РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 29.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Татяна Щерева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 15395 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.Д.П., Д.К.Й. и К.К.Й. срещу Решение № 356577/08.03.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, в частта, с която въззивниците са осъдени да платят на „Т.С.“ ЕАД следните суми: за С.П. –  221, 93 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „********, за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 34, 76 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., както и сумата от
51, 78 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за посочения по-горе имот за периода за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване; за Д.Й. – 69, 67 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „********, за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г.г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 11, 59 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., както и сумата от 11, 51 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за посочения по-горе имот за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване; за К.Й. – 69, 67 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ж.к. „********, за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г.г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 11, 59 лева – лихва за забава за плащане на горната сума за периода 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., както и сумата от 11, 51 лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за посочения по-горе имот за периода от месец юни 2014 г. до месец април 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното ѝ погасяване.

Подадена е и частна жалба от тримата въззивници срещу Определение № 461557/31.07.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, с което е оставено без уважение искането на въззивниците за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, с която въззивниците са осъдени да платят на „Т.С.“ ЕАД съответно: С.Д.П. –
574, 83 лева – разноски в исковото производство; Д.К.Й. – 191, 61 лева – разноски в исковото производство, и К.К.Й. – 191, 61 лева – разноски в исковото производство.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени.

Във въззивната жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно бил осъдил и тримата въззивници (ответници в първоинстанционното дело) да платят консумираната в имота енергия. Твърди се, че въззивниците Д.Й. и К.Й. били „голи собственици“, тъй като не ползвали имота, а първоинстанционният съд не бил съобразил това обстоятелство, като партидата за имота била също водена само на името на С.П.. Излагат се и доводи, че данните за консумирана енергия не били правилни, защото изхождали единствено от счетоводството на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд, с което същият е отказал да измени решението си в частта за разноските и е определил на „Т.С.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 800 лева, съобразявайки минималните размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи, че тази наредба не може да се приложи за юрисконсултите, тъй като същите са служители по трудово правоотношение. Поради това следвало юрисконсултските хонорари по делото да се определят на 50 лева в заповедното производство и 100 лева – в исковото.

В законоустановения срок не са постъпили отговори на двете жалби от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач – „Н.“ ЕАД, не е изразило становище по жалбите.

Първоинстанционният съд е приел, че с представен пред него договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 05.10.1990 г. процесният недвижим имот с адрес: София, ж.к. „********“, ********, е бил продаден на С.Д.П. и К.Й.П.. Съгласно представено по делото удостоверение за наследници съдът е установил, че К.П.е починал и е оставил двама сина – въззиваемите Д.К.Й. и К.К.Й., и съпруга – въззивницата С.П., които съдът е счел за наследници. Намерил е, че по делото не е установено на С.Д.П. да е учредено вещно право върху топлофицирания имот, поради което и тримата въззивници (ответници в първоинстанционното производство) дължат заплащане на доставената до имота топлинна енергия на основание чл. 153 ЗЕ. Съдът е приел, че се прилагат общите условия на „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за битови клиенти в град София, тъй като същите са били публикувани по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въззивниците не са възразили срещу тях. Първоинстанционният съд е приел от съвкупната преценка на документите за топлинно счетоводство, подписаните от въззивницата П. отчети за доставена топлинна енергия и заключенията на изслушаните по делото техническа и счетоводна експертизи, че в процесния апартамент е налице потребление на топлинна енергия. Посочено, че съдът се доверява на заключенията на експертизите, тъй като същите са работили въз основа на данни от третото лице – помагач – дружество, осъществяващо услугата „топлинно счетоводство“, за което въззивниците били изразили своето съгласие, поради което съдът приема данните за достоверни. Съдът е установил, че искът е основателен за сумата 418, 07 лева – разходи за доставена топлинна енергия, и 69, 04 лева – цена на услугата „дялово разпределение“. Приел е, че падежът на всяко от задълженията съгласно общите условия на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, е на 30-ия ден след края на периода за заплащане на сметките, който е едномесечен. Поради това и с оглед направеното от въззивниците възражение за изтекла погасителна давност, която според съдът е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като вземанията за заплащане на топлинна енергия са периодични. Поради това и с оглед датата на подаване на иска – 21.07.2017 г., първоинстанционният съд е приел, че са погасени всички вземания с падеж преди 20.07.2014 г., т.е. погасена е сметката за месец май 2014 г., която е с падеж на 01.06.2014 г. Съдът е приел, че размерът на непогасеното по давност задължение за топлинна енергия е в размер на 295, 90 лева, за дялово разпределение – в размер на 69, 04 лева, а за законна лихва за забава – 46, 35 лева. Съдът е приел, че от тези суми наследствената квота на въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. е по 1/4. Така е присъдил суми в описаните в началото на мотивната част суми. Съдът е приел, че разноските на ищеца са в размер 749, 55 лева и е присъдил на ищеца – „Т.С.“ ЕАД, тази сума съобразно възприетите квоти за всеки ответник.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд не проверява правилността на фактическите изводи в първоинстанционното решение, ако страните не са изложили оплаквания срещу начина, по който са установени фактите от първоинстанционния съд във въззивната жалба и отговора, или това не се налага с оглед приложение на императивна материалноправна разпоредба (съгласно указанията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд за въззивното производство). В настоящия случай липсват оплаквания за неправилно установяване на следните факти: че въззивниците са собственици на процесния имот, че същият е в сграда в режим на етажна собственост и е свързан с отклонение на абонатна станция, както и че въззивниците са наследници на починалия К.Й.П. при равни квоти от по 1/3 – съответно съпруга и двама сина, както и общите условия на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, одобрени и влезли в сила през 2014 г.

Спорни са въпросите относно количеството доставена до имота топлинна енергия, размера на задължението на въззивниците, дали за имота е учредено право на ползване за С.П., както и относно припадащите се на всеки от тримата въззивници части от твърдяното задължение към „Т.С.“ ЕАД. С оглед служебните задължения на съда да следи за неравноправни клаузи в договорите с потребители съдът следва служебно да се занимае и с въпроса за размера на погасената по давност част от вземанията на „Т.С.“ ЕАД.

По въпроса за собствеността върху процесния имот и качеството „потребител“ на тримата въззивници настоящият съдебен състав намира следното: съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имот в сграда в режим на етажна собственост е задължен да заплаща доставената до имота топлинна енергия и енергията за отопление на сградната инсталация в сградата, определена по нормативен път.  По делото се установява от представения на лист 16 – 17 от първоинстанционното дело Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 05.10.1990 г., че към посочената дата собственици на процесния топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. „********“, ********, са били С.Д.П. и К.Й.П.. От извършена в Националната база данни „Население“ справка (на лист 39 от първоинстанционното дело), че К.Й.П. е починал на 04.02.1996 г. и е оставил като наследници съпругата си С.Д.П. и синовете си Д.К.Й. и К.К.Й. – обстоятелство, което не е спорно по делото. В отговора на исковата молба се признава, че въззивниците са приели наследството на починалия К.П., като изрично се посочва, че въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. са собственици на идеални части от процесния имот.

Неоснователно се явява твърдението на въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й., че същите били „голи“ собственици, защото не ползвали имота. Понятието „гол“ собственик се свързва не със ситуация, в която един от няколко съсобственици фактически не ползва имота, а когато върху имота е учредено вещно право (най-често – вещно право на ползване), по силата на което „голият“ собственик губи правомощието си да ползва имота. За да се установи подобна ситуация следва да се установи учредяване на ограничено вещно право върху процесния имот, което би създало пречки въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. правомерно да ползват същия. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че такова право не е установено по делото, като не са представени документи за учредяване на ограничени вещни права върху процесния имот.

По делото е представена молба-декларация с вх. № ТО6889/11.09.2002 г. на С.Д.П. до „Т.С.“ ЕАД (на лист 14 – 15 от първоинстанционното дело). Същата обаче не установява, че е учредено вещно право на ползване в полза на въззивницата П. за процесния имота, а само установява волята на същата тя да бъде отразена като титуляр на партидата за заплащане на топлинна енергия. Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на Върховния касационен съд (ВКС) подаването на подобна декларация има значение за определянето на лицето, което се задължава да заплаща доставената до един имот топлинна енергия само в случай, че това лице не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота. В случая е подадена декларация от само един от съсобствениците и съгласно мотивите към цитираното Тълкувателно решение съществуването на правоотношение с другите двама съсобственици – въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й., се определя с оглед тълкуване на договорките между страните, включително общите условия на топлоснабдителното предприятие, които се прилагат съгласно чл. 150 ЗЕ.

В случая чл. 60 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, влезли в сила от 12.03.2014 г. (на лист 10 от първоинстанционното дело) предвижда, че при промяна в собствеността или учредяване на право на ползване върху имота засегнатите лица следва да декларират тези обстоятелства пред „Т.С.“ ЕАД. В описаната по-горе декларация на въззивницата П. обаче същата никъде не заявява изрично, че ще ползва имота сама и желае да поеме всички задължения за заплащане на топлинна енергия. В молбата-декларация изрично се говори за това, че ползването ще бъде осъществявано от семейство, а броят на членовете на същото не е посочен (налице е празно поле в бланката, което не е попълнено). При липса на изрично изявление за броя на ползвателите и съгласно правилото на чл. 63, ал. 2 от Общите условия на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., действали през процесния период, според която липсата на изрично изявление за поделяне на задълженията между съсобствениците на топлоснабдения имот, следва да се приеме, че въззивницата П. и въззиваемите Пиралкови са съгласни да заплащат доставената енергия съобразно квотите си в съсобствеността. Следователно възникналото въз основа на закона правоотношение между въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, и всички съсобственици на имота не е било изменено с молбата-декларация от 11.09.2002г.

Счетоводното отчитане на всички задължения за процесния имот от страна на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, на едно лице също не води до извод, че въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. не са били задължение да заплащат доставената до имота топлинна енергия. Титулярът на задължението не се определя от счетоводните записвания на топлоснабдителното предприятие, а само от правилата на закона или, ако е налице такъв, от договора между същото и потребителя на топлинна енергия. Поради това изводът, че и тримата въззивници е следвало да заплащат доставената до процесния имот топлинна енергия не се променя от установяването на начина на водене на партиди от „Т.С.“ ЕАД.

По второто оплакване на въззивниците – че установените от първоинстанционния съд количества доставена енергия били следствие от установявания само в счетоводството на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД, не кореспондират на представените по делото доказателства. На лист 89 от първоинстанционното дело са представени два неоспорени подписани от въззивницата С.П. отчета за отоплителните сезони 2014 – 2015 г. и 2015 – 2016 г. В същите е записано нулево потребление на уредите в процесния имот, но обстоятелството, че отчетите са подписани, ведно с подадената от въззивницата П. молба-декларация от 11.09.2002 г. представляват доказателства за това, че до имота се извършва доставка на топлинна енергия чрез преминаващите през него тръби на вертикалната сградна инсталация, като липсва друго потребление. Този извод се потвърждава и от изложението на третото лице – помагач – топлинния счетоводител „Н.“ ЕАД, и едва на последно място – от данните на техническата и счетоводната експертизи. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които са деинсталирали радиаторите си продължават да дължат разходи за подгряване на сградната инсталация, като това решение отразява и обстоятелството, че преминаващата през вертикалните отклонения на абонатната станция топлина, макар и частично, отоплява имотите на отделните етажни собственици. Следователно налице са достатъчно доказателства, че процесният имот е свързан към отклонение на абонатна станция, към което е подадена топлинна енергия в процесния период, и за същата се дължи заплащане.

Доколкото в имота потреблението е за подгряване на сградната инсталация, то същото се определя по нормативен път съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, а размерът на задължението се определя по нормативен път съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредба № № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването във връзка с т. 6.1.1. от приложението към същата наредба. Същият е определен от заключението на техническата експертиза, изслушана по делото, в размер на 243, 80 лева за периода от май 2014 г. до април 2016 г. Размерът е определен съгласно отбелязването в таблицата на лист 100 от първоинстанционното дело, но и съгласно заключението на вещото лице – топлотехник на лист 101 от първоинстанционното дело, че има разлика в изчисленията, тъй като е използвана неправомерно проектна, а не изчислителна мощност на инсталацията, като съдът кредитира именно заключението на вещото лице, което на база познанията си в областта на топлотехниката е коригирало изчисленията в полза на потребителите след съобразяване на данните за инсталирана мощност, предвидени като меродавни от методиката по т. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването в действалата към процесния период редакция.

Във въззивната жалба липсват възражения срещу изчислената цена за услугата „дялово разпределение“ в размер на 69, 04 лева, като поради това настоящият съдебен състав приема, че общият размер на тази претенция е правилно изчислен от първоинстанционния съд.

На следващо място следва да се обсъди възражението за погасяване на част от горните суми по давност, както и служебно да разгледа претенцията на въззиваемото дружество за законна лихва за забава. Настоящият съдебен състав намира, че правилно срокът на давността е определен от първоинстанционния съд като 3-годишен съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като в процеса се претендират вземания с периодично плащане, като погасени по давност са всички задължения с падеж преди 21.07.2014 г.

Съдът обаче следва служебно да разгледа въпроса за падежа на фактурите „Т.С.“ ЕАД за периода от май 2014 г. до юни 2014 г. Това е така, доколкото правилата за изпадане на длъжника в забава (чл. 84 ЗЗД) и последиците от нея, включително и възникването на задължение за изплащане на законна лихва само в случаите на изпадане в забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), са императивни и са свързани с преценка на общите условия на топлоснабдителното дружество.

Съдът констатира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за задължението по изравнителните сметки, издадени след 14.03.2014 г., когато са влезли в сила нови общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на битови клиенти в София, настъпва  30 дена след края на периода, за който са издадени месечните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1 от цитираните общи условия 1 (на лист 10 от първоинстанционното дело) срокът за плащане тече след публикуване на фактурата за него на страницата на „Т.С.“ ЕАД в интернет. Настоящият съдебен състав в мнозинството си обаче приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени през 2014 г., не обвързват потребителите, тъй като не са уговорени индивидуално (част са от одобрени от държавен орган общи условия) и са неравноправни, поради което са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗП във връзка с чл. 143 ЗЗП). Посочените две клаузи установяват, че падежът на месечните (ал. 1) и годишните изравнителни (ал. 2) сметки за топлоенергия настъпва един месец след публикуване на същите на страницата на дружеството в интернет. Това изискване не отговаря на условията за добросъвестността и налага на потребителите прекомерни по тежест задължения, свързани със закупуване на устройство за достъп до интернет (компютър или мобилно устройство) и разходи за доставка на тази услуга, което води до значителни разходи за потребителя. Така се създава неравновесие между разходите на търговеца и потребителя за информирането на последния за наличието на задължения и техния размер, с което се осъществява хипотезата на чл. 143 ЗЗП. Поради това посочените клаузи са неравноправни и падежът на задължението за заплащане на всички сметки за топлинна енергия, платими след влизане в сила на общите условия от 2014 г., не може да се установи въз основа на уговореното между страните.

Оттук следват два извода – на първо място давността за всяка от месечните сметки следва да започва да тече на деня след последния ден на месеца, за който се отнасят доставките на топлинна енергия, тъй като когато изискуемостта е поставена в зависимост от изпращане на покана до длъжника, давността тече от деня на възникване на задължението (чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Следователно сметките за месеците преди юли 2014 г. са били погасени по давност към датата на подаване на исковата молба и не се дължат. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза обаче тези сметки са нулеви с оглед обстоятелството, че се отнасят за месеци от май до юли, когато не се ползва битово отопление, и установеното по-горе задължение за периода май 2014 г. април 2016 г. не следва да се намалява като размер поради погасяване на част от него по давност. Решението следва да се отмени за периода от месец юни 2014 г. до месец септември 2014 г., доколкото се установява, че за този период няма доставена топлинна енергия, и това има значение за формирането на сила на пресъдено нещо.

На второ място се установява липса на уговорка за падеж на задължението, и следва да се приложи правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според което при липса на уговорен падеж длъжникът изпада в забава след покана. По делото няма доказателства да е била изпращана покана на въззивниците П. и Й., т.е. същите не са били в забава.

Следователно възражението на въззивниците от отговора на исковата молба за недължимост на лихви за забава преди датата на подаване на последната за сметките след месец февруари 2014 г. (т.е. всички непогасени по давност задължения) е основателно. Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени във всички свои части, с които въззивниците са осъдени да заплатят лихва за забава за периода преди 21.07.2017 г., защото няма доказателства да са били поставени в забава в този период. Така следва да се отхвърлят исковете срещу С.П. за присъдената от първоинстанционния съд сума от 34, 76 лева; срещу Д.Й. – за 11, 59 лева, и срещу К.Й. – за 11, 59 лева.

На последно място от установените като дължими се суми от 243, 80 лева за цена на топлинна енергия и 69, 04 лева за цена на услугата „дялово разпределение“ съдът следва да определи частта, която се припада на всеки един от въззивниците.

Тук следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд е посочил, че въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. дължат по 1/4 от установените задължения. Това е така, тъй като към 1990 г. процесният имот е закупен от въззивницата С.Д.П. и починалия ѝ съпруг К.К.Й. през време на брака им. Така съобразно действалия към този момент на основание § 4 от преходните и заключителните си разпоредби Семеен кодекс от 1985 г. (отм.) придобитите от съпрузи по време на брака имущества стават обща собственост на съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, ако не е оборена презумпцията за съвместен принос (чл. 19, ал. 1 и 2 СК (отм.)). Следователно с прекратяването на брака през 1996 г. при смъртта на К.П.половината от процесния имот е станал собственост на съпругата му С.П.. Другата половина е била разпределена поравно между наследниците му по закон – двамата му сина – въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й., и отново съпругата – въззивницата С.П., всеки от които е получил по една шеста част от имота. Така след смъртта на К.П.квотите в собствеността на имота са: 4/6 (= 2/3) за въззивницата С.П., 1/6 – за въззивника Д.К.Й., и 1/6 – за въззивника К.К.Й..

Следователно от установените по-горе задължения за цена на топлинна енергия въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. дължат по 1/6 част, или по 40, 63 лева, а въззивницата С.П. – 2/3 части, или 162, 54 лева. Задължението за цена на услугата дялово разпределение се разпределя така – на въззивницата С.П. – 2/3, или 46, 02 лева, а за въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. – по 1/6 част, или по 11, 51 лева.

Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която въззивницата С.П. е била осъдена да плати на „Т.С.“ ЕАД и сумата в размер на разликата между 162, 54 лева за главница за топлинна енергия и пълния присъден размер от 221, 93 лева, както и в частта, с която като цена за дялово разпределение е присъдена разликата над 46, 02 лева до пълния присъден размер от 51, 78 лева. Решението следва да се отмени и в частта, с която всеки от въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. е осъден да плати сума за цена за топлинна енергия в размер на разликата над 40, 63 лева до присъдения размер от 69, 67 лева.

В частта, с която въззивниците Д.К.Й. и К.К.Й. са осъдени да платят цена за дялово разпределение в размер на по 11, 51 лева, не са изложени доводи за неправилност на решението във въззивната жалба. Поради това на основание чл. 269 ГПК във връзка с указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство, настоящият съд следва да провери единствено дали първоинстанционният съд е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Такова не се установява, поради което в посочената обжалвана част относно цената на услугата „дялово разпределение“ първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на всички страни в производството – на ищеца пропорционално на уважената част от исковете, а на ответниците – пропорционално на отхвърлената част от предявените спрямо всеки от тях искове, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Пред първата съдебна инстанция съдът е установил, че ответниците и въззивници в настоящото производство – С.П., Д.Й. и К.Й. не са доказали извършване на разноски, като този извод не се оспорва по реда на изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което съдът не следва да присъжда разноски на въззивниците за първата съдебна инстанция. Същевременно следва да се промени размера на присъдените разноски съгласно изхода на производството, като се вземе предвид, че пред първата съдебна инстанция исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважени в общ размер от 505, 27 лева, или 86, 84 на сто от общия размер на претенцията от
581, 84 лева, а пред настоящата инстанция уваженият размер на исковете остава
312, 84 лева, или 53, 76 на сто от пълния предявен размер. Това означава, че определеният от първоинстанционния съд размер на разноските следва да се намали в съотношение 86,84/53,76, т.е. присъдените от първоинстанционния съд суми да се намалят с коефициент 1, 615. Така от общия размер на разноските, които въззивницата П. е осъдена да плати от 574, 83 лева, следва да останат дължими се 355, 93 лева, като първоинстанционното решение се отмени за разликата над тази сума до присъдения размер от 574, 83 лева, а за въззивниците Д.Й. и К.Й. съответно първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над сумата от 118, 64 лева до присъдения размер от 191, 61 лева.

Частната жалба на въззивниците следва да се остави без уважение, тъй като първоинстанционния съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът е определил държавна такса по делото в размер на 600 лева, приел е, че са платени 350 лева за изслушани по делото две експертизи. Сборът от получените суми е 950 лева, като от 86, 84 на сто от тази сума са 824, 99 лева. Съдът е присъдил разноски в общ размер на 958, 05 лева, т.е. частта, предвидена за юрисконсултско възнаграждение е в размер на 133, 06 лева, което при разделяне на размера на уважената част от иска (86, 84 на сто) води до извод за определяне на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 153 лева. Този размер съответства на описаните в частната жалба като „обичайни“ възнаграждения за юрисконсулт, като същият съобразява, че по делото е предявена претенция спрямо три лица и това води до неговото усложняване от фактическа страна с оглед необходимостта от издирване на наследниците на починалия абонат на топлинна енергия. Присъденият размер на възнаграждението не се отклонява от обичайната практика на съдилищата и не следва да бъде намаляван.

Пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата. Жалбата е уважена за 61, 91 на сто от размера на обжалваемия интерес, съответно отхвърлена за 38, 09 от размера на същия. Така на въззивниците следва да се присъдят 61, 91 на сто от доказаните от тях разноски в размер на 25 лева (държавна такса). Въззивниците са представили във въззивното производство договори за правна помощ и съдействие (на лист 4 – 6 от делото), но в тях няма вписана сума на изплатеното възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда. Разноските за държавна такса следва да се присъдят пропорционално – в размер на 15, 47 лева само на въззивницата С.П., която е внесла таксата по бюджета на съда (съгласно вносна бележка на лист 12 от делото). На въззиваемото дружество не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са доказани. Дружеството е предявило претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но тя не следва да се уважава, тъй като единственото извършено от юрисконсулта действие е подаване на бланкова молба по делото с искане за присъждане на разноски – действие, което не може да се окачестви като процесуално представителство в същинския смисъл на думата и поради това разноски не следва да се присъждат.

Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 356577/08.03.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, В ЧАСТТА, с която С.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 162, 54 лева (сто шестдесет и два лева и 54 стотинки) до присъдения размер от 221, 93 лева (двеста двадесет и един лева и 93 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап** топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която същият иск е уважен за периода от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително; сума в размер на разликата над 46, 02 лева (четиридесет и шест лева и 2 стотинки) до присъдения размер от 51, 78 лева (петдесет и един лева и 78 стотинки) – такса за дялово разпределение, и сума в размер на 34, 76 лева (тридесет и четири лева и 76 стотинки) – законна лихва за забава върху главницата от 198, 36 лева за периода от 01.07.2014 г. до 15.06.2017 г.; с която Д.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 40, 63 лева (четиридесет лева и 63 стотинки) до присъдения размер от 69, 67 лева (шестдесет и девет лева и 67 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която същият иск е уважен за периода от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително, и сума в размер на 11, 59 лева (единадесет лева и 59 стотинки) – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., и с която К.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 40, 63 лева (четиридесет лева и 63 стотинки) до присъдения размер от 69, 67 лева (шестдесет и девет лева и 67 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която същият иск е уважен за периода от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително, и сума в размер на 11, 59 лева (единадесет лева и 59 стотинки) – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която С.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 355, 93 лева (триста петдесет и пет лева и 93 стотинки) до пълния присъден размер от 574, 83 лева (петстотин седемдесет и четири лева и 83 стотинки); с която Д.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден е осъден да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 118, 64 лева (сто и осемнадесет лева и 64 стотинки) до пълния присъден размер от 191, 61 лева (сто деветдесет и един лева и 61 стотинки),  и с която  К.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 118, 64 лева (сто и осемнадесет лева и 64 стотинки) до пълния присъден размер от 191, 61 лева (сто деветдесет и един лева и 61 стотинки), вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на С.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 162, 54 лева (сто шестдесет и два лева и 54 стотинки) до присъдения размер от 221, 93 лева (двеста двадесет и един лева и 93 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за периода от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително като погасен по давност; сума в размер на разликата над 46, 02 лева (четиридесет и шест лева и 2 стотинки) до присъдения размер от 51, 78 лева (петдесет и един лева и 78 стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение“ за посочения по-горе имот и период, и сума в  размер на 34, 76 лева (тридесет и четири лева и 76 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на цена за топлинна енергия, доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, за периода от 01.07.2014 г. до 15.06.2017 г.; на Д.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 40, 63 лева (четиридесет лева и 63 стотинки) до присъдения размер от 69, 67 лева (шестдесет и девет лева и 67 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за периода от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително като погасен по давност, и сума в размер на 11, 59 лева (единадесет лева и 59 стотинки) – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г., и К.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***,, е осъден е осъден да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на разликата над 40, 63 лева (четиридесет лева и 63 стотинки) до присъдения размер от 69, 67 лева (шестдесет и девет лева и 67 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за периода от месец май 2014 г. до месец септември 2014 г. включително като погасен по давност, и сума в размер на 11, 59 лева (единадесет лева и 59 стотинки) – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. – 15.06.2017 г.,

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 356577/08.03.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, в останалата обжалвана част, с която С.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на 162, 54 лева (сто шестдесет и два лева и 54 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното плащане; сума в размер на 46, 02 лева (четиридесет и шест лева и 2 стотинки) – такса за дялово разпределение; Д.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на  40, 63 лева (четиридесет лева и 63 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното плащане; и сума в размер на 11, 51 лева (единадесет лева и 51 стотинки) – такса за дялово разпределение, и К.К.  Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, сума в размер на  40, 63 лева (четиридесет лева и 63 стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София, ж.к. „********, ап. 15, топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2017 г. до окончателното плащане; и сума в размер на 11, 51 лева (единадесет лева и 51 стотинки) – такса за дялово разпределение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ********с адрес на управление:***, да плати на С.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 15, 47 лева (петнадесет лева и 47 стотинки) – разноски във въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5138084/31.08.20198 г. на С.Д.П., Д.К.  Й. и К.К.  Й., срещу Определение № 461557/31.07.2018 г. по гражданско дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение в частта за разноските на Решение № 356577/08.03.2018 г. по гр. дело № 49740/2017 г. на Софийския районен съд, 157. състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Н.“ ЕАД.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2. О.М.