадени по този повод записи на заповед, свидетелите Н.Н. и А.Т. продължили да не изпълняват задълженията си за погасяване на заемите. С оглед на това, свид. Р.С. решил да предприеме съответни законни мерки за обезпечаване на своите вземания. В изпълнение на взетото решение, свид. Р. ***. В резултат на това били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 25.10.2010 г. на РС – гр. П., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.02.2011 г. на РС – гр. П. и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 29.11.2011 г. на РС – гр. П.. На свид. Н.Н. същевременно и по този повод бил наложен запор на притежавания от него автомобил и възбрана за продажба на жилището му.

По повод на така създалата се ситуация, двамата свидетели Н.Н. и Р.С. значително влошили взаимоотношенията си и преустановили контактите помежду си.

Към инкриминирания период на 2015 г. подсъдимите К.М. и И.Д. ***. Подс. К.М. работел като „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ - СДВР. Към същия период, подс. И.Д. работел като „Младши инспектор“ - полицай във 02 взвод, 02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР. По същото време, подс. Н. *** и работел като „сътрудник охрана“ в Охранителна фирма „***“ ООД.

Тримата подсъдими се познавали по между си, като не рядко ходели да спортуват заедно.

На неустановена дата, преди средата на месец май 2015 г., подсъдимите К.М., И.Д. и Н.А. узнали за задълженията на свидетелите Н.Н. и А.Т. към свид. Р.С.. Тримата подсъдими решили да се възползват от тази информация, като за целта предприемат конкретни действия за събирането на тези пари от посочените двама свидетели, но единствено с цел да вземат за себе си тези парични суми. Тримата подсъдими решили да окажат непосредствено въздействие върху лицата, като упражнят физически и психически натиск върху тях, за да може по този начин да ги притеснят и да ги мотивират да им предадат дължимите към свид. Р.С. парични суми и да реализират големи печалби за себе си. За целта подсъдимите успели да съберат информация за местоживеенето, ежедневни дейности и близките лица на двамата свидетели Н.Н. и А.Т..

В изпълнение на решението си да съберат паричните средства, на 19.05.2015 г. подсъдимите К.М. и И.Д. пристигнали в гр. П., където се срещнали с подс. Н.А.. Около 22:00 часа на посочената дата те отишли заедно до жилищния блок, в който живеел свид. Н.Н.,***. Те влезнали във входа на посочения блок и отишли до електрическото табло на входа на партерната площадка, където изключвайки съответния бушон, прекъснали електрозахранването на жилището на свид. Н.. Подсъдимите започнали да чакат свидетелят да слезе до електрическото табло. За своята сигурност те поставили качулки на главите си.

Междувременно, към посочения момент, свид. Н.Н. бил в дома си със своя син. След като било спряно електрозахранването, той установил, че в съседните апартаменти има ток, поради което предположил, че има проблем с електрическото табло във входа. Поради това, свид. Н.Н. решил да отиде и да го провери.

Около 22:30 часа на посочената дата, свид. Н.Н. отишъл до таблото във входа на блока, находящо се на партерния етаж. Прикляквайки да провери бушона на неговия апартамент, към електрическото табло се приближили подсъдимите К.М., И.Д. и Н.А.. Тримата съборили свид. Н.Н. на земята и започнали да му нанасят удари с крака и с ръце в областта на тялото и на главата. Докато нанасяли удари, подс. И.Д. казал на свид. Н.Н., че са го проучили и знаят, че дължи пари на свид. Р.С.. Обяснили му, че тези пари свид. Н. вече ги дължи на тях тримата, както и че са наясно, че той имал син и жена. Подс. И.Д. казал, че му дават петнадесет дневен срок да събере парите и да им ги даде, защото иначе „за него ще стане страшно“. Свид. Н.Н. се опитал да се разбере с подсъдимите, като поискал да му представят някакви документи защо паричните средства вече са дължими към тях, но подсъдимите не му отговорили.   Окончателно подсъдимите заявили на свид. Н., че разполага с петнадесет дни, като отново го заплашили, че ако не изпълни поисканото, ще пострадат неговите близки. Подсъдимите предупредили свид. Н. да не уведомява никого за тази среща, като му взели номера на мобилния телефон. След това подсъдимите оставили свид. Н. и се отдалечили в неизвестна посока.

Мястото, където станал инцидента, бил отдалечен от жилищната част на блока, поради което никой от останалите живущи не възприел така развилия се инцидент. След като подсъдимите тръгнали, свид. Н.Н. се прибрал в дома си, където обаче не споделил за случилото се. Предвид обстоятелството, че свид. Н. бил безработен и не бил здравно осигурен, същият не потърсил медицинска консултация за нанесеният му побой.

На 20.05.2015 г., около 09:00 часа сутринта, свид. А.Т. ***, пред детска градина „*.“, където всяка сутрин водела внучето си. След като го оставила в детската градина, свид. Т. тръгнала да се прибира към дома си. На тротоара пред детското заведение, същата била пресрещната от подсъдимите К.М. и И.Д.. Подс. И.Д. й нанесъл удар с ръка в областта на лицето, а подс. К.М. започнал да я дърпа за дрехите. Подс. И.Д. казал на свид. Т., че знаят за нейния дълг от 42 000 лв. към свид. С., но от тук насетне вече ги дължи на тях.  Обяснил й, че ако не плати на тях дължимите пари, нещата щели да станат много лоши за нея и за нейното семейство, както и че ще пострадат нейните деца и внуци. Подсъдимите определили петнадесет дневен срок, в който свидетелката следвало да събере парите и да им ги предаде, след което взели номера на мобилния й телефон. Подсъдимите обяснили на свид. А.Т., че ще се свържат с нея, след което се отдалечили в неизвестна посока. Свид. Т. успяла много добре да възприеме визията на двете лица, тъй като инцидентът се развил в светлата част на денонощието, а подсъдимите били без поставени качулки.

На същата дата подс. И.Д. се обадил по мобилния телефон на свид. Н.Н.. Последният разпознал гласа на подсъдимия като лицето, което предходната вечер и при така развилия се инцидент, му разяснявал, че дългът към свид. С. вече е дължим към тях. Подс. Д. заявил, че се обажда от името на момчетата, които вчера са го посетили. В разговорът било повторено, че свидетелят разполага с петнадесет дни, за да им предаде поисканите пари, като в противен случай, нещата за него щели да станат страшни.

Още на същия ден, а именно 20.05.2015 г., свидетелите Н.Н. и А.Т. се чули помежду си и споделили за станалите инциденти. Двамата свидетели изпитвали силно притеснение за тях и техните близки, поради което решили да потърсят съдействие. По този повод свидетелката А.Т. се срещнала със свид. В.Д., с който живеела в съседство и за когото знаела, че бил служител в полицията. Свидетелката му споделила за инцидента, при което свид. Д. я посъветвал да се обърне към органите на МВР.

На 25.05.2015 г. свидетелите Н.Н. и А.Т. се явили в сградата на ОДМВР – гр. П., където подали жалби за оказвания им натиск. В резултат на това, от органите на МВР започнала служебна проверка по случая. Проверката била разпределена на свид. А.М.. На 01.06.2015 г., свид. М. извикал свид. Р.С. на място в сградата на ОДМВР – гр. П., като последният заявил, че няма нищо общо със случая. Свидетелят С. бил предупреден с полицейско разпореждане. Въпреки предприетите от полицейските органи оперативни действия, лицата не могли да бъдат установени и идентифицирани.

Още на същия ден, след като на свид. С. бил връчен протокол за полицейско предупреждение, последвало обаждане до свид. Н. и свид. Т., които бил уведомени, че лицата знаят за депозираната от тях жалба, както и че същите нямало да им помогнат по никакъв начин.

След така развилите се с двамата свидетели Н.Н. и А.Т. инциденти, същите започнали да получават чести обаждания по мобилните си телефони, които се извършвали винаги от едно и също лице. Свид. Н.Н. получавал обаждания от телефонен номер **********, а свид. А.Т. – от номер **********.

В хода на разговорите лицето, което им се обаждало,  настоятелно питало дали свидетелите са събрали поисканите суми пари, както и че ако не го направят, ще има много лоши последици за тях и техните близки. Същевременно, свид. Н. и свид. Т. постоянно настоявали да се срещнат лично с подсъдимите и да се разберат, както и да им бъдат показани документи, удостоверяващи, че дългът бил продаден от кредитора, но техните въпроси били отклонявани с нови заплахи.  Свидетелите Н.Н. и А.Т. на свой ред също правили опити да се свържат с лицата чрез обаждане на телефонните номера или чрез връщане на пропуснато от тях обаждане. Техните опити обаче оставали безуспешни, тъй като установили, че телефоните били включвани единствено, когато подсъдимите лица трябвало да проведат разговор с тях, а през останалото време били изключени и нямало връзка с тези номера.

В периода на провежданите разговори, свид. Н. и свид. Т.  постоянно искали допълнителни срокове за заплащане на парите, като намирали различни основания за отлагане. Обяснявали, че полагат всякакви усилия за тяхното събиране, включително и че ще се опитат да реализират продажби на жилищата си.

След като натискът от страна на подсъдимите лица се засилил и същите започнали да настояват за скорошно изплащане на поисканите пари, свид. Н. се свързал със свид. А.М., който решил да бъде реализирана специализирана полицейска операция по задържането на подсъдимите лица. За целта, свид. М. поискал от свид. Н.Н. да приготви някаква парична сума, която контролирано следвало да бъде предадена на лицата, които му нанесли побой и му оказвали ежедневен психически натиск по телефона.

На 14.07.2015 г. свид. Н.Н. посетил сградата на ОДМВР – гр. П., тъй като на тази дата изтичал поредния краен срок, който подсъдимите били определили. Свидетелят носел в себе си сумата от 200 лева, състояща се от 1 бр. банкнота от 100 лв., 1 бр. банкнота от 50 лв., 1 бр. банкнота от 20 лв. и 3 бр. банкноти от 10 лв. Сумата била предадена на свид. А.М., за което бил съставен приемо – предавателен протокол от 14.07.2015 г., в който подробно били описани 6 бр. банкноти по вид и купюри, ведно с албум от копие на банкнотите.

Около обяд на 14.07.2015 г., подс. И.Д. се обадил на свид. Н.Н., който бил със свид. М. и го попитал дали е готов с парите. За да спечели още време за подготовка, свид. Н.Н. отговорил, че е събрал парите и е готов да ги предаде, но просто в момента се намирал в гр. С. и щял да се прибере по – късно следобяд. Поради това, подс. И.Д. се съгласил да се обади по – късно, за да се уговорят кога и къде ще стане предаването на паричните средства.

Докато чакал следващото обаждане, свид. Н. направил няколко цветни копия на вече описаните банкноти. След това той изрязал от вестници парчета хартия, наподобяващи по големина банкнотите и ги подредил в купчини. На всяка купчина изрезки от вестници поставил от едната страна по една истинска банкнота, а от другата по една преснимана такава. Между изрезките от вестници, свидетеля поставил останалата част от банкнотите от по 100, 50, 20 и 10 лева. Накрая цялата сума от 200 лева, заедно с изрезките от вестниците, била опакована в няколко найлонови торбички, а всичките заедно били сложени в една торбичка с надпис „*.“ на нея. Действията на свид. Н. през цялото време били съгласувани от свид. А.М., който междувременно организирал екип за провеждане на полицейската операция. Екипът се състоял от свидетелите В.Д., М.Т., Р.П. и Р.С., на които свид. М. разяснил в какво щяла да се изрази полицейската операция и как следвало да бъдат задържани лицата. Свид. М. обяснил на свид. Н., че при предаването на парите, щял да го придружи в качеството на негов приятел, за което изрично следвало да предупреди подсъдимите при следващото обаждане.

Малко след 18:00 часа на 14.07.2015 г. подс. И.Д. се обадил на свид. Н. и му казал да отиде в 18:40 часа на автогарата на гр. П. и да носи парите. Свид. Н. предупредил подсъдимият, че щял да бъде придружен от негов приятел, тъй като се притеснявал да отиде сам.

В резултат на организираната полицейска операция, посочените по - горе служители на МВР незабавно отишли на уговореното място и се разположили около автогарата на гр. П.. Докато стояли, служителите внимателно наблюдавали и анализирали намиращите се и преминаващи около мястото лица, с оглед възможността същите да бъдат съпричастни към случая.

Около 18:40 часа и съгласно уговорката с подсъдимите, на автогарата в гр. П. свидетелите Н.Н. и А.М. пристигнали с управлявания от последния лек автомобил. Свид. М. бил с цивилни дрехи, като същият бил представен по телефона от свид. Н. като негов приятел.

Докато свид. Н. чакал обаждане от подсъдимите лица, свид. М.Т., който стоял в управляваният от него лек автомобил, му направило впечатление преминаващите в непосредствена близост лек автомобил „*“ и лек автомобил „*“. Свидетелят забелязал, че двата автомобила се движат непосредствено един след друг, като успял внимателно да ги огледа. Лекият автомобил  „*.“ бил със затъмнени стъкла, регистрационните му номера били с комбинация от по две еднакви цифри, като в него свидетелят видял, че на предната седалка се возили две лица от мъжки пол. В последствие, в хода на проведеното разследване, било установено, че автомобилът „*“ бил управляван от подс. М., а до него се возел подс. А.. Лекият автомобил „*“ привлякъл вниманието на свид. Т., тъй като същият бил в много неугледен вид, видимо амортизиран и с регистрация на колата от гр. С., като в него се возило едно лице от мъжки пол. В последствие, в хода на проведеното разследване, било установено, че автомобилът „*.“ бил управляван от подс. Д..

Автомобилите спрели непосредствено пред автомобила на подс. Т., от където той успял добре да възприеме намиращите се в тях лица. Едно от лицата от лекият автомобил  „*.“ слязло от колата и започнало да оглежда района около автогарата. Свид. Т. веднага дал описание на двата автомобила и на лицето, което слязло от колата на свид. М.. Малко след това лицата тръгнали от посоченото място с леките автомобили и потеглили в неизвестна посока. В посочените автомобили били тримата подсъдими, но същите все още не били свързани към конкретния случай.

В същият този момент, свид. Н. получил обаждане от подс. И.Д.. Последният му казал, че на автогарата имало много хора, поради което предложил срещата да се премести на т. нар. Профилакториум в гр. П.. Свид. Н.  предал на свид. М. предложението, но последният преценил, че мястото не е удобно за разположението на полицейските служители, тъй като било безлюдно и близо до гората. Поради това казал на свид. Н. да обясни на лицата, че неговия приятел, който го придружава, не желае да го закара до Профилакториума и да предложи срещата да се проведе пред жилищния блок, в който свид. Н. живеел.

Така, при последвалото телефонно обаждане от подс. И.Д., свид. Н. му обяснил защо отказва да проведат среща на предложеното място, като заявил, че се прибира към дома си и ако лицата искат да си вземат парите, следва да дойдат до неговия блок. След това свид. Н. се прибрал, придружен от свид. М.. По разпореждане на последния, полицейските служители се разположили около жилището на свид. Н.. Свидетелите Д. и М. влезнали в мазето на жилищната сграда. Последният през цялото време държал връзка както със свид. Н., така и с останалите полицейски служители. Свидетелите М.Т., Р.П. и Р.С. се разположили около блока, а свид. Н. се качил в жилището си и започнал да чака телефонно обаждане.

Около 19:00 часа, в близост до блока на свид. Н.Н., свид. М.Т. забелязал отново подсъдимите лица, които се движели в посока към жилището на свидетеля. Свид. Т. веднага разпознал лицата като тези, които се намирали в описаните по – горе леки автомобили „*.“ и „*.“. Това неминуемо привлякло вниманието на свидетеля и го накарало да се усъмни, че именно това са заподозрените лица. Направило му впечатление, че едно от лицата останало в близост до него, а останалите две започнали да обикалят около блока на свид. Н.. Поради това  свид. Т. веднага дал описание на свид. А.М. за лицата и за тяхното поведение.

В същият този момент, подс. И.Д. отново се обадил на свид. Н.Н., като му казал да се покаже на терасата на своето жилище и да хвърли плика с пари, като същевременно му дал указания да  не затваря телефона. Тъй като свид. Н. бил на телефона с подс. Д. и нямало как да се обади на свид. М. за да го предупреди, същият веднага слязъл до мазето и обяснил на полицейските служители как ще бъде извършено предаването на парите. След това свид. Н. излязъл на терасата заедно с парите, съгласно уговорката. В този момент към жилищния блок се приближил подс. М., който дошъл под терасата на свид. Н. и помахал с ръка, за да му да хвърли парите. Свид. Н. хвърлил торбичката с надпис „*.“, съдържаща подробно описаните пари, а подс. М. я хванал с ръце. В този момент и преди да успее да тръгне в посока към подсъдимите Д. и А., подс. М. бил заловен на място от свид. Р.П. и Р.С.. Така развилият се инцидент бил наблюдаван и възприет от свидетелите А.М. и В.Д., които междувременно били излезли от жилищния блок. Свид. М. подал информация до свид. Т., че едното лице било задържано. В този момент свид. Т. се насочил към подсъдимите Д. и А.. Последните забелязали приближаващото към тях лице, като в далечината откъм жилищния блок видели, че и други лица са се насочили към тях тичайки, поради което двамата подсъдими започнали да бягат. Докато подс. И.Д. бил преследван, за да бъде задържан, същият се навел и изхвърлил една СИМ – карта. Това обективно го забавило, поради което бил настигнат от свид. М.. Последният предупредил, че е от полицията и поискал да го задържи чрез поставяне на белезници. Подс. Д. се противопоставил, като оказал съпротива и последвало сборичкване между двамата, при което от подс. Д. изпаднали два броя радиостанции. В същият този момент, на място дошъл и свид. В.Д., с помощта на който на подс. И.Д. били поставени белезници. Същевременно, бягайки подс. Н.А. се насочил към намираща се в близост спортна зала, но бил задържан от свид. М.Т. на входа на залата. В лицето била установена един брой радиостанция, а непосредствено до него – един брой мобилен телефон марка „*.“.

При задържането на подсъдимите Д. и А. били установен мобилния телефон, с който подс. Д. провеждал разговорите със свид. Н., както и радиостанции, по които лицата осъществявали контакт помежду си.

Така изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства : гласни доказателства – обясненията на подс. К.Р.М., обясненията на подс. И.Е.Д., обясненията на подс. Н.В.А.; показанията на свидетелите Н.Н., А.Т., В.Д., А.М., М.Т., Р.П., Р.С., И.М., Т.Х., П.Р., М.В., С.Б., Р.С., Р.М., Кирил Атанасов, С. Господинов, М.С., Ю.Ц., А.И. и Л.Л., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите Н.Н., А.Т., В.Д., М.Т., Р.П., Т.Х., С.Б., Р.С., М.В., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК; проведената очна ставка между свидетелите Н.Н. и Р.С., проведената очна ставка между свидетелите Р.С. и А.Т., проведената очна ставка между свидетелите Н.Н. и А.Т.; писмени доказателства –  Папка : жалба от Н.Н. до Началник на ОДМВР – гр. П. (л.1), жалба от А.Т. до Началник на ОДМВР – гр. П. (л.3), протокол за предупреждение на Р.С. от 01.06.2015 г. (л.7), препис от Запис на заповед, издадена от А.Т. в полза на Р.С. от 15.09.2009 г. (л.8), препис от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 25.10.2010 г. на РС – П. (л.9),  препис от Запис на заповед, издадена от Н.Н. в полза на Р.С. от 16.09.2010 г. (л.10), Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.02.2011 г. на РС – П. (л.11), препис от Запис на заповед, издадена от Н.Н. в полза на Р.С. от 16.08.2010 г. (л.12), Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 29.11.2011 г. на РС – П. (л.13), приемо – предавателен протокол от 14.07.2015 г. на 6 броя банкноти под опис и разписка, ведно с албум от копие на банкнотите (л.34 – л.36), писмо от „БТК“ ЕАД от 19.06.2015 г., съдържащо информация за собственост на мобилни абонатни номера и трафични данни на мобилни телефони с приложен 1 брой CD, съдържащ извлечения (л.37); Том 1 : протокол за оглед на местопроизшествие от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1033 / 2015 г. (л.45 – л.51), ведно с три броя албуми към него (л.60 – л.88), протокол за обиск и изземване на И.Д. от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1034 / 2015 г. (л.93), протокол за обиск и изземване на К.М. от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1031 / 2015 г. (л.100), протокол за обиск и изземване на Н.А. от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1032 / 2015 г. (л.107), протокол на оглед на веществени доказателства от 15.07.2015 г. за л.а. „*.“ с ДК № РК 0505 РА (л.112 – л.115), ведно с албум (л.116 – л.128), протокол на оглед на веществени доказателства от 15.07.2015 г. за л.а. „*.“ с ДК № СВ 8254 АВ (л.129 – л.132), ведно с албум (л.133 – л.136), протокол от 15.07.2015 г. по ЧНД №01030/2015 г. по описа на РС – П., 05 състав (л.163 – л.166); протокол за разпознаване на лица по снимки от 20.07.2015 г. (л.171 – л.172), ведно с албум (л.173 – л.174), протокол за разпознаване на лица по снимки от 20.07.2015 г. (л.176 – л.177), ведно с албум (л.178 – л.179) и албум (л.180 – л.181); Том 2 : писмо с изх. № 513р – 21976 / 21.07.2015 г. от 06 РУ – СДВР за К.М. (л.16), писмо с изх. № 513р – 247 / 21.07.2015 г. от СДВР за И.Д. (л.18), писмо с изх. № 1640 / 24.07.2015 г. на Окръжен съд – П., писмо изх. № 1464 / 30.07.2015 г. на Районен съд – П., писмо от 27.07.2015 г. от ДСИ – гр. П., препис от СМУ №10 от 2015 г . за Ю.Ц. и епикриза (л.45 – л.47), кадрова справка за И.Д. от СДВР (л.58), кадрова справка за К.М. от СДВР (л.59), писмо изх. №513000 – 12195 / 30.07.2015 г. на СДВР относно подадени сигнали и жалби за И.Д. и К.М. (л.63), писмо изх. №513р –21947 / 21.07.2015 г. на СДВР за ползвани мобилни номера от И.Д. (л.67), писмо изх. №812100 – 25085 / 21.07.2015 г. на МВР – Дирекция „Инспекторат“  относно подадени сигнали и жалби за И.Д. и К.М. (л.73), писмо изх. №785500 – 2161 / 22.07.2015 г. на МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“  относно подадени сигнали и жалби за И.Д. и К.М. (л.75), препис от свидетелство а регистрация, част I за л.а. „*.“ с ДК № * (л.83); Том 3 : писмо с изх. № 11466 / 06.08.2015 г. от ЧСИ Б. (л.4), писмо с изх. № 46 – 00 – 6162#1 от 18.08.2015 г. от ТД на НАП С. – офис П. относно регистрирани трудови договори на Н.А. (л.6), писмо с изх. № 513000 – 14716 / 07.09.2015 г. от СДВР с приложени преписи от трудови досиета и график за работа на К.М. и И.Д. (л.11 – л.27); Том 4 : препис от история на заболяването за Ю.Ц. (л.39 – л.48), определение от 07.12.2015 г. по НЧД № 1534 / 2015 г. на СпНС за предоставяне на данни от мобилен оператор (л.57 – л.58), характеристични данни за Н.А. *** ООД (л.67), писмо изх. № С20463 / 14.12.2015 г. с приложения (л.74а – л.74в), Удостоверение за раждане на К.М. и преписи от документи за самоличност на Р.В. и Т.В. (л.113 – л.115 от съдебното дело), писмо от „*.“ ЕООД с копие от публикация от вестник „Телеграф“ от 17.07.2015 г. (л.214 – л.215 от съдебното дело), писмо изх. № 230000 – 12112 от 07.10.2016 г. от 06 РУ – СДВР за подс. К.М. и свид. Р.М. (л.219 – л.264 от съдебното дело), експертно решение №3027 / 17.12.2015 г. за Валентин В. (л.300 от съдебното дело), трудов договор от 15.03.2016г. за Н.А. (л.301 от съдебното дело) удостоверение за раждане за Валерий И.Д. от 21.09.2014 г. (л.302 т съдебното дело), болничен лист за К.Б.(л.303 от съдебното дело), характеристика за И.Д. (л.304 от съдебното дело), веществени доказателства под опис, както и справки за съдимост за подсъдимите лица.

Посочените по - горе и изчерпателно изброени доказателства са  приобщени по реда и начина предвиден в НПК. Същите са с годна доказателствена основа за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Доказателствата установяват напълно еднопосочно и безпротиворечиво.времето и мястото на случилото се. В тях се съдържат данни относно наличието на предходно познанство между свидетелите Н.Н. и Р.С., както и получаването на паричен заем от свид. Н.; наличието на близки приятелски отношения между свидетелите А.Т. и Н.Н., както и съдействието на свид. Н. пред свид. С. за получаване на паричен заем от свид. Т.; последвалата невъзможност от страна на свидетелите Н. и Т. за връщането на паричните заеми на свид. С., станало повод да бъдат издадени менителнични ефекти в полза на свид. С.; предприетите от свид. С. действия по събиране на предоставените от него парични средства, чрез предявяване на искови производства срещу двамата свидетели, а впоследствие и образувани изпълнителни дела срещу тяхно имущество; наличието на познанство между тримата подсъдими и установените близки отношения помежду им; собствеността на намерените на мястото на инцидента превозни средства и относимостта на същите към подсъдимите лица.

Досежно всички тези изброени по - горе факти няма противоречия в доказателствения материал, поради което и отделното обсъждане на доказателствата в тази насока не се налага. Налице са обаче съществени противоречия относно главния факт, подлежащ на доказване по делото по всяко едно от повдигнатите обвинения, а именно осъществяването на конкретна принуда спрямо свид. Н.Н. от тримата подсъдими Н.А., К.М. и И.Д., както и осъществяването на конкретна принуда спрямо свид. А.Т. от страна на подсъдимите лица К.М. и И.Д. и косвено свързаните с тях факти, които се явяват със значение на контролни такива.

Фактите относно заеманите от подсъдимите К.М. и И.Д. длъжности като полицейски служители в системата на МВР се установяват по несъмнен и категоричен начин както от официалните удостоверителни документи, така и от гласните доказателствени средства – обясненията на самите подсъдими и показанията на разпитаните по делото свидетели, без каквито и да било противоречия в тази насока. По същият начин се установят категорични данни, че към инкриминирания период, подс. Н.А. е работил като „сътрудник охрана в Охранителна фирма „*“ ООД и е бил служител в организация, която е извършвала охранителна дейност.

При изграждане на своите изводи, съдът не се довери на обясненията на подсъдимите лица Н.А., К.М. и И.Д. по следните съображения:

I. По отношение на повдигнатите обвинения срещу подсъдимите Н.А., К.М. и И.Д. за извършено от тях престъпление спрямо свид. Н.Н. :

По делото са налице две групи доказателствени източници. От една страна, в обясненията си, подсъдимите Н.А., К.М. и И.Д. единствено отричат съпричастността си към извършеното твърдейки, че случайно са се озовали на мястото на инцидента, тъй като са придружавали друго лице, за което към посочения момент са работили. В противоположен смисъл са събраните по делото обективни доказателства.

При изграждане на своите изводи, съдът не се довери на обясненията на подсъдимите лица Н.А., К.М. и И.Д., които според настоящият съдебен състав представляват изградена от тях защитна версия, в която посочват, че не са били съпричастни към извършване на деянието, за които са обвинени по упражняване на конкретна принуда спрямо свид. Н. с цел да набавят за себе си инкриминираната парична сума. Обясненията на подсъдимите лица имат двойствена правна природа, тъй като те са едновременно доказателствено средство и средство за защита, което налага във всеки конкретен случай да бъдат подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ, както и да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. В обясненията подсъдимите сочат, че на 14.07.2015 г. съвсем случайно са се намирали на инкриминираното място, тъй като са придружавали лицето Д.Е.. В своите еднотипни обяснения, подсъдимите Н.А., К.М. и И.Д. твърдят за съпричастност на това лице към инкриминираното деяние, по чието нареждане подс. М. е отишъл под терасата на свид. Н.. Освен това тримата подсъдими посочват, че не познават свид. Н. и отричат каквато и да е връзка със случилото се. Съдът намира обаче, че така отразената защитна позиция на подсъдимите лица изцяло не кореспондира към всички останали събрани по делото доказателства по следните съображения :

На първо място, при непосредствения разпит на подсъдимите лица,  впечатление прави идентичността на съобщените от тях обстоятелства и еднотипното съдържание на тяхното изложение, а в обясненията си тримата подсъдими дори ползват и заимстват едни и същи изрази за описаното от тях.

На второ място, независимо от твърдението, че лицето Д.Е. е било известно лице в града, впечатление прави лаконичността и липсата на конкретни спомени или факти за ежедневието му. Така подс. И.Д. излага конкретни детайли за срещата си с Д.Е. и започване на работа, за което идентично сочи и подс. М.. Всеки един от двамата подсъдими посочи колко време е бил на работа и какво е било заплащането му за това. В същото време, независимо от продължителността, през която лицата твърдят, че са били с заедно с Д.Е., същите не можаха да посочат никакви факти  свързани с личността на това лице, ежедневните му дейности или контактите, на които са присъствали. С още по - голямо затруднение подсъдимите лица не можаха да посочат каквито и да било обстоятелства за бизнеса на това лице, независимо от твърдението за ежедневното му придружаване и охрана, тъй като същите „не знаели с какво се бил занимавал.“.

На следващо място, твърдението на подсъдимите за присъствието на лицето Д.Е. на инкриминираното място се опровергава от показанията на свидетелите В.Д., А.М., М.Т. и Р.П., на които съдът даде вяра, подлагайки ги на внимателен и критичен анализ. В своите показания, посочените свидетели с категоричност заявиха, че действително това лице е известно на територията на града, тъй като е живущо в гр. П.. Посочените свидетели обаче единодушно и категорично посочиха, че на инкриминираната дата лицето Д.Е. не е възприето да присъства по време на реализираната полицейска операция, както само или заедно с подсъдимите лица. Нещо повече, доколкото посоченото лицето е било достатъчно известно и познато на жителите на града, свидетелите заявяват, че никой от присъстващите при инцидента полицейски служители дори не е споменавал или коментирал да е видял Д.Е. на посоченото място или поне в близост до него. Поради това съдът се довери на изложеното от свидетелите В.Д., А.М., М.Т. и Р.П., тъй като техните показания са последователни, непротиворечиви, логични и взаимно подкрепящи се. Изброените свидетели са участвали в провеждането на специализирана полицейска операция и като полицейски служители са наблюдавали детайлно преминаващите лица. Обект на наблюдение са били както лицата на мястото на първоначалната среща около автогарата в гр. П., така и тези, които са се намирали в близост до жилищния блок, в който свид. Н.Н. живеел. Свид. М.Т. е имал непосредствената възможност да наблюдава и пръв да установи пристигането на тримата подсъдими в района около автогарата, за което е съобщил на останалите участващи в операцията служители на МВР. Отново свидетелят първи е възприел и пристигането на тримата подсъдими в близост до жилищния блок на свид. Н.Н.. През цялото това време свидетелят е могъл добре да възприеме външността и поведението на подсъдимите лица, преценявайки тяхното присъствие и поведение като съмнително. Както посочения свидетел, така и останалите присъствали на мястото при реализиране на операцията, не са възприели появата или придружаването на подсъдимите от четвърто лице, а още по – малко от т., което да им е известно или още повече да е било лицето Д.Е.. В същото време, свид. Т. е дал подробно описание на тримата подсъдими, което описание е дало възможност на останалите служители да индивидуализират лицата и да ги задържат при реализацията на полицейската операция. В тази връзка свид. А.М. също изрично заявява, че свидетелят Т. не е посочил или описал четвърто лице, а свидетелите В.Д. и Р.П., които  са участвали при задържането на подсъдимите И.Д. и К.М., категорично отричат лицето Д.Е. да е присъствал на така развилият се инцидент.

Въпреки претендираната достоверност на изградената защитна версия, не може да бъде пренебрегната и системата от косвени доказателства, които обсъдени в съвкупност, формират еднозначен и несъмнен извод за съпричастност на подсъдимите лица към инкриминираните деяния. От показанията на свид. Н.Н., както и от събрания по делото доказателствен материал е установено, че всички телефонни разговори с него са били проведени от телефонен номер *. Видно от писмо с рег. № С2463 от 14.12.2015 г. на „БТК“ ЕАД (л.74а, т.4 от ДП), посоченият номер е регистриран в мрежата на „Виваком“ със СИМ – карта № * и от същата са провеждани разговори с мобилен апарат с ИМЕИ *. Посочената СИМ – карта е именно картата, която подс. И.Д. е държал до последно и която е изхвърлил непосредствено преди да бъде задържан, което пряко е било възприето от участващите в полицейската операция лица. В последствие, посочената карта е била иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 14.07.2015 г., одобрен с определение на РС – П. по ЧНД №1033 / 2015 г. (л.45 – л.51, т.1 от ДП). Мобилният телефон „*.“ с ИМЕИ * пък е бил установен непосредствено до подс. Н.А. при неговото задържане.   

