ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 985
гр. Пловдив, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502363 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№10025/15.09.2021г
депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, против Разпореждане от
20.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№6451/2021г обективирано в Заповед
№4556 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК ПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК против К. А. А. за заплащане на сумата от 92.90лв., обезщетение за
забава върху просрочена главница и разноски над уважения до претендирания
размер. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, по съображения подробно изложени
в жалбата. Твърди, че са налице всички законови изисквания за дължимост на
претендираното вземане, поради което моли за отмяна на разпореждането в
обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение за
претендираната сума.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което жалбата се
1
явява процесуални допустима, а разгледана по същество неоснователна по
следните съображения:
Районният съд е сезиран със Заявление депозирано от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК против К. А. А . В заявлението се твърди, че
вземането произтича от Договор за потребителски кредит
№**********/29.11.2019г. Претендираните суми са за невърнат остатък от
главницата по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава
върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от
договора за потребителски кредит и извлечение от счетоводните книги.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, в частта
за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, като
е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за
проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, е
констатирал такива. Посочено е, че договореното обезщетение за забава е
начислено наред със законната лихва и договорения лихвен процент от
31.80%, при което реално прилагания лихвен процент на обезщетението за
забава се равнява на 41.80%. Подобна клауза , позволяваща начисляването на
обезщетение за забава над законната лихва, съдът е приел за неравноправна
клауза на основание чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава
потребителя, при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо обезщетение.
Настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд
следва да издаде заповед за изпълнение, след като извърши преценка относно
наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно
обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже
издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за забава
се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно
която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва.
2
В уточняващата молба от 19.05.2021г., заявителят е посочил, че
размерът на претендираната мораторна лихва е определен за срока на забава
на уговорените месечни анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от
31.80% и законната лихва за периода от 10% или общо 41.80 %, като за
срока на извънредното положение 13.03.2020г. до 13.05.2020г е начислявана
единствено договорната лихва върху просрочената главница в размер на
31.80%. Тази сума се претендира като обезщетение за забава и като такава е
отбелязана в извлечението от счетоводните книги. Подобна клауза, както
правилно е отбелязал заповедния съд, позволява начисляването на
обезщетение за забава над законната лихва, поради което съдът приема, че е
налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за
обезщетението за забава, поради което и заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за това вземане, правилно е било отхвърлено.Ето защо
разпореждането, в обжалваната част като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.05.2021г., постановено по
ч.гр.д.№6451/2021г обективирано в Заповед №4556 за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ПдРС, в
частта, с която е отхвърлено Заявлението на „ ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД, за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против К. А. А.
за заплащане на сумата от 92.90лв./ деветдесет и два лева, и деветдесет
стотинки/, обезщетение за забава върху просрочена главница и разноски над
уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4