№ 48
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Светлозар *лаев Чераджийски (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300600847 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на адв.Н.С., защитник на подс.С.Ц. срещу присъда №
260066 от 12.03.2021г по НОХД №6436/2020г на Районен съд – Пловдив. С присъдата
първоинстанционният съд е признал подс.Ц. за виновен в извършване на престъпление
по чл.343, ал.3, пр.4, бл.а, пр.2, вр. ал.1, б.б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради
което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода в размер на
осем месеца. На основание чл.343г НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата е постановено
отлагане изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години. Разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимия.
В жалбата от адв.С. се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и явно несправедлива. Възразява се срещу приетата от съда
обвинителна теза за бягство на подсъдимия от местопроизшествието, като се сочат
доказателства в подкрепа на твърдението на защитата за несъставомерност по този
текст. Възразява се срещу посочените в обвинението норми от ЗДвП, приети от
първостепенният съд като такива запълващи бланкетната норма на престъплението.
1
Твърди се несъответствие на присъдата с обществената опасност на деянието и дееца.
Сочи се, че пострадалата * още на досъдебното производство е заявила, че желае то да
бъде прекратено. Иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова
оправдателна присъда по отношение на квалифициращото обстоятелство бягство от
местопроизшествието, след което производството да бъде прекратено.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и подсъдимият
поддържат жалбата и изложените в нея доводи, като излагат съображения за
преквалифициране на деянието по по-леко наказуем състав.
В последната си дума подсъдимият моли за справедливост и изразява
съжаление.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
СВ. Д. ЦВ. бил правоспособен водач на МПС и през месец май 2019г работел
като шофьор във фирма * ООД, със седалище с.*, обл.София.
На 23.05.2019г около 11ч на обед подс.Ц. потеглил от гр.Сливен с управлявания
от него служебен товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ****. Той бил изморен, но
въпреки това продължил управлението на автомобила, като се движил по
автомагистрала Тракия в посока гр.София. Същият ден около 09ч от гр.Свиленград за
гр.Благоевград потеглил свид.** с управлявания от него автомобил – микробус марка
Мерцедес модел 210Д с рег.№****, за който било прикачено ремарке. В автомобила с
** пътували свидетелите ** и * *, които седели на предната седалка до шофьора и
свидетелите ** и * *, които седели на задната седалка в микробуса. Управлявайки
автомобила Мерцедес, свид.** достигнал автомагистрала Тракия и продължил пътя си
по нея. Двете МПСта, управлявани от подс.Ц. и от свид.Д.* достигнали до км154+900
на магистрала Тракия. Пръв се движил свид.Д.* с около 85км/ч, а след него се движил
подс.Ц. със 130 км/ч. Двамата се движили в дясната активна лента за движение един
след друг. В един момент подс.Ц. приближил автомобила, управляван от свид.Д.* и
тъй като бил изморен и не го контролирал с внимание, изгубил управление над него.
Подс.Ц. не намалил скоростта за движение макар, че автомобилът на свид.Д.* се
2
движил пред него по-бавно. Свид.Ц. не преценил скоростта си и разстоянието между
него и движещият се отпред автомобил, управляван от свид.* и се блъснал в ремаркето,
прикачено към автомобила. След удара управляваният от подсъдимия автомобил Пежо
Боксер променил посоката си на движение, като навлязъл в аварийната лента за
движение и без да намали скоростта, подминал блъснатия от него автомобил
Мерцедес, продължил движението си и достигнал бензиностанция Лукойл, намираща
се на около километър от мястото на удара. Подсъдимият навлязъл в района на
бензиностанцията и там спрял автомобила си. Междувременно в резултат на същия
удар автомобилът Мерцедес пресякъл лявата пътна лента за движение на магистралата
и се блъснал в разделителната мантинела между северното и южно платно за движение.
След това автомобилът застанал странично на двете леви гуми и паднал на лявата си
страна. Закаченото за него ремарке се спряло в разделителната мантинела. Свид.**
счупил предното обзорно стъкло на управлявания от него автомобил и започнал да
помага на близките си да излязат. След като всички излезли от автомобила, свид. * * се
оплакала от болки в лявото рамо. В същото време подс.Ц., който достигнал
бензиностанция Лукойл разбрал, че състоянието на управляваният от него товарен
автомобил не позволява да продължи движението си вследствие на повредите от удара.
