Р Е
Ш Е Н И Е
номер 63 18.04.2019
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и първи март 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 806 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във
вр. чл. 225 от КТ и чл. 224 КТ.
Производството е
образувано по искова молба на Д.А.Д. срещу „УниКредит Булбанк” ЕАД, с която се
предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ и чл. 224 КТ. Ищцата твърди, че е работила
по безсрочен трудов договор с ответното дружество на длъжност „консултант
клиенти“, който бил последно изменен с допълнително споразумение от 30.07.2015
г. Твърди, че по време на действие на трудовия договор няма налагани
дисциплинарни наказания, като винаги стриктно е изпълнявала трудовите си
задължения, за което била оценявана на четири месеца с най-висока оценка и
получавала награди за това. Твърди, че на 07.06.2018 г. заедно с ***, директор
на филиала на банката в гр. Раднево, направили ревизия на касата на служителя ***,
като констатирали липсващи парични средства, за което незабавно уведомили
ръководството и съответната служба по сигурност на банката. Твърди, че било
установено, че служителката *** неправомерно употребявала нейните
идентификационен номер и парола при присвояване на суми от касата, въпреки
нейните усилия да ги опази и съхрани. Твърди, че по този повод й били искани
писмени обяснения, които тя дала на ответното дружество. Твърди, че на 28.09.2018
г. й била връчена заповед № 249 от 27.09.2018 г., която й било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че заповедта била бланкетна и
липсвала конкретика на извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, не
следвало да носи отговорност за извършени престъпни деяния от друг служител на
банката, както и да не е извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина.
Твърди, че наказанието й било наложено след изтичане на срока по чл. 194 КТ,
като посочва на 06.07.2018 г. работодателят да е узнал за извършените от ***
действия, с което било наложено наказанието след 2 месеца от узнаването на
вмененото й нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че след прекратяване на
трудовия й договор започнала работа при друг работодател при месечно
възнаграждение от 510 лв. Иска от съда
да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението й и да отмени
заповедта, с която същото е наложено, да бъде осъдено ответното дружество да й
заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 1813,31 лв. за времето от
28.09.2018 г. до 28.03.2018 г. /след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК с протоколно определение от 21.03.2019 г./, през което останала без
работа заради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.09.2018 г., както и сумата от 555,42 лв., представляваща обезщетение по чл.
224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни за 2018
г. /след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от
21.03.2019 г./. Представя
писмени бележки. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „УниКредит Булбанк” ЕАД, в който взема становище,
че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва
обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор № 100 от 22.11.2002
г. с ищцата, както и че с допълнителното споразумение към него от 30.07.2015 г.
била назначена на длъжността „консултант клиенти“ във филиал Раднево. Твърди,
че ищцата е подписала длъжностна характеристика за длъжността „консултант
клиенти“ във филиал Раднево, а на 10.09.2018 г. е подписала декларация, че не
се ползва със закрилата по чл. 333 КТ. Не оспорва обстоятелството, че трудовия
договор с ищцата е прекратен със заповед № 249 от 27.09.2018 г. на главния изпълнителен
директор и главния оперативен директор, подписана от пълномощника им -
директора на управление човешки ресурси ***, чрез дисциплинарно уволнение,
считано от 28.09.2018 г. Твърди, че заповедта е подписана от двамата
изпълнителни директори, чрез пълномощника им директора на управление човешки
ресурси ***, поради което е налице дисциплинарна власт за наложеното
дисциплинарно наказание. Твърди, че изпълнителните директори са узнали за
извършени нарушения от ищцата на 02.08.2018 г., от когато започвал да тече
срока по чл. 194 КТ, на която дата бил изпратен по имейл одитен доклад от
02.08.2018 г. от лицето ***. Твърди, че на ищцата са искани писмени обяснения
по реда на чл. 193 КТ с писмо от 14.08.2018 г. и от 07.09.2018 г., като ищцата
дала своите писмени обяснения на двете писма. Твърди, че наказанието е наложено
в срока по чл. 194 КТ и всички нарушения били извършени в 1-годишния период
преди връчване на заповедта за уволнение. Твърди, че дисциплинарния комитет на
банката заседавал на 22.08.2018 г. и взел решение да се предложи налагане на
ищцата на дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че заповедта е мотивирана
съгласно изискването на чл. 195 КТ. Излага подробни съображения за извършване
на конкретно посочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения. Оспорва
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ като посочва, че не било
доказано оставането без работа, да е причинено от уволнението, размера на
вредите, както и искането за законна лихва от 28.09.2018 г. По отношение на
иска по чл. 224 КТ твърди, че през 2018 г. ищцата ползвала 5 работни дни платен
годишен отпуск от полагащия й се за 2018 г. Иска от съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 21.03.2019 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението от 04.01.2019 г.,
с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: наличието
на сключен между страните трудов договор № 100 от
22.11.2002 г., както и че с допълнителното споразумение към него от 30.07.2015
г. ищцата е назначена на длъжността „консултант клиенти“ във филиал Раднево;
връчената на ищцата на 27.09.2018 г. заповед № 249 от 27.09.2018 г. на главния
изпълнителен директор и главния оперативен директор, подписана от пълномощника им - директора на
управление човешки ресурси ***, за прекратяване на
трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение, считано от 28.09.2018г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и
ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната
власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е само
виновното неизпълнение на трудовите задължения, като формата на вината е без
значение, т.е. нарушение на трудовата дисциплина както умишленото, така и
непредпазливото неизпълнение на трудовите задължения. Следователно
законосъобразността на дисциплинарното уволнение се обуславя от наличие на
определени правила за поведение на работника/служителя и виновното извършване
на действия в разрез с тях.
Заповедта, с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”,
е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, посочено е
нарушението, кога е извършено, на кой текст от КТ съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, подписана е от носителя на дисциплинарна власт /лицето ***
– директор управление „Човешки ресурси“, упълномощен от главния изпълнителен
директор и главния оперативен директор, носителите на дисциплинарна власт,
което упълномощаване е допустимо съобразно дадените задължителни указания с ТР №
6/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Няма оплакване в исковата
молба досежно делегираната работодателска правоспособност на лицето ***, а
същата се установява от приетото по делото пълномощно /л.69-72/, поради което
съдът приема, че работодателската правоспособност е упражнена от носителя на
дисциплинарна власт.
Заповедта
е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител
ищцата Д.А.Д. /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени множество
обстоятелства относно вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина
чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила, дата на
извършване на нарушенията на трудовата дисциплина /за едни нарушения са
посочени конкретни дати, за друг вид нарушение е посочен период на извършването
им, което е напълно достатъчно с оглед изискванията на закона/, т.е. заповедта
е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. Поради това съдът
намира възражението на ищцата, че заповедта е бланкетна /т.е. чрез общо
посочване на законови текстове или факти, без конкретика за определени
нарушения/ за неоснователно. За пълнота ще се посочи, че в заповедта
са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание
и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.
Ищцата
твърди, че не следвало да носи отговорност за извършени престъпни деяния от
друг служител на банката. Това възражение също е неоснователно, тъй като видно
от мотивите в заповедта наложеното дисциплинарно наказание на ищцата не е за
извършени нарушения на трудовата дисциплина от лицето ***, а за твърдени
извършени от нея лично нарушения на трудовата дисциплина, съставляващи липса на
опазване от нейна страна на потребителския ѝ идентификатор и липсата на
осъществяван последващ контрол на осчетоводените дневни операции. Тоест касае
се за извършени или неизвършени от страна на ищцата действия/бездействия, с
които да е нарушила трудовата дисциплина, а не действия или бездействия на
трето лице.
Няма
спор между страните, че ответното дружество е искало обяснения на ищцата на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ и тя е представила такива, които са достигнали
до ответника и са взети предвид при определяне на дисциплинарното наказание. По
отношение на тези обстоятелства по делото са приети писмени доказателства /л.8,
12, 13, 14/, установяващи тези обстоятелства.
Съгласно
чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Основно възражение на ищцата е за неспазване на преклузивния срок за налагане
на дисциплинарното ѝ наказание, тъй като ответникът най-късно разбрал за
извършените от нея нарушения на 07.06.2018 г., а заповедта ѝ била връчена
на 27.09.2018 г.
В
двете писма, с които са искани обяснения на ищцата /л.8 и л.12/ е посочено от
ответника, че на 07.06.2018 г. било проведено интервю с лицето *** и тя дала
писмени обяснения, в които посочила, че в период от 3 години е присвоявала суми
от касовата ѝ наличност и от клиентски сметки, посочила е 10 клиента и
липсващи суми над 454000 лв., за целта на което оторизирала операциите с
потребителските идентификатори на колегите си и основно с този на ищцата, като
посочила конкретните потребителско име и парола. Това действително е първият
момент, в който се споменава използване от лицето *** на потребителските
идентификатори на ищцата, но те не са достатъчна информация, от която може да
се направи извод, че ищцата е извършила конкретни нарушения на
трудовата дисциплина. За да се направи такова заключение и да започне да тече
срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, то следва да са налице данни и доказателства за
извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Във връзка с
установените присвоявания на суми от лицето *** е стартирала ревизия в клон
Раднево /виж свидетелските показания на ***, *** и ***, които съдът не намира
причина да не кредитира, тъй като напълно отговарят на писмените доказателства
по делото/. По делото са приети като писмени доказателства извлечения от
електронна поща /л.73, л.74/, от които е видно, че одитния доклад от проверката
на клон Раднево е изпратен на служителите и представляващите ответната банка на
02.08.2018 г. Целият одитен доклад е приет като писмено доказателство по делото
/л.75-89/, от който документ е видно, че е съставен на 02.08.2018 г., т.е.
датата на изпращането му на представителите на ответното дружество. В самия одитен
доклад е видно, че след ревизията е установено и наличието на допуснати
нарушения от страна и на други служители на банката, в това число и ищцата Д.Д.
/виж стр. 9 на одитния доклад, л.83 от делото/. Одитният доклад от 02.08.2018
г. е първият документ, в който е налице установяване на виновно поведение у
ищцата, в следствие на направената ревизия на клон Раднево. Този одитен доклад
е изпратен на представляващите ответното дружество на 02.08.2018 г., т.е. това
е моментът на откриване на нарушенията съгласно чл. 194, ал. 1 КТ. Двумесечният
срок следва да изтече на 02.10.2018 г., а заповедта е връчена на 27.09.2018 г.,
т.е. преди изтичане на преклузивния срок. Без значение при това положение, че ищцата
е ползвала платен отпуск на 30.08.2018 г. и 31.08.2018 г. за 2 работни дни,
платен отпуск в периода 18.07.2018 г. до 20.07.2018 г. за 3 работни дни /виж
справката на л.47 и фишове за заплата за м.7 и м.8 на 2018 г., неоспорени от
ищцата/, в които дни срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не тече съгласно чл. 194, ал.
3 КТ.
По
изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай ответното дружество
е спазило срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, а това води до извод за неоснователност
на възражението на ищцата в тази насока.
По
същество на вменените нарушения на трудовата дисциплина, съдът намира
следното:
Първото
вменено на ищцата нарушение е, че не е опазила в тайна потребителския си
идентификатор /потребителско име и парола/, като с него са оторизирани редица
неправомерни транзакции по клиентски сметки в периода от януари 2016 г. до май
2018 г., с което са нарушени правилата на банката UCB SECB-18 Политика за сигурност на
паролите. Тези оторизирани транзакции са посочени конкретно в приложение № 1
към заповедта за уволнение /л.57-59/.
По
делото бяха събрани в нужната достатъчност писмени доказателства /приложение №
1 към заповедта и одитния доклад/, подкрепени с гласни доказателства /свидетелите
***, ***, ***, ***/, от които е видно, че в един доста продължителен период от
време – почти 3 години от 14.01.2016 г. до 08.05.2018 г., ищцата Д.Д. не е
успявала да укрие потребителските си идентификатори от служителката ***, с
което обстоятелство последната е злоупотребявала многократно през целия период
като сама е потвърждавала транзакциите с идентификатора на ищцата. От това
следва извод, че не се касае за еднократност на неопазването в тайна на
потребителските данни от ищцата, тъй като тези идентификатори се променят на 45
дни /виж показанията на св. ***, ***, ***, както и Правилата за сигурност на
паролите UCB SECB-18 на л.90-92/. Тоест от тук следва извод, че ищцата трайно
през целия период от януари 2016 г. до май 2018 г. поради небрежност не е
положила нужното да опази от служителката *** своите потребителски
идентификатори, което говори за системно проявявано от нейна страна небрежно
поведение в неспазване на правилата за опазване на идентификатора си. По делото
са приети като писмени доказателства Правилата за сигурност на паролите UCB
SECB-18 /л.90-92/, от които е видно, че „паролата никога не трябва да се
съобщава на трети лица, дори и на служители от Хелпдеск“, „паролата е лична, не
се прехвърля и се пази в тайна“, „Никога не трябва да бъде споделяна с колеги
на каквато и да е била позиция, дори и в случай на отсъствие поради болест или
отпуск“, „освен това при въвеждане служителят трябва да се увери, че никой не
вижда паролата му“. Препоръчителният интервал за смяна на паролата е 42 дни.
Целите правила са разработени и въведени именно с цел опазване на
потребителските идентификатори от страна на служителите, тъй като те са строго
индивидуални, целящо да се възпре възможността от злоупотреби, каквито именно
са се случили в ответната банка в разглеждания период. Няма спор по делото, че
тези правила са били достояние на ищцата и е била запозната с тях, не само
защото е била дългогодишен служител, но и защото всеки, който има идентификатор,
следва да е запознат с тях /следва от анализ на показанията на свидетелите ***,
***, ***, ***/.
В
приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „консултант
клиенти“, връчена на ищцата на 30.07.2014 г., е видно, че същата е запозната с
основното си задължение и отговорност да опазва личната си парола за достъп,
като използваната парола идентифицира и удостоверява, че действието е извършено
от нейния притежател на негов риск и отговорност. Всяка изпълнена операция,
извършена без да са налични съставени изискуеми за това форми и документи,
подписани от участващите оторизирани лица е на риск, отговорност и за сметка на
служителя, с чиято парола е изпълнена същата. Длъжностната характеристика
въвежда и задължение да се спазват вътребанковите процедури и правила на банката
и нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да намалява
нивото на операционен риск в работата.
Тъй
като служителката *** многократно през периода от 3 години е използвала
идентификатора на ищцата, то е видно, че ищцата по небрежност не е успявала
многократно да опази личните си потребителско име и парола /тъй като сменят на
45 дни/. Това води на извод за едно продължително неспазване от нейна страна на
Правилата за сигурност на паролите UCB SECB-18 и нарушаване на задължението
ѝ по длъжностна характеристика да опазва стриктно идентификатора си /потребителско
име и парола/, представляващо нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187,
ал. 1, т. 3 КТ чрез неизпълнение на възложената работа и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ чрез неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Пряк
резултат от това небрежно поведение на ищцата е извършената злоупотреба от
страна на служителя ***, в следствие на което е настъпила за банката значителна
материална щета /присвоени суми за почти половин милион лева/ и с това е
засегнато неминуемо доверието на клиентите в банковата институция и съответно
репутацията на банката, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя
и представляващо нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и косвено по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ чрез способстване увреждане на
имуществото на работодателя. Не може да се подмине и обстоятелството, че
подобни бездействия, които често се подценяват, водят именно до резултата в
случая – присвояване на значителни парични средства, което е възможно да
застраши финансовата стабилност на банката, поради реалната възможност от отлив
на клиенти и изтегляне в кратни срокове на множество парични средства от
банката, поради липса на доверие у клиентите. Това би застрашило и сериозно
банковия сектор в страната, за което реален пример е ноторно известният случай
„КТБ“ от 2014 г., което не е особено надалеч във времето от настоящето, който
също беше предизвикан от масово изтегляне на парични средства от банката,
поради липса на доверие у клиентите.
Второто
вменено на ищцата нарушение е, че не е осъществила ефективен последващ контрол
на осчетоводените дневни операции, не е съпоставила предоставените ѝ
платежни документи с дневния контролен лист на проверявания от нея потребител,
в резултат на което не е установила липсващи документи за неправомерно
изпълнени операции от лицето *** за проверявани от нея дати – 10.01.2018 г.,
17.01.2018 г., 18.01.2018 г., с което е нарушила UCB
RET-141 Оперативен контрол на клонова мрежа.
По
делото са приети като писмени доказателства UCB RET-141 Оперативен
контрол на клонова мрежа /л.93-л.97/, от които е видно, че „оперативният
контрол е непрекъснат процес, осъществяван от отговорните лица, на които са
възложени контролни функции, в основата на които е принципът на двойната
проверка от служител, различен от изпълнителя на дадена операция /принцип на
четирите очи/. На потребителите е забранена възможността да потвърждават
собствените си транзакции. Идентификацията на клиента и неговите правомощия са
отговорност на служителя, иницииращ транзакцията, като оторизиран служител
потвърждава правомощията на база качените в системата документи и на база
проверка на сканирания първичен документ, ако има такъв. Директорът на
структурната единица определя със заповед служителите, които ще извършват
системен контрол върху всички операции и действия на служителя. Последващият
контрол се осъществява задължително ежедневно по контролни листове, генерирани
след края на съответния работен ден по процедура. Директорът на структурната
единица определя със заповед служителите, които са отговорни за разпечатването
на контролните листи по потребители и общ контролен лист за локацията. Последващият
контрол включва ежедневна проверка за пълнота и съответствие между
транзакциите, регистрирани в контролните листове и приложените към тях системни
и надлежно попълнени първични документи, изискуеми декларации по ЗМИП,
пълномощни и други документи.
В
приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „консултант
клиенти“, връчена на ищцата на 30.07.2014 г., е видно, че същата е запозната с
основното си задължение и отговорност да извършва контрол и оторизация на
операциите на други консултант клиенти/специалисти обслужване на клиенти, при
спазване на одобрените правила за взаимен контрол и лимити.
От
приетия по делото одитен доклад от 02.08.2018 г. /л.75-89/ и от гласните
доказателства /свидетелите *** и ***/ е видно, че на дати 10.01.2018 г.,
17.01.2018 г., 18.01.2018 г. ищцата Д.Д. е осъществявала последващ контрол на
осчетоводените дневни операции, като не е съпоставила предоставените ѝ
платежни документи с дневния контролен лист на проверявания от нея потребител,
в резултат на което не е установила липсващи документи за неправомерно
изпълнени операции от лицето *** в същите дати, което води на извод за формално
извършен последващ контрол от страна на ищцата. И този формално извършен
последващ контрол също не е позволил за разкриването на извършените измамни
транзакции от страна на служителката *** през този продължителен период от
време. Формалното извършване на последващия контрол е равнозначен на липса на
извършен контрол, тъй като в никаква степен не се изпълняват целите на този
контрол съгласно UCB RET-141 Оперативен контрол на клонова мрежа /л.93-л.97/.
Както
се посочи вече служителката *** многократно през периода от 3 години е
използвала идентификатора на ищцата, което е било своеобразна възможност за
ищцата при реално упражнен последващ контрол да установи, че не тя е
оторизирала осъществена предходния ден операция. Този формален последващ
контрол ищцата отново е извършвала по небрежност като е разчитала на доверието
на колегите си, което именно цели да избегнат въведените правила. Това води на
извод за едно продължително неспазване от нейна страна на UCB RET-141
Оперативен контрол на клонова мрежа /л.93-л.97/ и нарушаване на задължението
ѝ по длъжностна характеристика да извършва контрол и оторизация на
операциите на други консултант клиенти/специалисти обслужване на клиенти, при
спазване на одобрените правила за взаимен контрол и лимити, представляващо нарушение
на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя
- представляващо нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т.
