Р Е Ш Е
Н И Е
№ 331
град Велико Търново, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 721/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.Х.Д.,
в качеството ѝ на управител на Етажната собственост
на сграда с адрес ***, чрез *** Ж. Д., срещу Разрешение № РЧ 21103/01.07.2020
г., издадено от управителя на
Общинско предприятие „Реклама Велико Търново“, с което на „СОД Царевец“ ЕООД с ЕИК
********* е разрешено да постави рекламно-информационен носител „рекламна табела“, разположена върху имот частна собственост в ***,
на фасадата на сградата, двустранно, с размери 3 х 4 м., площ 12.00 кв. м., 1
бр. Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е
издаден без да е налице писмено съгласие на етажните собственици, в
противоречие с чл. 57, ал. 4 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че представените в
общинското предприятие документи, необходими за издаване на атакуваното
разрешение, са неистински и не се съдържат в документацията на етажната
собственост. По тези съображения се иска отмяна на оспорения административен
акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата – управителят на Общинско предприятие „Реклама Велико Търново“-гр.
В. Търново, чрез процесуалния си представител взема становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че на всички собственици им е известно
обстоятелството на кого е въпросното рекламно съоръжение, от кой и кога е
поставено и липса противопоставяне от тяхна страна, при което е изпълнено
изискването на чл. 57, ал. 4 от ЗУТ. Излага доводи, че е неуспешно оспорването
на списъка на живущите, съгласни да се постави рекламно съоръжение. Претендира
разноски.
Заинтересованата
страна - „СОД Царевец“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Ален мак“, № 6, вх. Б, в
писмен отговор заема становище за недопустимост, респ. неоснователност на
жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На
23.04.2008 г. „СОД Царевец“ ЕООД е подало молба до кмета на Община Велико Търново да
му бъде разрешено да постави рекламно пано на адрес ***, западна страна. Към
молбата са приложени договор за наем от 22.04.2008 г. между В. С.Н., в
качеството му на домоуправител на ***, като наемодател и „СОД Царевец“ ЕООД, като
наемател, с който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно
ползване рекламна площ 3 м. на 4 м., намираща се на външната фасада на блока от
западната страна, срещу наемна цена от 20 лв. месечно, както и списък на
живущите, съгласни да се постави билборд на 1-я етаж западната част на техния
вход – „***, с положени подписи. С решение № 56 по протокол № 8 от заседание на
Художествен експертен съвет при Община Велико Търново от 20.05.2008 г. е допуснато
разполагането на паното на посочената локация. Въз основа на това от управителя
на Общинско предприятие „Реклама Велико Търново“ е издадено Разрешително №
20058/01.07.2008 г., с което е разрешено на „СОД Царевец“ ЕООД да постави
рекламно пано на фасадата на сграда частна собственост на ул. „*** за срок от
три години, считано от 01.07.2008 г.
Впоследствие
във връзка с подавани молби от „СОД
Царевец“ ЕООД от управителя
на Общинско предприятие „Реклама Велико Търново“ са издавани разрешения №
20253/01.07.2011 г., № РЧ 20453/01.07.2014 г., № РЧ 20773/01.07.2017 г., с
всяко от които на заинтересованата страна е разрешено да постави рекламно
съоръжение на фасадата на посочената сграда за срок от 3 години.
Производството
по издаване на процесното разрешение е започнало по искане вх. №
АСД-01-121/24.06.2020 г., подадено от „СОД Царевец“ ЕООД до управителя
на ОП „Реклама Велико Търново“, с което е
поискано да бъде подновено разрешение № РЧ 20773/01.07.2017 г., считано от
01.07.2020 г., при запазване на същите условия и параметри. Към искането не са
приложени никакви документи. От управителя на ОП „Реклама Велико Търново“ е издадено процесното разрешение № РЧ
21103/01.07.2020 г., с което на основание чл. 28, ал. 1 от Наредбата за
рекламно-информационната дейност на територията на Община Велико Търново,
Заповед № РД 22-363/11.03.2013 г. на кмета на Община Велико Търново, решение №
56 по протокол № 8/01.07.2008 г. на Художествен експертен съвет при Община
Велико Търново, на „СОД Царевец“ ЕООД с ЕИК ********* е разрешено да постави
рекламно-информационен носител „рекламна табела“, разположена върху имот частна собственост в ***, на
фасадата на сградата, двустранно, с размери 3 х 4 м., площ 12.00 кв. м., 1 бр. Разрешението е
издадено за срок от 3 години.
