Решение по дело №366/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по подадена жалба от М. Г. В. срещу Заповед № 174 от 03.02.2025г. на директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, с която е отказано да се предостави право на ползване на режим на „безплатно паркиране за лица със затруднения в придвижването по смисъла на пар. 1, т. 16 от ЗХУ по постоянен адрес“ на М. В.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на отказа. Сочи се, че без помощни средства придвижването на жалбоподателката е затруднено. От съда се иска да отмени заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът - директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

Видно от експертно решение № 91506 от заседание № 190 на ТЕЛК при УМБАЛ [населено място] от 05.10.2023г. (на л. 6 – л. 7 от делото) жалбоподателката М. В. е с 92 % трайно намалена работоспособност, с диагноза „Злокачествено новообразувание на костите и ставните хрущяли на крайниците“. От мотивите на решението на ТЕЛК е видно, че при прегледа е констатирано следното състояние на М. В.: след ампутация на дясна подбедрица (от 12.12.2017г.), със силно атрофична подбедрица и белези за възпаление на меките тъкани с незараснали две декубитални рани от протезата. Констатиран е ортопедичен статус, както следва: „движение затруднено с наложена протеза на дясна подбедрица“. Посоченото състояние на жалбоподателката се потвърждава и от епикриза от отделение по медицинска онкология при УМБАЛ Дева Мария [населено място] (на л. 13 – л. 14 от делото).

Във връзка със състоянието на Вършева й било издадено удостоверение изх. № 91 от 20.02.2025г. от СМТЛ Ортомедикс ООД (на л. 8 от делото), в уверение на това, че използва помощно средство тип протеза за долен крайник, като са представени и доказателства за обслужване на протезата от посоченото дружество (на л. 9 – л. 12 от делото).

На 26.11.2024г. жалбоподателката Вършева подала заявление вх. № 0101-174 по описа на ОП „Транспорт“ при Община Бургас (на л. 27 от делото), с което заявила желание за придобиване право на безплатно паркиране върху място, обозначено за лица със затруднения в придвижването – по отношение на автомобил „Renault Fluence“ с рег. № СВ 7429 ВМ. Към заявлението жалбоподателката приложила цитираното решение на ТЕЛК, както и удостоверение за постоянен адрес (на л. 31 от делото), от което се установява, че е с регистриран адрес в [населено място], [жк], ет. 4, ап. 17.

На заседание от 17.01.2025г. на комисия, определена по реда на чл. 15ж от Наредба за условията и реда за безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на Община Бургас, определена със Заповед № 234 от 18.01.2024г. на кмета на Община Бургас, обективирано в протокол № 7 (на л. 16 – л. 23 от делото), били разгледани подадените заявления, вкл. на жалбоподателката. В т. 1.8 от протокола е посочено, че става въпрос за лице с 92 % ТНР – без чужда помощ, което може да се обслужва. При тези данни комисията единодушно решила, че не са покрити нормативните изисквания и са налице основания да се откаже правото за безплатно и денонощно паркиране.

Въз основа на приетото с протокола е издадена и процесната Заповед № 174 от 03.02.2025г. на директор на ОП „Транспорт“, с която е постановен отказ да се предостави право на ползване на режим „Безплатно паркиране за лица със затруднения в придвижването по смисъла на пар. 1, т. 16 от ЗХУ“ по отношение на М. В..

От показанията на св. Г., разпитан в хода на настоящото производство, се установява, че при придвижването си (след 2017г.) жалбоподателката използва помощни средства – протезата, патерици, проходилка, инвалидна количка. Налага се да се придвижва почти изцяло с автомобил, както и да паркира в близост да блока, в който живее.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че издадената заповед представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 145, ал. 1, т. 1 от АПК. На основание чл. 99 от ЗДвП вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА от общински съвет Бургас е приета Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас (Наредбата), която урежда обществените отношения, касаещи процесния случай. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 15ж, ал. 5 от Наредбата. Същата отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма, като се съдържат фактическите и правни основния за постановяване на акта. Спазена е и процедурата по издаването му, предвидена в 15ж от Наредбата – по разглеждане на заявленията от определена комисия и отправяне на предложение до директора на ОП Транспорт за произнасяне в съответния смисъл.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, а и с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 15д, ал. 1 от Наредбата на Общински съвет Бургас в райони, пътища и части от пътища – общинска собственост, в рамките на специално обозначени за това места, може да се въвежда режим „Безплатно паркиране по постоянен адрес за лица със затруднения в придвижването по смисъла на §1, т. 16 от Закона за хората с увреждания“ и при условията, посочени в този раздел. В чл. 15д, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че право на безплатно паркиране върху специално обозначени за това места се предоставят на лица със затруднения в придвижването, които не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на посочените медицински изделия и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването или издръжливостта. За лице, отговарящо на условията по ал. 2 и ал. 3 се определя 1 (едно) място за безплатно и денонощно паркиране на ППС, което го превозва, до сградата по постоянния му адрес – чл. 15д, ал. 4 от Наредбата.

По смисъла на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗХУ "Лица със затруднения в придвижването" са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Следователно по въведените от Общински съвет Бургас правила, материалните предпоставки за въвеждане на режим „Безплатно паркиране по постоянен адрес“ включват установяване, че съответното лице има затруднения в придвижването и не може да се придвижва без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че изводът, направен в т. 1.8 от протокол № 7 на определената комисия при Община Бургас по чл. 15ж от Наредбата, е повърхностен и не отговаря на обективните данни по преписката. Водещи за отказа са вписаните в решението на ТЕЛК данни, че ТНР на жалбоподателката е „без чужда помощ“, както и, че лицето може да се самообслужва. Настоящият съдебен състав намира, че тези медицински заключения нямат нищо общо с релевантните обстоятелства, които подлежат на преценка по смисъла на чл. 15д, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от Наредба за медицинската експертиза експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на потребността от чужда помощ и срока. По смисъла на чл. 68, ал. 2 от НМЕ чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Следователно преценка на ТЕЛК включва възможността за задоволяване на ежедневните потребности. Такова изискване обаче не е въведено в чл. 15д, ал. 2 от Наредбата на общински съвет Бургас. В този текст е предвидено, че право на безплатно паркиране имат лица със затруднения в придвижването - които не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези. Т.е. въпросът за обслужването на ежедневните потребности без чужда помощ е извън предметния обхват на чл. 15д, ал. 2 от Наредбата, приета от общински съвет Бургас. При това положение приемането на решение за отказ, което се основава единствено на извода на ТЕЛК за обслужване без чужда помощ, е незаконосъобразно. Това решение не държи сметка на въведените от самия общински съвет Бургас изисквания, които включват преценка единствено на въпроса дали лицето има затруднения в придвижването и дали се придвижва с използването на помощни средства – инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези. В случая (включително и в решението на ТЕЛК) по категоричен начин е посочено, че жалбоподателката е с ампутирана дясна подбедрица. Само по себе си това е достатъчно обстоятелство, за да се приеме, че тя има затруднения с придвижването. Нещо повече – в решението изрично е посочено, че движението й е затруднено, като тя е с наложена протеза. Следователно от решението на ТЕЛК може да се изведе цялата относима информация, която е в насока, че жалбоподателката отговаря на всички изисквания за осигуряване право на безплатно паркиране, въведени в чл. 15д, ал. 2 от Наредбата. Вместо да се концентрират именно върху тези изисквания, определената комисия, а впоследствие издалият акта административен орган, са се позовали на други обстоятелства, които нямат отношение към поставения за разглеждане въпрос.

В заключение може да се посочи, че по делото са доказани всички предпоставки в чл. 15д, ал. 2 от Наредбата и за жалбоподателката е възникнало правото за осигуряване възможност за безплатно паркиране на лице със затруднения в придвижването по смисъла на чл. 15д от Наредбата на общински съвет Бургас. Тези изисквания са били недвусмислено установени още в хода на административното производство и постановяването на отказ представлява постановяване на материално незаконосъобразен административен акт. Ето защо Заповед № 174 от 03.02.2025г. на директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас следва да бъде отменена като издадена в противоречие с материалния закон, а с противоречие на целите, заложени в чл. 15д от Наредбата (за осигуряване на възможност на лицата с трайно затруднено придвижване да ползват определени от общината паркоместа). Преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на административен акт по чл. 15ж, ал. 5 от Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас - заповед за определяне място за паркиране по заявлението на жалбоподателката. По арг. от чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 7-дневен срок за издаване на административния акт .

При този изход на спора на в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 610 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса (платежно нареждане на л. 36 от делото) и 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (договор за правна защита и съдействие на л. 44 от делото, ведно с доказателства за банков превод на л. 45 от делото).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], вх. 1, ет. 4, ап. 17, Заповед № 174 от 03.02.2025г. на директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас.

ВРЪЩА преписката на административния орган - директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, за издаване на административен акт по подаденото заявление с вх. № 0101-174 от 26.11.2024г. от М. Г. В., [ЕГН], а именно: заповед за определяне място за паркиране по чл. 15ж, ал. 5 от Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на М. Г. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], вх. 1, ет. 4, ап. 17, сумата от 610 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. – платена държавна такса и 600 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.