8 КТ, и косвено по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ чрез способстване увреждане на
имуществото на работодателя, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ чрез неизпълнение
на възложената работа и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ чрез неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Напълно относими към тези нарушения
на трудовата дисциплина са мотивите по-горе досежно резултатът от тях, позволил
на служителката *** да присвои суми, в следствие на което е настъпила за
банката значителна материална щета /присвоени суми за почти половин милион
лева/ и с това е засегнато неминуемо доверието на клиентите в банковата
институция и съответно репутацията на банката, представляващо злоупотреба с
доверието на работодателя и представляващо нарушение на трудовата дисциплина
съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Също и мотивите досежно възможността за
застрашаване на банковата институция и банковия сектор в България като цяло.
Съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ
дисциплинарно уволнение може да се налага за системни нарушения на трудовата
дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя, други тежки нарушения на
трудовата дисциплина във вр. чл. 126, ал. 1, т. 4 КТ /досежно качествено
изпълнение на работата/, т. 9 КТ /да пази доброто име на предприятието/, т. 10
КТ / да спазва вътрешните правила, приети в предприятието/. Законодателят
презюмира, че визираните в чл. 190, ал. 1 от КТ нарушения на трудовата
дисциплина са тежки такива /аргумент от т. 7 на разпоредбата/. Въпреки това,
при всеки случай на дисциплинарно нарушение следва да се съобразяват критериите
по чл. 189, ал. 1 от КТ относно тежестта на нарушението. Съгласно
съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да
се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за
безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на
дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания
служител /в този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО
на ВКС/.
Относно
тежестта на извършеното от ищцата нарушение и съответността на наложеното
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че
работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата.
Вредните
последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата
дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са
дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл
решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и
решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Съдът
намира, че банковият сектор е значим за държавата и всяко едно сътресение със
значителен негативен облик в обществото, каквото е липсата на доверие на
клиентите спрямо банката, се отразява крайно неблагоприятно за банката, поради
което именно са приетите от ответната банка UCB RET-141 Оперативен контрол на
клонова мрежа, Правилата за сигурност на паролите UCB SECB-18 и Правилник за
вътрешния трудов ред /л.106-115/, целящи възпрепятстване и превенция срещу
случилото се в ответната банка. Действително поведението на ищцата не е пряк
причинител на материалната вреда за банката, но това поведение е косвена
причина, без наличието на което служителката *** не би могла да извърши
присвояванията в този значително дълъг период от 3 години. Длъжностите в
банковия сектор изискват повишена отговорност и стриктно спазване на трудовата
дисциплина, в това число на вътрешните правила на банката, а тяхното нарушаване
има тежки негативни последици за трудовия процес – както материални в случая,
така и негативни досежно доверието на клиентите към банковата институция. Такова
небрежно поведение не може да се толерира, особено в банковия сектор, където
спазването на трудовата дисциплина е изключително важна с оглед избягване
настъпването на злоупотреби.
От
приетото като писмени доказателства трудово досие на ищцата е видно, че на
същия не е налагано дисциплинарно наказание до момента. Това не се отразява
съществено на горните изводи, тъй като е видно, че поведението на ищцата е било
установено като трайно в един продължителен период от време - около 3 години от
януари 2016 г. до май 2018 г., а от това следва извод, че ищцата е проявявала
принципна небрежност спрямо трудовите си задължения неопазвайки
идентификаторите си и извършвайки формално последваща проверка на транзакциите,
с което създала предпоставки за извършените от служителката *** присвоявания и
съответно е нарушила доверието на работодателя.
В
разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им -
трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага. При
установените обстоятелства правилно работодателят е наложил най-тежкото
наказание – дисциплинарно уволнение. От изложеното следва извод, че наложеното
с процесната заповед дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на
тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 225 от КТ:
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр.
чл. 225 от КТ е обусловен от незаконността на уволнението, поради което при
установяване на незаконност на уволнението ищецът следва да докаже, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение
/или получавал възнаграждение в по-малък
размер/.
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ обуславя неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа
поради уволнението, поради което не следва да се обсъждат останалите
предпоставки за неговата основателност, нито събраните доказателства във връзка
с определяне на размера на обезщетението. Искът е неоснователен и също следва
да се
отхвърли за сумата от 1813,31 лв. за периода от 28.09.2018 г. до
28.03.2019 г. /с
оглед допуснатото изменение с протоколно определение от 21.03.2019 г./.
По иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ:
По иска с правно основание чл.
224 от КТ ищецът следва да докаже, че трудовият му договор е прекратен и към
датата на прекратяването му има непогасен по давност неизползван платен годишен
отпуск за претендираните дни, както и размера на среднодневното брутно трудово
възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия договор.
В трудовия договор на ищцата не
е посочено какъв размер на платен годишен отпуск има. Съгласно чл. 155, ал. 4 КТ същата има право на минимум 20 работни дни платен годишен отпуск, който е
приложим в случая. За 2018 г. ищцата има право на 20 работни дни, а спрямо
отработеното време /с оглед прекратения трудов договор на 28.09.2018 г./ същата
има право на общо 15 дни платен годишен отпуск за 2018 г., изчислен
пропорционално на отработеното време /в тая част виж заключението на СИЕ на
л.182 от делото, което съдът споделя изцяло/.
От служебната бележка на л. 153
от делото е видно, че през 2018 г. ищцата е ползвала общо 8 дни платен годишен
отпуск за 2018 г., като от тях 5 дни са за полагащия ѝ се за 2018 г. /виж
признанието на факта, направено в отговора на исковата молба на л.39 от делото,
както и заключението на СИЕ на л.182 от делото/. Поради това за 2018 г. ищцата
има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползваните за 2018 г.
оставащи 10 работни дни платен годишен отпуск.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ
обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. От заключението
на СИЕ е видно, че за 10 дни платен годишен отпуск по правилото на чл. 177 КТ
се дължи обезщетение в размер на 555,42 лв. Тъй като ответното дружество не
установи да е платило на ищцата тази сума, то искът е основателен за сумата от
555,42 лв. за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., както е
предявен с оглед допуснатото изменение с протоколно определение от 21.03.2019
г.
По
разноските:
При този
изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 120 лв. по договор за правна
защита и съдействие на л.19.
При този
изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1300 лв. за адвокатско
възнаграждение /1000 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 300 лв. за иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ/ съобразно представения списък на
разноски, договор за правна помощ и преводно нареждане /л.121-123/.
Следва ответното дружество да бъде
осъдено да заплати по сметка на съда половината от възнаграждението на вещото
лице по първоначалното заключение по СИЕ с оглед уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ или сумата от 130 лв., а останалата част от 130 лв. и за допълнителното
заключение от 80 лв. остават за сметка на бюджета на съда. За този иск следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати и държавна такса в размер на 50
лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.А.Д., ЕГН **********,***, срещу „УниКредит
Булбанк” АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. чл. 225 от КТ за признаване
за незаконно на наложеното със заповед № 249 от 27.09.2018 г. на главния изпълнителен директор и главния оперативен директор, подписана
от пълномощника им - директора на управление човешки ресурси ***, дисциплинарно
наказание „уволнение” и отмяна на заповедта, както и за присъждане на
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в размер на 1813,31 лв. за периода от
28.09.2018 г. до 28.03.2019 г.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.
224, ал. 1 КТ сумата от 555,42 лв. /петстотин петдесет и пет лева и 42 ст./,
представляваща обезщетение неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни
за 2018 г.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********,***, основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноски за производството в размер на 120 лева /сто и двадесет
лева/.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на
„УниКредит Булбанк” АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
разноски за производството в размер на 1300 лева /хиляда и триста лева/.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, да заплати по сметка на РС-Раднево, основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата от 130 лева /сто и тридесет лева/ платено възнаграждение за вещо
лице от бюджета на съда и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса за
уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: