РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Радомир, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е.Т.З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100627 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. Ц. М.
срещу А. Й. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба са депозирани насрещни искове срещу ищеца
по първоначалния иск от А. Й. Р., които насрещни искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД
и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № , том ., рег. № ., дело № . от . г. на Радомирски районен съдия, А.Х.Г.
продал на него и на Г. Й. Р. следния недвижим имот, а именно: 1/3 ид. ч. от дворно място,
съставляващо имот с планоснимачен номер . в кв. 16 по регулационния план на гр. Р., с
площ от 335 кв. м, при съседи: улица, наследници на д-р В.Н., М.К. и Р.Х.С., с реално
ползване на мястото откъм улицата, заедно с цялата паянтова жилищна сграда откъм
улицата, на един етаж, състояща се от кухня и стая, която е с общ вход с паянтовата
жилищна сграда откъм двора, която остава в собственост на продавача А.Х.Г. и който вход
ще се ползва общо от продавача и купувачите.
Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот №., том., рег. №., дело №. г.
на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Р., А.Х.Г. продал на М.СМ. и съпругата му
С.С.М. следния недвижим имот, а именно: 2/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Р.,
общ. Р., обл. Перник, съставляващо имот с планоснимачен номер . в кв. 16 по регулационния
план на града, целия с площ от 335 кв. м, при граници по нотариален акт: ул. „Б.”, д-р Н.,
М.К. и Р.Х. и при граници по скица: улица, имот с планоснимачен номер ., парцел ., имот с
планоснимачен номер . и имот с планоснимачен номер ., ведно с построената в това дворно
1
място паянтова къща.
Съгласно строително разрешение № . г. и одобрен архитектурен проект ищецът
заедно с Г. Й. Р. построили триетажна масивна сграда, като първият етаж бил с магазини.
Съгласно договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 09.10.2001 г.,
ищецът придобил собствеността върху следния недвижим имот, а именно: северната част на
мазето с лице към улицата; северната част на търговските обекти, включваща търговски
обект със санитарен възел, първия етаж на сградата, включващ кухня-бокс, дневна, две стаи,
антре, санитарни възли и северното таванско помещение с лице към улицата, а сега
самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изп. директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с
адрес: гр. Р., ул. „Б.” № ., ет. ., който самостоятелният обект се намира на ет. 1 в сграда с
идентификатор ., предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда - еднофамилна,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ., предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ..2, под обекта
няма, над обекта: обект с идентификатор ..3.
По силата на договор за доброволна делба Г. Й. Р. бил изключителен собственик на
следния недвижим имот, а именно: южната част на мазето с лице към улицата, южната част
от търговските обекти, включваща търговски обект със санитарен възел, втория етаж от
сградата, включващ кухня - бокс, дневна, две стаи, антре, санитарни възли и южното
таванско помещение с лице към улицата, а сега самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ..4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., одобрени със
заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес: гр. Р., улица „Б.” № ., ет ., който
самостоятелният обект се намира на ет. 3 в сграда с идентификатор ., предназначение на
самостоятелния обект: жилищна сграда - еднофамилна, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ., предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с прилежащи части: северната част на мазето и
северното таванско помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор ..2 и обект с идентификатор ., над обекта:
обект с идентификатор ..4.
Твърди, че на . г. Г. Й. Р. починал и оставил за наследник ответника А. Й. Р.. Тъй
като това било единственото жилище на ищеца в гр. Р. и постоянно живеел в него, същото
не било измазано и било изключително студено, като в зимния сезон поради ниските
температури замръзвала водопроводната инсталация. Сочи, че ако не се санира втория етаж,
дъждовната вода ще се събира между тухлите и ще се застоява между санировката на
неговия етаж и стените, което ще да доведе до постоянна влага, вследствие на което ще се
2
руши самата сграда. Това наложило ищецът да санира сградата изцяло, тъй като санирането
само на част от жилищната сграда нямало този ефект, който целял. За да запази жилищната
сграда, ищецът извършил следните строително-монтажни работи: вземане под наем на скеле
с площ от 330 кв. м, построяването му за извършване на санирането и развалянето му след
санирането; поставяне на два броя метални врати на общите части на сградата; поставяне на
два броя прозорци ПВЦ на общите части на сградата; поставяне на метален капак за
затваряне на мазетата; изолация на сградата на площ от 360 кв. м; поставяне на 300 бр.
керемиди на покрива; бордове - 2 бр. по 13 м, плюс обшивка; изграждане на комини - 2 бр.,
плюс обшивка с улама; поставяне на капандура и обшивка; поставяне на улуци и тръби по
стените; поставяне на улами на двата калкана; поставяне на капаци на билото - 15 бр.;
поставяне на стиропор под керемидите с дебелина 3 см и дължина 10 м; изграждане на В и
К инсталация и централно свързване от В и К мрежата на гр. Р.; направа на замазка,
поставяне на плочки от гранитогрес и 24 м цокъл на 3 бр. тераси и дренаж на двора.
Ищецът сочи, че претендираните подобрения са извършени в периода от 2020 г. до м.
април 2021 г., вкл., без съгласието на ответника, но и без неговото протИ.поставяне.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника
А. Й. Р. да му заплати сумата от 24 960 лева (след допуснато изменение на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК), представляващи стойността на извършените от него подобрения в
съсобствения недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който е оспорил твърденията на ищеца, че е извършил
цялостно саниране на сградата, като заявява, че каквито и действия да са били извършвани,
това се с случило без съгласието на ответника и въпреки неговото протИ.поставяне. Наред с
това сочи, че ищецът не го допуска до притежавания от него втори етаж от сградата, като
ползва същия без основание и наред с това неправомерно е изпълнил строителни дейности
по частично затваряне на едни от прозорците на самостоятелен обект с идентификатор ..4,
който е собственост на ответника и с тези действия му е причинил вреди, изразяващи се в
разходите, които трябва да бъдат направени, за да се изгради наново премахнатия прозорец.
С оглед изложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
От своя страна, ответникът по първоначалния иск - А. Й. Р., е предявил срещу ищеца
насрещен иск за осъждане на същия да му заплати сумата от 2000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му вреди, изразяващи се в стойността на СМР, включваща
поставяне на нов прозорец с дограма (стъклопакет), за да се възстанови прозорецът, който е
бил изграден и поставен в самостоятелен обект с идентификатор ..4 по КККР на гр. Р., на
стената, която е откъм ул. „Б.“ в гр. Р. и който е неправомерно частично зазидан от ищеца,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната
искова молба - 18.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Наред с това, предявява и насрещен иск за осъждане на ответника И. Ц. М. да му
3
заплати сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствения
му имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..4 по КККР на гр. Р., с
адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № ., ет ., който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в жилищна
сграда – еднофамилна сграда с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 88 кв. м, прилежащи части:
южната част на мазето и южното таванско помещение, нИ.: 1 (едно), при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор
..3 и над обекта: няма, за периода от . г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В случай, че съдът уважи предявения главен иск изцяло или частично, моли да се
извърши прихващане между присъдените суми по главния иск и евентуално присъдените
суми по насрещните искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявените насрещни искове, в който
са изложени твърдения, че ответникът по насрещните искове не притежава ключ от
търговските обекти, мазето, втория етаж от сградата и таванското помещение, не ползва
посочените обекти и не е пречил на А. Р. да ги ползва, а наред с това същите са негодни за
ползване. Не отговаряло на действителното положение и твърдението, касаещо премахване
на поставения на втория етаж на сградата прозорец.
В съдебно заседание ищецът, редовно пР.ан, чрез упълномощен представител, моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.
