Решение по дело №90/2015 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен,  26.06.2015 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и четвърти юни

През две хиляди и петнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

          

При секретаря: К.Х.

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 90 по описа на Районен съд-Тетевен за 2015 година,със страни:

Ищец:  Т.И.Ч. ***,

Ответник: Ц.Й.С. ***,

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Предявен е иск за лишаване от родителски права,с посочено основание чл.132,ал.2 от СК,както е направено и искане за даване на заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на името на малолетно дете,с посочено основание чл.127а от СК.

             Излага се от ищеца,че от съвместното съжителство с ответницата имат дете-хххххх И.,роден на *** година.Още от самото раждане детето останало под неговите грижи като и баща е осигурил условия за отглеждането му,както и подкрепяща среда,с която да осигури живота и доброто му развитие до този момент.

            Родителските права върху детето били предоставени на ищеца с решение по гр.дело №525/2009г по описа на РС-Тетевен,както и са се споразумели относно дължимата издръжка за детето ,която да заплаща майката-по 60 лева месечно,с начална дата на плащане 01.02.2010 година.

            От момента на така определената издръжка са изминали вече пет години,като през този период от време съществено са се изменили условията,при които е определена издръжката.Минималната издръжка за страната е около 90 лева.Икономическите условия на живот са се изменили през последните години,като заедно с нарастване нуждите на детето са се увеличили и необходимите средства за задоволяването им.

             Детето посещава детска гадина,там се заплащат такси,а са необходими и средства за осигуряване на допълнителни възможности за неговото развитие.

            Ищецът е създал и друго фактическо семейство с хххххх ,като тази фактическа съпруга се грижи за детето още от неговото раждане от родилното отделение.

            За да могат да осигуряват средства за семейството и домакинството сезонно излизат зад граница,като през периода от време когато работят там по два до три месеца,детето Съби остава при техните родители.

            Детето вече пораснало,разбира когато ги няма,а те и да желаят ,не могат да го вземат с тях,тъй като това следва да стане със съгласието на двамата родители.

            Там където отиват на работа имат техни близки,които са там постоянно и им осигуряват добри възможности по време на техния престой.

            От момента на раждането до този момент майката не се е интересувала за това дете,както и не е плащала издръжка,нито е проявявала какъвто и да е интерес.Детето не я познава,тя останала майка само по документи,без нейно съгласие не могат пълноценно да се упражняват родителските права,дори същите при липса на нейно съгласие се ограничават.

            Моли да бъде постановено решение,с което бъде лишена ответницата от родителски права по отношение на детето ххххххх И.,тъй като същата трайно не полага грижи и не проявява интерес от детето и не му плаща издръжка,със законните последици от това.

            Моли съдът да се произнесе и относно издръжката,като се увеличи същата до размера от 150 лева,с начална дата на плащане момента на поискването му,като се присъдят на ищеца и разноските по делото.

            Моли да се постанови решение,с което на основание чл.127а от СК се постанови заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето ххххх

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначеният особен представител на ответницата-адвокат С.В.-***, в който същият моли съдът да прецени доказателствата по делото относно искането за лишаване от родителски права.Излага се в отговора,че искането за увеличение на издръжката е основателно,тъй като са се променили условията,при които същата е била определена.Моли съдът да даде заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето,като се посочи конкретна държава за пътуване на детето и за какъв времеви период. Доказателства не сочи.

            Представителят на Районна прокуратура-град Тетевен- прокурор ххххх е изразил становище,че са налице предпоставките на СК и ще изрази становище по същество на иска,каквото всъщност не е изразено.

            От Дирекция „Социално подпомагане”-град  Луковит е депозиран социален доклад,в който е обективирано становище,че ответницата Ц.Й.С. години наред проявява безотговорно отношение спрямо детето си и в конкретния случай спрямо детето хххх И..Изложено е,че с действията си ответницата възпрепятства обгрижването на детето,което е поето изяло от бащата.Дирекцията счита,че предявените искания са в интерес на малолетното дете.

            От приложените по делото писмени доказателства и показанията на  свидетелката ххххх,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

Страните в процеса са родители на малолетното дете  ххххх на ***г,с ЕГН:**********.Детето живее заедно с бащата в село хххххх

Детето е записано в подготвителна група/5 год./ за учебната 2014/2015г и в книгата на подлежащите на обучение деца до 16-годишна възраст.

Към момента на предявяване на иска и развитие на производството,ищецът съжителства със свидетелката ххххх,с която имат четири деца-хххххххх.Тези деца са родени през 1996г,ххххххх

В показанията си свидетелката хххх излага,че заживяла с ответника когато била на 16 години,като тя е тази,която отглежда детето ххх И. още от момента на неговото раждане,защото майка му го „оставила“.Гледа го в ххх,обича го както и другите си деца.От 5-6 години не е виждала ответницата,като майката на последната им казва „че е по държавите“.Излизат с ищеца за по 2 месеца в Гърция,остров Крит,за да берат маслини и тогава детето ххххххреве за  тях като го оставят при майката на свидетелката.

От приложеното гр.дело №525/2009г по описа на РС-Тетевен се установява,че със съдебното решение по делото №27/12.02.2010г родителските права върху малолетното дете ххххх И. са предоставени на неговия баща Т.И.Ч..В мотивите на решението и на база събраните доказателства съдът е приел,че детето ххот раждането си живее при бащата и неговата фактическа съпруга,която го приема като свое дете.Майката/ответницата по настоящето дело-бел.съд./няма каквото и да е желани да се грижи за детето Сххх,като обстоятелствата не се отричат от страните по гр.дело №525/2009г по описа на РС-Тетевен,които са идентични и със страните по настоящето дело.

В хода на производството по гр.дело №525/2009г страните са постигнали споразумение досежно дължимата от майката на детето х издръжка,като същата се е съгласила да заплаща по 60 лева месечна издръжка,начиная от 01.02.2010 година.Определен е и свободен режим на лични контакти на майката с детето.

В приложения по делото социален доклад,като информация за семейството на майката е отразено,че майката на детето Съби не е открита на адреса,регистриран като неин постоянен и настоящ такъв в град Луковит.От живущи на адреса лица са получили информация,че ответницата и нейните родители само формално са адресно регистрирани на този адрес,но не живеят там от години.Ответницата е със семейно положение „неомъжена“.Освен детето хххи ,от съжителство с друго лице от с.ххххца,майката има родено още едно дете-хх,като към момента детето се отглежда от своя баща хххх В..По данни на същия,ответницата не се е интересувала за положението на хххх от 2009 година,не е изпращала средства за отглеждането му.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.132,ал.1,т.2 от СК/каквато квалификация на претендираното право е дадена в изготвения доклад по делото/ родителят може да бъде лишен от родителски права,когато без основателна причина трайно не полага грижа за детето и не му дава издръжка.Касае се за хипотеза на виновно поведение на родителя,който не изпълнява родителските си задължения „без основателна причина”.Самото неизпълнение обхваща две едновременно дадени форми на укоримо поведение-неполагане на грижи и недаване на издръжка.Всъщност това е тежко укоримо виновно бездействие,представляващо цялостно неизпълнение на родителските задължения.

            Неизпълнението на родителските задължения за „грижи” и „издръжка” трябва да бъде „трайно”.Продължителността на времето не е посочена,като критерий за оценка във всеки конкретен случай ще бъде житейската практика и моралът.Касае се изобщо за продължително,твърдо установено пълно дезинтересиране от детето.Родителят произволно и укоримо се е „самоосвободил”  от родителските функции.Затова и формалното им притежаване е станало неоправдано,безпредметно и нецелесъобразно с оглед интересите на детето.

            От неоспорените писмени и гласни доказателства по делото се установява,че ответницата  Ц.Й.С. от самото раждане на ххх или почти 5 години е демонстрирала такова виновно бездействие,като не е полагала никакви грижи за  детето си,нито е давала издръжка за него-натурална,парична и пр.,въпреки че по гр.дело №525/2010г на РС-Тетевен размера на дължимата издръжка е определена по споразумение,в което същата е била страна.Същата изобщо не е контактувала през този период с детето си,като по делото не са представени доказателства за основателна причина за това поведение на ответницата.

Решаващият състав приема,че продължителността от време/периода/през който майката проявява дезинтересираност към своето дете и пренебрегване на родителските си задължения и то от раждането на детето и в неговата най-ранна възраст,когато и нуждата от майчина обич и грижа е най-голяма,покрива хипотезата на чл.132,ал.1,т.2 от СК,т.е. касае се за трайно и твърдо установено пълно дезинтересиране от детето,с оглед неговите интереси.

            Съобразно изложеното,съдът намира,че предявеният иск от бащата на детето е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Лишаването от родителските права,като крайна мярка с оглед интересите на детето,е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг,но и предоставяне на възможност за родителя,който изцяло е поел грижите за отглеждането и възпитанието на детето да решава сам съществените въпроси,свързани с неговото физическо и нравствено развитие,с образованието му,личните му и имуществени интереси.Родителят,предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права,каквито намерения е афиширал и ищецът в исковата молба-независимост с оглед интересите на детето,от решенията на майката,при упражняването на родителските права.

            В предвид основателността на предявения иск и съгласно чл.134 от СК,следва да бъдат определени мерки за лични отношения между детето и майката,като съобразявайки данните за демонстрираната дезинтересираност на майката и трайната съдебна практика при определяне на режима на лични отношения между детето и родителя,на когото не са предоставени за упражняване родителските права,съдът намира,че следва да бъде определен следния обичаен режим на контакти между детето ххи майката Ц.Й.С.,а именно: всяка трета събота от месеца,от 10,00 часа до 16,00 часа,като контактите бъдат осъществявани по настоящия адрес на детето Схххх и в присъствието на бащата,както и 20 дни непрекъснато през лятото,по време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.Определяйки този сравнително ограничителен режим на контакти между детето и майката,съдът съобразява паралелното съществуване на конкуриращи се права на страните в процеса-на бащата във връзка с упражняването на родителските права върху детето и на правото на лични отношения на майката с детето и невъзможността за едновременното им осъществяване,при която хипотеза и както се приема в съдебната практика/в.ж. Решение №6505 от 3.07.2002г на ВАС по адм.дело 03856/2002г,5-чл.състав и др./се налага по необходимост ограничаване на отношенията и преките контакти между детето и този родител,при когото същото не живее.В тази връзка е налице основание за уреждане и точна регламентация на режима за осъществяване на личните контакти. В разглеждания случай именно интереса на детето  хххххи налага определяне на посочения ограничителен режим на лични контакти с майката,както и определяне на мястото на осъществяването им. При изменение на обстоятелствата досежно определените мерки относно личните отношения е налице възможност тези мерки да бъдат изменени,съгласно чл.135,ал.1 от СК.

            По отношение на дължимата издръжка за детето,съдът съобразява неговата възраст,икономическите условия на живот в страната и от друга страна липсата на доказателства за материалните възможности и получаваните доходи от ответницата,като намира,че същата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в минимален размер или по 90 лева,съгласно чл.142,ал.2 от СК,като в този смисъл следва да бъде увеличен размера на определената със съдебна спогодба по гр.дело №525/2009г по описа на РС-Тетевен издръжка за детето хххх Въпреки липсата на доказателства за материалното положение на ответницата,същата е млада жена,в работоспособна възраст,длъжна е да работи и да осигурява средства за издръжка на детето си,поради което съдът приема,че същата има възможност да заплаща издръжка в горния размер.Издръжката следва да бъде определена от момента на влизане в сила на решението за лишаване от родителски права.

            По отношение искането по чл.127а от СК:

            Съгласно чл.45,ал.1 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение се подава лично и от техните родители,настойници или попечители.Това изискване е възпроизведено и в Правилника за издаване на българските лични документи,приет с ПМС №13/8.02.2010г,като съгласно чл.23,ал.3 от Правилника при отсъствие на родител,настойник или попечител подписът в заявлението се полага от лице,упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно или се представя някой от посочените в т.1-3 документи,между които влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт на лице,ненавършило 18 години/чл.23,ал.3,т.1 от Правилника/.Съгласно чл.23,ал.4 от Правилника при разногласие между родителите за издаване на паспорт или заместващ го документ на лице,ненавършило 18 години,към заявлението се прилага влязло в сила съдебно решение за издаване на паспорт.

            Съгласно чл.76,т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица,които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,настойници,попечители; при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.

В конкретния случай не се установи на малолетното дете на страните по делото хххххх И. да е издаден паспорт по смисъла на чл.13,ал.1,т.2 от ЗБЛД,респ.паспорт  за задгранично пътуване или други заместващи го документи.Не е представена и декларация от майката Ц.Й.С. за даване съгласие детето ххххххда пътува извън пределите на България.В предвид и данните по делото за местопребиваването на майката,респ. не на регистрирания постоянен и настоящ адрес,евентуално и извън пределите на страната,то очевидно този въпрос няма как да бъде разрешен по общо съгласие на родителите на детето,съгласно чл.127а,ал.1 от СК.

Съобразно изложеното,съдът приема,че за ищеца е налице правен интерес от постановяване на искания акт за съдебно администриране на граждански правоотношения-акт на спорна администрация за заместващо съгласие от страна на майката малолетното дете да му бъде издаден задграничен паспорт.При това администриране съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето.

Същевременно и съгласно чл.127а,ал.3 от СК,за ищеца е налице и активна процесуална легитимация за предявяване на молбата за съдебно администриране на граждански правоотношения.

Съобразявайки изложените факти по делото и като се ръководи от интереса на  детето  хххх И.,съдът намира,че несъгласието на майката,респ.невъзможността за постигане на споразумение между родителите на детето за снабдяване на  същото със задграничен паспорт,не е основание да се препятства пътуването на детето в чужбина. Правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България-чл.35,ал.1 от КРБ,като също и един от основните принципи на ЕС е принципът на свободно придвижване в рамките на съюза на стоки и хора.А съгласно   чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./,съставляваща част от законодателството на Република България,правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения,които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са ". . . първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане,от съдилищата,административните или законодателните органи".

При решаване на настоящето дело,съдът,водим от висшите интереси на детето ххххххххх И., намира искането за даване заместващо от майката съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето,за основателно. В практиката е прието, че преценката на съда за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда,като в разглеждания случай то съвпада с мотивацията на бащата,изложена в исковата молба.

При този изход на делото ответницата следва да заплати по сметката на Районен съд-Тетевен държавна такса върху определената  издръжка в размер 43,20 лева, а на ищеца да заплати разноските по делото в размер на 250 лева.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.132,ал.1,т.2 от СК,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ЛИШАВА Ц.Й.С.,ЕГН:**********  с постоянен и настоящ адрес ***, от родителски права по отношение на  детето   ххххродено на ***г,с ЕГН:**********,поради трайно неполагане на грижи и не даване на издръжка за детето.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между Ц.Й.С.,ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***    и детето ххххххх.,родено на ***г,с ЕГН:********** ,както следва:всяка трета събота от месеца,от 10,00 часа до 16,00 часа,като контактите бъдат осъществявани по настоящия адрес на детето хххххххи в присъствието на бащата,както и 20 дни непрекъснато през лятото,по време,несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.

            ОСЪЖДА   Ц.Й.С.,ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***    да заплаща на  Т.И.Ч.,ЕГН:********** ***,като баща и законен представител на малолетното дете  ххххх И.,родено на ***г,с ЕГН:**********, ежемесечна издръжка за детето в размер на по 90/деветдесет/ лева,начиная от влизане на решението в законна сила,до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване,заедно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска ,като УВЕЛИЧАВА размера на определената със съдебна спогодба по гражданско дело №525/2009г по описа на РС-Тетевен издръжка със сумата от 30 лева.

            РАЗРЕШАВА издаването на паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете хххх И.,родено на ***г,с ЕГН:**********,***,по заявление,подадено от бащата Т.И.Ч.,ЕГН:**********,който следва да подпише заявлението,съгласно чл.23,ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи  или упълномощено от нея лице,съгласно чл.23,ал.3 от Правилника за издаване на българските лични документи,без да е необходимо за целта съгласието на майката Ц.Й.С.,ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ***,,като съдът дава заместващо на майката съгласие за издаване на посочения личен документ.

ОСЪЖДА Ц.Й.С.,ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***  да заплати на Т.И.Ч.,ЕГН:********** *** от 250/двеста и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в производството,а по сметка на Районен съд-град Тетевен да заплати държавна такса в размер на 43,20/четиридесет и три лева и двадесет ст./лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от Решението да се изпрати служебно на Община-Луковит за вписване на лишаването в регистрите на населението,съгласно чл.136 от СК.

            Препис от Решението да се изпрати служебно и на Дирекция „Социално подпомагане”-град Луковит.

 

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: