РЕШЕНИЕ
Номер 311 25.02.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и пети октомври 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 1680 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-006040 от 27.07.2018 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Б.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, за извършено административно нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП,
на основание чл. 174 ал.3 предл. първо от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-1030-006040 от 27.07.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Б.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
за извършено административно нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на основание
чл. 174 ал.3 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят Б.Д. обжалва наказателното постановление, като формулира
претенция за отмяната като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения
в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно
призован, явява се лично и с адв. К., с пълномощно по делото, която пледира за
отмяна на наказателното постановление, поддържайки изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна – ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, не изпраща представител.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против Б.И.Д., за това, че на 22.07.2018 г.
около 19:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Ясна поляна“ и ул.
„Владивосток“, като водач на лек автомобил „Ленд Ровер Ланд Ровер Дискавъри 3“,
с рег. № **, управлява лек автомобил „Ленд Ровер Ланд“, с рег. № **, негова
собственост, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер
Алкотест 7410+ с фабричен номер ARSK-0283. Водачът мирише на алкохол.
Издаден талон за медицинско изследване № 0015152, с което извършил: отказва
проверка с техн. ср-во за установяв. употр. на алк. в кръвта и не изпълни
предпис. за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог.
проби за хим. лаб. изследване за установяв. на конц. на алк. в кръвта му.
С това виновно е
нарушил чл.174 ал.3 ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
от 22.07.2018г., съставен от А.К. – ** при група
„**“, сектор ** при ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин е описана,
посочената по-горе фактическа обстановка, която се установява по безспорен
начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът
кредитира свидетелските показания на актосъставителя като обективини,
непротиворечиви и съответстващи на доказателствената съвкупност. Същите се
подкрепят и от показанията на свидетеля Н., който се явява очевидец на
извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на
свидетелката Н., дадени в хода на настоящото производство. Така на първо място
в същите се установяват вътрешни противоречия, като първоначално свидетелката
посочва, че веднага след като жалбоподателят е паркирал управлявания от него
лек автомобил, е пристигнал полицейски служител, а след това посочва, че същият
е започнал да употребява алкохол, след като е паркирал лекия автомобил. На
следващо място показанията на свидетелката Н. не следва да бъдат кредитирани,
доколкото се явяват в противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал.
В тази връзка съдът намира, че изследваното административно нарушение се
доказва по несъмнен начин, като същото е било правилно и законосъобразно
квалифицирано по цитираната правна разпоредба, съгласно която: „Водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лева.“
От възприетата по делото фактическа обстановка се установи, че
отговорността на водача е ангажирана за отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на установяване на алкохол в кръвта.
Контролните органи са изпълнили задължението си по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1
от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /при отказ на водача за извършване
на проверка с техническо средство, да издадат талон за медицинско изследване и
насочат лицето към това изследване/. Издаденият талон е приложен към
административнонаказателната преписка и същият притежава необходимото
съдържание. В тази връзка възраженията досежно липсата на начален час, от който
започват да текат посочените 45 минути за явяването на жалбоподателя в УМБАЛ
Пловдив, биха били релевантни в случай, че същият е направил опит да предостави
кръвна проба за изследване. Доколкото не се събраха доказателства в тази
насока, то посочените възражения се явяват ирелевантни за настоящия спор.
В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон,
нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която
норма се явява едновременно санкционна и предписваща правило за поведение.
Не се споделят и възраженията на жалбоподателя в насока допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото му на
защита, доколкото в НП са описани предл. първо и предл. второ на чл. 174 ал.3 ЗДвП. Съдът намира, че в посочената част на НП, се възпроизвежда релевантната
нормата на чл. 174 ал.3 ЗДвП, под която се подвеждат описаните факти от
обективна страна. Същите несъмнено касаят отказ на жалбоподателя да бъде
изпробван с дрегер Алкотест, респ. описват именно хипотезата на предл. първо на
чл. 174 ал.3 ЗДвП, и за жалбоподателя не възниква съмнение досежно вмененото му
нарушение – както от фактическа, така и от правна страна.
При извършената
служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така,
че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са
спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно
издаване.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 18-1030-006040 от 27.07.2018
г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив,
с което на Б.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено административно
нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал.3 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева, следва
да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
По горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.