61, ал. 2 ЗЗД, както и да отхвърли изцяло депозираните насрещни искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно пР.ан, чрез упълномощен представител,
изразява становище за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 61, ал. 2
ЗЗД и моли същият да бъде отхвърлен. Поддържа насрещните искове и моли за уважаването
им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № , том .,
рег. № ., дело № . от . г. на Радомирски районен съдия се установява, че Г. Й. Р. и И. Ц. М. са
закупили следния недвижим имот, а именно: 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо имот
с планоснимачен номер . в кв. 16 по регулационния план на гр. Р., с площ от 335 кв. м, при
съседи: улица, наследници на д-р В.Н., М.К. и Р.Х.С., с реално ползване на мястото откъм
улицата, заедно с цялата паянтова жилищна сграда откъм улицата, на един етаж, състояща се
от кухня и стая, която е с общ вход с паянтовата жилищна сграда откъм двора, която остава
в собственост на продавача А.Х.Г. и който вход ще се ползва общо от продавача и
купувачите.
Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том., рег. № ., дело № .
4
г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Р., А.Х.Г. е продал на М.СМ. и съпругата му
С.С.М. следния недвижим имот, а именно: 2/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Р.,
общ. Р., обл. Перник, съставляващо имот с планоснимачен номер . в кв. 16 по регулационния
план на града, целият с площ от 335 кв. м, при граници по нотариален акт: ул. „Б.”, д-р Н.,
М.К. и Р.Х. и при граници по скица: улица, имот с планоснимачен номер ., парцел ., имот с
планоснимачен номер . и имот с планоснимачен номер ., ведно с построената в това дворно
място паянтова къща.
Съгласно договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 09.10.2001 г.,
ищецът И. М., като съсобственик на дворно място с триетажна сграда от 88 кв. м, построена
върху общ имот, находящ се в гр. Р. – имот ., кв. 16 по плана на гр. Р., е придобил
собствеността върху следния недвижим имот, а именно: северната част на мазето с лице към
улицата; северната част на търговските обекти, включваща търговски обект със санитарен
възел, първия етаж на сградата, включващ кухня-бокс, дневна, две стаи, антре, санитарни
възли и северното таванско помещение с лице към улицата, а сега самостоятелен обект в
сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р.,
одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес: гр. Р., улица
„Б.” № ., ет. ., който самостоятелният обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор .,
предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда - еднофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ., предназначение на самостоятелния обект:
за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ..2, под обекта няма, над обекта: обект с
идентификатор ..3.
По силата на така посочения договор за доброволна делба от 09.10.2001 г. Г. Й. Р. е
придобил собствеността върху следния недвижим имот, а именно: южната част на мазето с
лице към улицата, южната част от търговските обекти, включваща търговски обект със
санитарен възел, втория етаж от сградата, включващ кухня - бокс, дневна, две стаи, антре,
санитарни възли и южното таванско помещение с лице към улицата, а сега самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ..4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Р., одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изп. директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес:
гр. Р., улица „Б.” № ., ет ., който самостоятелният обект се намира на ет. 3 в сграда с
идентификатор ., предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда - еднофамилна,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ., предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с прилежащи
части: северната част на мазето и северното таванско помещение, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор
..3 и над обекта: няма.
5
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г.,
издадено от Община Р., е, че Г. Й. Р. е починал на . г. и е оставил за наследник неговия брат
А. Й. Р..
По делото е представена и молба от А. Й. Р. до Община Р., с искане за извършване на
проверка относно зазидан наполовина прозорец от И. Ц. М. в частта от процесната сграда,
която е собственост на А. Р..
От представеното по делото удостоверение от 16.12.2021 г. на РП – Перник, ТО – Р.
се установява, че в РП – Перник, ТО – Р. има данни за образувани 2 бр. преписки по
подадени жалби от лицето А. Й. Р. срещу лицето И. Ц. М.. Към удостоверението са
приложени и постановление от 15.06.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство
и постановление от 18.11.2021 г. за присъединяване на материалите по пр. пр. № 2337/2021
г. по описа на РП – Перник, ТО – Р. към материалите по пр. пр. № 1559/2021 г. по описа на
РП – Перник, ТО – Р..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
М.П., Р.Р., Р. Р.а и Г.К..
От показанията на свидетелката М.П. се установява, че същата е живяла на
съпружески начала с брата на ответника А. Р. – Г., който е починал през 2019 г. Според
свидетелката към 2019 г. процесният имот е бил на груб строеж. В периода от 2020 г. до
2021 г. И. М. санирал сградата, тъй като тя започнала да се руши. Същият имал уговорка с Г.
Р. да санира цялата сграда и впоследствие Г. Р. да му заплати част от сумата. За извършване
на санирането ищецът наел скеле. Наложило се да монтира два допълнителни прозореца на
общите части и още един в тоалетната. Поставил и две метални врати отново на общите
части, както и метални капаци на мазетата. Поставил и нови керемиди на покрива, комини,
обшивки и улуци. В същия период изградил и В и К инсталация, поставил и плочки на
четирите тераси. Направил и дренаж на двора. Сочи, че Г. Р. зазидал прозорец на таванския
етаж, който е негова собственост, като за целта извикал майстори, на които заплатил сумата
от 70,00 лева. В сградата имало работеща оптика повече от десет години, собственост на И.
М. и в нея имало изградена В и К инсталация. Свидетелката твърди и че води срещу А. Р.
дело, което имало за предмет същия недвижим имот и по това дело претенцията на
свидетелката била, че тя е собственик на имота въз основа на предварителен договор.
От показанията на свидетелката Р.Р. се установява, че първият етаж от процесната
сграда е собственост на ищеца М., а вторият – на Г. Р.. Според свидетелката И. М. е санирал
цялата сграда около 2021 г. Наред с това, изградил В и К и ел. инсталация, поставил и 2 бр.
врати на общите части, 2 бр. прозорци, както и капаци на мазетата. На покрива поставил
улуци, капандури, капаци и улами, както и плочки на терасите. Направил и цокъл на
къщата.
От показанията на свидетелката Р. Р.а, която е съпруга на ответника А. Р., се
установява, че към 2019 г. сградата е била на груб строеж, с изграден покрив – поставени
керемиди, комин и водосточни тръби, като според свидетелката се виждало от улицата, че
керемидите не били подменяни. Същото се отнасяло и за комините и капандурите. В и К
6
инсталация имало изградена отпреди 7 – 8 години от И. М. и Г. Р.. След 2019 г. е направена
изолация на къщата. А. Р. не е разговарял с И. М. по въпроса за санирането на сградата.
Ответникът подал и жалба до Община Р., с оплакване, че къщата е санирана незаконно.
Според свидетелката И. М. препятствал достъпа на А. Р. до неговия етаж.
От показанията на свидетелката Г.К. се установява, че още през 1996 г. процесната
сграда е била с изграден покрив, който бил завършен с обшивки, ламарини, улуци и
водосточни тръби. Според свидетелката И. М. препятствал достъпа на А. Р. до сградата.
От приетото по делото заключение на вещото лице А. Ц. по допуснатата съдебно –
техническа експертиза се установява, че общата стойност на описаните в исковата молба
СМР е в размер на 26 563 лева, а стойността на целия имот след извършване на всички СМР
се е увеличила с 21 781 лева. Според вещото лице стойността на цялата сграда без
извършените подобрения е 148 519 лева, а стойността на сградата вследствие на
извършените СМР е 170 300 лева. Извършените подобрения са от видовете СМР, които
поддържат сградата и я предпазват от атмосферни явления. В заключението е посочено и че
разходите за извършване на СМР по исковата молба, включващи единствено труд и
материали без печалба, се равняват на сумата от 23 717 лева.
Вещото лице сочи, че вторият жилищен етаж на сградата с идентификатор ..4 не е
довършен и не е годен за живеене, като се използва единствено за склад. Наемната цена за
ползването на етажа за процесния период от . г. до 27.09.2021 г. е в размер на 519,00 лева.