На
12.08.2020 г. М.Д., в качеството си на управител на Етажната собственост на ул.
„*** е поискала да й се предостави незаверено копие от издаденото разрешение.
Същото й е връчено на 20.08.2020 г.
На
03.09.2020 г. М.Д., в качеството си на управител на посочената етажна
собственост, е подала жалба до кмета на Община Велико Търново с искане за
отмяна на издаденото разрешение № РЧ 21103/01.07.2020г. По тази жалба се е
произнесъл с писмо изх. №
АСД-01-180/09.10.2020 г. управителят на ОП „Реклама Велико Търново“, с което е отговорил, че разрешението е законно и
отговоря на изискванията на Наредбата за рекламно-информационната дейност на
територията на Община Велико Търново. Писмото е връчено на жалбоподателката с
писмо с обратна разписка на 02.11.2020 г.
Жалбата
срещу разрешение № РЧ 21103/01.07.2020 г., с която е сезиран съда, е подадена
на 16.11.2020 г., видно от положеното клеймо на пощенския плик.
В
хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната
преписка по издаване на оспореното разрешение. Допълнително са събрани писмени
доказателства, устни обяснения от М. Д. и заключение на съдебно-графическа
експертиза, която е дала заключение, че в изследвания Списък на живущите,
съгласни да се постави билборд на 1-я етаж западната част на техния вход – „***
единствено подписът от името на Д.Г. е положен от това лице, а останалите
подписи не са положени от посочените техни автори, а са свободно положени от
някое друго лице.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима. Противно на твърденията на
заинтересованата страна, жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация,
тъй като съгласно представения Протокол от общо отчетно-изборно събрание от
18.02.2020 г. на сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. В. Търново,
ул. „***, за управител на ЕС е избрана М.Х.. От представените от жалбоподателя
доказателства с вх. № 2151/14.05.2021 г. е видно и изпълнението на изискването
на чл. 23, ал. 4, изр. последно от ЗУЕС за оправомощаване на управителя на ЕС от
общото събрание да оспори пред съд процесното разрешение. Същото представлява
индивидуален административен акт, за който се твърди, че засяга права и законни
интереси на етажната собственост, поради което е годен за оспорване акт. От
описаната по-горе хронология е видно, че жалбата е подадена в законоустановения
срок. Следва да се посочи, че управителят на ОП „Реклама Велико Търново“ не е бил компетентен да се произнася по жалбата от 03.09.2020
г. срещу издаденото от него разрешение /както и кметът на общината предвид
извършеното делегиране на правомощия, за което ще стане дума по-долу/, поради
което е следвало да изпрати същата на съда своевременно.
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, тъй като е издаден в предвидената
писмена форма и от компетентен орган. Съгласно 28, ал. 1 от Наредбата за рекламно-информационната
дейност на територията на Община Велико Търново /НРИДТОВТ/ разрешение за
разполагане на рекламно-информационен носител се издава от кмета на общината, а
съгласно чл. 56, ал. 2 от НРИДТОВТ във връзка с практическото приложение на
тази наредба кметът на общината може със заповед да възлага изпълнението на
своите функции на определени длъжностни лица. С представената заповед №
РД22363/11.03.2013 г. кметът на Община Велико Търново на основание чл. 44, ал.
2 от ЗМСМА и чл. 56, ал. 2 от НРИДТОВТ е възложил на управителя на ОП „Реклама Велико Търново“ да подписва от негово име
разрешение за разполагане на рекламно-информационен носител и договор за наем,
съгласно изискванията на НРИДТОВТ. С оглед на това съдът намира, че оспореното
разрешение е издадено от материално компетентен орган. Същото съдържа
фактически и правни основания за издаването му.
Съдът
счита, че процесният акт е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ върху недвижими имоти могат да се
поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа
на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския
съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. В случая Общински съвет – В. Търново е
приел Наредбата за рекламно-информационната дейност на територията на Община
Велико Търново /НРИДТОВТ/, в която са уредени процедурата и условията за
издаване на разрешение за поставяне на рекламно-информационни носители /РИН/
върху недвижими имоти. В глава четвърта от НРИДТОВТ е посочено какви документи
следва да придружават заявлението за поставяне на рекламно-информационни
носители /чл. 25, ал. 2, т. 1-4/, както и е регламентирано задължителното му
разглеждане от Художествено-експертния съвет при общината. В настоящия случай
към заявление вх. № АСД-01-121/24.06.2020 г., подадено от „СОД Царевец“
ЕООД безспорно не са приложени документите по чл. 25,
ал. 2, т. 1-4 от НРИДТОВТ, а също така заявлението не е разгледано от
Художествено-експертния съвет към общината, както повелява чл. 26 от НРИДТОВТ.
Несподелимо е едно евентуално възражение, че в случая става въпрос за
подновяване на първоначално издаденото разрешение № 20058/01.07.2008г. и
последвалите го такива. Първото по хронология разрешение № 20058/01.07.2008 г.
е издадено за срок от три години, считано от 01.07.2008 г., следователно същото
е прекратило своето действие на 01.07.2011 г. Именно поради това са издавани и
последващите разрешения, всяко за срок от три години, вкл. и процесното. В НРИДТОВТ
липсват уредени възможност и процедура за продължаване действието на вече издадени
разрешителни за поставяне на рекламни носители /такива няма и в ЗУТ/. Напротив,
в чл. 29, ал.1 от НРИДТОВТ е посочено, че когато имотът, сградата или
съоръжението, върху които се разполага РИН, не е общинска собственост /какъвто
е и настоящия случай/, разрешението се издава за срок не по-дълъг от 3 години,
а според чл. 32, ал. 3 от НРИДТОВТ в
седемдневен срок след изтичане срока на разрешението, рекламно-информационният
носител се демонтира от лицето, в чиято полза е издадено разрешението. Единствено
в § 2 от ПЗР на НРИДТОВТ е посочено, че издадените разрешения до 01.03.2013 г.
продължават действието си до изтичане на определения в тях срок, при спазване
режима на плащане, установен в настоящата наредба /т.е. разрешение №
20253/01.07.2011 г. е продължило действието си до 01.07.2014 г./. При липсата
на каквато и да е правна уредба за подновяване или продължаване на срока на
издадени разрешения се налага извода, че за всяко издаване на разрешение,
независимо дали е първоначално или не, следва да се прилагат изискванията на
Глава четвърта от НРИДТОВТ, т.е. заявителят следва да представи във всеки един
случай изискуемите от наредбата документи /договор, съгласие, художествен
проект и пр./ и заявлението му да бъде преценено от художествено-експертния
съвет. Както се посочи, по отношение на оспореното разрешение в случая
безспорно не са спазени условията на чл. 25, ал. 2, т. 1-5 и чл. 26 от НРИДТОВТ.
На следващо място, съгласно чл. 57, ал. 4 от ЗУТ върху сгради - етажна
собственост, „разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа
на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем
с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Съгласието и
договорът за наем се оформят по реда на Закона за управление на етажната
собственост“. Към заявление вх. № АСД-01-121/24.06.2020 г. на „СОД Царевец“
ЕООД не е представен нито един от тези документи.
Документи в тази насока са били представени единствено при издаване на разрешение
№ 20058/01.07.2008 г., но същите не могат да послужат като основание за
издаване на процесното разрешително, с оглед изложеното по-горе.
Представените от жалбоподателя пред съда писмени доказателства,
дадените устни обяснения от М. Д. и заключението на СГЕ съдът намира за
неотносими, доколкото същите касаят единствено законосъобразността на разрешение
№ 20058/01.07.2008 г., което не е предмет на разглеждане по настоящото дело.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че така
подадената жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а
оспореното разрешение за поставяне-отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи на 1420 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 660 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Разрешение № РЧ 21103/01.07.2020 г., издадено от управителя на Общинско предприятие „Реклама Велико
Търново“, с което на „СОД Царевец“ ЕООД с ЕИК
********* е разрешено да постави рекламно-информационен носител „рекламна табела“, разположена
върху имот частна собственост в ***, на фасадата на сградата, двустранно, с
размери 3 х 4 м., площ 12.00 кв. м., 1 бр. ОСЪЖДА Общинско предприятие „Реклама Велико
Търново“, БУЛСТАТ 0001336340490, с адрес гр. В. Търново,
пл. „Майка България“ № 2 да заплати на Етажната собственост на сграда с адрес
***, представлявана от М.Х.Д., разноски по делото в размер на 1420 лв.
/хиляда четиристотин и двадесет лева/. |
|
|
|
|
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: