№ 7806
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110109976 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД спрямо АЛ. Г. Х. и Д. АС.
Х.. Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца при условията на разделност по ½ от сумите съгласно издадената по ч. гр. д. №
71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.12.2021 г., а именно: сумата от 1168.89 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб.№ 213109, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 251.61 лв. – мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 25.11.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна I част“,
бл. 24, вх. Б, ет. 1, ап. 24, аб. № 213109, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
определен срок, което не са сторили, поради което са изпаднали в забава. Ето защо, моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника АЛ.
Г. Х., чрез адв. Ч., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да
е бил в договорни правоотношения с ищеца за процесния имот, като счита, че по делото
липсвали доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че е собственик или
1
вещен ползвател на имота. По отношение на претенцията за дялово разпределени, сочи, че
нямало основание за дължимост на сумите за дялово разпределение, след като третото лице
води дяловото разпределение, а не ищеца. Релевира възражение за давност. Оспорва и
акцесорните претенции за лихва за забава, тъй като ищецът не бил доказал да е публикувал
сумите в сайта на дружеството, респ. не бил установил изпадането на ответника в забава.
Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. АС. Х., чрез
адв. СН. К., в който се заявява, че оспорва исковете, тъй като между страните нямало данни
да е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за процесния имот и период. От представените от ищеца доказателства било видно,
че друго лице е открило партида и се е заявило като потребител на топлинна енергия, поради
което нямало как да се приеме, че ответникът Х. има качеството потребител. Навежда
възражение за давност. Оспорва претенцията за дялово разпределение, като твърди, че няма
основание за начисляване и претендиране на такса за дялово разпределение. Исковете за
лихва също били неоснователни, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за датата
на публикуване на сайта на дружеството на дължимите суми, респ. ответникът не е поставян
в забава и не дължал обезщетение за забава. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко ООД не подава становище
по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 71230/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът
намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, с който АЛ. Г. Х. и Д.
АС. Х. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр.
София, ул. Румяна № 24, вх. Б – л.20-21. Съгласно намиращото се в кориците на делото
удостоверение от „Географска информационна система – София“ ЕООД /л. 24/, се
2
установява, че посоченият адрес на ул. Румяна е с настоящ адрес ж. к. Красна поляна I, бл.
24 със седем входа от вх. А до вх. Ж. Представена е по делото и молба-декларация от А.Х., с
която е поискал откриване на партида при ищеца за имот с аб. № 213109 на адрес гр. София,
ж. к. Красна поляна, ул. Румяна, бл. 24, вх. Б, ап. 24. Молбата-декларация е от дата
18.09.2002 г.
С протоколно определение от 14.06.2022 г. е отделено като безспорно и признато
между страните обстоятелството, че АЛ. Г. Х. и Д. АС. Х. са съпрузи. Не се оспорва по
делото, че ответниците са били съпрузи, както към дата на закупуване на имота, така и към
настоящия момент.
Ответникът Д.Х. възразява да е клиент на ТЕ. Сочи, че облигационно отношение е
налице само между ищеца и лицето подало молбата-декларация. Възражението е
неоснователно.
Вярно е, че заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта)
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, а приемането от
ищеца - сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В случая
обаче се установи, че Д.Х. е придобила право на собственост върху имота по време на брака
си с АЛ. Г. Х., представеният по делото договор за покупко-продажба не е оспорен от
страните. Следователно имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност
/бездялова съсобственост. Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата
съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. А щом е
така, то кредиторът /ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да
е от длъжниците - арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Само кредиторът може да реши как ще предяви
претенцията. Доколкото ответниците са съпрузи и собственици на процесния имот, без
значение е кой от тях е подал молба-декларация за промяна на партидата на имота. В
молбата-декларация изрично е посочено, че семейството на А.Х. се състои от 4 члена.
Ползването на топлинна енергия за семейното жилище представлява задължение, поето за
задоволяване нуждите на семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по
смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, като единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата
сума спрямо един от тях, общата сума солидарно или общата сума разделно.
Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответниците да са се
разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди
изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички
доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно
задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно
ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът
намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили
правото си на възражения срещу Общите условия.
3
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и АЛ. Г. Х. и Д. АС. Х., от друга, в процесния
период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „МХ Елвеко ООД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С протоколно определение от 08.05.2022 г. е отделено като безспорно и признато
между страните обстоятелството, че до топлоснабдения имот с абонатен № 213109 за
процесния отчетен период е доставена топлинна енергия на претендираната с исковата
молба стойност, респ. че стойността на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до
25.11.2021 г. възлиза на сумата от 251.61 лв.
В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните
обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото
лице-помагач /виж индивидуална справка за използваната ТЕ за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. – л. 79/, съдът намира, че доставеното до процесния имот количество топлинна
енергия за периода възлиза на общо 2865.98 лв., представляваща сбор между начислената
сума по фактури и сумата за доплащане/връщане от/на абоната по изравнителните сметки.
Още повече и, че представените по делото документи от третото лице-помагач, касаещи
отчитането на топлинна енергия за процесния имот, са подписани /л. 77 и л. 78/, а по
производството поставените подписи не са оспорени в съответния за това срок.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения,
извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични
плащания, отразени в обща фактура от 31.07.2019 г.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
4
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 13.12.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
13.12.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./.
От съобщение към обща фактура от 31.07.2019 г. се установява, че по същата е налице
частично плащане (л. 36 от делото) в размер на 1697.09 лв. Не се установява по делото да е
заявено с частичното плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с
частичното плащане се погасява най-старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Оттук
и съдът намира, че с частичното плащане са погасени изцяло прогнозните задължения за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., доколкото това са най-старите задължения по обща
фактура от 31.07.2019 г. Освен това платената сума от 1697.09 лв. съвпада напълно с
прогнозно начислените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2018 .г – 30.04.2019 г.
Начинът на начисляване на сумите за процесния период ясно се установява и от
неоспорения индивидуален отчет, представен от „МХ Елвеко ООД, а и размерът на
начислените суми е безспорен по делото. Видно от индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 213109 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г. /л. 79/ - начислената топлинна енергия по прогнозна стойност е 1697.09 лв., а
изравнителната сметка е в размер на 1168.89 лв. Следователно с плащането в размер на
1697.09 лв. са погасени по-старите задължения по прогнозна стойност, респ. е останала
дължима впоследствие начислената изравнителна сметка за доплащане в размер на 1168.89
лв.
Следва да се отбележи, че въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за
сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай
на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за
връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен
период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово
разпределение. Респ. с направеното плащане са погасени най-старите задължения, а именно
5
най-старите задължения по прогнозни данни. Ответниците твърдят, че част от сумата в
размер на 1168.89 лв. е погасена по давност. В случая обаче се касае до едно ново
изравнително вземане, установява се, че всички прогнозно начислени суми за заплатени.
При всички случаи това „изравнително“ вземане е самостоятелно и различно от вземанията
на топло-преносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Ето защо и сумата за доплащане по изравнителна сметка от 31.07.2019 г. е
възникнала като вземане след изготвяне на индивидуалната справка за отопление и
топла вода от третото лице-помагач, респ. след издаването на общата фактура – арг. и от чл.
32, ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г. На основание чл. 33, ал. 2 вр. с ал. 1 от ОУ от 2016 г.
сумите за доплащане по изравнителните сметки стават изискуеми след изтичането на 45-
дневен срок от издаването на общата фактура, респ. от възникването им. Оттук и сумата за
доплащане по изравнителна сметка по обща фактура от 31.07.2019 г., е станало изискуема
едва на 15.09.2019 г., а давностният срок за това вземане изтича на 15.09.2022 г. /като при
отчитане на ЗМДВИП и спирането на давностния срок, то същият изтича на 22.11.2022 г./.
Поради което възражението за давност за това вземане е неоснователно.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна в пълния предявен размер за
сумата от 1168.89 лв., формирана от дължимите суми за доставена топлинна енергия - сума
за изравняване /доплащане/ по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********
от 31.07.2019 г. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. Всеки от ответниците отговоря за по
½ от процесното вземане, съобразно диспозитивното начало, или следва да се признае за
установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца сумата от по 584.44 лв.
/съобразно уточнителна молба с вх. № от 25.03.2022 г./. Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2021 г. до
окончателното погасяване.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
6
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 29.06.2022 г. по в. гр.
д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Възраженията на ответниците са неоснователни.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Оттук и размерът на дължимото обезщетение за забава
следва да се определи върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 25.11.2021 г.
По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор на интернет страницата
на НАП съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 1168.89 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 58.45лв., а обезщетението за забава върху сумата
от 1168.89 лв. за периода от 09.04.2020 г. до 25.11.2021 г. в размер на 193.53 лв. Или общо
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 25.11.2021 г. е 251.98 лв. /58.45+193.53/.
Ищецът претендира по-малка сума в размер на 251.61 лв., поради което и съобразно
диспозитивното начало претенцията следва да се уважи в пълния размер за сумата от 251.61
лв. Всеки от ответниците отговоря за по ½ от процесното вземане, съобразно
диспозитивното начало, или следва да се признае за установено, че всеки един от
ответниците дължи на ищеца сумата от по 125.80 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Ищецът доказва направата на
разноски в размер на 128.41 лв. в исковото производство /вкл. и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./, както и разноски в размер на
78.41 лв. в заповедното производство или общо разноски за двете производства в размер на
206.82 лв. На всеки един от ответниците ще се възложат по ½ от общо направените от ищеца
разноски по производствата или по 103.41 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АЛ. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ЖК КРАСНА ПОЛЯНА I ЧАСТ, бл.24, вх.Б, ет.1, ап.24, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 584.44 лв., главница - представляваща съответна
част /1/2/ от стойността на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 213109 по
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2019 г. за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2021 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 125.80 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 25.11.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. АС. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София,
7
ЖК КРАСНА ПОЛЯНА I ЧАСТ, бл.24, вх.Б, ет.1, ап.24, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 584.44 лв., главница - представляваща съответна
част /1/2/ от стойността на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 213109 по
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2019 г. за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 13.12.2021 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 125.80 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 25.11.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА АЛ. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК КРАСНА ПОЛЯНА I
ЧАСТ, бл.24, вх.Б, ет.1, ап.24, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото и заповедното производство в
размер на общо 103.41 лв.
ОСЪЖДА Д. АС. Х., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК КРАСНА ПОЛЯНА I
ЧАСТ, бл.24, вх.Б, ет.1, ап.24, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото и заповедното производство в
размер на общо 103.41 лв.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД, ЕИК ********* като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8