Решение по дело №481/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 146
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20215510200481
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. К., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510200481 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е
наказателно постановление №20-0284-001955 от 09.09.2020 г., издадено от
началник РУ към ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на АЛ. АЛ. П., на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП, са били наложени
административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се
свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от процесуален представител, който пледира за отмяна на
наказателното постановление,поради недоказаност на адм.обвинения срещу
подзащитния му.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, но главен юрисконсулт М.А. изразява
мнение в писмено становище за неоснователност на жалбата. Сочи аргументи
1
в подкрепа на тази негова позиция.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и
срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 22.04. 2021г., а жалбата
срещу него е подадена на 26.04.2021г.- в предвидения в закона преклузивен
седмодневен срок(л.3 от преписката). Това прави разглеждането й в
съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка за допустимостта на жалбата, както и на събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна: АЛ. АЛ. П. закупил от чужбина лек автомобил „Ситроен
Джъмпер“ и го управлявал в България с поставените му транзитни табели
№****. По негови твърдения автомобилът бил предоставен на автомонтьор за
ремонт. След като получил ремонтирания си автомобил П. продължил да го
управлява с транзитни табели, като на 18.06.2020г. около 13.50 часа бил спрян
за проверка от служители на РУ-К.. Последните констатирали, че срока за
използване на транзитните табели е изтекъл на 14.06.2020г. За извършеното
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на П. бил съставен АУАН. В писмените си
обяснения по акта нарушителят заявил, че докато л.а. е бил на ремонт, той не
е забелязал, че срока за използване на табелите е изтекъл.
Впоследствие по случая била извършена проверка, която приключила на
13.08.2020г. с издадено от РП-К. постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като, макар извършеното от П. деяние да
осъществява престъпния състав на чл.345,ал.2, във връзка с ал.1 от НК, не са
настъпили значителни вредни последици, обществената опасност на деянието
била явно незначителна и съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК то не
съставлявало престъпление.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.К., административно-
наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП на АЛ. АЛ. П. са наложени административно наказание- глоба в размер
на 200(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.
2
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел Х.Е., чиито показания подкрепят изцяло събраните по
делото писмени доказателства и не са противоречиви.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140,ал.1 от
ЗДвП.Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер
от 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест
месеца.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че на 18.06.2020г. около 13.50 часа жалбоподателят е
бил спрян за проверка от служители на РУ-К., които установили, че срока за
използване на транзитните табели бил изтекъл на 14.06.2020г.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно- неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е
бил наясно с обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство
бяха представени, като дори самия жалбоподател собственоръчно е записал
във връчения му АУАН, че е забравил за изтичането на срока за използване
на табелите на автомобила му.
При така установеното съдът намира, че от обективна страна са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП и деянието е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
3
съставомерно.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно
постановление следва да се потвърди.
От всичко изложено следва, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не
констатира наличието на такива в процедурата по издаването на НП, които да
опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна само на това основание.
В хода на административно-наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АНО правилно е квалифицирал деянието на въззивника П. като нарушение на
посочената норма и е санкционирал последния с предвидените
административни наказания- глоба и лишаване от право да управлява МПС в
точно определени от законодателя размери, поради което и не подлежи на
ревизия от съда.
Изложеното дотук мотивира съда да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно и правилно и прави
основателно искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от
ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от
ЗПП, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то
следва да е в размер на 100(сто) лева, с оглед на действително свършената
работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно- само изразяване на
становище.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът

РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0284-001955 от
09.09.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на
АЛ. АЛ. П. с ЕГН **********, с адрес: с.Х., общ.К., обл.С.З., ул.„Т.“№17, са
наложени административно наказание- глоба в размер на 200(двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА АЛ. АЛ. П. с ЕГН **********, с адрес: с.Х., общ.К., обл.С.З.,
ул.„Т.“№17, да заплати по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК **********, IBAN:
BG30UNCR 76303100115626, BIC: UNCRBGSF, направените по делото
разноски в размер на 100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5