На следващо място, по делото е установено, включително и от показанията на свид. А.Т., че всички телефонни разговори с нея са били проведени от телефонен номер *. Видно от писмото с рег. №С2463 от 14.12.2015 г. на „БТК“ ЕАД (л.74а, т.4 от ДП), посоченият номер е регистриран в мрежата на „Виваком“ със СИМ – карта №* и от същата са провеждани разговори с мобилен апарат с ИМЕИ *. Същевременно, мобилен телефон „Сони Ериксон“ с такъв посочен ИМЕИ * пък е бил установен в управлявания от подс. К.М. лек автомобил „*.“, с ДК № *, собственост на Р.М.В., а в мобилния телефон е била установена поставената СИМ – карта с №*.

Не на последно място се явява и обстоятелството, че именно подс. К.М. е лицето, което е получило инкриминираните парични средства и което е било заловено на място при тяхното взимане.

По делото е налице противоречие между доказателствата относно обстоятелството дали подсъдимите К.М., И.Д. и Н.А. са взели участие в инцидента на 19.05.2015 г. В своите обяснения подсъдимите К.М. и Н.А.  твърдят, че към инкриминираната дата са се намирали на друго място, различно от жилищния блок на свид. Н.. Така заявеното от двамата се подкрепя единствено от показанията на свид. Р.М. за подс. К.М. и показанията на свидетелите К.А.и С. Господинов за подс. Н.А., които обаче съдът не кредитира и за които съображения ще бъдат изложени по – долу. За инкриминираната дата 19.05.2015 г. подс. И.Д. се възползва от възможността си да не дава обяснения в посочената част и което не следва да се тълкува в негов ущърб с оглед презумпцията по чл. 16 от НПК.

В противоположен смисъл от изложеното от подсъдимите, са събраните по делото обективни доказателства. Видно от показанията на свид. Н.Н., същият на 19.05.2015 г. бил нападнат от три лица, които поискали да им изплати парите, които дължал на свид. С.. Също така посочените три лица са взели телефонният номер на свид. Н., с който впоследствие многократно е разговаряно с цел да го принудят да им заплати дължимите пари на свид. С., отправяйки конкретни заплахи към него и членове на семейство му. При инцидента лицата са били с поставени качулки ( шапки, закриващи лицето с оставени дупки за очите ), но разговорът е бил проведен само от едно от тях, което лице в последствие единствено е провеждало и телефонните разговори със свид. Н.. Поради това всички телефонни разговори със свид. Н. били провеждани от един телефонен номер ( * ), за употребата на който е бил използван един мобилен телефон ( установени по идентификационни номера на СИМ карта и ИМЕЙ на телефона, както и тяхното държане и последно местонахождение ). Не на последно място са и намерените обективни находки при извършените огледи на местопроизшествието, непосредствено след осъществяване на полицейската операция ( видно от приложените снимкови албуми към протоколите за оглед ).

При съвкупна преценка на тези доказателства съдът счете, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите К.М., И.Д. и Н.А. за лисата им на съпричастност към инкриминираното деяние. Безспорно е установено, че през времето на посочения инцидент до електрическото табло в блока на свид. Н.,  при неговото нападение свидетеля е провел разговор с лицата, като основно разговарял само с едно от тях. Същевременно, при описания инцидент, свидетелят е предоставил на лицата мобилния си телефон за последваща връзка и контакти помежду им.

На второ място, всички проведени след това телефонни разговори на свид. Н. са били водени именно с това лице, което е присъствало и при инцидента до електрическото табло на жилищния блок и е говорило преимуществено със свидетеля. Това означава, че свид. Н. е успял да възприеме основните характеристики и особености на неговия глас, а впоследствие и да ги констатира. От последните две обстоятелства се достига до извода, че лицето, което е присъствало на мястото на инцидента пред електрическото табло в блока на свид. Н. е същото, което впоследствие е провеждало и телефонните разговори със свидетеля. Възприемането на противното би довело до съвсем недостоверното предположение, че трето неизвестно лице е било пред таблото в блока на свидетеля или единствено е взело участие при телефонните разговори и след това си е отишло, респ. изоставяйки във владението на подс. Д. инкриминирания мобилен телефон и СИМ карта. Това е неприемливо, доколкото е установено, че всички телефонни разговори са били водени от един и същ телефон и номер.

На трето място, от протокола за оглед на ползвания от подс. К.М. лек автомобил, марка „*.“ е видно, че същият държал шапка, която закрива лицето с единствено оставени дупки за очите ( качулка ) и в жабката на колата са били установени мобилен телефон „*“ с ИМЕИ * с поставена СИМ – карта *, която е регистрирана в мрежата на „Виваком“ с мобилен номер *, от които е било говорено със свид. Т.. Описаното по – горе обстоятелство неминуемо и категорично установява съпричастност на подсъдимото лице към инкриминираните деяния. Извод в обратната насока не може да бъде направен въз основа на така събраните обективни доказателства.

На четвърто място е установено, че при задържането на подсъдимите лица на 14.07.2015 г., подс. И.Д. е изхвърлил държаната от него СИМ – карта *, регистрирана в мрежата на „Виваком“ с мобилен номер *, но и в непосредствена близост до подс. Н.А. е бил установен мобилния телефон, в който е била поставена тази СИМ карта, а именно „*.“ с ИМЕИ *. От последните две обстоятелства се достига до категоричен извод за съпричастност и на тези двама подсъдими към инкриминираните деяния. В тази връзка, съдът не споделя доводите на защитата, че понеже мобилен телефон „*.“ с ИМЕИ * бил установен не в подс. А., а в непосредствена близост до него, то било възможно същият да е изпаднал от всяко трето, намиращо се в спортната зала лице. Такъв извод е неприемлив и би означавало да се построи една версия, която изцяло да почива на предположения. Това е така, защото всяко едно от последователно описаните по – горе доказателства, макар и косвено по своята природа, в съвкупност по между си, водят до един единствен възможен извод за съпричастност на всеки един от подсъдимите и изключват всяка друга алтернатива.

Възприемането на различна фактическа обстановка ще противоречи на съвкупното въздействие на тези доказателства, съчетани и с показанията на свидетелите А.М., В.Д., М.Т., Р.П. и Р.С. и ще бъде произволно предположение, не само неподкрепено, но и изключено от доказателствата по делото. С оглед на всичко гореизложено, съдът не кредитира обясненията на подсъдимите К.М., И.Д. и Н.А., тъй като те са категорично изключени от другите доказателства по делото.

II. По отношение на повдигнатите обвинения срещу подсъдимите  К.М. и И.Д. за извършено от тях престъпление спрямо свид. А.Т. :

При изграждане на своите изводи, съдът не се довери на обясненията на подсъдимите К.М. и И.Д. и в тази им част, в която посочват, че не са били съпричастни към извършване на деянието по упражняване на конкретна принуда спрямо свид. А.Т.. В обясненията подсъдимите сочат, че не познават свид. А.Т., а същата ги е разпознала въз основа на публикация в медиите, като двамата подсъдими К.М. и И.Д. отричат каквато и да е съпричастност към случилото се. Отразената защитна позиция на подсъдимите лица изцяло не кореспондира на така събраните по делото доказателства. На първо място, твърдяното от двамата подсъдими изцяло не се подкрепя и противоречи на заявеното от свид. А.Т. за съпричастност на подсъдимите М. и Д. към описания от нея инцидент пред детската градина на нейното внуче на 20.05.2015 г. Съдът даде вяра на заявеното от свид. А.Т., тъй като нейните показания изцяло съвпадат и с резултатите от извършеното последващо разпознаване, обективирани в протоколи за разпознаване на лица по снимки от 20.07.2015 г., при което свидетелката с категоричност посочва двамата подсъдими като непосредствени участници по отправени срещу нея заплахи и физическо въздействие. Видно от показанията на свидетелката лицата, които са упражнили принуда спрямо нея, са се забавили няколко минути докато вземат телефонният й номер за последваща връзка по между им – време, през което същата е била в непрекъснат визуален контакт с двамата подсъдими, поради което същите са могли обективно да бъдат възприети от последната. Това, съчетано и с обстоятелството, че инцидентът се е развил в светлата част на денонощието, категорично предполага възможността на свидетелката правилно да възприеме и запомни подсъдимите лица и респективно да ги разпознае на по – късен етап.

На следващо място, от протокола за оглед от 14.07.2015 г. на ползвания от подс. К.М. лек автомобил, марка „*.“ е видно, че в жабката на колата са били установени мобилен телефон „* *“ с ИМЕИ * с поставена СИМ – карта *, която е регистрирана в мрежата на „Виваком“ с мобилен номер *, от които е било говорено със свид. А.Т.. Описаното по – горе обстоятелство в пълна степен съвпада с показанията на свид. А.Т., която посочва от кой телефонен номер е била непрестанно търсена във връзка с така развилият се инцидент, както и с резултатите от последвалото разпознаване на двамата подсъдими.

В тази връзка, съдът не кредитира отразената от подсъдимите защитна позиция, че свид. А.Т. ги е разпознала въз основа на публикация в медиите след първото разглеждане на мерките им за процесуална принуда ( 16.07.2015 г. ). По искане на защитата, по делото е приложено като доказателство копие от публикация от вестник „Телеграф“ от 17.07.2015 г. ( л.215 от съдебното дело ), от която обаче не може да бъде установена визията на подсъдимите лица, доколкото видно от приложената публикация лицата са заснети в гръб. На следващо място, така заявеното от подсъдимите не кореспондира на показанията на свид. А.Т., които не страдат от вътрешни противоречия и изцяло кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал и в частност протоколите от извършеното разпознаване на двамата подсъдими К.М. и И.Д.. Подробно и в детайли посоченият свидетел възпроизвежда пред съда своите непосредствени възприятия досежно фактите от значение за делото. Свид. А.Т.  разказва последователно, обективно и логично факти и обстоятелства, свързани с първоначалния инцидент и последвалите разговори, за което свидетелстват проведените телефонни разговори от мобилните им телефони през този период. Съдът кредитира показанията на свид. А.Т., съпоставени с посочените по – горе писмени доказателства - протоколите от извършените разпознавания на двамата подсъдими К.М. и И.Д., както и иззетите с протоколи за оглед СИМ  - карта и мобилен телефон, от които са били проведени инкриминираните разговори между лицата. От съвкупната преценка на посочените доказателства се установява без съмнение съпричастността на двамата подсъдими към инкриминираното деяние, доколкото се явява житейски нелогично обстоятелството безпричинно свидетелката да разпознава лицата, които са осъществили такава принуда спрямо нейната личност и същевременно да е изложила тези обстоятелства и пред органите на МВР.

С оглед всичко изложено, съдът не се довери на обясненията на подсъдимите лица К.М. и И.Д., доколкото същите не намират потвърждение в събрания по делото доказателствен материал и в частност в показанията на свид. А.Т., както и в приложените по делото и описани по – горе писмени доказателства – протоколите от извършените разпознавания и огледи, от които се установява по категоричен начин, че лицата са взели участие по осъществяване на деянието към принуждаване на свид. А.Т. да се разпореди с инкриминираната парична сума.

Съдът особено внимателно анализира и показанията на пострадалите лица Н.Н. и А.Т.. Действително НПК дава възможност пострадалия от престъплението да бъде разпитан в качеството на свидетел. За разлика от другите свидетели, които имат само това качество, свидетелите Н.Н. и А.Т. са конституирани и като страни в процеса ( частни обвинители ). В този смисъл показанията им са едновременно източник на доказателства, но и средство за защита на накърнените от престъплението права. Това налага за съда, когато преценява показания на пострадалото лице, да ги подложи на много подробен и задълбочен анализ. Следвайки тези принципни положения в основата на доказателствените си изводи, съдът изцяло се  довери на показанията на свидетелите Н.Н. и А.Т., като прецени същите като правдиви, достоверни и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал. В показанията си сочените свидетели по един логичен, последователен и непротиворечив начин възпроизвеждат пред съда основните факти от значение за делото.

В своите показания, свид. Н.Н. по един искрен и убедителен начин разказва за времето, мястото и начинът, по който е бил нападнат от подсъдимите лица на 19.05.2015 г.; за проведените с него многократни телефонни разговори, както и какво е било тяхното съдържание; за събитията на 14.07.2015 г., включително как е сам е подготвил предаване на пари с изрезки от вестници и преснимане на банкноти, както и за последователността на проведената след това полицейска операция. Така заявеното от свид. Н.Н. намира пълно потвърждение в показанията на свидетелите А.М., В.Д., М.Т., Р.П. и Р.С., които са участвали непосредствено в процесната полицейска операция и които също в хронологична последователност пресъздадоха пред съда отделни етапи от нейното осъществяване. На следващо място, така изложеното от свид. Н.Н. намира косвено потвърждение и в показанията на свид. А.Т., на които съдът също даде вяра, подлагайки ги на внимателен и критичен анализ. В своите показания, свид. А.Т. посочи, че в проведен със свид. Н.Н. телефонен разговор на 20.05.2015 г., същият е споделил за инцидентът от предходната вечер, пресъздавайки преразказаното й от свид. Н.. Не на последно място, показанията на свид. Н.Н. се подкрепят от останалия събран и подробно обсъден по – горе доказателствен материал, а именно протоколите от извършените способи на доказване, с които са установени мобилните телефони и СИМ – картите, от които са били провеждани телефонните разговори и с двамата частни обвинители.

В своите показани, свидетелката А.Т. пресъздава пред съда конкретни факти и обстоятелства, свързани с така развилият се инцидент на 20.05.2015 г., а именно свързани с времето, мястото и начинът на неговото осъществяване; визията на нейните нападатели, упражнената спрямо нея принуда, както и последвалите телефонни разговори. От показанията на свид. А.Т. бе установено, че последната е имала отлична възможност да възприеме подсъдимите К.М. и И.Д. при тяхната среща и извършените от тях действия. Именно възприемането на визията и действията на подсъдимите К.М. и И.Д. от страна на свидетелката е предпоставило впоследствие и категоричното посочване на извършителите на деянието, обективирано в протоколи за разпознаване на лица по снимки от 20.07.2015 г. В тази връзка и при извършените разпознавания, свидетелката дава описание на подсъдимите лица към датата на инцидента.

Съдът констатира известни противоречия при съпоставяне на показанията на свидетелите А.Т. и Р.С. по отношение на обстоятелството как е била формирана дължимата парична сума. Така свид. А. Т. твърди, че действително заетата парична сума е била в размер от 22 000,00 лева, но в подписаната от нея Запис на заповед била включена и дължимата лихва. От своя страна свид. Р.С. сочи, че предоставения заем бил за сумата от 42 000,00 лева. Съдът намери за несъществено констатираното противоречие, доколкото между двамата свидетели няма спор за размера на дължимата парична сума, независимо как е бил формиран той. Отделно от това, посочените обстоятелства по формиране на размера на дълга касаят строго лични и имуществени отношения между лицата, които нямат връзка с настоящия предмет. От друга страна и за пълнота следва да бъде отбелязано, че подсъдимите лица са претендирали именно посочения размер от 42 000,00 лева, което в случая се явява релевантно за предмета на настоящото дело.

Досежно основните факти, подлежащи на доказване в процеса, а именно упражнената от подсъдимите лица принуда спрямо свид. Н.Н. и свид. А.Ткова, показанията на двамата свидетели са непротиворечиви, убедителни и последователни. Както беше посочено и по – горе, освен че показанията на двамата свидетели кореспондират помежду си и взаимно се допълват, те намират и потвърждение в останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Действително, свидетелите Н.Н. и А.Т. не си спомняха детайлно отделни моменти във връзка с така развилите се инциденти, което наложи прочитане на дадените от тях показания на досъдебното производство по предвидения в НПК ред. Анализирайки техните показания от съдебното производство и тези, приобщени от досъдебното производство, се наблюдават известни противоречия, които обаче бяха преодолени, доколкото и двамата свидетели потвърдиха показанията, които са били дадени непосредствено пред органите на досъдебното производство. Освен чрез прочитане, противоречията в показанията на свидетелите Н.Н. и А.Т. бяха преодоляни и чрез тяхната съвкупна преценка с останалия събран по делото доказателствен материал. Не на последно място, липсата на детайлен спомен и леките противоречия в заявеното от двамата свидетели, може да се обясни с изминалия дълъг период от време от датите на инцидентите до техните разпити пред настоящия съдебен състав. Доколкото обаче настоящият съдебен състав възприе непосредствено показанията на свидетелите  Н.Н. и А.Т., той се увери в тяхната безпристрастност, обективност, убедителност и категоричност относно възпроизведените чрез тях факти и обстоятелства от съществено значение за делото.

В тази връзка, съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите А.М., В.Д., М.Т., Р.П. и Р.С.. В показанията си същите посочват, че като оперативни работници са взели непосредствено участие в проведените оперативно – издирвателни мероприятия по установяване на извършителите на деянията и планиране на проведената полицейска акция, като описват и подробно извършените действия за описването на инкриминираната парична сума и установяване съпричастността на подсъдимите лица към получаването й. Действително посочените свидетели  не са очевидци и не са присъствали при проведените от подсъдимите лица разговори със свидетелите Н.Н. и А.Т.. Независимо от това обстоятелство, свидетелите възпроизвеждат пред съда факти и обстоятелства от значение за делото. Всеки един от свидетелите А.М., В.Д., М.Т., Р.П. и Р.С. разказва в хронологична последователност отделни етапи от проведената полицейска операция, от установяване на подсъдимите лица и последвалото им задържане. Така свид. А. Митров подробно и детайлно пресъздава пред съда за начинът, по който е бил сезиран като полицейски орган от частните обвинители; за разказаните от последните двама инциденти по упражнена спрямо тях принуда; за начинът по който е организирал и ръководел проведената полицейска операция, както и по какъв начин е бил установен и заловен всеки един от подсъдимите лица. Така заявеното от свид. М. се потвърждава и от останалите изброени по – горе свидетели и в частност от показанията на свид. Д., който е бил със свид. М. в мазето на жилищния блок и с когото съвместно са заловили свид. И.Д.. Така изложеното от двамата свидетели се потвърждава и от показанията на свид. Р.П. и свид. Р.С., които са участвали през време на цялата проведена полицейска операция и които съвместно са заловили подс. К.М. при получаване от него на инкриминираната парична сума. Двамата свидетели са се намирали непосредствено до жилищния блок на свид. Н., като са имали обективна възможност да възприемат предаването на парите от последния и тяхното получаване от подс. М.. Същевременно, свид. М.Т. описва лицата и леките автомобили, управлявани от тях, които е възприел при първоначалната среща на автогарата в гр. П., както и последващото пристигане на тримата подсъдимите до жилищния блок на свид. Н.. Свид. Т. дава описание на подсъдимите лица, като описва как е пресъздал визията им на свид. А.М. и как впоследствие е заловил подс. Н.А..

На следващо място, при проведения повторен разпит, свидетелите В.Д., А.М., М.Т. и Р.П., с категоричност заявяват, че не са видели на мястото на инцидента или в близост да е присъствало лицето Д.Е., както и че не им е станало известно същия да е присъствал на инкриминирания ден около жилищния блок на свид. Н..

Действително, свидетелите В.Д., М.Т. и Р.П. не си спомняха детайлно отделни моменти във връзка с така развилият се инцидент, което наложи прочитане на дадените от тях показания на досъдебното производство по предвидения в НПК ред. Анализирайки техните показания от съдебното производство и тези, приобщени от досъдебното производство, се наблюдават известни противоречия, които обаче бяха преодолени, доколкото и тримата свидетели потвърдиха показанията, които са били дадени непосредствено пред органите на досъдебното производство. От друга страна, липсата на детайлен спомен и леките противоречия в заявеното от тримата свидетели,  съдът отдава и на изминалия дълъг период от време от датата на инцидента,  както и на обстоятелството, че свидетелите в качеството си на полицейски органи, ежедневно участват в сходни полицейски операции и е житейски логично същите да имат известни пропуски при излагане на обстоятелства за конкретния случай. Доколкото обаче настоящият съдебен състав възприе непосредствено показанията на свидетелите, той се увери в тяхната искреност, безпристрастност и обективност относно възпроизведените чрез от факти и обстоятелства от съществено значение за делото.

Съдът кредитира частично показанията на свид. Р.С. в частта относно естеството на познанство между него и свидетелите Н.Н. и А.Т.; относно предоставените в заем парични средства и обстоятелството, че същите не са върнати, както и относно образуваните изпълнителни дела спрямо имуществото на двамата свидетели. Както съдът посочи и по – горе, за тези обстоятелства по делото не се спори, а и същите се установяват както от показанията на свидетелите Н.Н., А.Т., С.Б. и М.С., така и от приложените писмени доказателства - препис от Запис на заповед, издадена от А.Т. в полза на Р.С. от 15.09.2009 г., препис от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 25.10.2010 г. на РС – П.,  препис от Запис на заповед, издадена от Н.Н. в полза на Р.С. от 16.09.2010 г., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.02.2011 г. на РС – П., препис от Запис на заповед, издадена от Н.Н. в полза на Р.С. от 16.08.2010 г. Съдът не кредитира показанията на свид. С. в частта, в която същият твърди, че е предоставил в заем на свид. А.Т. парична сума в размер на 42 000,00 лв., като за същата не е уговарял лихва, тъй като в тази част се довери на показанията на свид. Т., за което съображения бяха изложени по – горе.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите И.М., Т.Х., П.Р. и М.В., от които обаче единствено се установяват факти и обстоятелства след извършената от служителите на МВР полицейска операция. Въпреки, че свидетелите не са очевидци и не са присъствали на така развилите се инциденти, същите възпроизвеждат пред съда факти и обстоятелства от значение за делото. От една страна, свидетелите сочат, че са били поканени да присъстват при извършването на отделни действия по разследване, а именно разпознаване на лица, за което са били изготвени и са подписали съответни протоколи. От друга страна свидетелите посочват, че посоченото в протоколите в пълнота отразява извършените действия и направените в тях констатации. Съдът кредитира така изложеното от свидетелите И.М., Т.Х., П.Р. и М. Войнов, доколкото същото намира потвърждение в останалия събран по делото доказателствен материал и в частност показанията на свид. А.Т., както и протоколите от извършени действия. Действително в показанията на посочените свидетели бяха констатирани известни противоречия, но същите бяха преодоляни чрез прочитани на техните показания по реда на чл.281 от НПК, които свидетелите потвърдиха. Констатираните противоречия могат да се обяснят със заявеното от свидетелите, че за пръв път участват в подобно действие и не знаят каква е неговата последователност, поради което изпитват затруднения да го възпроизведат хронологично пред съда.

Съдът кредитира и изложените от свидетелите Стилиян Б. и М.С. обстоятелства за надлежното професионално изпълнение на служебните  им задължения във връзка с образуваните пред тях изпълнителни производства от свид. Р.С. като взискател срещу свидетелите Н.Н. и А.Т. като длъжници.

Показанията на свидетелите Ю.Ц., А.И. и Л.Л. не са източник на конкретна информация, включително и такава, разкриваща факти от значение за делото. В показанията на посочените свидетели не бяха изнесени данни, свързани със съпричастността на подсъдимите към инкриминираните деяния, поради което за съда не възникна съмнение, че тези показания не възпроизвеждат каквито и да е обстоятелства от значение за делото. Поради липса на съпричастност към обстоятелствата във връзка с предмета на делото, съдът намира, че посочените показания съдържат общи изложения и лични възприятия за личността на един от подсъдимите лица – К.М..

Свидетелят И.С. не е в състояние да възпроизведе каквото и да е обстоятелство, възприети от него поради незнание или липса на съпричастност за инкриминираните случаи като цяло.

При изграждане на своите изводи, съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.М., К.А.и С. Господинов като прие същите за недостоверни, необективни и некоресподиращи на събраните по делото доказателства. Очевидна е заинтересоваността на тримата свидетели, съответно свид. Р.М. като брат на подс. М. и свидетелите К.А.и С. Господинов като близки приятели на подс. А., да подпомогнат последните в производството. Дори и под страх от наказателна отговорност, разбираемо е тяхното поведение да подкрепят изложената от подсъдимите защитна позиция, което да доведе до един благоприятен за тях резултат.

Така в своите показания, свид. Р.М. сочи, че на 19.05.2015 г., подс. К.М. се е намирал заедно с него в гр. Земен, тъй като двамата съвместно извършвали ремонтни дейности на къщата на родителите им. От приложеното по делото писмо изх. № 230000 – 12112 от 07.10.2016 г. от 06 РУ – СДВР (л.219 – л.264 от съдебното дело) обаче е видно, че подс. К.М. и свид. Р.М. не са ползвали едновременно отпуск на посочената инкриминирана дата на 19.05.2015 г. Така на подс. К.М. било разрешено ползването на отпуск от 14.05.2015 г. до 28.05.2015 г., а на свид. Р.М. от 20.05.2015 г. (сряда) до 02.06.2015 г. или свидетелят е бил в отпуск едва един ден след инкриминираната дата. Поради това съдът намира, че свидетелят М. не е могъл обективно да знае къде се е намирал подс. М. на 19.05.2015 г. От друга страна, няма пречка подс. М. действително да е бил в платен годишен отпуск и преимуществени да се е намирал на територията на гр. Земен, както самият той е посочил в заявлението за отпуск. Но това по никакъв начин не изключва възможността за подс. М. инцидентно и дискретно на 19.05.2015 г. да се е намирал в гр. П.. За прецизност следва да се отбележи, че този извод на съда не би бил различен дори и в хипотезата, свид. Р.М. действително да е бил с подс. М. ***, тъй като това не би попречило на подс. К.М. да се е намирал в инкриминирания час на 19.05.2015 г. в гр. П.. Не без значение се явява и обстоятелството, че двете населени места са изключително близки помежду си, а именно на разстояние от около 40 км, което е ноторен факт.

Съмнения в изградената от свид. Р.М. защитна версия за подс. М. бяха породени и от обстоятелството, че освен така констатираното противоречие, свидетелят имаше изключително детайлни спомени за отпуската и на двамата за посочения период. Свид. М. буквално цитира пред съда точните дати от отпуската и на двете лица, въпреки изключително дългият период от време, който е изминал ( разпит проведен в с.з. от 29.09.2016 г. ). Действително свид. М. посочи конкретно събитие, с което свързва посоченият период (бременността на неговата приятелка и предприет ремонт в тази връзка). За съда обаче остана неизяснено обстоятелството, поради какви причини свидетелят е съхранил конкретни спомени, с прецизност до дни, освен за своята, така и за отпуската на брат си. При зададени контролни въпроси за тези обстоятелства, свид. М. заяви, че обичайно помни голяма част от отпуските си, тъй като винаги ги ползва във връзка с конкретни събития. В същия момент обаче, свидетелят не можа да посочи като дати никоя друга ползвана от него отпуска или пък събитие, с което да я свързва. По идентичен начин, свидетелят не посочи и такава за подс. М.. Отделно от това, показанията на свид. М. не биха могли да се противопоставят на категоричните показания на свид. Н.Н., както и на останалите събрани и подробно обсъдени по – горе доказателства, именно поради тенденциозността в изложеното от него.

На следващо място, в своите показания свидетелите К.А.и С. Господинов заявяват, че на 19.05.2015 г. подс. Н.А. се е намирал с тях в столично заведение в гр. С. от  около 19:00 ч. до полунощ. Като причина посочват, че на тази дата, всяка година тримата се събират, тъй като свид. А. правел курбан. Настоящият съдебен състав прие, че двамата свидетели се явяват заинтересовани по делото лица, предвид близката им приятелски отношения с подс. А., както и поради обстоятелството, че в тази насока показанията им от една страна сами по себе си не кореспондират и страдат от вътрешни противоречия, а от друга страна не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място и тук впечатление прави изключително детайлните спомени на двамата свидетели за тяхното събиране на  19.05.2015 г. и че същото е проведено в ресторант „*“, като на него са присъствали само двамата свидетели и подс. А.. В същото време и въпреки твърдението им, че тази традиция я спазват от 2013 г., свид. Атанасов не можа да посочи къде са се събирали на тази дата през 2014 г., кои лица са присъствали и дали подс. А. е бил сред тях. Въпреки твърдените близки отношения и дългогодишно познанство, свид. С. Господинов дори не можа да посочи дали подс. А. е сключил брак с приятелката си, дали същият живее с нея, както и дали към дата на неговия разпит подсъдимия е бил трудово ангажиран. С оглед на това, съдът не кредитира показанията на свидетелите К.А.и С. Господинов досежно посочените от тях обстоятелства за наличието на заетост на подсъдимия А. в деня на станалия инцидент. От друга страна показанията на свидетелите изцяло не кореспондират с другия събран по делото и подробно обсъден доказателствен материал, поради което намира същите за тенденциозни и предубедени. В останалата част съдът възприе изложеното в показанията на свидетелите К.А.и С. Господинов като характеристичните данни за подсъдимия А..

Съдът възприе като годно доказателство приложените по делото протоколи за разпознаване на лица по снимка от 20.07.2015 г., тъй като същите са изготвени съгласно изискванията на чл.169 и следващите от НПК. Преди извършване на това разпознаване е проведен разпит на пострадалата А.Т., в който същата е посочила конкретните белези от визията на нападателите, по които би могла да ги разпознае. От друга страна, всяко едно от двете разпознавания е било извършено поотделно, съставени са отделни протоколи за действието по разследване и са присъствали поемни лица, каквото е изискването на чл.171, ал.1 от НПК. 

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК лицето се предоставя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни с него по външност. В показанията си, свид. Т. посочва, че съпоставените лица са й били представени в албум. По делото са приложени два броя протоколи за разпознаване на лица от 20.07.2015 г. със съпоставени четири лица, като наред с това е приложен албум със снимки на разпознаваните лица. Нормата на чл.171, ал.4 от НПК предвижда възможност за разпознаване по снимка при невъзможност за показване на самото лице. В конкретния случай е извършено разпознаване по снимка, при което с категоричност пострадалата е разпознала в лицето на подсъдимите К.М. и И.Д. извършителите на деянието спрямо нея, за което е взела и участие в разпознаването и е положила подписът си върху протоколите. От протоколите за разпознаване се установява, че в задължителния разпит – неделима част от разпознаването, относно това по какво ще познае всяко едно от лицата, свид. Т. ясно, детайлно и без колебание е описала конкретните особени белези, по които ще го разпознае. От приложените албуми със снимки, по които е извършено разпознаването е видно, че подсъдимите, които е разпознала, действително притежават описаните от нея особени белези.

Не може да бъде споделен доводът на защитата, че посочените два процесуални документа са дискредитиран поради обстоятелството, че не е извършено разпознаване на живи лица. На първо място, при самото разпознаване, на подсъдимите лица са били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ и същите са се намирали в съответното пенитенциарно заведение. Това обстоятелство по – скоро би могло да се тълкува като липса на обективна възможност лицата да бъдат осигурени за разпознаване именно поради тяхното задържане през същия този период от време. Дори и при достигането на противоположен извод от посочения, то следва да се има предвид, че в Решение № 502 от 20.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1601/2013 г., I н. о., НК се приема, че изискването по чл. 171, ал. 4 НПК „когато не е възможно да се покаже“, не значи лицето да бъде издирено, призовано или принудително доведено за това следствено действие / или тази невъзможност да бъде установена /, а значи, че законът дава възможност, когато в конкретния процесуален момент не е възможно да бъде показано лицето, да се извърши разпознаване по снимка, заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. Поради това, законодателят приема, че разпознаването по снимки е равнопоставен законово предвиден способ за доказване и относимата регламентация дава възможност за неговото използване не само в хипотезите на отсъствие на обвиняемия. Невъзможността едно лице да бъде представено за разпознаване може да произтича от редица други обстоятелства, отнасящи се до условията, при които се предприема този способ на доказване. В практиката си ВКС е приел, че личното представяне за разпознаване на обвиняемото лице може да бъде изключено поради редица фактори – напр. местопребиваването на разпознаващия, здравословно състояние, или когато просто в конкретния процесуален момент лицето не може да бъде показано. В тези хипотези не би могло да се очаква разпознаването на обвиняемия, респ. подсъдимия да бъде извършено по друг начин освен по снимки. Поради това и с оглед изложените съображения за спазване изискванията от чл.169 до чл.171 от НПК за провеждане на посоченият способ за доказване, съдът възприе като годно доказателство приложените по делото протоколи за разпознаване на лица по снимка от 20.07.2015 г.

За пълнота към изложеното следва изрично да се отбележи и обстоятелството, че през време на цялото проведено наказателно производство, в неговата досъдебна и съдебна фаза, се наблюдава едно последователно и категорично поведение на свид. Т. във връзка с възприетите от нея нападатели. Освен изразената категоричност при извършеното разпознаване, в разпита пред настоящия съдебен състав свидетелката отново без колебание посочи именно двамата подсъдими К.М. и И.Д. като извършители на деянието спрямо нея. Същевременно свидетелката отново описа и специфичните външни белези от визията на подсъдимите, по които ги е разпознала.

Съдът обоснова изводите си и въз основа на писмените доказателства по делото : Папка : жалба от Н.Н. до Началник на ОДМВР – гр. П. (л.1), жалба от А.Т. до Началник на ОДМВР – гр. П. (л.3), протокол за предупреждение на Р.С. от 01.06.2015 г. (л.7), препис от Запис на заповед, издадена от А.Т. в полза на Р.С. от 15.09.2009 г. (л.8), препис от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 25.10.2010 г. на РС – П. (л.9),  препис от Запис на заповед, издадена от Н.Н. в полза на Р.С. от 16.09.2010 г. (л.10), Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.02.2011 г. на РС – П. (л.11), препис от Запис на заповед, издадена от Н.Н. в полза на Р.С. от 16.08.2010 г. (л.12), Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 29.11.2011 г. на РС – П. (л.13), приемо – предавателен протокол от 14.07.2015 г. на 6 броя банкноти под опис и разписка, ведно с албум от копие на банкнотите (л.34 – л.36), писмо от „БТК“ ЕАД от 19.06.2015 г., съдържащо информация за собственост на мобилни абонатни номера и трафични данни на мобилни телефони с приложен 1 брой CD, съдържащ извлечения (л.37); Том 1 : протокол за оглед на местопроизшествие от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1033 / 2015 г. (л.45 – л.51), ведно с три броя албуми към него (л.60 – л.88), протокол за обиск и изземване на И.Д. от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1034 / 2015 г. (л.93), протокол за обиск и изземване на К.М. от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1031 / 2015 г. (л.100), протокол за обиск и изземване на Н.А. от 14.07.2015 г. и определение на РС – П. по ЧНД №1032 / 2015 г. (л.107), протокол на оглед на веществени доказателства от 15.07.2015 г. за л.а. „*.“ с ДК № РК 0505 РА (л.112 – л.115), ведно с албум (л.116 – л.128), протокол на оглед на веществени доказателства от 15.07.2015 г. за л.а. „*.“ с ДК № СВ 8254 АВ (л.129 – л.132), ведно с албум (л.133 – л.136), протокол от 15.07.2015 г. по ЧНД №01030/2015 г. по описа на РС – П., 05 състав (л.163 – л.166); протокол за разпознаване на лица по снимки от 20.07.2015 г. (л.171 – л.172), ведно с албум (л.173 – л.174), протокол за разпознаване на лица по снимки от 20.07.2015 г. (л.176 – л.177), ведно с албум (л.178 – л.179) и албум (л.180 – л.181); Том 2 : писмо с изх. № 513р – 21976 / 21.07.2015 г. от 06 РУ – СДВР за К.М. (л.16), писмо с изх. № 513р – 247 / 21.07.2015 г. от СДВР за И.Д. (л.18), писмо с изх. № 1640 / 24.07.2015 г. на Окръжен съд – П., писмо изх. № 1464 / 30.07.2015 г. на Районен съд – П., писмо от 27.07.2015 г. от ДСИ – гр. П., препис от СМУ №10 от 2015 г . за Ю.Ц. и епикриза (л.45 – л.47), кадрова справка за И.Д. от СДВР (л.58), кадрова справка за К.М. от СДВР (л.59), писмо изх. №513000 – 12195 / 30.07.2015 г. на СДВР относно подадени сигнали и жалби за И.Д. и К.М. (л.63), писмо изх. №513р –21947 / 21.07.2015 г. на СДВР за ползвани мобилни номера от И.Д. (л.67), писмо изх. №812100 – 25085 / 21.07.2015 г. на МВР – Дирекция „Инспекторат“  относно подадени сигнали и жалби за И.Д. и К.М. (л.73), писмо изх. №785500 – 2161 / 22.07.2015 г. на МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“  относно подадени сигнали и жалби за И.Д. и К.М. (л.75), препис от свидетелство а регистрация, част I за л.а. „*.“ с ДК № *(л.83); Том 3 : писмо с изх. № 11466 / 06.08.2015 г. от ЧСИ Б. (л.4), писмо с изх. № 46 – 00 – 6162#1 от 18.08.2015 г. от ТД на НАП С. – офис П. относно регистрирани трудови договори на Н.А. (л.6), писмо с изх. № 513000 – 14716 / 07.09.2015 г. от СДВР с приложени преписи от трудови досиета и график за работа на К.М. и И.Д. (л.11 – л.27); Том 4 : препис от история на заболяването за Ю.Ц. (л.39 – л.48), определение от 07.12.2015 г. по НЧД № 1534 / 2015 г. на СпНС за предоставяне на данни от мобилен оператор (л.57 – л.58), характеристични данни за Н.А. *** ООД (л.67), писмо изх. № С20463 / 14.12.2015 г. с приложения (л.74а – л.74в), Удостоверение за раждане на К.М. и преписи от документи за самоличност на Р.В. и Т.В. (л.113 – л.115 от съдебното дело), писмо от „*.“ ЕООД с копие от публикация от вестник „Телеграф“ от 17.07.2015 г. (л.214 – л.215 от съдебното дело), писмо изх. № 230000 – 12112 от 07.10.2016 г. от 06 РУ – СДВР за подс. К.М. и свид. Р.М. (л.219 – л.264 от съдебното дело), експертно решение №3027 / 17.12.2015 г. за В. В. (л.300 от съдебното дело), трудов договор от 15.03.2016г. за Н.А. (л.301 от съдебното дело) удостоверение за раждане за Валерий И.Д. от 21.09.2014 г. (л.302 т съдебното дело), болничен лист за К.Б.(л.303 от съдебното дело), характеристика за И.Д. (л.304 от съдебното дело), веществени доказателства под опис, както и справки за съдимост за подсъдимите лица.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По отношение на  повдигнатото обвинение срещу подсъдимите К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимите К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК.

От обективна страна, за времето от 19.05.2015 г. до 14.07.2015 г., в гр. П., с цел да набавят за себе си имотна облага, а именно паричната сума от 42 000,00 лева, принудили Н.З.Н., да извърши нещо противно на волята му, а именно да им заплати посочената паричната сума в размер на 42 000,00 лева. Това е станало чрез употребата на сила, като на 19.05.2015 г., около 22.30 часа в гр. П., ул. „Т.“, тримата подсъдими го съборили на земята до ел. таблото на партера на блок №*, в който живеел св. Н. и го удряли многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците, както и чрез заплашване – подс. Д. му казал, че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42 000лв., „за него ще стане страшно“. В резултата на така упражнената принуда, на свид. Н.Н. му била причинена имотна вреда в размер на 200,00 лева, която последният предал на подсъдимите лица.

Деянието е извършено от страна на подсъдимите К.М. и И.Д. при условията на чл.142, ал.2, т.6, пр.4 от НК тъй като същите са били от състава на Министерство на вътрешните работи, доколкото подс. К.М. е заемал длъжността „Старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 Районно управление при СДВР, а подс. И.Д. е заемал длъжността „Младши инспектор – полицай“ в 02 взвод, 02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР.

Деянието е извършено от страна на подс. Н.А. при условията на чл.142, ал.2, т.6, пр.2 от НК, доколкото по делото е установено, че същият е бил служител в организация ( търговско дружество ), която извършва охранителна дейност, а подс. А. е заемал длъжността „сътрудник охрана“ в Охранителна фирма „*“ ООД.

Подсъдимите К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. са действали съвместно помежду си, доколкото тримата подсъдими заедно са взели непосредствено участие за осъществяване на изпълнителното деяние – упражнената принуда с цел да набавят за себе си имотна облага, поради което е налице и квалифициращото обстоятелство „деянието е извършено от две или повече лица“ по чл.213а, ал.2, т.4 НК. За да е налице съизвършителство между  две или повече лица в извършването на общественоопасното деяние по чл.214 от НК е необходимо да съществува връзка между деянието на тези съучастници, както в обективно, така и в субективно отношение. С оглед на това, от обективна страна се изисква съвместност на усилията на отделните участници при осъществяване на престъплението, като е необходимо съвместните усилия на участниците да са в причинна връзка с осъществяване на изпълнителното  деяние и с осъществяване на престъпния резултат. В случая по делото се установи, че тримата подсъдими едновременно са дошли пред дома на свид. Н. и са упражнили конкретна сила и принуда спрямо него, а впоследствие са взели участие при получаване на паричните средства. В субективно  отношение обединяващ момент в съизвършителството е наличността на конкретен общ умисъл на дейците, т.е. всеки от съучастниците, при осъществяване на действията си, трябва да има съзнанието, че участва в  изпълнението на престъплението, заедно с другия извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. От действията на тримата подсъдими по делото лица се налага извода, че е налице общност на умисъл за осъществяване на принуда, с цел набавяне на инкриминираната парична сума от пострадалия Н..

От обективираните действия на К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. се установява, че те са съзнавали настъпването на общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване, доколкото с конкретните си действия всеки от тях  е допринесъл  за настъпването на престъпния резултат. Решението на въпроса за субективната страна на подсъдимите следва да се постави на плоскостта на взетото първоначално решение у тях да употребят сила спрямо пострадалия Н., предприемайки конкретни действия спрямо него. Обстоятелството, че лицата са принудили свид. Н., чрез употреба на сила и заплаха да извърши нещо против волята му, за да се причини съставомерния резултат, води до извода, че подсъдимите К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. несъмнено са искали настъпването на този резултат. Така тримата подсъдими К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А.  са имали както съзнанието, че не са сами, така и волята да осъществят намерението си  заедно за употреба на сила и заплаха спрямо свид. Н. Николв и да набавят за себе си имотна облага.

Така от субективна страна деянието е извършено при форма на вина  пряк умисъл. Подсъдимите К.Р.М., И.Е.Д. и Н.В.А. са съзнавали общественоопасният характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Също така са съзнавали, че деянието им е противоправно и наказуемо.

Относно наказанието:

За престъплението по чл.214, ал.2, т.1 законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от две до десет години и ”Глоба”  от 4000 до 6000 лева, като може да бъде постановена конфискация до ½ от имуществото.

По отношение на подс. К.Р.М. смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата на предходни осъждания, относително младата възраст на подсъдимия към датата на деянието, както и добрите характеристични данни. Съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство във връзка с възведеното деяние. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието не е било извършено при наличието на множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и определи наказание при условията на чл.54 от НК, към минимално предвидения по чл.214, ал.2, т.1 от НК размер, а именно  “Лишаване от свобода” за срок от три години и ”Глоба” в размер на 4000 лева.

По отношение на подс. И.Е.Д. съдът намери като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, относително младата възраст на подсъдимия към датата на деянието, неговото семейно положение и наличие на низходящ  роднина по права линия и добрите характеристични данни. Съдът отново прие като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство във връзка с възведеното деяние. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието не е било извършено при наличието на множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което също определи наказание при условията на чл.54 от НК, към минимално предвидения размер по чл.214, ал.2, т.1 от НК, като му наложи наказание  “Лишаване от свобода” за срок от три години и ”Глоба”  в размер на 4000 лева.

По отношение на подс. Н.В.А. съдът намери като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, относително младата възраст, наличието на трудова ангажираност, добрите характеристични данни и утежненото семейно положение, налагащо необходимостта от полагането на ежедневни грижи за негов близък, както и инцидентния характер на деянието. Съдът отново прие като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство във връзка с възведеното му деяние. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, от една страна деянието е било извършено при наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства Същевременно полагането на ежедневни грижи за близък човек (бащата на подсъдимия е в тежко здравословно състояние и е  неподвижен, видно от приложената медицинска документация) се явява изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, поради което намери, че следва да определи наказание при условията на чл.55 от НК. Поради това и на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК съдът определи наказанието под минимално предвидения размер по чл.214, ал.2, т.1 от НК, като му наложи наказание  “Лишаване от свобода” за срок от една година и ”Глоба”  в размер на 4000 лева.

Съдът прие, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, за прилагане на института на условното осъждане спрямо подс. Н.В.А.. Подсъдимия е млад човек, но с ясни представи за обществено полезно и съответно за противоправно деяние, като в случая е бил изкушен чрез неправомерно поведение да осъществи общественоопасно деяние и да реализира имотна облага за себе си. Също така обаче съдът преценява и обстоятелството, че провеждането на наказателното производство против подс. Н.В.А. от една страна е оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което неизбежно е въздействало и на представата му за евентуалните възможни последици при продължаване на престъпната му дейност. Поради това и съдът прие, че за превъзпитанието на подсъдимия Н.В.А., както и за постигане на другите цели на наказанието, не е наложително неговото реално изтърпяване. В тази връзка съдът намери, че определянето на наказание “Лишаване от свобода” за срок една година, съчетано с условното отлагане на това наказание за срок от три години е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото му правомерно поведение, под угрозата, че при извършване на ново деяние, ще изтърпи и настоящето условно отложено наказание.

По отношение на  повдигнатото обвинение срещу подсъдимите К.Р.М. и И.Е.Д. за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимите К.Р.М. и И.Е.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК.

От обективна страна, на 20.05.2015 г. в гр. П., с цел да принудят А.Й.Т., да се разпореди с паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева, употребили сила спрямо нея чрез нанасяне на удар и я заплашили, че ако не им плати тази сума, за нея и семейството й нещата ще станат много лоши и ще пострадат децата и внуците й.

Деянието е извършено от страна на подсъдимите К.М. и И.Д. при условията на чл.142, ал.2, т.6, пр.4 от НК тъй като същите са били от състава на Министерство на вътрешните работи, доколкото подс. К.М. е заемал длъжността „Старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 Районно управление при СДВР, а подс. И.Д. е заемал длъжността „Младши инспектор – полицай“ в 02 взвод, 02 група на 01 сектор „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР.

Подсъдимите К.Р.М. и И.Е.Д. са действали съвместно помежду си, доколкото двама подсъдими заедно са взели непосредствено участие за осъществяване на изпълнителното деяние – упражнената принуда с цел да принудят А.Й.Т., да се разпореди с паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева и отправеното към нея заплашване, поради което е налице и квалифициращото обстоятелство „деянието е извършено от две или повече лица“ по чл.213а, ал.2, т.4 НК. За да е налице съизвършителство между  две или повече лица в извършването на общественоопасното деяние по чл.213 от НК е необходимо да съществува връзка между деянието на тези съучастници, както в обективно, така и в субективно отношение. С оглед на това, от обективна страна се изисква съвместност на усилията на отделните участници при осъществяване на престъплението, като е необходимо съвместните усилия на участниците да са в причинна връзка с осъществяване на изпълнителното деяние. В случая по делото се установи, че двамата подсъдими едновременно са дошли пред детска градина „*.“ в гр. П. и са упражнили принуда спрямо свид. Т.. В субективно отношение обединяващ момент в съизвършителството е наличността на конкретен общ умисъл на дейците, т.е. всеки от съучастниците, при осъществяване на действията си, трябва да има съзнанието, че участва в  изпълнението на престъплението, заедно с другия извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. От действията на двамата подсъдими се налага извода, че е налице общност на умисъл за осъществяване на принуда, с цел набавяне на инкриминираната парична сума от пострадалата Т..

От обективираните действия на К.Р.М. и И.Е.Д. се установява, че те са съзнавали настъпването на общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване, доколкото с конкретните си действия всеки от тях е допринесъл за осъществяване на инкриминираното деяние. Решението на въпроса за субективната страна на подсъдимите следва да се постави на плоскостта на взетото първоначално решение у тях да употребят принуда спрямо свид. Т., предприемайки конкретни действия спрямо нея. Обстоятелството, че лицата са принудили свид. Т., чрез употреба на сила и заплаха да извърши нещо противно на волята й, води до извода, че подсъдимите К.Р.М. и И.Е.Д. несъмнено са искали настъпването на този резултат. Така двамата подсъдими К.Р.М. и И.Е.Д. са имали както съзнанието, че не са сами, така и волята да осъществят намерението си заедно за употреба на сила и заплаха спрямо свид. Анна Т. с цел да принудят същата да се разпореди с паричната сума от 42000 /четиридесет и две хиляди/ лева.

Така от субективна страна деянието е извършено при форма на вина  пряк умисъл. Подсъдимите К.Р.М. и И.Е.Д. са съзнавали общественоопасният характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Също така са съзнавали, че деянието им е противоправно и наказуемо.

Относно наказанието:

За престъплението по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от две до осем години и ”Глоба”  от 3000 до 5000 лева.

И в настоящия случай, съдът прецени, че по отношение на подс. К.Р.М. смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата на предходни осъждания, относително младата възраст на подсъдимия към датата на деянието, както и добрите характеристични данни. Съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство във връзка с възведеното деяние. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието не е било извършено при наличието на множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и определи наказание при условията на чл.54 от НК, към минимално предвидения по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК размер, а именно  “Лишаване от свобода” за срок от две години и ”Глоба”  в размер на 3000 лева.

Относно подс. К.Р.М. съдът прие, че е налице хипотезата на чл.23, ал.1 от НК за групиране на наложените по настоящето дело наказания за извършени престъпления по чл.214, ал.2, т.1 от НК и по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК. Деянията са били извършени от подс. К.Р.М. преди да има постановена присъда за което и да е от тях, като деянията се санкционират едва с настоящата присъда. Поради това и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът намери, че следва да се наложи най - тежкото от така наложените наказания, а именно “Лишаване от свобода” за срок от три години, наложена за извършеното престъпление по чл.214, ал.2, т.1 от НК, като на основание чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини към така определеното най - тежко наказание и наказанието ”Глоба” в размер на 4000 лева, наложено като допълнително наказание за извършеното престъпление по чл.214, ал.2, т.1 от НК.

Съдът прие, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, за прилагане на института на условното осъждане спрямо подс. К.Р.М.. Подсъдимия е млад човек, но с ясни представи за обществено полезно и съответно за противоправно деяние, като в случая е бил изкушен чрез неправомерно поведение да осъществи общественоопасно деяние и да реализира имотна облага за себе си. Също така обаче съдът преценява и обстоятелството, че провеждането на наказателното производство против подс. К.Р.М. от една страна е оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което неизбежно е въздействало и на представата му за евентуалните възможни последици при продължаване на престъпната му дейност. Поради това и съдът прие, че за превъзпитанието на подсъдимия К.Р.М., както и за постигане на другите цели на наказанието, не е наложително неговото реално изтърпяване. В тази връзка съдът намери, че определянето на наказание “Лишаване от свобода” за срок три години, съчетано с условното отлагане на това наказание за срок от четири години е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото му правомерно поведение, под угрозата, че при извършване на ново деяние, ще изтърпи и настоящето условно отложено наказание.

По отношение на подс. И.Е.Д. съдът отново констатира като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания, относително младата възраст на подсъдимия към датата на деянието, неговото семейно положение и наличие на низходящ  роднина по права линия и добрите характеристични данни. Съдът отново прие като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство във връзка с възведеното деяние. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието не е било извършено при наличието на множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което също определи наказание при условията на чл.54 от НК, към минимално предвидения размер по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК, като му наложи наказание  “Лишаване от свобода” за срок от две години и „Глоба“ в размер на 3000 лева.

Относно подс. И.Е.Д. съдът прие, че е налице хипотезата на чл.23, ал.1 от НК за групиране на наложените по настоящето дело наказания за извършени престъпления по чл.214, ал.2, т.1 от НК и по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК. Деянията са били извършени от подс. И.Е.Д. преди да има постановена присъда за което и да е от тях, като деянията се санкционират едва с настоящата присъда. Поради това и на основание чл.23, ал.1 от НК съдът намери, че следва да се наложи най - тежкото от така наложените наказания, а именно “Лишаване от свобода” за срок от три години, наложена за извършеното престъпление по чл.214, ал.2, т.1 от НК, като на основание чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини към така определеното най - тежко наказание и наказанието ”Глоба” в размер на 4000 лева, наложено като допълнително наказание за извършеното престъпление по чл.214, ал.2, т.1 от НК.

Съдът прие, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, за прилагане на института на условното осъждане спрямо подс. И.Е.Д.. Подсъдимия е млад човек, но с ясни представи за обществено полезно и съответно за противоправно деяние, като в случая е бил изкушен чрез неправомерно поведение да осъществи общественоопасно деяние и да реализира имотна облага за себе си. Също така обаче съдът преценява и обстоятелството, че провеждането на наказателното производство против подс. И.Е.Д. от една страна е оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което неизбежно е въздействало и на представата му за евентуалните възможни последици при продължаване на престъпната му дейност. Поради това и съдът прие, че за превъзпитанието на подсъдимия И.Е.Д., както и за постигане на другите цели на наказанието, не е наложително неговото реално изтърпяване. В тази връзка съдът намери, че определянето на наказание “Лишаване от свобода” за срок три години, съчетано с условното отлагане на това наказание за срок от четири години е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото му правомерно поведение, под угрозата, че при извършване на ново деяние, ще изтърпи и настоящето условно отложено наказание.

Така определените наказания настоящият съдебен състав счита, че отговарят на степента на обществена опасност на деянията и най - вече на степента на обществена опасност на дейците и ще изпълнят задачите на генералната превенции. Така определеното наказание съдът намира, че ще има превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимите и превантивно – възпиращо въздействие върху обществото. 

Относно разноските:

Доколкото съдът осъди подсъдимите К.Р.М., Иво Е.Д. и Н.В.А. по така повдигнатите им обвинения, той им възложи разноските по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, като определи частта, която всеки от тях следва да заплати.

 

С оглед на тези съображения, съдът постанови своята присъда.

 

 

                                            СЪДИЯ: