РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 352/22.2.2023г.

 

гр. Пловдив, 22.02.2023  год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХII състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:          ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                             ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                                 

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от председателя к.а.дело № 2927 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1.Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

2. Образувано е по касационна жалба на С.Д.К., служител в  отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив против решение № 3049/13.09.2022г. на Районен съд Пловдив, Х гр.състав, постановено по гр. дело № 16766/2021г., с което е отменена заповед за задържане на лице рег. № 11773зз-71/25.10.2021г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146, т.2 и т.3 АПК са неправилни и необосновани. Твърди, че заповедта съдържа фактическите и правни основания за задържането на лицето и е издадена при наличие на предпоставките по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и в съответствие с целта на закона.

Искането е за отмяна на решението.

3. Ответникът – В. С. С., чрез адв. Т.А. изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и кореспондира с константната съдебна практика на административните съдилища.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

4. Участвалия в производството прокурор - представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за основателност на жалбата.

5.Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

ІІ. За допустимостта:

6.Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

ІІІ. За фактите и за правото :

7.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното :

8. Предмет на оспорване пред Районния съд е била заповед за задържане на лице рег. № 11773зз-71/25.10.2021г., издадена от С.Д.К., служител в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която В. Славеев С., ЕГН ********** е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, поради данни за извършено престъпление  по чл.234, ал.1 от НК.

9. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.2 и т.3 АПК.

Относно изискванията за форма и съдържание, съдът е посочил, че заповедта не съдържа фактически основания за задържането съгласно чл. 74, ал. 2, т.2 ЗМВР. В тази връзка съдът е приел, че задължението те да бъдат възпроизведени в административния акт произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, според който в заповедта се посочват фактическите и правните основания за задържането. В случая, според приетото от съда, не може да се приеме, че заповедта съдържа фактически основания, тъй като в нея е възпроизведена само хипотезата на правната норма, така както тя е записана в чл. чл.234, ал.1 от НК, а не конкретни факти и обстоятелства, които са довели издаващия орган до обосновано предположение, че относно задържаното лице има данни, че е извършило престъпление – основанието посочено в чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Тоест в случая е посочено само правното основание, но не и конкретните обстоятелства, които са послужили като основание административния орган да приеме, че е налице действително хипотезата чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Тези обстоятелства според първоинстанционния съд, не могат да се извлекат и от представените от административния орган други писмени доказателства, сочещи за извършени процесуални действия в неотложен случай /лист 25 на делото/. Според приетото от съда в тази насока, липсват доказателства относно това, че тези действия са били впоследствие одобрени от компетентния съд, а освен това, се установява от представеното писмо на Районна прокуратура Пловдив, че жалбоподателят няма процесуално качество по цитираното в заповедта за задържане досъдебно производство.

В обсъжданата насока, и позовавайки се на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, съдът е приел, че в случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Освен това, тълкувайки нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР първоинстанционния съд е приел, че тези данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не да се установяват впоследствие.

10. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. Правилно съдът приел, че това законово изискване в случая не е спазено. В изложената насока е съдебната практика на административните съдилища по аналогични казуси, както и практиката на ЕСПЧ по аналогични казуси. В този смисъл е решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление.

В случая заповедта не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР, тъй като съдържа бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Тези мотиви, в никаква степен не обосноват данни за участие на  В. Славеев С. в извършването на каквото и да било престъпление, което да е наложило задържането му срок от 24 часа. При липсата на конкретни фактически основания, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и наложената принудителна административна мярка не съответства на предвидените от закона цели - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца. Изложените в касационната жалба подробни съображения не могат да преодолеят липсата на фактически основания в акта за задържане и липсата на данни по делото за извършено от задържаното лице престъпление.

11. Наред с гореизложеното и за пълнота, следва в случая да се посочи, че административния акт - заповедта за задържане, е издадена и в нарушение и на чл. 6 АПК. Целта на задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Оспорената заповед не съответства на посочените цели. В тази връзка следва да се посочи, че полицейското задържане задължително трябва да е обосновано с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, каквито в разглеждания случай не са налице.

12. По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение, с което заповедта за задържане е отменена е валидно, допустимо и правилно постановено и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да се остави в сила.

IV. За разноските:

13. При посочения  изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ХХII – ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3049 от 13.09.2022г. на  Пловдивски районен съд, Х - ти гр. състав, постановено по  гр.дело № 16766 по описа на същия съд за 2021 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ №7, да заплати на В. С. С., ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за  касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

 

  

 

                                                                                              2.