№ 2581
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „БАЛЕВИ АГРО" ЕООД, чрез адв. А.А.,
въззивна жалба срещу Решение № 57 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 568 /2021 на РС-Провадия,
в частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че Д. Н. ЯН., е
собственик на 1000 кв.м. реални части от недвижим имот, находящ се в с.Кривня,
общ.Провадия, представляващи част УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.Кривня,
целия с площ от 7400 кв.м., при граници на реалната част от две страни път и УПИ II-59 по
плана на с.Кривня, при граници на цялото място от две страни път, УПИ III- 59,
защриховани с оранжев цвят на комбинирана скица Приложени №1, към изготвената
съдебно техническа експертиза по делото, представляваща неразделна част от решението, с
площ на реалните части по комбинираната скица 1066 кв.м., въз основа на давностно
владение продължило през периода 1975г. - м.05.2021 г.
Въззивникът излага становище за неправилност и необоснованост на съдебното
решение, като сочи, че същото е постановено без да бъдат обсъдени всички доказателства
по делото в тяхната взаимна връзка и зависимост. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е идентифицирал основания спорен въпрос по делото, а именно - дали процесният
имот е общинска или частна собственост, но изводите му в тази връзка били погрешни и
противоречали както на приложимия материален закон, така и на събраните доказателства
по делото. Въпреки приложените по делото извадки от действащия и предходния план на
селото и разписния лист, в който ТКЗС фигурира като собственик, съдът неправилно приел,
че посочените писмени доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че имотът е бил
включен в ТКЗС. По посочения начин нарушил разпоредбата на чл. 179 от ГПК като не се
съобразил с материалната доказателствена сила на представените официални документи.
Съдът обосновал изводите си със съдебна практика, неприложима към процесния случай.
Същата се отнасяла до недвижими имоти, при които е запазено владението в реални граници
от лицата, които са били техни собственици преди създаване на ТКЗС - до началото на 60-те
години на миналия век. Нещо повече, съгласно показанията на свидетелите през 1975 г.
процесния имот и имотите в непосредствена близост до него били „раздадени" за ползване
от ТКЗС, като същите били собственост на едно семейство от селото. В процеса на
възстановяване на земеделските земи, тези имоти не били възстановени в стари реални
граници, тъй като наследниците са получили имоти на друго място. Поради изложеното
счита, че са останали земи по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. имоти стопанисвани от
Община Провадия, които законосъобразно е актувала.
1
На следващо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд, че
ищецът е владял имота, като счита, че същият е бил негов държател, което се установявало
и от свидетелските показания по делото. От разпита на всички свидетели ставало ясно, че
обществеността е запозната с характера на собствеността на процесния имот, както и
съседните нему имоти. Последните били обработвани от хора от селото, като всеки от тях е
ползвал имота си без правно основание, но със знанието на носителя на правото на
собственост, а именно първо ТКСЗ, а впоследствие Община Провадия. Дори и тези
разпитани по инициатива на ищцовата страна заявили, че същата ползва, а не владее имота.
В допълнение сочи, че насрещната страна не е започнала процедура по снабдяване с
документи за собственост и не се установява да е заплащала данъци за имота. Поради
изложеното моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Н. ЯН., чрез адв. Г.Н., с
който жалбата се оспорва като неоснователна, по твърдения, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно, постановено след извършен цялостен и задълбочен анализ
на всички събрани в рамките на процеса доказателства, извършен в съответствие с
релевантните материални и процесуално-правни норми, съдът подробно и детайлно в
съответствие с конкретиката на казуса е обсъдил събраните доказателства и е обосновал
извода, че по делото липсват доказателства процесният имот да е отчуждаван, да е бил
внесен в ТКЗС. Визираната във въззивната жалба техническа документация не била
относима към разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а и не посочвала собственик на имота.
