РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300500938 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Р. и Р. с.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Решение № 657 от 17.02.2025 г.
постановено по гр.д. № 2633 от 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с
което е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Ц., ЕГН **********, на основание чл.
200, ал. 1 от КТ сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука на ***г., призната за
такава с Разпореждане № ***/ *** г. от ТП на НОИ – ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на увредата /***г./,. до окончателното
погашение, както и се осъжда въззивникът да заплати на Ц. Т. Ц. разноските
по делото в размер на 1600 лева и да заплати държавна такса в размер на 964
лева в полза на бюджета на Съдебната власт.
Въззивникът „Р. и Р. с." ЕООД, чрез адвокат М. М. - М., оспорва
1
решението като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа възражение за
груба небрежност и съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с
довода, че е пренебрегнал правилата за безопасност и самоволно се е включил
в процеса на товарене, което не му е било вменено като задължение, не му е
било дадено подобно нареждане и не е изпълнявал тази дейност в интерес на
работодателя. Оспорва изводите на районния съд /стр.4/ относно поясненията
на вещото лице от СМЕ, че за в бъдеще ищецът следва да търпи ограничения с
довода, че не е налице подобно изявление в експертизата, нито е заявено от
вещото лице при приемането й. Въз основа на заключението на СМЕ се
твърди, че ищецът се е възстановил и не са настъпили усложнения, изходът от
заболяването е с подобрение. Посочва се, че съдът е коментирал и преживени
психически травми, изразяващи се в чувство на малоценност и безпомощност
по време на възстановителния период, каквото състояние не е било
коментирано от ищеца, с което съдът се е произнесъл по ненаведени от
страната твърдения. По въпроса относно разликата между полученото от
ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност се излагат съображения за спиране на делото. В тази
връзка се твърди, че ищецът е получавал обезщетение за временна
неработоспособност, с което следва да бъде намалено претендираното
обезщетение. Развиват се доводи за груба небрежност, тъй като ищецът не е
имал задължение да участва в товарене на стоката и същият се е покатерил на
камиона на фирма „Б.г.“, а не на управляваното от него МПС, преди стоката да
е била натоварена. Моли се съдът да взема предвид различните претенции на
ищеца за обезщетяване на вредата, както и че с поведението си ищецът е
поставил ответникът в затруднение за навременното документиране на
злополуката. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
да се отхвърли исковата претенция, евентуално да се измени решението като
се намали размера на обезщетението. Претендират се разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Ц. Т. Ц., чрез пълномощника адвокат Н., с който взема
становище за неоснователност на жалбата и за правилността на решението.
Оспорва доводите за груба небрежност като се позовава на съдебна практика.
Излага доводи за основателността на иска и правилното му уважаване в
претендирания размер. Моли да се потвърди решението. Претендира
2
разноските за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Т. Ц.
против „Р. и Р. с.“ ЕООД, с която е предявил иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ за заплащането на сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени му от трудова злополука – внезапно травматично увреждане на
здравето – дислокация на левия глезен, настъпила на *** г., ведно със
законата лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното й
изплащане.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че към датата
на злополуката – *** г., ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника на длъжност *** на тежкотоварен автомобил – дванадесет и повече
тона, с място на работа в складова база ***, село ***, област ***, съгласно
трудов договор от *** г. Не е спорно, че на *** г. при изпълнение на трудовите
си задължения като *** на товарен автомобил «Скания» с рег.№ ***, ищецът
се е намирал в базата на «Б.г.» ЕООД в с.***, Община ***, за да получи и
транспортира стока – круши за работодателя «Р. и Р. с.»ЕООД. При
извършване на товарно- разтоварни работи на стоката, която е следвало да
транспортира, ищецът е паднал от камион на «Б.г.» ЕООД, при което е
получил изкълчване на глезена става, както е посочено в Разпореждане №
***/*** г. на ТД – *** на НОИ, с което злополуката е приета за трудова по
съответния ред. Не е спорно и се установява от медицинската документация и
заключението на СМЕ, както полученото от ищеца травматично увреждане на
лявата глезенната става, така и че същото е в причинна връзка с трудовата
злополука.
В аспекта на установените данни по делото, районният съд е приел за
3
осъществен фактическият състав на безвиновната отговорност на
работодателя по чл. 200 от КТ. На основание чл.52 от ЗЗД, въз основа на
доказателствената съвкупност, както и след като е приел за неоснователно
възражението на ответника за допусната от ищеца груба небрежност,
районният съд е уважил исковата претенция в пълния претендиран размер.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението съобразно оплакванията в жалбата, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,
т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
въззивникът и/или въззиваемата страна.
Спорът във въззивната инстанция е пренесен относно присъдения
размер на обезщетението предвид възражението на ответника за неправилното
кредитиране на обстоятелствата по възстановяването на ищеца;
възприемането на психически травми, които не са наведени като основание;
съпричиняване на вредата поради груба небрежност от ищеца (чл.201, ал.2 от
КТ); получените от ищеца обезщетения за временна неработоспособност;
както и досежно поведението на ищеца за прикриване на трудовата злополука
и различни претенции за обезщетяването на вредата.