Той забелязал и липсващата предна регистрационна табела на автомобила си и решил
да я потърси по пътя назад.
Произшествието било възприето от свидетелите **, ** и **, като всеки от тях
подал сигнал на тел.112. На място пристигнали полицейските служители свидетелите
*, * и *, които в 11.41ч се намирали в района на 133км на АМ Тракия. По пътя си към
местопроизшествието те видели в северния край на платното за движение на
магистралата бял товарен автомобил и спряна до него пътна помощ. На място
полицейските служители установили самоличността на лицата, които пътували с
микробуса Мерцедес. По-късно на място дошъл и екип на бърза помощ, който
прегледал пострадалата * и я транспортирал до медицинско заведение в гр.Пловдив. В
резултат на настъпилото ПТП на * * били причинени счупване на лявата ключица в
крайната част, счупване на три ребра в ляво, контузии на главата, гръдният кош,
корема и крайниците, охлузвания и кръвонасядания. Счупването на лявата ключица
причинило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за периода около
1,5-2 месеца. Счупването на три ребра причинило на пострадалата трайно
затрудняване движението на снагата за около 1,5 месеца. Останалите увреждания й
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Правилно първостепенният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, възпроизведени
чрез гласни и писмени доказателствени средства, изчерпателно изброени в мотивите на
съда. От същите се установява времето и мястото на настъпване на процесното ПТП,
3
обстановката, при която е било реализирано то, участниците в него, последващите
действия на всеки от тях.
Настоящият съдебен състав не намира основание да не кредитира показанията
на свидетелите по делото, депозирани устно и непосредствено пред първостепенният
съд. Всички те разказват безпристрастно и непротиворечиво възприетите от тях
обстоятелства. Така от показанията на прекия очевидец, неучаствал в произшествието-
свид.** и пътуващите с удареният автомобил лица – свидетелите **, * *, ** и * *,
както и шофьора ** се установява моментът и мястото на удара в самия автомобил,
както и последвалото му обръщане на пътя. Мястото, на което той се е установил след
удара, е фиксирано в съставения протокол за оглед на МП и фотоалбума към него. От
показанията на свид.** и свид.** се установява още, че след удара бусът, който ударил
автомобила Мерцедес, продължил движението си, все едно нищо не се е било случило,
поради което свид.* решил, че той бяга.
Не е бил извършен оглед на МП за фиксиране на местоположението и
състоянието на намиращия се в района автомобил Пежо Боксер, управляван от
подсъдимия, но същият е бил заснет от полицейския служител * *, разпитан по делото.
Фотоснимките, които свид.* направил били предадени от него по делото на компакт
диск с протокол за доброволно предаване. Съдържанието на предадения диск е
установено при оглед на ВД, в хода на който снимките са приобщени по делото на
хартиен носител.
Състоянието на автомобила Пежо Боксер се установява и от показанията на
свид.*, допуснат от първостепенният съд. Този свидетел е заварил автомобила на
отбивката на бензиностанцията, което е видно и на снимката, направена от свид.*. От
показанията на свид.* се установява, че е било невъзможно автомобилът да се
придвижи на собствен ход поради състоянието му, поради което е била извикана пътна
помощ. Съдът кредитира твърденията на този свидетел, но същите не водят до извод,
че по пътя до мястото, на което свид.* е заварил автомобила, същият е бил
неуправляем за подсъдимия.
По отношение процесуалната допустимост на приобщените чрез прочитане
показания на свидетели по делото следва да се отбележи, че настоящият съдебен
състав констатира допуснати процесуални нарушения, една част от които и
съществени. Чрез прочитане са били приобщени показанията на свид.* *, което е било
сторено на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, поради констатиране на
съществено противоречие по въпроса възприела ли е свид.* присъствие на подсъдимия
на местопроизшествието. Показанията на свидетелката в тази им част са били
приобщени чрез прочитане по искане на защитника – адв.С., което сочи, че този
процесуален субект е дал съгласието си за това процесуално действие. Волята на
4
подсъдимият обаче по този въпрос не е била установена от съда. Тя не може да бъде
заместена със становището на защитника. Така първостепенният съд не проверил дали
е налице съгласие на страните за приобщаване на показанията по чл.281, ал.5 от НПК,
а на собствено основание решил, че следва да пристъпи към приобщаване на
показанията по реда на чл.281, ал.4 от НПК. По повод този процесуален подход на
ръководно решаващият орган следва да се посочи, че приобщените на различно правно
основание показания се оценяват по различен начин. Така например при приобщаване
на показания по реда на чл.281, ал.4 от НПК, оценката им налага задължително
преценка на разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК, нещо което първостепенният съд в
случая е пропуснал да стори. При същият процесуален подход и на същото правно
основание, но поради липса на спомен, са били приобщени чрез прочитане и
показанията на свидетелите * * и * *. Макар първостепеният съд да не е проявил
нужната прецизност при приобщаване на показанията на тези свидетели, няма
процесуални пречки същите да бъдат ползвани като източник на доказателства при
съответната законосъобразна тяхна оценка.
И докато при тези свидетели – *, * и *, процесуалното нарушение не засяга
правата на страните, поради което не се определя за съществено, то при приобщаване
на показанията на свидетелите ** и ** това не е така. * и * са били нередовно
призовани за съдебното заседание и не се явили на същото. Първостепенният съд
приобщил показанията им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.4 НПК, което е
недопустимо, тъй като по този ред е възможно приобщаване на показания само при
условията на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Допустимият процесуален ред предполага не
само изясняване волята на страните за приобщаване на показанията на тези свидетели
на основание чл.281, ал.5 от НПК, което включва изясняване на изричното становище и
на подсъдимия, но и задължението на съда на същия да му бъде разяснена
разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК. Това не е било сторено. Доколкото делото се
явява изяснено от фактическа страна от останалите събрани доказателства, настоящият
съдебен състав не намери за необходимо да изправи допуснатото процесуално
нарушение от първостепенният съд. Тъй като допустимият процесуален ред за
приобщаване на тези показания не е бил спазен, същите следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото. Обстоятелството обаче, че тези свидетели са
възприели известна част от обстоятелствата по осъществилото се ПТП се явява
доказано от писмена справка на Дирекция „Национална система 112“, веществено
доказателство звукозаписи от телефонни обаждания на тел.112 и протокол за оглед на
ВД, описващ съдържанието на звукозаписите.
Няма пречка да бъде кредитирана приобщената чрез прочитане част от
показания на свид.* *, макар същата свидетелка да няма спомен да е съобщила такива
обстоятелства при разпита й на досъдебното производство. Фактът, че подс.Ц. в един
5
момент е бил на местопроизшествието се установява по непротиворечив начин от
показанията на свидетелите **, **, * *, полицейските служители * *, * * и * *, както и
от обясненията на самия подсъдим.
Съдът възприема с доверие приобщените чрез прочитане показания на
свидетелите * * и * *. Те кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите
свидетелски показания, включително и тези на свид.* *. Тримата полицейски
служители посетили местопроизшествието и заварили установената по делото
обстановка и присъстващите лица там. От показанията на свид.* и свид.* се
установява, че при пристигането им подс.Ц. не е бил на местопроизшествието, а е
дошъл по-късно – обстоятелство, което подсъдимият не отрича и което се установява и
от други, посочени по-горе, доказателствени източници. От показанията на свид. *
става ясно, че в района на произшествието била намерена регистрационна табела с №
****, за която впоследствие свидетелите *, * и * установили, че принадлежи на
управляваният от подс.Ц. автомобил. Това обстоятелство се потвърждава от
показанията на свид. ** пред първоинстанционния съд, който казва, че лично е
намерил регистрационния номер на автомобила. Мястото, на което същият е бил
открит е фиксирано в протокола за оглед на МП и на снимка №14 и 15 от приложеният
към него фотоалбум. Свид.* от своя страна огледал лично автомобила на подс.Ц. и
възприел следите от удар в предната му част. Този свидетел заварил автомобилът на
подс.Ц. на бензиностанция Лукойл, на място обособено за паркиране. Това е видно и
от снимките, които свид.* направил на управляваният от подс.Ц. автомобил на самата
бензиностанция. Посочените доказателствени източници сочат, че приобщените по
реда на чл.281, ал.4 НПК показания на свидетелите * и * не са единствените източници
на доказателства, на които присъдата по делото се основава, поради което е спазено
изискването на чл.281, ал.8 от НПК.
Съдът кредитира обясненията на подс.Ц., дадени пред първостепенният съд, с
изключение на тази им част, в която той дава различно обяснение от установяващото
се по делото за причината, управляваният от него автомобил да преустанови движение
чак на бензиностанцията. В тази част съдът счита, че обясненията изразяват защитната
теза на подсъдимия, която не се подкрепя от установените по делото, чрез други
доказателствени източници, факти.
Описаните доказателства по делото са взети предвид в изготвената
автотехническа експертиза, която установява, скоростите на движение на участниците
в произшествието, мястото на конфликтната точка помежду им, както и разстоянието
на което водачът на автомобила Мерцедес би избегнал удара при реакция със спиране.
Съдът кредитира заключението на изготвената автотехническа експертиза. Същото,
заедно с останалите доказателства по делото установяват, че причината за настъпване
на пътното произшествие е липсата на своевременна реакция от страна на подсъдимия.
6
В същата насока дава обяснения и самият подсъдим.
Приобщената по реда на чл.282, ал.3 НПК съдебно-медицинска експертиза
установява вида на телесните увреждания на пострадалата * и наличието на пряка
причинно следствена връзка между тях и настъпилото ПТП. Две от тези телесни
увреждания представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и
поглъщат като резултат леките телесни повреди, причинили болка и страдание на
пострадалата.
Безспорно се установява по делото, че движението на товарният автомобил
Пежо Боксер не е било преустановено на самото местопроизшествие, както и че
подс.Ц. по -късно се е завърнал пеш до същото. Спорът по делото се състои в това,
дали поради тези обстоятелства е налице квалифициращият признак на
престъплението „бягство от местопроизшествието“. Именно в тази насока е налице
известно противоречие между доказателствените източници. Според защитата
подсъдимият е продължил движението си като водач на автомобила Пежо Боксер
поради независещи от него причини, дължащи се на увреденото състояние на
автомобила, непозволяващо управлението му и на влошаване на здравословното
състояние на водачът му, което не позволило съответна реакция. При проверка на
доказателствата по делото въззивният съдебен състав не намери тези възражения на
защитата за основателни.
Не може да се установи с точност за колко време полицейските служители са се
придвижили до местопроизшествието след сигнала за същото, получен в ОДЧ в 11.41ч,
но е безспорно, че те са се намирали на 133км от магистралата или на около 22км от
него, което позволява да пристигнат на място за сравнително кратко време, около
10мин. Видно от карта №31402 на спешна медицинска помощ гр.Пловдив сигналът до
тях е отправен в 11.44ч и колата е била на място в 12.10ч. Установява се, че подс.Ц. се
е явил на местопроизшествието пеш, след пристигането на полицейските служители.
Разстоянието между местопроизшествието и бензиностанция Лукойл, където подс.Ц.
установил автомобила си, е приблизително 1км, видно от допълнителният оглед на
МП. Автомобилът на подсъдимия е заварен паркиран до бордюра в отсека на самата
бензиностанция непосредствено след входа й. При пристигане на
местопроизшествието подс.Ц. е търсил регистрационната табела на автомобила си.
Описаните факти не водят към извод да са били налице обективни пречки,
непозволяващи подс.Ц. да установи на място автомобила след произшествието. На
първо място от негова страна е било изминато едно не малко разстояние до
бензиностанция Лукойл. Движението на автомобила е било контролирано от водача му
предвид факта, че той, продължително за ситуацията време, се е движил направо, след
което е направил и десен завой, отбивайки от магистралата и навлизайки в отсека на
самата бензиностанция. Автомобилът е бил спрян от подс.Ц. до бордюра, на място
7
обособено за паркиране, както сочи свид.*- т.е. автомобилът е бил паркиран. Всичко
това сочи, че движението на автомобила е било под контрола на водачът му. Въпреки
това той не е предприел действия по незабавно спиране на движението след
произшествието. В тази насока са и показанията на свид.*, според който автомобилът
на подсъдимия е продължил движението си все едно произшествието не се е случило.
Самият подс.Ц. също не сочи в обясненията си да е въздействал върху спирачната
система на автомобила за да се опитва да го спре и други доказателства за подобни
опити на подсъдимия няма. Доказателствата сочат, че след произшествието, въпреки
повредите, автомобилът управляван от подс.Ц. е допускал въздействие в насока
преустановяване на движението му, така както това е било сторено от подсъдимия, но
едва на бензиностанцията.
Съдът приема с доверие твърденията на подсъдимия относно неговата
обърканост, уплаха, здравословно неразположение, почувствани след настъпилото
ПТП. Същите обаче, видно от последвалите действия извършени от него, не са
препятствали способността му да владее управлението на автомобила като
преустанови движението му. Житейски логично е осъзнаването на ситуацията, дори и
изненадваща, да настъпи за броени секунди, тъй като се касае за силен удар, видно от
последиците. Въпреки това водачът на автомобила Пежо Боксер, продължил
движението си за по-дълго, според характера на ситуацията, време, свил от
магистралата и паркирал автомобила близо до входа на бензиностанцията, след което
слязъл и огледал автомобила. Връщайки се на местопроизшествието, той търсил
регистрационния номер на автомобила си. Последното се сочи от очевидец на
събитията – свид.*, който не е участвал в транспортното произшествие и се явява
поради това напълно незаинтересован от изхода на делото, както и от свид.**, който
също чул от подсъдимия, че си търси номера. Свид.*.* казва още, че научил от шофьор
на пътна помощ, че подсъдимият бил установил липсата на номера на автомобила си и
тръгнал да го търси. Този шофьор на пътна помощ не е неустановен по делото, но
казаното от свид.*.* се потвърждава косвено от показанията на свид.*. Последният
лично по пътя към местопроизшествието, е възприел намиращи се на
бензиностанцията Лукойл бял бус, какъвто е този на подс.Ц. и кола на Пътна помощ,
спряла до него.
Бягството от местопроизшествието от страна на подс.Ц. не се състои във
времето, в което той е отсъствал от точката на конфликт до завръщането му пеша, а на
действията му сочещи желание за укриване, поради липсата на действия, насочени към
преустановяване движението на автомобила, когато е имал обективна възможност да
извърши такива, както и поради липса на други действия, с които да се идентифицира
като участник в произшествието си, до момента в който установил, че липсва
регистрационната табела на автомобила му. Мястото на установяване на автомобила
8
Пежо Боксер, успоредно на бордюра на бензиностанцията в зоната за паркиране, сочи,
че същият е подлежал на управление, позволяващо достатъчен контрол за реализиране
на спиране. Данни за опити подс.Ц. да предизвика по-рано такова спиране няма. Макар
подсъдимият да е бил объркан и силно смутен от случилото се, което да забавя
реакциите му, той е останал в съзнание и видно от обясненията му се е опитвал да
овладее автомобила. Натискането на педала за спирачната система е възможно и когато
автомобилът се движи по инерция. Подсъдимият не твърди да е въздействал върху
спирачната система на автомобила, нито сочи същата да е отказала функциониране,
както и липсват следи от спирачен път на това МПС. Едва след като видял липсващата
табела тръгнал да се връща обратно.
Фактът, че подсъдимият се е върнал на местопроизшествието малко по-късно,
не води до отпадане на посочения квалифициращ признак, съобразно съдебната
практика по този въпрос /Решение № 613 от 6.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2018/2012
г., I н. о./. Подсъдимият е напуснал местопроизшествието без да е имал извинителна
причина за това /Постановление №1 от 17.01.1983г по н.д. №8/82г на Пленума на ВС/.
Малко по-късно той осъзнал, че е оставил следа - падналата регистрационна табела и
се върнал обратно по пътя, след като полицейските служители вече са били там, като
търсил същата табела. Всичко изложено води до изводът, че бездействието на
подсъдимия непосредствено след произшествието му, до спиране на автомобила на
бензиностанцията е резултат на намеренията му да избяга от
местопроизшествието. Изложеният анализ на доказателствата по делото сочи, че
възраженията на защитата и подсъдимия срещу правната квалификация на деянието са
неоснователни.
От установената по делото фактическа обстановка става ясно, че подсъдимият е
извършил деянието чрез бездействие, като не е упражнил нужният контрол върху
управляваното от него МПС. Движещият се пред него автомобил Мерцедес е бил
видим за водача на автомобила Пежо, тъй като се е движил продължително време с
постоянна скорост в дясната пътна лента по посока на движението на автомобила
Пежо. Установява се, че ударът между двете превозни средства е настъпил в задната
част на движещото се първо и предната част на движещото се след него. Автомобилът
Мерцедес е бил видим и напълно предвидим като опасност за водача на автомобила
Пежо, но реакция от страна последният не е настъпила, въпреки задължението му да
осъществява непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС. По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че подс.Ц. е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Автомобилът Мерцедес не е представлявал внезапно възникнала опасност за
водача на автомобила Пежо, спрямо която последният да е дължал да намали скоростта
и да спре по смисъла на изр.2 на ал.2, чл.20 от ЗДвП. Също така няма доказателства
9
избраната от подс.Ц. скорост да не е била съобразена с атмосферните условия, релефа
на местността, състоянието на пътя, състоянието на управляваното превозно средство,
с превозваният товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. Няма доказателства да е било налице несъобразяване с която и да
е от тези характеристики на пътните условия и пътното движение да се което да е в
пряка причинно следствена връзка бездействието на подсъдимия, изразяващо се в
неспиране пред предвидимо препятствие. Установява се от доказателствата по делото,
че причината за това съставомерно бездействие е неосъщественият непрекъснат
контрол върху управляваното МПС, който подсъдимият дължи. По тези съображения
не се установява подс.Ц. да е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. За пълнота
следва да се посочи, че според съдебната практика в чл.20 ал.2 от ЗДвП са посочени
две алтернативни правила, които следва да се спазват при управление на МПС по
пътищата – това по изречение 1, описващо възможни пътни условия, с които следва
водачът да се съобрази за да спре пред всяко предвидимо препятствие и съответно това
по изречение 2, описващо дължимите действия на водача при внезапно възникнала
опасност. Тези правила помежду им се намират в условия на взаимна конкуренция и
не могат да съществуват кумулативно. Със своето поведение деецът може да наруши
само едно от правилата - изр.1 или изр.2 на посочената норма /Решения №№ 300-2012-
II, 16-2012-II, 222-2014-II н.о., 55 -2020-II н.о./
Единственото нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
подс.Ц., представлява неизпълнение на задължението по чл.20, ал.1 от ЗДвП да
контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство. Това налага
решението на първостепенния съд да бъде изменено, като подсъдимия бъде оправдан в
това да е извършил нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Независимо от констатацията за извършено едно нарушение на правилата по
ЗДвП, водещо до частично оправдаване на подсъдимия за част от обвинението,
наказанието е било правилно определено по вид и размер от страна на
първостепенният съд. Съобразени са били от първоинстанционния съд наличните
смекчаващи вината обстоятелства. Към тях следва да се добави обстоятелството, че все
пак подсъдимият се е върнал на местопроизшествието, както и изразеното от него
съжаление. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, причинените на
пострадалата две отделни средни телесни повреди, което сочи по съществено засягане
на охранените от закона обществени отношения. Независимо, че това обстоятелство не
е било взето предвид от районния съд, крайният му извод за наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, налагащи приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК е
правилен. Приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване
от свобода е напълно основателно, като размерът на определеният изпитателен срок е
достатъчен да постигне нужният ефект. Не са налице основания за приложение на
10
чл.55, ал.3 от НК, по отношение на наказанието лишаване от права по чл.343г от НК.
Това наказание е необходимо за да се осигури постигане целите на чл.36 от НК.
С оглед изложеното, въззивният съдът намира депозираната жалба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваният първостепенен съдебен акт, следва, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК,
да бъде изменен в една част и потвърден като правилен и законосъобразен на
основание чл.338 от НПК в останалата.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260066 от 12.03.2021г по НОХД №6436/2020г на
Районен съд – Пловдив, в частта, в която подсъдимият СВ. Д. ЦВ. е бил признат за
виновен за извършени нарушения на правила по ЗДвП, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимия СВ. Д. ЦВ. е признат за
виновен да е нарушил правилата чл.20, ал.2 от ЗДвП, като го признава за невинен в
това да е допуснал това нарушение на правила по ЗДвП и на основание чл.304 от НПК
го оправдава по предявеното му обвинение в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11