РЕШЕНИЕ  № 262208

гр. Пловдив, 11.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Свобода Александрова, като разгледа докладваното гр. дело № 12009 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Г.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2349/26.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5467/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.03.2016 г. до 10.04.2020 г. в размер на сумата от 1 030, 30 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.05.2016 г. до 29.02.2020 г. в размер на сумата от 146, 93 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.05.2020 г., до окончателното й заплащане.

              Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода от 08.02.2016 г. до 07.10.2019 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в ***. Поддържа, че ответникът е собственик на водоснабдения имот. Твърди, че през целия период отчитането е било при условията на неизправно измервателно устройство по реда на чл. 26, ал. 2 от Общите условия. Сочи, че монтираните измервателни устройства в имота на потребителя са индивидуални, поради което подмяната им е задължение на потребителя. Твърди, че ответникът е бил уведомен, че измервателните устройства са неизправни, както и за начина на отчитане на за посочения период, но при отчетите неколкократно е отказал да положи подпис съгласно изискванията за това, установени в общите условия. Претендира и присъждане на обезщетение за забава, което е начислено върху главницата в размер от 985, 76 лв. за периода от 09.03.2016 г. до 11.02.2020 г., като върху главницата от 44, 54 лв. за периода от 19.03.2020 г. до 10.04.2020 г. не претендира обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът Г.А.Р., чрез назначения му от съда особен представител адв. С.Х., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че карнетите са нередовно водени, поради което не са в състояние да установят твърдените от ищеца обстоятелства. Сочи, че срещу част от отбелязванията липсва подпис, без да е посочена причината за това, като не се установява, дали инкасаторът реално е посещавал имота. Счита, че нередовно водените карнети водят до незаконосъобразност на служебното начисляване на количества потребена вода. Твърди, че в производството по делото не се установява, че ответникът е бил уведомен за неизправността на измервателното устройство.Счита, че липсва предписание с предоставяне на срок за подмяна на неизправното измервателно устройство. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за главница и лихви за периода от 09.03.2016 г. до 22.05.2017 г. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ***, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия случай, макар и да е постановено досежно потребителите на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В производството по делото е представена копие от кадастралната карта, издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър, в което е вписано, че имот с идентификатор № ***, находящ се в ***, е собственост на А. Р. М. по силата на акт № ***, издаден от Служба по вписванията – гр. Пловдив. По делото е постъпило писмо от Агенция по вписванията, в което в изпълнение на указанията на съда за прилагане по делото на акта, вписан под № ***, се изисква повече информация, поради невъзможност за изпълнение на разпореждането на съда по посочените данни.

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Отдел „Местни данъци и такси“, е което се посочва, че ответника Г.А.Р. не е депозирал данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ.

Съдът намира, че от представеното в производството по делото копие от кадастралната карта, досежно процесния недвижим имот, се установява, че последният е собственост на А. Р. М., починал на ***, което обстоятелство се установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № ***.

От така представеното удостоверение за наследници се установява, че ответникът е син на починалия собственик на водоснабдения имот – А. Р. М., поради което и последният по силата на универсалното наследствено правоприемство е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в ***.

От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.

В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че адресът на водоснабдения имот е регистриран от страна на ответника като негов постоянен и настоящ адрес. Следователно дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът вече не е собственик на имота, последният е негов облигационен ползвател, който е титуляр на партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с абонатен номер ***, което обстоятелство се установява от приложената по делото справка за абонат, и е задължено лице по смисъла на посоченото тълкувателно решение.

  Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.

В исковата молба и уточнителна молба към нея са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 26, ал. 2 от Общите условия на дружеството, тъй като водомерът не отговарял на Закона за измерванията.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода, а именно по 10 куб.м., като карнетните листове носят подписа на потребителя само в едно от полетата, а в някой от полетата е налично отбелязване “отказва подпис”. Съдът намира, че карнетите са редовно водени от страна на длъжностното лице, осъществявало отчет, доколкото в последните е вписано служебно начисленото количество питейна вода, както и обстоятелствата, при които е осъществено начислението на партидата на потребителя, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля С.Н.М. – служител при ищцовото дружество, заемащ длъжността “***”. Свидетелства, че е обслужвал адреса на *** за периода от м. март 2018 г. до настоящия момент. Сочи, че имотът представлява двуетажна тухлена постройка, ако приземният етаж се брои за етаж от постройката. Свидетелства, че в имота има монтирано измервателно устройство, но последното е повредено и не отчита, като обитателите на имота били информирани устно, че следва да заменят устройството. Сочи, че били начислявани по 10 куб.м. по Тарифа, тъй като в имота живеели 5 човека, като е виждал съпругата на ответника, която през 2019 г. положила подпис в едно от полетата на карнетите. Твърди, че имотът се ползва и към настоящия момент, като отчетът се извършва всеки месец на определена дата.

В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, доколкото в произовдството по делото бе установено, че в имота на ответника не е имало монтиран водомер, и такъв не е бил монтиран въпреки даваните устни указания за това. Установи се, че имотът е бил водоснабден, като в последния е имало една постройка, обитавана от пет човека, поради което са начислявани общо 10 куб.м. вода за семейство. В този смисъл са показанията на свидетеля М., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. По така изложените съображения съдът намира, че са били налице условията за прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна вода е било коректно начислено от ищцовото дружество, при спазване на нормативно установените за това правила, предвид липсата на изправно измервателно устройство и продължаващото неизпълнение на указанията на дружеството за монтиране на изправен водомер в имота на ответника.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва, поради което същото следва да се разгледа като въведено в процеса в преклузивните за това срокове,установени в разпоредбата на чл. 133 ГПК.

Задължението на потребителите на водоснабдителни и канализационни услуги е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в" ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, предвид обстоятелството, че същите зависят от консумацията на абоната. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС

С оглед изложеното, в конкретния случай следва, че за периода от началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство – или за периода от 09.03.2016 г. - 21.05.2017 г. - вкл., задълженията за заплащане на главница и лихва са погасени по давност.

В производството по делото е приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени) изводи, до които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени и са останали незаплатени от длъжника.

Експертът е посочил, че задълженията на ответника са в размер на сумата от 1 030, 30 лв., представляваща главница за периода от 09.03.2016 г. до 10.04.2020 г., като с оглед момента на насъпване на тяхната изискуемост (падеж), е определено обезщетение за забава в размер на сумата от 146, 93 лв. за периода от 31.05.2016 г. до 29.02.2020 г. Вещото лице е посочило, че количествата питейна вода са определени по данните в карнетните листове, съобразно утвърдените от КЕВР цени. Експертизата е установила, че за процесния период не са установени плащания по партидата на Г.А.Р.. Вещото лице, при отговор на поставените от съда въпроси, е определило, че непогасената по давност главница за периода от 779, 90 лв. за периода от 22.05.2017 г. до 10.04.2020 г., като давността при съобразяване на момента на настъпване на изискуемостта, започва да тече от задължението, начислено по фактура № 33488347/10.05.2017 г. Определен е размерът на непогасеното по давност обезщетение за забава за периода от 22.05.2017 г. до 29.02.2020 г. в размер на сумата от 78, 62 лв.

Следователно предявените искове са основателни за сумата от 779, 90 лв. – главница, дължима за периода от 22.05.2017 г. до 10.04.2020 г. и обезщетение за забава за периода от 22.05.2017 г. до 29.02.2020 г. за сумата от 78, 62 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 1 030, 30 лв. за главница и до размера от 146, 93 лв. – за лихва, предявените искове следва да се отхвърлят, поради погасяването им по давност.

При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 5467/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 125 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 91, 16 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., депозит за особен представител на ответника от 200 лв., депозит за вещо лице в размер на 120 лв., депозит за свидетел от 15 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 460 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 335, 46 лв.

При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в производството не са сторени.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение Г.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2349/26.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5467/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 22.05.2017 г. до 10.04.2020 г. в размер на сумата от 779, 90 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 22.05.2017 г. до 29.02.2020 г. в размер на сумата от 78, 62 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.05.2020 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения размер от 779, 90 лв. до пълния предявен размер от 1 030, 30 лв. за главница, както и за периода от 09.03.2016 г. до 21.05.2017 г., и за разликата над установения размер от 78, 62 лв. до пълния предявен размер от 146, 93 лв. – за лихва, както и за периода от 31.05.2016 г. до 21.05.2017 г., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91, 16 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5467/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав и сумата от 335, 46 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 12009/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