Исковата претенция за обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева, напълно уважена с
обжалваното решение. Този размер на обезщетението е оспорен от ответника
с отговора на исковата молба. На първо място е наведен доводът, че не са
настъпили усложнения и е налице благоприятен изход от лечението за ищеца.
Последното се поддържа и във въззивната жалба с довода за пълното
възстановяване на ищеца, което по същество е релевантно при определянето
на размера на обезщетението на основание чл.52 от ЗЗД.
4
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл.52 ЗЗД, се определя от
съда по справедливост, което понятие не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.
Тези обстоятелства при иск по чл. 200 от КТ са на първо място вида на
полученото увреждане и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство
на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са
конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната
продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението
върху личния, професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е
медицинската прогноза за развитие. Във всички случаи на приложение на чл.
52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта
на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за
периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е
индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта
изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с
трайно установената съдебна практика.
От заключението на СМЕ и представената медицинска документация се
установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил
изкълчване на лявата глезенна става, което представлява разместване на
ставни повърхности на глезенната става, свързано с разтягане и разкъсване на
сухожилни връзки и се среща по – рядко. Същото налага оперативно
наместване на разместените кости на глезена и фиксирането им с метални
телове и спици до възстановяване на анатомичните взаимоотношения на
ставата. Според вещото лице в с.з., налице е изместване на петната кост
настрани свръхмерно, повече отколкото допуска анатомията, в степен да
разкъса връзки и да се измести със сила, възстановяването става оперативно и
се заигля за костите, за да могат да заздравеят по този начин. Така и се
установява, че проведеното лечение е било първо оперативно – за наместване
на дислокация на глезена на ***г., като ищецът е изписан на *** г. Последвала
е втора операция за отстраняване на инплантираните уреди от тибия и фибула,
за която ищецът е постъпил в болницата на *** г., изписан на *** г. Според
вещото лице, ищецът не е трябвало да натоварва крайника за срок от 1-2
месеца, след 45 дни металните тела са отстранени отново оперативно,
5
последвал е етап на рехабилитация до пълното възстановяване на движенията,
преодоляване на болките при движение и натоварване. Общият оздравителен
период е посочен около 5-6 месеца. СМЕ заключава, че е възможно и след този
период при движение и претоварване на ставата да се изпитва болезненост. По
време на оздравителния процес ищецът е изпитвал болки и страдания, които в
първоначалните периоди са били по – силни, а в последствие са били със
затихващ характер. В началните етапи е изпитвал и неудобства от
ограниченото предвижване с помощни средства със затруднение за
извършване дори на обичайните ежедневни действия.Така в с.з. вещото лице
посочва, че ищецът е следвало да внимава за натоварване на крайника, че
кракът отича, има болка, защото връзките не са съвсем възстановени, има
период от около шест месеца за възстановяване, ищецът се възстановил добре.
Посоченият оздравителен период съответства на установената временна
неработоспособност на ищеца за периода от ***г.-*** г., съгласно
представените болнични листове.
Претърпените от ищеца болки и страдания се удостоверяват и от
показанията на св. Н.М.М.. Същият свидетелства, че лично е закарал ищеца в
хирургиите на П. ш., където е извършена спешна операция на засегнатия
крайник, чрез фиксация двете тръбни кости. Ищецът останал в болницата
около 4-5 дни, прибрал се вкъщи с имобилизиран крайник за около два
месеца, придвижвал се с патерици, извършена му била втора операция за
премахването на фиксаторите. Свидетелят посочва, че ищецът е с малко дете,
имал затруднения, приемал обезболяващи. По комшийски му помагали.
Справил се за 4-5 месеца.
С оглед на изложеното по делото се установява полученото от ищеца
увреждане от трудовата злополука -изкълчване на лявата глезена става, което е
по-рядко състояние, наложило оперативно лечение под обща анестезия, за
което са извършени две операции – за наместване и поставяне на тибула и
фибия, както и за тяхното последващо отстраняване. Възстановителният
период на ищеца е бил продължителен от около 5-6 месеца, през който е
търпял физически болки, първоначално с по-силен характер, наложило му се е
за около два месеца да се предвижва с помощни средства, както и
рехабилитация след втората операция. Следва да се отчетат и затрудненията
на ищеца от битов характер, доколкото сам е отглеждал детето си, а се е
6
наложило два пъти да провежда болнично лечение, както и е бил
трудноподвижен поне за два месеца, поради което са му помагали
съседите.Следва да се вземат предвид възрастта и състоянието на ищеца
преди и към датата на злополуката – трудоспособна възраст (***г.), без данни
за съществуващи заболявания. Така установените правно релевантни факти, в
т.ч. и общо приложимите за всеки отделен случай ( социално икономическите
условия и стандарта на живот в страната към и след м. август 2023 г. и
съдебната практика по аналогични увреждания ), обосновават извод, че сумата
от 15 000 лева представлява справедлив размер на обезщетението съгласно
чл.52 ЗЗД.
Горните изводи не се променят от доводите на въззивника за пълното
възстановяване на ищеца и липсата на настъпили усложнения, доколкото вече
обсъдените правно релевантни факти са достатъчни, за да се приеме сумата от
15 000 лева като справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По
същите съображения, различен извод не може да се обоснове и от
оплакванията за произнасянето по ненаведени твърдения за психически
травми. Следва и да се допълни, че претенцията на ищеца е за обезвреда на
неимуществени вреди – болки и страдания, а предвид установения по делото
интензитет на физическите болки и страдания, то обичайно те са свързани и с
такива от психичен характер.
Настоящият въззивен състав на ПОС намира, че не са налице
основанията на чл.201, ал.2 от КТ за редуциране на посочения размер на
обезщетението. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко
съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса
на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил при същите обстоятелства.
В разглеждания казус трудовата злополука е настъпила докато ищецът е
извършвал товаро – разтоварна дейност от камион на «Б.г.» ЕООД на стока,
7
която е била предназначена за работодателя му, с цел същата да бъде
натоварена на управлявания от него товарен автомобил «Скания» и
транспортирана. По делото няма спор и се установява от представената
длъжностна характеристика на ищеца, че товаро – разтоварната дейност не се
е включвала в трудовите му задължения. На последното се основава
възражението на въззивника по чл.201, ал.2 от КТ, който настоява, че ищецът
самоволно се е включил в процеса на товарене. Последното, разгледано само
по себе си, не обосновава извод за допусната от ищеца груба небрежност.
По делото не се доказва ищецът да е нарушил основни технологични
правила за безопасност и да е проявил липса на най-елементарно внимание и
грижа, които и най-небрежният би положил в случая в конкретната
фактическа обстановка. Това не е установено, при условията на пълно и
главно доказване от работодателя, възвел възражението по чл.201, ал.2 от КТ.
От ангажираните показания на св. И. М. Х., *** и *** на „Б.г.“ ЕООД, се
установява реда за натоварване на хладилния камион, с който се е
транспортирала стоката, както следва: служител на свидетеля влиза в
хладилния камион с транспалетна количка, а други негови служители отвън
му подават продукцията с мотокар; оставя се на задната врата на хладилника,
на входа, а другият който е вътре поема стоката и я подрежда отвътре навън.
Тези показания на свидетеля са относно въведената организация за
натоварването на хладилния камион, с които се е транспортирала стоката, но в
случая ищецът не е паднал при товаренето на този камион. Трудовата
злополука е настъпила преди започване на натоварването на управлявания от
ищеца камион. Както се изясни, трудовата злополука е настъпила по време на
разтоварването на стоката от камиона на «Б.г.» ЕООД, по делото обаче няма
данни какви са били технологичните правила и организация за тази дейност.
Следователно не може да се заключи, че ищецът е проявил липса на най-
елементарно внимание и грижа, които и най-небрежният работник би
положил в случая. Това, което единствено може да се приеме, че е налице
случайно събитие, доколкото и няма спор, че ищецът е залитнал докато е
помагал да се разтовари камиона на «Б.г.» ЕООД и така ненадейно е паднал от
него. Тази работа е била предприета от ищеца в интерес на работодателя,
доколкото стоката е била предназначена за последния.
В аспекта на изложеното по делото не се доказва поведение на ищеца,
което може да се характеризира като груба небрежност и с което обективно да
8
е допринесло за настъпване на трудовата злополука, с оглед на което
определеното от съда обезщетение не следва да бъде редуцирано.
Не се установява основание за намаляване на претендираното
обезщетение с получено от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност. Твърдение за последното не е било наведено в отговора
на исковата молба, получаваното от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност не е било обсъждано и съответно за него не са
ангажирани доказателства.
Съображенията, че ищецът е поставил ответника в затруднение за
навременното документиране на злополуката са неотносими за
разрешаването на настоящия правния спор. Такива са и доводите за различни
претенции от ищеца към работодателя като заплати и заем, отправени в чат
кореспонденция, доколкото същите не са релевантни при определяне на
обезщетението по делото.
С оглед на изложеното и доколкото не се оспорват останалите
фактически и правни изводи на районния съд, първоинстанционното решение
се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се
остави без уважение.
При този изход на делото, основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждането на разноските за въззивната инстанция, които се
удостоверяват в размер на 1 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
в брой, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 657 от 17.02.2025 г. постановено по гр.д.
№ 2633 от 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.
ОСЪЖДА „Р. И Р. С." ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на на Ц. Т. Ц.
ЕГН **********, сума в размер на 1600 (хиляда и шестстотин ) лева -
разноски за въззивното производство.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10