№ 2536
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. Г. Х. срещу решение №
20052025/08.08.2022 г. по гр.д. № 2109/2021 г. по описа на СРС, 79 състав. С посоченото
решение на СРС е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, предявен
от Н. Г. Х. срещу „Г.К.“ ЕООД за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на 6000 лв., представляваща неустойка по чл. 14, ал. 1 от договор за
консултантски услуги от 05.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.07.2020 г., до
окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 33450/2020 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2020 г., поправена с
разпореждане за отстраняване на ОФГ от 08.08.2022 г.
Жалбоподателят – Н. Г. Х., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото е
доказано неизпълнение на договора за консултантски услуги от страна на ответното
дружество „Г.К.“ ЕООД, поради което счита, че ответникът дължи претендираната
неустойка. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Г.К.“ ЕООД, счита, че първоинстанционното решение е правилно,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
1
достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Г. Х. с искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92 и чл. 99 и сл. ЗЗД.
Ищецът – Н. Г. Х., твърди, че между ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ и „Г.К.“ ЕООД е сключен на
05.05.2015 г. договор за консултантски услуги, по силата на който дружеството по ЗЗД е
възложило на ответното дружество срещу възнаграждение в размер на 6000 лв. да
осъществява консултански услуги във връзка с кандидатстване за финансиране по
европейски, национални и други програми, вкл. предоставяне на неограничен брой
консултации и предложения за изработване на проекти, изработване и редакция на проекти с
пълна документация, администриране на изработените проекти. Съгласно чл. 14 от договора,
в случай че по време на действието на договора при повече от два подадени проекта за
финансиране нито един не е успешен, то изпълнителят следва да възстанови на възложителя
пълния размер на заплатеното от него възнаграждение. Сочи, че е налице хипотезата на чл.
14 от договора, тъй като не са одобрени повече от два проекта на ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ за
финансиране по европейски програми, поради което изпълнителят дължи на възложителя
неустойка в размер на платеното възнаграждение по договора. Предвид обстоятелството, че
възложителят се явява гражданско дружество по ЗЗД, в което участват с равни дялове
ищецът Н. Г. Х. и Х.В. Д., ищецът претендира от ответника сумата в общ размер на 6000 лв.
– 3000 лв. в лично качество като страна по договора по ЗЗД, 3000 лв., вземане на Х.В. Д.
спрямо ответното дружество, в качеството ѝ на страна по договора по ЗЗД, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия. За посочената сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33450/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, срещу
която е подадено възражение, поради което ищецът предявява искове за установяване на
вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и разноските по
делото.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
е да докаже сключването на договор за консултантски услуги с посоченото в исковата молба
съдържание, заплащане на договореното възнаграждение от възложителя на изпълнителя,
наличието на клауза за неустойка по чл. 14 от договора, в случай че поне два от проектите,
изготвени със съдействието на изпълнителя, не са одобрени за финансиране с европейски
средства, размера на претендираната неустойка, факта, че възложителят по договора се
явява гражданско дружество, в което участват с равни дялове ищецът Х. и трето за процеса
лице - Х.В. Д., договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземането на Х.В. Д.
за неустойка по договора за консултантски услуги, съобщаване на цесията на изпълнителя
по договора за консултантски услуги от страна на предишния кредитор Х.В. Д..
Не се спори по делото, че между ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ и „Г.К.“ ЕООД е сключен договор за
консултански услуги от 05.05.2015 г., по силата на който ответникът „Г.К.“ ЕООД се е
2
задължило да предоставя консултански услуги в полза на ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ срещу
възнаграждение в размер на 6000 лв., което е заплатено от възложителя.
По делото е представен посоченият договор, видно от който „Г.К.“ ЕООД се е задължило да
предоставя консултански услуги във връзка с кандидатстване за финансиране по
европейски, национални и други програми, вкл. мониторинг, периодичен преглед на
европейски, национални и други донорски програми за финансиране в сферата на
дейностите и интересите на възложителя; предоставяне на възложителя по телефона или в
офиса му на неограничен брой консултации и предложения за изработване на проекти за
кандидатстване за финансиране по европейски, национални и други донорски програми;
изработване и редакция на проекти с пълна документация, администриране на изработените
проекти; изготвяне на бизнес и финансови планове и анализ на рисковете, свързани с
подготвянето и реализирането на проектите; изготвяне на проекти за тръжни процедури и
др. Срокът на договора е три години, считано от датата на подписването му – чл. 4 от
договора. Съгласно чл. 3 от договора, изпълнителят следва да предложи на възложителя не
по-малко от 8 възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране с
европейски, национални или други донорски програми, които са подходящи за постигане на
декларираните от възложителя цели в сферите му на интереси – Програма за развитие на
селските райони – подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“; Програма за
развитие на селските райони – подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на
селскостопански продукти“, както и други в рамките на договора.
Спорно по делото и подлежащо на установяване е обстоятелството, дали в полза на
възложителя е възникнало правото да претендира уговорената в чл. 14 от договора
неустойка. На основание чл. 14 от договора, в същия е предвидено клауза, озаглавена
„Гаранция за успех 3/1“, съгласно която, в случай че по време на действието на договора
при повече от 2 подадени проекта за финансиране нито един от тях не е успешен,
изпълнителят ще възстанови на възложителя пълния размер на заплатеното от него
възнаграждение по чл. 5.1 от договора. Следователно, вземането за неустойка по чл. 14 от
договора възниква, в случай че възложителят е подал поне два проекта за финансиране по
европейски програми, изготвени със съдействието на изпълнителя в изпълнение на
процесния договор, които не са били успешни.
По делото липсват доказателства, от които да се установява, че ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ изобщо е
кандидатствало в рамките на договора за финансиране по европейски програми в
декларираните по договора сфери на интереси - Програма за развитие на селските райони –
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“; Програма за развитие на селските
райони – подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“.
Посоченото обстоятелство се установява и от приетото в първоинстанционното
производство писмо от ДФ „Земеделие“, видно от което за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.019 г. ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ не е било кандидат по схеми и мерки, администрирани от
ДФ „Земеделие“. Следователно, не се установява по делото да са се осъществили
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника, в качеството на
изпълнител по процесния договор, на твърдяното в исковата молба основание – неустойка
3
по чл. 14 от договора, гарантираща успех при кандидатстване от страна на възложителя за
финансиране на проекти със средства по европейски програми.
При недоказване на посочения елемент на фактическия състав на предявеното от ищеца
право исковете подлежат на отхвърляне и не следва да се обсъждат останалите предпоставки
за уважаване на исковете, а именно - факта, че възложителят по договора се явява
гражданско дружество, в което участват с равни дялове ищецът Х. и трето за процеса лице -
Х.В. Д., договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземането на Х.В. Д. за
неустойка по договора за консултантски услуги, съобщаване на цесията на изпълнителя по
договора за консултантски услуги от страна на предишния кредитор Х.В. Д..
Както правилно е посочил районният съд, по делото не се установява изобщо изпълнителят
да е изпълнил предмета на договора, поради което в полза на възложителя е възникнало
правото да развали договора, но липсват твърдения същият да е упражнил това свое право,
при която хипотеза да има право на връщане на заплатеното възнаграждение поради
отпадане на основанието за извършеното плащане. Основателността на иска следва да бъде
преценена на базата на заявеното основание, което в случая е неустоечна клауза,
предвидена в договора, като, доколкото не се установява да са налице предпоставките за
дължимост на същата, то претенцията се явява неоснователна, което обаче не препятства
възможността на възложителя по договора да предяви претенция за връщане на платеното
възнаграждение, предвид липсата на изпълнение и разваляне на договора.
Следователно, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд –
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Доколкото в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна фактическа
грешка, тъй като не е посочено, че една от претенциите на Н. Г. Х. произтича от договора за
цесия, то във въззивното решение следва да бъде отстранена посочената неточност.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата сумата в размер на 756 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052025/08.08.2022 г. по гр.д. № 2109/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 и чл. 99 и сл. ЗЗД, предявени от Н. Г.а Х., ЕГН **********, срещу
„Г.К.“ ЕООД, ЕИК *******, за установяване дължимостта на сумата в размер на 6000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.07.2020 г., до погасяването, представляваща общ размер на
дължима от „Г.К.“ ЕООД неустойка по чл. 14 от договор за консултантски услуги от
4
05.05.2015 г., сключен между ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“ и „Г.К.“ ЕООД, половината от която
сума се претендира от Н. Г.а Х. в качеството на участник в ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“, а
другата половина – в качеството на цесионер по договор за цесия, сключен с Х.В. Д. –
титуляр на вземането като участник в ДЗЗД „Е. – Х. и Д.“, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33450/2020 г. по описа на СРС, 79
състав, поправена с разпореждане от 08.08.2022 г. по ч.гр.д. № 33450/2020 г. по описа
на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА Н. Г.а Х., ЕГН **********, да заплати в полза на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 756 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5