От заключението на вещото лице Р. Н. по изслушаната повторна съдебно –
техническа експертиза се установява, че общата стойност на описаните в исковата молба
СМР е в размер на 24 960 лева, а стойността на целия имот след извършване на всички СМР
се е увеличила с 16 200 лева. Според вещото лице стойността на цялата сграда без
извършените подобрения е 155 400 лева, а стойността на сградата вследствие на
извършените СМР е 171 600 лева. Извършените подобрения са от видовете СМР, които
поддържат сградата и я предпазват от атмосферни явления. В заключението е посочено и че
стойността на СМР е само за труд и материали без печалба.
Вещото лице сочи, че наемната цена за ползването на втория етаж от жилищната
сграда за процесния период от . г. до 27.09.2021 г. е в размер на 845,00 лева. Сумата,
необходима за възстановяване на зазидания прозорец на тавана, е в размер на 540,00 лева.
В хода на изслушването му в съдебно заседание вещото лице заявява, че поставеният
стиропор под керемидите на покрива е видим.
От заключението на вещото лице Р. Н. по изслушаната допълнителна съдебно –
техническа експертиза се установява, че стойността на недвижимия имот се е увеличила
вследствие направената изолация на сградата с 9100 лева.
Вещото лице сочи, че след справка в Община Р. е установило, че до кмета на
общината е подадена жалба от страна на ответника на 02.09.2021 г., с която уведомява за
извършено цялостно саниране на жилищната сграда и извършени строителни дейности в
имота от И. М. без знанието и съгласието на А. Р..
7
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелите М.П. и Р. Р.а
прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице Р. Н. по изслушаната повторна СТЕ и
допълнителна СТЕ, като компетентно изготвени, съобразно задачите, по които са допуснати
експертизите и неоспорени от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Според разясненията, дадени в ТР № 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г., отношенията
между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се
уреждат съгласно чл. 72 и чл. 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил
намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В този случай увеличената
стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно или при
недобросъвестно владение, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в
общия имот, но не се е протИ.поставил на това. В останалите случаи, когато извършва
подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията
са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са
се протИ.поставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласие на останалите съсобственици за извършването им. Единствено в хипотезата
на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-
малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е
ограничена до размера на обогатяването (решение № 532/17.06.1994 г. по гр. д. № 382/1994
г. на ВС, I г. о.; решение № 615/2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I г. о. и др.).
Всичко това означава, че съдебната практика, изразена в Постановления на Пленума
на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК е задължителна по въпросите за извършени
подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без
намерението на извършителя да придобие имота, като го владее за себе си, и в тези случаи
приложение намира институтът на водене чужда работа без пълномощие - чл. 60 - 62 ЗЗД,
или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и че при тези случаи вземането е изискуемо
от момента на извършването на подобренията.
Ето защо, след като съдът приема, че по делото не се установява твърдените
подобрения да са извършвани с категоричното съгласие на ответника, но пък и той по време
на извършването им не се е протИ.поставил изрично, което безспорно се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, то следва да се приеме, че отношенията
между страните, касаещи извършени подобрения в имота, трябва да се уредят по правилата
8
на гестията, в частност - съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД. ПротИ.поставянето на ответника срещу
извършеното саниране на сградата чрез подаване на жалба до кмета на Община Р. е
ирелевантно, тъй като в случая същото е предприето след като всички СМР вече са били
извършени. В тази хипотеза заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си.
