№ 10735
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110122717 по
описа за 2022 година
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу С. Н. С. и А. Б. С. осъдителни искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти всеки от тях по 1/2 от описаните в
исковата молба суми в общ размер на 1741.83 лв.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с С. Н. С. и А. Б. С.
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирА. по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „ФИРМА” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба№2 /28.05.2004 и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците на депозирА.
искова молба.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Още с исковата молба, а така също и в открито съдебно заседание от 29.09.2022 г.
ищецът е поискал да се даде ход на делото и да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК, не се явяват и не изпращат
представител в първото по делото заседание, редовно призовани са и не са направили искане
делото да се разглежда в тяхно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за
вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 169.67 лв. за
настоящото производство за държавнa таксa и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** и А. Б. С., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
С., да заплатят на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., всеки от тях по
1/2 от следните суми: сумата от 1422.81 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 285.33 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2019 г. до 13.04.2022 г., сумата от 27.64
2
лв. – такса за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.05 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово
разпределение за периода 30.09.2019 г. – 13.04.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК – сумата от 169.67 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3