Подобна информация се съдържала единствено в представения по делото разписен лист, в
който е посочено, че територията на парцела е част от земеделска земя с пл. № 58, записан в
посочения документ като собственост на ТКЗС. Позовавайки се на съдебна практика на
ВКС, въззиваемият сочи, че разписният лист не обвързва съда с материална доказателствена
сила и не съставлява доказателство за собственост. Дори в заключението по изготвената
СТЕ се установявало, че не са налице данни и графична информация за имоти в
урбанизираната територия, които са включени в блоковете на ТКЗС в целия им вид за
землището на село Кривня. Той попадал в регулационните граници на населеното място -
село Кривня, поради което не можели да бъдат кредитирани показанията на св. Попов, че е
разпределен за ползване съобразно карта, разгледана от него в деня преди заседанието, тъй
като същият е част от урбанизираната територия на населеното място, а не от плана за
земеразделяне на селото.
С оглед твърдението си, че по делото липсват доказателства процесният имот да е
отчуждаван и да е бил внесен в ТКЗС, въззиваемата страна сочи, че същият не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно не попада в приложното поле на чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ, поради което не може да бъде включен и във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Следователно, твърди, че същият не е общинска собственост и не са налице пречки да бъде
придобит по силата на давностно владение.
Посочва, че разпитаните по делото свидетели еднозначно установяват, че процесният
имот е обработван непрекъснато първоначално от бащата на ищеца Я., а впоследствие и от
самия ищец. По посочения начин поел еди нят е реализирал фактическия състав па
прндобивната давност, посочен в чл. 79, ал. 1 от ЗС, като е владял открито, явно и
непрекъснато с намерение за сносно процесния недвижим имот. В този смисъл се явявали
неоснователни възраженията на въззивника, че осъществяваната фактическа власт
представлява държане, а не владение на имота. Намерението за неговото своене, освен
презумптивно установено в текста на чл. 69 от ЗС, в случая било изводимо от конкретните
действия, реализирани от ищеца и подробно описани от свидетелите - поддръжка на имота,
целогодишната му обработка за периода от 1975 г - 2021 г, според собствените му нужди и
решения, лично и чрез възмездното възлагане на други лица, ограждането на имота и пр.
В заключение оспорва възраженията на въззивника, че не се установява за процесния
имот да са заплащани данъци от ищеца, като счита, че владението като основание за
придобиване на собственост на недвижим имот е фактическо отношение, с което се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост върху чужда вещ, т.е. то се
2
осъществява чрез фактически действия спрямо имота, а декларирането на същия е правно
такова. Едновременно с това, съгласно установеното в TP № 4/17.12.2012 г по т. д. № 4/2012
г ОСГК на ВКС позоваването не било елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. По
изложените съображения моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е допустима и редовна, и
следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание. С нея не са направени
доказателствени искания, като не са налице основания за служебното събиране на
доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ГПК на необжалвалия другар Община
Провадия следва да бъде указана възможност най-късно в срок до първото заседание по
делото да се присъедини към жалбата на своя съответник, като подаде писмена молба с
препис за въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „БАЛЕВИ АГРО" ЕООД, чрез
адв. А.А., срещу Решение № 57/28.03.2022 г. по гр.д. № 568/2021 г. на РС-Провадия, в
частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че Д. Н. ЯН., е
собственик на 1000 кв.м. реални части от недвижим имот, находящ се в с.Кривня,
общ.Провадия, представляващи част УПИ II в кв.5, по регулационния план на с.Кривня,
целия с площ от 7400 кв.м., при граници на реалната част от две страни път и УПИ II-59 по
плана на с.Кривня, при граници на цялото място от две страни път, УПИ III- 59,
защриховани с оранжев цвят на комбинирана скица Приложени №1, към изготвената
съдебно техническа експертиза по делото, представляваща неразделна част от решението, с
площ на реалните части по комбинираната скица 1066 кв.м., въз основа на давностно
владение продължило през периода 1975г. - м.05.2021 г.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 1262/2022г. на 20.09.2022 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3