Това следва да бъде по-малката стойност от двете изследвани величини - стойността на
подобренията и увеличената стойност на имота. При определяне на увеличената стойност на
имота пък следва да се имат предвид разясненията, дадени с т. II. 6 на ППВС № 6/1974 г. -
трябва да се изследва каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя след
подобренията, към момента на разглеждане на спора.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът И. М. е извършил
лично със свои средства следните подобрения в съсобствения недвижим имот: вземане под
наем на скеле, построяването му за извършване на санирането и развалянето му след
санирането; поставяне на два броя метални врати на общите части на сградата; поставяне на
два броя прозорци ПВЦ на общите части на сградата; поставяне на метален капак за
затваряне на мазетата; изолация на сградата на площ от 360 кв. м; поставяне на керемиди на
покрива; бордове - 2 бр. по 13 м, плюс обшивка; изграждане на комини - 2 бр., плюс
обшивка с улама; поставяне на капандура и обшивка; поставяне на улуци и тръби по
стените; поставяне на улами на двата калкана; поставяне на капаци на билото - 15 бр.;
поставяне на стиропор под керемидите с дебелина 3 см и дължина 10 м; изграждане на В и
К инсталация и централно свързване от В и К мрежата на гр. Р.; направа на замазка,
поставяне на плочки от гранитогрес и 24 м цокъл на 3 бр. тераси и дренаж на двора. Тук
следва да се посочи, че така формираният от съда извод за извършените подобрения в имота
не се променя от показанията на свидетелите Р. Р.а и Г.К., касаещи състоянието на покрива
на сградата, тъй като същите нямат непосредствени и преки впечатления от състоянието на
покрива и извършените ремонтни дейности по последния, като техните твърдения се
основават на визуална преценка за начина, по който е изглеждал покривът през 90-те години
на миналия век и към настоящия момент.
С оглед на изложеното дотук по отношение на доказаните по делото подобрения,
извършени от ищеца, на обща стойност 24 960 лева, съдът констатира, че с тяхното влагане
в делбения имот стойността на последния се е увеличила със сумата от 16 200 лева, предвид
заключението на вещото лице Р. Н. по изслушаната повторна СТЕ. От така посочената сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 8100,00 лева, съобразно
притежаваната от него квота в съсобствения имот. До така посочената сума искът е
основателен и доказан.
По насрещния иск са с правно основание чл. 45 ЗЗД:
В чл. 45 ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Основателността на иска за
обезщетение на вреди от деликт предполага кумулативното наличие на предвидените в
нормата предпоставки, а именно: ищецът И. М. да е осъществил деяние – действие или
бездействие; деянието да е протИ.правно; от него да са причинени вреди, които да са в
9
причинно-следствена връзка с протИ.правното деяние и деянието да е извършено виновно.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. В случая, в тежест на ищеца по насрещния иск е да
докаже наличието на посочените предпоставки (без вината, която се презумира според чл.
45, ал. 2 ЗЗД), за да бъде уважен деликтният иск. Липсата на който и да е от елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на
искането за репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди.
В случая, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че
не е налице един от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане,
а именно извършено деяние от страна на ищеца И. М.. Това е така, тъй като по делото е
безспорно установено наличието на зазидан прозорец на етажа на А. Р., но видно от
показанията на свидетелката Пенкова, прозорецът е бил зазидан от Г. Р., а не както се
твърди в насрещната искова молба, че протИ.правното деяние е било извършено от ищеца
И. М..
От всичко изложено се налага извод, че не е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на СМР,
включваща поставяне на нов прозорец с дограма (стъклопакет), за да се възстанови
прозорецът, който е бил изграден и поставен в самостоятелен обект с идентификатор ..4 по
КККР на гр. Р., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът по насрещния иск претендира обезщетение в размер на 2000 лева за периода
от . г. до 27.09.2021 г., дължимо за ползването на собствения му имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ..4 по КККР на гр. Р., с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № ., ет .,
който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в жилищна сграда – еднофамилна сграда с
идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1 (едно), с площ от 88 кв. м, прилежащи части: южната част на мазето и
южното таванско помещение, нИ.: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор ..3 и над обекта: няма, за периода
от . г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че е собственик
на процесния самостоятелен обект, че ответникът е ползвал същия за конкретния период от
време без да има основание за това, т. е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответника
при липса на основание за разместването на имуществените блага, както и размера на
претенцията си. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от
Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размерa на обедняването, като от значение е не причинната
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ
10
факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
По делото, макар да се установява правото на собственост на А. Р. върху процесния
самостоятелен обект с идентификатор ..4 по КККР на гр. Р., не беше доказано при условията
на пълно и главно доказване, че ответникът по насрещния иск И. М. го е ползвал за периода
от . г. до 27.09.2021 г., от което следва, че не е осъществен фактическият състав на чл. 59, ал.
1 ЗЗД. Фактът, че А. Р. не е бил допускан до собствения си имот, за да го ползва, не е
достатъчен за уважаването на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като по делото следва да бъде
доказано, че ответникът по насрещния иск се е обогатил, ползвайки процесния
самостоятелен обект. Такива доказателства по делото липсват, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на направеното възражение за прихващане:
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-
малкото от тях. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по право. То е
действие на упражняването на субективното преобразуващо право, с което всяка от страните
разполага, възникващо при определен в закона фактически състав. На първо място е
необходимо да съществуват две задължения (вземания) - чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Вземанията
трябва да са действителни. Второто изискване за възникване на правото да се извърши
прихващане е двете вземания да бъдат насрещни – кредиторът по едното вземане трябва да е
длъжник по другото и обратно. Третият елемент на фактическия състав на правото да се
извърши прихващане е изискването двете задължения да имат за предмет пари или
еднородни и заместими вещи. На четвърто място, прихващането е възможно само ако
вземането на страната, която прихваща (активното вземане) е изискуемо. Петата
предпоставка е ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващането - чл. 103,
ал. 1 ЗЗД. Това изискване е изключено при съдебното прихващане, което може да бъде
упражнено и с неликвидно вземане.
В настоящия случай се касае за съдебно прихващане, извършено чрез материално
правно възражение, заявено в срока за отговор на исковата молба. Така заявеното от
ответника възражение за прихващане се явява неоснователно, тъй като насрещните искове
по чл. 45 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, от което следва, че в случая не е налице
съществуващо вземане на ответника, което да бъде прихванато с вземането на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете. Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 1798,40 лева, от които
998,40 лева – дължима и внесена държавна такса, 600,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение и 200,00 лева - възнаграждение за вещо лице и от така посочената сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 583,61 лева.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът доказва направени такива в размер на 2095,00 лева,
11
от които 1440,00 - заплатено адвокатско възнаграждение, 650,00 лева – възнаграждение за
вещо лице и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение. При разпределяне
отговорността за разноски съдът не взема предвид внесената държавна такса по двата
насрещни иска, тъй като същите са отхвърлени изцяло. От така посочената сума ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1415,13 лева съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „У.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
И. Ц. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № 30 сума в размер на 8100,00 лева
(осем хиляди и сто лева), представляваща припадащата му се част от увеличената стойност
на недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор
. по КККР на гр. Р., с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № 43, която жилищна сграда е изградена в
поземлен имот с идентификатор ., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 24
960 лева (двадесет и четири хиляди деветстотин и шестдесет лева), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „У.“ № .
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника И. Ц. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № 30 да му заплати сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените му вреди, изразяващи се в стойността на СМР,
включваща поставяне на нов прозорец с дограма (стъклопакет), за да се възстанови
прозорецът, който е бил изграден и поставен в самостоятелен обект с идентификатор ..4 по
КККР на гр. Р., на стената, която е откъм ул. „Б.“ в гр. Р., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „У.“ № .
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Ц. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № 30 да му заплати сумата от 2000,00 лева (две хиляди
лева), представляваща обезщетение за ползването на собствения му имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ..4 по КККР на гр. Р., с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № ., ет .,
който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в жилищна сграда – еднофамилна сграда с
идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1 (едно), с площ от 88 кв. м, прилежащи части: южната част на мазето и
южното таванско помещение, нИ.: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор ..3 и над обекта: няма, за периода
от . г. до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г. до окончателното изплащане на
12
задължението.
ОСЪЖДА А. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „У.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на
И. Ц. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № 30 сума в размер на 583,61 лева
(петстотин осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки), представляваща сторени от
ищеца деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. Ц. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № 30 ДА ЗАПЛАТИ
на А. Й. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „У.“ № . сума в размер на 1415,13 лева
(хиляда четиристотин и петнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени от
ответника деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
13